(navigation image)
Home American Libraries | Canadian Libraries | Universal Library | Community Texts | Project Gutenberg | Children's Library | Biodiversity Heritage Library | Additional Collections
Search: Advanced Search
Anonymous User (login or join us)
Upload
See other formats

Full text of "Staroto bŭlgarsko naselenie v si︠e︡veroiztochna Bŭlgarii︠a︡"

Сои^к 



ТЬ1К 1К а (11§1[а1 сору оГ а Ьоок [Ьа[ \уак ргсксг\чх1 Гог §спсга[10пк оп ИЬгагу кЬс1уск ЬсГогс 1[ \уак сагсГиИу ксаппо*! Ьу Ооо§1с ак рап оГ а рго]сс[ 

10 таке Ле адогШ'^ Ьоокв и15С0УегаЬ1с опИпс. 

11 Ьав вигиуеи \ощ епои^ Гог Ше соруг1§111 ю схршс ат! (Ьс Ьоок 1о сШсг (Ьс риЬИс иота1п. А риЬИс иота1п Ьоок 1в опе (Ьа! адав пеуег 5иЬ]сс[ 
(о соруг1§111 ОГ адЬове 1е§а1 соруг1§111 1егт Ьав ехрша!. \\'Ьс1Ьсг а Ьоок 15 111 (Ьс риЬНс йотат шау уагу соип(гу Ю соиШгу. РиЬИс (1ота111 Ьоокк 
аге оиг §а1е'А'аув Ю (Ье рав1, гергевепНп^ а адеаКЬ оГ 111в(огу, сиИиге ап»! кпо'А'1еи§е (ЬаГв оЛеп ШИсиИ Ю Швсоусг. 

Магкв, поиНопв ап»! оШег та1§1паИа ргевеШ 1п (Ье 0Г1§1па1 Уо1ите 'А'111 арреаг т (1115 Й1е - а гет1пиег оГ 1Ь1К Ьоок'к 1оп§ |оигпсу Ггот [Ьс 
риЬИкЬсг 1о а ИЬгагу ат! ГтаИу 1о уои. 

Ооо§1с 15 ргои(1 1о рагШсг \У11Ь ИЬгапев Ю (И^Шге риЬИс иота1п та1ег1а1в ап»! таке (Ьет 'А'1ие1у ассе551Ь1е. РиЬИс йотат Ьоокк Ьеюп§ ю [Ьс 
риЬ11С ат! \ус агс тсгс1у [Ьс1г сив(о»!1апв. Кеуег(]1е1е55, 0115 адогк 15 ехреп51Уе, 5о 1п огйег (о кеер ргоУ1»!1п§ (1115 ге5оигсе, 'А'е Ьауе (акеп 51ср5 [о 
ргс\'С11[ аЬи5с Ьу соттсгс1а1 раг[ю5, 1]1с1и(!1]1§ р1ас1]1§ [ссЬ]11са1 гс5[г1с[ю]15 оп аи[ота[С(! ^ис^у^I1§. 
\\'с а150 акк [Ьа[ уои: 

+ Маке поп-соттета1 ихе о/1ке_(Ие5 \\'с (!с51§пс(! Ооо§1с Воок ЗсагсЬ Гог и5С Ьу 1]1(!1У1(!иа15, ат! \ус гсцис5[ 1Ьа[ уои и5С [Ьс5С Г11с5 Гог 
рег50па1, поп-соттегс1а1 ригро5е5. 

+ Ке/гатрГ)т ашотшей диегут§ IX) по1 5ет! аи1ота[С(! цисгю5 оГ апу 50Г[ [о Ооо§1с'5 5у5[ст: 1Г уои агс сот!ис[1]1§ гс5сагсЬ оп тасЬ1ПС 
[гап51айоп, орНса! сЬагасйг гесо§п1Йоп ог оШег агеа5 адЬеге ассе55 (о а 1а1§с атои]1[ оГ [сх[ 15 Ьс1рГи1, р1са5с со]1[ас[ и5. \\'с спсоига^с [Ьс 
и5е оГ риЬИс »!ота1п та(ег1а15 Гог (]1е5е ригро5е5 ап»! тау Ье аЬ1е Ю 11е1р. 

+ Матшт аипЬшюпТЪе Ооо§,\е "адаюгтагк" уои 5ее оп еасЬ Й1е 15 е55еп[1а1 Гог 1пГогт1П§рсор1саЬои[ [Ь15 рго]сс[ ат!Ьс1р1П§ [Ьст Ит! 
а(!»!1иопа1 та1ег1а15 (Ьгои^Ь Ооо§1е Воок ЗеагсЬ. Р1еа5е »!о по1 гетоуе И 

+ Кеер и 1е^а1 \\'Ьа[сусг уоиг и5С, гстетЬег (Ьа! уои аге ге5рОП51Ь1е Гог еп5иг1П§ [Ьа[ \уЬа[ уои агс д.а'\щ 15 1с§а1. Во ]10[ а55итс [Ьа[ ]и5[ 
Ьссаи5с \ус ЬсИсус а Ьоок 15 111 [Ьс риЬНс иотат Гог и5ег5 1п (Ье Ш11е»! 8(а(е5, (Ьа! (Ье адогк 15 а150 т (Ье риЬНс »!ота1п Гог и5ег5 1п о(Ьег 
сои]1[пс5. \\'Ьс[Ьсг а Ьоок 15 5[1И т соруг1§Ь( уаг1е5 Ггот соип(гу (о соип(гу, ат! адс сап'( оГГсг §и1(!апсс оп 'Л'Ьс(Ьсг апу 5рес1Йс и5с оГ 
апу 5рес1Йс Ьоок 15 аИо'А'е»!. Р1еа5е »!о по( а55ите (Ьа( а Ьоок'5 арреагапсс 1П Ооо§1с Воок ЗсагсЬ тсап5 ![ сап Ьс иво! 1П апу таппсг 
апуадЬеге 1п (Ье адогШ. Соруг1§Ь( 1пГг1п§етеп( ИаЬ1И^ сап Ье яи1(е 5еуеге. 

АЬои( Ооо^е Воок ^агсЬ 

Ооо§1с'5 т15510п 15 [о ог§ап1^:с [Ьс \уог1(!'5 1пГогта[10п ат! [о таке ![ ип1УСГ5а11у ассс551Ь1с ат! и5сГи1. Ооо§1с Воок ЗсагсЬ Ьс1р5 гсайсгв 
(!15СОУСГ [Ьс \уог1(!'5 Ьоок5 \уЬ11с Ьс1р1П§ аи[Ьог5 ат! риЬИ5Ьсг5 гсасЬ псл аи(!1СПСС5. Уои сап 5сагсЬ [Ьгои§Ь [Ьс Ги11 1сх1 оГ |Ь15 Ьоок оп [Ьс \усЬ 

а[ |Ь.1111р : //Ьоокз . доод1е . сот/| 



рЕ« 



Ц^г^ 



•./ 









\ ь 



у1 



^^ 



т ь^ 



Б^ 



м Е ^^ 



т \ ^ 



ЕЯ1 



ьр. 1. — Б-^лгАРСКА Библиотека — бр. 1. 



"о;-"^" 



V -^Г" 



V 

^ 



Д-РЪ Л. МИЛЕТИЧЪ 

# 



ЛРОТО Ш[1РСК0 111СЕ1[|[ 



въ 



крг. 



5 ^<?.Ч • ?.Т'?.^^нд,К^Л^^Р^^ 



шпш ^йй.. 



а 





САЦТ101М Пеазе ЬапсИе гЬхз Уо1ите ^х^Ь саге 

ТЬе рарег хз уегу Ьгх-Ь-ЬХе. 



1902. 



/^ 



р. 1. — Б-^лгАРСКА Библиотека — бр. 1. 



"сг-':-"ъ~ 



■4 

I 
* ", 



V 

^ 



Д-РЪ Л. МИЛБТИЧЪ 

№0 ШШШ ШШШ[ 



въ 



ВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГЛРИЯ 



Издлвл Българското Книжовно Дружество въ София 



ОТЪ ФОНДА „ЕЕапрвдъкъ" 







СОФИЯ 

1902. 



■ ■ ■ ■ •^т>1 



ТГ» 



. ^ . ■ 



"ТТ' 






нв 

.ми 







Съдържание. 



у в о д 1ь. 



Отр. 



Процевтътъ на българския спр1Ь|со .турския елементъ въ северо- 
източна България споредь първото пр]^рояване отъ 1. януари 
1881. г. — Кога и какъ се размножию турското население въ 
тая областъ. — 11отурчването на Герлово (Горилово) и на селата 
но източна Стара планина. — Слаби останки отъ старото, 
„ерлийско** българско население пс източна крайдунавска Бъл- 
гария. — ГагаузитФ; български гагаузи и с&щински или при- 
морски гагаузи. — Главните б^л^зи, по които се разповнаватъ 
старит'Ь български яштели „полянци** отъ пришелците планинци 
(бажканджии) и тракийци. — ПолянцигЬ минаватъ и подъ името 
яхъриои**. — Характерната носия на хърцонгЬ. - Сравнение 
съ носията на полянцит^ по западна крайдунавска България. — 
Стари преселенци отъ североизточна въ югоизточна България, 
наричани „з&горци^. — Рупци и загорци по Бургаско, Айтоско 

и Карнобатсво 3 —84 

' ■ * 

БалкандживгЬ (планинцкгЬ). 

Еркечани и гуличани. — Ченгенци. — Ришани. — Котленци. — 
Бебровци (Бебровени). — Бленчани. — Древовчани. — Тр^в- 
ненци и габровци. — Троянцн.^^ Тетевенци 85—55 

'' . . . ■• . . • . ^- -•• 

Пр'ЬселенцигЬ отъ Тракия. 

Лмболци, Старозагорци, Одринци, Малкотърновчани, Къркжлнсийци 

и пр ; 56-58 

Хърцои14 (полянцитЬ). 

Особности на носията 58—72 



II 



Пр-кгледъиа старото българско население и на пришелците 

по околии. 

(Споредъ административното разделение на Княжеството отъ 1693 г.) 

Стр. 

Шуменска оводня 73 

Новоназарска околия 76 

Провадийска и Новоселска околия 94 

Преславска околия 111 

Османпазарска и Бскиджумайска околии 117 

Поновска околия 126 

Разфадска и Кеманларска околия 136 

Варненско и Балчишко 146 

Варненска околия .' 150 

I Ба|ташка околия 153 

(Силистренска, Куртбунарска, Аккадъиларска и Тутраканска околия . 158 

Силистр1§]№1й1^ око1ий* . 1в1( 

КуртбуЛ^кГокЬлйа 166 

Аккадъш&|1Ш1' о^ОлГкЯ' . 166 

ТутракаИгйй^оЙЛАй . . . . . . . 167 



Ромъиск«.До^руД|К^. 167 

Югозапа#яа Добр^^дка .. 172 

Тулчаисвд и. Бабадашв11^ околия . . 173 



Русенска' СЙШ1 ...................... .175 

Б^^ска 6№Ъа' .' ....*... ч ........ 179 

№л()1унарска околия . ..■.•.....«.> . ^ ^ . . . . . 182 

Горньо-Ореховска, Кесаревска, Търновска и Паскалевска околия . . 182 

Свищовсно и Никфцолсш 185 

Ловчанско и Севлиевско ..'...'...'...... 192 



>■*»« 



Лвршюявешяе^' 

Народвш лвчнм вмена отъ източна България 194 



* '•<- 



Ношцмиецъ н4 кШ^ШШ ^Ше и ^Ш . . .- . . 2^ 



Вещенъ показалец^ ........:. 219 -224 



•/ 



Старото българско ааселеаие въ североизточна 

България. 



Въпр-Ьки постоянното изселване на турцигЬ изъ 
еЬвероизточна България и въпреки усилената българска 
колонизация въ схщитЬ области отъ посл^днята освободи- 
телна война насамъ, пакъ българскиятъ елементъ тукъ и 
сега още сравнително е твърд-Ь слабъ. А какъвъ ще да 
е билъ тукъ процентътъ на българщината въ надвече- 
рието на войната, можемъ приблизително да пр^см-Ьтнемъ 
по резултатигЬ отъ първото редовно статистично пр-Ь- 
брояване населението въ Княжеството, което стана на 
1881 година, когато турцит'Ь вече б^ха поспрели да се 
изселватъ и когато новата българска колонизация въ тия 
области тъй сжщо бЬше вече въ по-гол^Ьмата си часть 
привършена. Отъ реченото първо преброяване се указа, 
че въ североизточната часгь на Княжеството, като се 
см^та за западна граница реката Янтра включително 
и съ тогавашния Търновски окржгъ и Севлиевския, на 
1. Януари 1881 година е имало 477,132 д. българи спроти 
482,349 д. турци, а то ще рече, че процентътъ на 
турцигЬ е възлизалъ тукъ до 49*6 ^о ^тъ цялото население, 
докато процентътъ на българит* е билъ за '/ю по-малъкъ 
(49-4^/о). Наопаки тогава въ западната часть на Кня- 
жеството е имало само 7*3% турци отъ ц4лото насе- 
ление. Ала ако оставииъ настрана Севлиевския и Тър- 



новския окрхгъ и ако съпоставимъ процентните числа 
и на двата народни елемента — турци и българи — както 
излизатъ по отделни околии отъ окржзит-Ь Русчукъ, 
Силистра, Варна, Шуменъ и Разградъ, виждаме не само, 
че турскиятъ елементъ съ малки изключения всхду е 
прйобладавалъ, но че дори н^кои околии еж били, речи, 
съвсЬмъ турски области, а именно околията Хасково (Си- 
Листр. окр.), гд-Ьто българското население е достигало сагю 
до 8*6%, Османъ-Пазаръ — 125^/0, Базауртъ — 147о) 
Кеманларъ — 17*97о> Балбунаръ — 17-87о? Шуменъ — 
24*37о и пр. Най-гол-Ьмиятъ процентъ достигало българ- 
ското население въ околията Кесарево — 59-1%, сетнЬ 
въ Русчукъ — 59^/о. (вж. подробно у М. Сарафовъ, Народ- 
ностите въ неточната часть на Княжеството, печ. въ 
сПер. Сп. V кн., и Народностит-Ь въ запад. ч. на Княж., 
печ. въ VIII. кн.). Отъ схщит-Ь резултати на статистиката 
се установи, че въ н-Ькои отъ тия източни околии повече 
отъ половината отъ малочисленото българско население 
живЬе по градовете, като напр. въ Шуменъ, Ески-Джумая 
и Османъ-Пазаръ, подобно на малочисленото турско на- 
селение въ западна България, което тъй схгцо се указа 
заседнало повече по градовете. 

тези резултати на статистиката доказаха надъ всеко 
съмнение, че въ североизточна България се извър- 
шили презь първите векове на турското иго много 
важни, недотамъ заб'Ьлезани отъ историята етногра- 
фични сътресения, поради които старото българско насе- 
ление, което турците завариха въ тия области, толкова 
се е разредило и отстжпило местото си на своите завоева- 
тели. Тоя фактъ толкова биеше на очи, че веднага още 
подъ пресното впечатление на добитите резултати отъ 
първото преброяване населението въ североизточна Бъл- 
гария проф. М. Дриновъ се опита въ статията „Исто- 



ь 



рическо осветление върхъ статистиката на народностите 
въ източната часть на българското Княжество" (вж. сПер. 
Спис. кя. VII — VIII) да го обясни чр-Ьзъ данни отъ поли- 
тическото минало на тая область. Дриновъ си б^ поставилъ 
задача да отговори на слЬднигЬ въпроси: „Кога, какъ 
и отъ що еж се размножили тука турцит^? Защо в'Ь 
тия именно области они еж се развъдили до толкова, 
когато по другите части на Княжеството броятъ имъ е 
съвс4мъ нищоженъ? Какво е станало съ българското 
население въ ония старобългарски области, които сега, 
токо речи, съвсЬмъ еж населени съ турци?" 

За жалость Дриновъ не усп-Ь да довърши статията 
си, така че особено последниятъ многоинтересенъ въпросъ, 
какво е станало съ старото българско население въ 
речените области, остана непълно осветленъ. Дриновъ 
посочи некои истерични докази, съ които подкрепи 
мисъльта си, че прЬзъ XV. векъ българското население 
въ североизточна България още било значително по- 
многочисленно отъ турското. Така напр. между друго 
Дриновъ изтъкна като важенъ доказъ факта, какъ презъ 
1444 год. войската на маджарско-полския краль Бла« 
диславъ, не по-голема огь 20 хиляди душъ, вървела на- 
къмъ Варна все презъ най-гжсто населенитЬ сега турски 
околии, безъ да е срещнала нейде виденъ отпоръ отъ 
страна на гжсто турско население и безъ да е забележила 
такъво по пжтя. За к«\^со врЬме, за единъ месецъ, достигналъ 
Бладиславъ отъ Никополь до Барна, като освоилъ не 
само тоя градъ, но и много други турски градове и кре- 
пости, между които и Шуменъ. Споредъ заключението 
на Дринова турското господаруване по онова врЬме, 
именно презъ XV. в., въ крайдунавска България изобщо 
е приличало на една още не ако осигурена окупация. 
Ала колкото се отнася до следния — XVI. векъ, вече 



&е може да се каже сжщото, защото и отъ даннит^, 1^ои1^о 
привежда Дриновъ, се вижда, че турскиятъ елементъ е 
билъ пр-Ьзъ втората половина на XVI. в. разпространенъ 
по ц^Ьла сЬвероизточна България, именно въ областит-Ь 
Добруджа^, ,Делиорманъ' и ,Горилово^, за които по- 
подробни св^д-Ьния по нашия въпросъ дава отъ онова 
вр^Ьме дубровчанинътъ Яавелъ Джорджичъ. Споредъ него 
тогава най-гжсто е била населена съ християни областьта 
,Горилово*, подъ която се разбира Тузлукътъ заедно съ 
сегашното краище ,Герлово^, между Османъ-Пазаръ и 
Върбица. Въ южнитЬ части на североизточна България, 
именно тия, що ех близу до с^вернигЬ склонове на Стара 
Планина, още и пр4зъ XVI. в. се е държало доста плътно 
и твърд-Ь „войнствено" българско население, между което 
турскиятъ елементъ тогава ще да е билъ количествено 
слабъ. СЯ&верната граница на туй многочислено още старо- 
българско население, ако сждимъ по указаните отъ 
Джорджича села, които посочва като чисто български, 
напр. Девна, Мънастиръ, Добрина, Кривна, Равна, Неново, 
Н4вша (вп1аи8С1а), Гулица (Ои^Не), Калугерица, Янково, 
Ново-село, Мостъ, Ченге (Сеп^а), Дивд-Ьдово (Вхуйео), 
съвпада гор^-долу съ сегашната еЬверна граница на 
запазенит-Ь до днесъ стари български села въ сЬверо- 
източна България, именно приблизително съ долината, 
пр-Ьзъ която е прокарана жел'Ьзницата между Русе и 
Варна (вж. по -долу). Колкото се отнася до Делиорманъ 
и Добруджа, самъ Джорджичъ заб'Ьл'Ьзва, че т4 не били 
тъй гхсто населени както Горилово, нито че тукъ хри- 
стиянскиятъ елементъ пр'Ьобладавалъ, осв4нъ въ градоветЬ 
Силистра, Червенъ (Схгуешд!), Разградъ, Шуменъ и 
Пр-Ьславъ, за които казва, че били населени „повечето съ 
християни, нежели съ турци" (сПСп. VII. 18). Много е 
в-Ьроятно, че и пр4ди да се настанятъ турцитЬ въ Добруджа 



и бъ Делиорманъ не ще да е имало въ тия страни твърди 
г&сто българско население, понеже тил м'Ьста еж били 
изложени пр4ди турското завоевание на по-гол4ми опусто- 
шения, отколкото по-защитениг]^ балкански и прибал- 
кански области. За м']&стностьта между Барна и Дунава, 
именно за добруджанската степь единъ свид-Ьтель на Вар- 
ненската битка, Андрей Палацио, изрично казва, че по 
рядката си населеность приличала на пустиня (йезегкиш) 
(вж. С. Лгебек, ЕЙ1по§гарЬ18сЬе Уегапйегип^еп 1п Ви1- 
гапеп е1с. въ Ппдаг. Кеуне 1890, 173 — 192, българ. 
пр-Ьводъ въ Мин. Сбор. Л^ 501; — Княжество Бъл- 
гария I. 57, бълг. пр-Ьв.). Понеже се знае, че турцит-Ь 
отнайнапр^дъ въ по-гол-Ьмо количество се настанили въ 
Р']&дко населенигЬ открити равнини, каквато е била напр. 
горнята тракийска равнина (вж. ор. с), не е чудно да 
пр^дположимъ, че именно веднага сл^дъ Варненската* 
битка, която ще да е показала на Турция, каква опасность 
я чака въ бждеще отъ едно подобно ненадМно нахлу- 
ване на християнска войска, да е била набързо усилена 
и завършена турската колонизация въ Делиормана и само 
отъ часть въ ,Горилово^ ^). Пълното потурчване на по- 
дирнята область се е извършило постепенно и главно 
пр&ъ XVII в. По-напр-Ьдъ ще да еж били потурчени 
именно по-западнит^Ь прибалкански м^Ьстности, тъй на- 
речениятъ Тузлукъ, и най-подирЬ, док&д'Ь половината на 
XVIII. в., селата въ ,Герловското^ поле както и селата по 
източна Стара Планина и по долното течение на Камчията. 



') Бъ отчета на Варненската гимназил за 1896 год. братя Шкор- 
пилови изказаха едно твърд-Ь см'Ьло ио оригиналностьта си ми'Ьнце, а 
именно 16 делиорианскит'Ь турци иоже да с& пр^ми потомци на доие- 
денит^ отъ Аспаруха прабългари, които може да с& спазили тур- 
скиятъ си езикъ до падането на България подъ турцит^Ь. 

Това свое мн-Ьние господа авторит-Ь обЬщаха да подкр-Ьпятъ съ по- 
дробна данни, които се очакватъ съ гол-]^мо любопитство. 



8 



По главния въпросъ, какво е ставало съ старото 
българско население въ реченит-Ь области, досега се из- 
казаха само в-Ьроятни догадки. Шма съмн-Ьние, че първомъ 
требва да допустнемъ, че една часть отъ това население, 
което е било въ състояние да се опре на потурчването, 
ще да се е изселила въ съсЬднит-Ь по-спокойни за бъл- 
гарина области. Че множество отъ старото българско 
население въ Делиорманъ и ,Горилово* п^е да е пр'Ь- 
минало въ Влашко, можемъ да приемемъ, понеже знаемъ 
отъ по-нови времена за много случаи отъ масови за- 
б-Ьгвания въ тая намъ съсЬдна страна. Ала н-Ьма съмн-Ьние, 
че е имало разселване и вжтр'Ь, въ сама България, особено 
на югъ, въ Стара Планина и пр^ко нея въ южна Бъл- 
гария. И Иречекъ, като си задава въпроса: „кжд4 се 
е оттеглило българското население отъ Тузлука, Дели- 
Орманъ и пр.", допуща, „че може да стои нарастването 
на българския елементъ на югъ отъ Балканската верига 
въ н-Ькаква свръзка съ станалото му намаление на 
с4веръ" (ор. с, Сбор. Л^ 507, Княжество България, 59). 
Въ тракийската равнина се е жив'Ьло въ посл^днитЬ 
три стол-Ьтия по-спокойно отколкото въ крайдунавската 
область. Иречекъ чулъ въ с. Девня (Провад. окол.) пр-Ь- 
дание, което загатвало за никакво вр-Ьменно избягване 
на населението въ ,долния вилаетъ' при Ямболъ. По-долу 
ще посоча факти, които напълно доказва тъ, че такава 
емиграция отъ сЬверъ на югъ наистина е станала. Колкото 
за самия Балканъ, Иречекъ мисли, че той е давалъ 
приб'Ьжище на мнозина, тъй като въ ср4днигЬ в4кове 
надали е билъ той така гжсто населенъ, както е сега. 
Това е приемливо по отношение и къмъ източния 
Балканъ, ала само за по-стари времена, докогато не е 
била прокарана и тукъ турска колонизация, поради 
която една часть отъ българското население и тукъ 



1^ 



се е потуртала, а друга навярно е забягнала на юпь 
пр-Ьзъ Балкана. За потурчване българския елементъ по 
източния Балканъ и по долното течение на Камчията 
има и сега още, ако и доста смжтни, предания, които 
хронологически се свръзватъ съ подобни пр-Ьдания въ 
Герловската область. И Иречекъ, когато пжтувалъ на 
1884 год. пр'Ьзъ Котленско, чулъ за такива предания 
(вж. ор. с. МСб. V. 505, 507, Княж. Бълг. 59). Като 
пхтувахъ пр-Ьзъ 1897 и 1898 г. по диялектологични 
изследвания по североизточна България, и мен-Ь на два 
пжти се падна случай да минавамъ пр^зъ Герлово и пр^зъ 
н^кои отъ пртбалканскигб села по Камчията, та и азъ 
поразпитвахъ гд4то можехъ, за да узная н^що повече 
върху миналото на турското население въ тия области. 
ГерловскигЬ турци, които населяватъ около трийсеть села 
въ Османпазарската околия, не се отличаватъ отъ тузлуш- 
кит4 турци по н'Ькой външенъ етнографиченъ б'Ьлегъ. 
И у герловчанигЬ, както изобщо у турцигЬ, по-старото 
минало никакъ не се помни, а изобщо и не обичатъ да 
имъ загатва чов^къ за българско потекло и за потурчване. 
Затова и много м^^чно може да се издирва историята на 
герловчани на самото м^сто, вср^дъ турското население, 
особено пъкъ отъ непознатъ чов^къ, пжтникъ. Затова 
можахъ само н^кои малки данни да събера главно изъ 
областьта на топографичната номенклатура, личнигЬ на- 
звания и езика на герловскигЬ турци, чр-Ьзъ които изобщо 
се потвърдяватъ досегашнит-Ь известия за сравнително 
късното потурчване на нЬкогашнигЬ български села по 

Герлово. Ра^^хг^ 

Пб-старата българска форма на областьта ,Герлово*, V 
е гласЬла ,Герйлово', а жительтъ на тая м^стность 
се казва лъ ,герйлецъ* (вж. у Иречека, Се81;у 650). По- 
турчването тукъ ще да се е завършило, както се каз^ 



10 



ОКОЛО половината на пб-миналия, именен ХУШ. в., съ 
което се съгласяватъ и м4стнигЬ пр-Ьдания, които все 
сочатъ къмъ времена „отъ пр-Ьди 150 години". Види се, че 
още пр'Ьди тая дата потурчването на Тозлука, което може 
да е започнало къмъ края на XVI. в4къ, да е било на- 
пълно прокарано, та дошло редъ и на останалата източва 
часть отъ старото ,Горилово*, както я нарича Джорджичъ. 
Като се вземе пр-Ьдъ видъ, че сега турцигЬ въ Герлово 
говоряа^ъ чисто турско наречие, каквото е и това въ Туз- 
лука, и отъ друга страна, че потурчването сравнително 
но откол* е станало, тр-Ьба да се предположи, че сжщо 
такива анадолски турци, съ каквито е билъ заселенъ Туз- 
лукътъ, ще да еж били настанени разм-Ьсомъ съ бълга- 
ригЬ по герловскит-Ь някогашни български села, поради 
което българит-Ь се принудили да говорятъ турски и 
часъ пб-скоро да пром^нятъ и в-Ьрата си. Известно е, че 
съвм'Ьстно съжителство на турци и християни, поради 
обичая на турскигЬ жени да се забулватъ пр-Ьдъ мжжетФ, 
е изобщо твърд-Ь неприятно на турцит4, а въ он-Ьзи 
усилни вр'Ьмена, особено тамъ, гд^Ьто турцигЬ еж били 
много, то се е завършвало обикновено или съ изселването 
на християнит-Ь изъ см-Ьсенит-Ь села, или съ потурчва- 
нето имъ. Не е чудно, тогава да еж избЬгали много 
българи кое накъмъ източния Балканъ, кое накъмъ за- 
падъ. Споредъ едно предание, отб^л&ано у Иречека 
(Ист. Болг. 589), повечето отъ днешнит4 жители на селото 
Арбанаси при Търново били по потекло отъ Герлово. 
За пр4селенци отъ Герлово има предания и по турскит* 
села по долня Камчия и въ самия източенъ Балканъ. 
Така напр. въ сегашното турско село Сар^-Куванлъкъ 
(Провад. околия), надъ Карнобатската планина въ Бал- 
кана, има предание, че то е било българско и че се е 
потурчило пр-Ьди „150 години", когато дошли „турци отъ 



11 

Герлово.** Споредъ св-Ьд^ния, които лично е събралъ г. Шкор- 
пилъ въ това село, тамъ и сега още се виждали разва- 
лини отъ стара черква. Сги^о такова пр'Ьдание има и въ 
съсЬдното, пакъ сега чисто турско село Бекчи. И въ 
близскит-Ь села Айваджикъ и Лопушна турцигЬ 
знаятъ по предание, че произхождатъ отъ Герлово. Това 
се сгажда и съ съобщеното у Иречека (Се81;у 634.) за 
Лопушна, а именно, че тукъ носията у туркинит^ прили- 
чала на женската носия по Софийско и че селянит']^ имали 
старъ ферманъ, който ги освобождавалъ отъ данъци, зайчото 
били, види се, въ старо вр-Ьме задължени да пазятъ и по- 
правятъ патищата по Балкана. И за турското село ,Т у ш о- 
вица*, западно отъ Ришския балкански проходъ, покрай 
което минахъ пр-Ьди четири години, се помни споредъ 
м-Ьстното предание, че било българско село и че се 
потурчило „прЬди 150 години." И сега още околното 
българско население го нарича съ старото му име ,То- 
шове цъ^ Като вземемъ въ внимание отъ една страна, 
че и други многобройни турски села по източния Бал- 
канъ и по политЬ му дори до морето по потекло ех 
все нови — най -много отъ по-миналия вЬкъ, и отъ друга 
страна, че не малко отъ т-Ьхъ носятъ и български названия, 
като напр. реченото ,Тошовецъ,^ или селото Ганчево 
(Провад. околия), трЬба да допустнемъ за приемливо 
предположението, че турската колонизация, съединена съ 
насилствено потурчване, като се започнала отъ края на 
XVI. в. въ Тузлука, нататъкъ сис1'ематично е била про- 
карвана все понакъмъ изтокъ, та е засегнала сл^дъ 
Герловската равнина и прибалканскигЬ области, и то 
безъ съмн'Ьние съ ц-Ьль да се осигурятъ балканскитЬ 
проходи накъмъ Черно Море. Забележително е, че голя- 
мото герловско село Върбица можало всрЯдъ тая по- 
турчена область да запази българската си физиономия 



12 

й ДО днесъ. • Върбичани ми разказваха, че споредъ както 
се знаело у т-Ьхъ герловскигЬ турци по селата били 
„на сила** потурчени българи, а пъкъ за себе си казваха, 
че еж спасили езика и в-Ьрата си заради закрилата 
на силнигЬ татарски султани, отъ които наистина д-Ьдит^ 
имъ много страдали, но между които пъкъ н-Ькои били 
и много добри хора. За характеристика ще спомена и 
едно друго предание по схщия въпросъ, което чухъ въ 
Герловско и което върбичани считатъ обидно за себе си. 
Ужъ когато дошла запов-Ьдь да се турчатъ всички бъл- 
гари по Герловско, върбичани казали, че не еж българи, 
ами че еж цигани, та се отървали отъ потурчване. Въ 
сжищость по голямото народно съзнание у върбичани и 
гол'Ьмата търговия, която въргЬли съ жито, както и рече- 
ната закрила отъ султанигЬ п\е да еж ги избавили отъ 
злата участь на околнит-Ь български селяни, у които 
всичко българско съвсЬмъ се е затрило, та сега и т-Ь еж 
сжщо такива фанатици турци, каквито еж и тузлушкит*. 
Собственит'Ь имена у герловскит^ турци сега еж турски, 
ала 01це до скоро се помнЬли български сЬмейни назва- 
ния. Така напр. до неоткол-Ь жив'Ьлъ въ село Търновца 
н'Ькой си ,Костоолу Асанъ ага*, а такива имена като 
Еостоолу, Стояноолу по казването на по-стари герловски 
турци е имало по-пр-Ьди доста много. Въ с. Ям ла има 
сега единъ турски родъ по име ,Мюсюлманолларъ'. Са- 
мигЬ турци обяснявали и сега туй име, че означавало 
турско сЬмейство, дошло отъ Анадолъ, „а пъкъ ние — 
казвали — сме си отъ край вр^Ьме отъ тукъ, отъ нашето 
село, само че сме приели правата в'1>ра." То показва, че 
дълго вр^ме и слЬдъ потурчването се отличавали сжщин- 
скит-Ь турци отъ потурченит-Ь. М'ЬстнигЬ топографски 
названия и сега още еж въ гол'Ьма часть български. 
Осв^нъ името на селото Черковна, гдЬто и сега, както 



18 



ме ув-Ьряваха въ близкото .българско село Вардунъ 
(Османъ-Пазарска околия), се виждали развалини отъ 
стара черква, и името на селото Търновца (Търновецъ), 
заслужватъ внимание и сл^ЬднитЬ названия, употр-Ьбяни отъ 
самигЬ турци въ с. Черковна: ,3айчи-баиръ', ,Ли- 
вада-чаирла*, ,Брудъ' (бродъ) — м-Ьстность при с. Чер- 
ковна до рЬката, ,Папаз-ейдинде* (Поповъ-долъ). 
Различни м^ста се наричатъ ,селище^ и ,градище^; 
една чешма въ гората се нарича ДЬ а к о н у н ъ-ч е ш м е с и^ 
(Какината чешма). По-важни еж други български на- 
звания, които герловскит-Ь турци употрЬбятъ: напр. на 
кжса брадва, която сега българигЬ въ Вардунъ наричатъ, 
^крива брадва', герловскитЬ турци казватъ ,кр ивица*. 
Докато сега вардунчани наричатъ заградкит'Ь на колата, 
що се казватъ въ западна България „ритли," съ турско 
име „ангъчъ," напротивъ гЬхнитЬ съсЬди — герлов- 
скит4 турци ги казватъ ,р и к л и* (ту рцитЬ казватъ а н г ъ ч ъ 
само на сЬнени ритли). ТурцитЬ въ селото Ямла казватъ 
и ,п р 6 ц е п ъ*, съ която дума пакъ означаватъ една часть 
отъ колата, докато българит-Ь си служатъ съ турско 
название „аръжъ ." Яа колата „колебарнит*", и то основит* 
горЬ и долу, нЬкои стари герловчани турци наричатъ 
,сабици', докато самигЬ българи въ Вардунъ сега ги 
казватъ по турски ,канати' (въ Новопазарско казватъ 
,сабици* на ритлигЬ). 

Докато потурчването въ източния балканъ е напред- 
вало чр&ъ насилия и по изв-Ьстенъ планъ, именно за- 
1Ц0Т0 самиятъ турски елементъ по тия м-Ьста до тогава 
е билъ слабъ, въ туй вр'Ьме въ равнината по Варненско, 
Провадийско, Новопазарско и яататъкъ по Дели-Орманъ до 
Дунава, гд4то турцит-Ь еж имали грамадно мнозинство, ста- 
рото българско население, доколкото еж могли да уц'Ьл'Ьятъ 
ог?! него съвсЬмъ незначителни останки, потиснато и 



14 



сплашено между свжрЬшпЛ^ си господари, не е могло 
къмъ края на по-миналия в'1къ, когато се почнажа руско- 
турскит^ войни, да се бори за своето национално С2ице- 
ствуване, та съ малки изключения то се е вид'1ло при- 
нудено да избира едно отъ дв^ЬгЬ: или да се изсели та- 
тъкъ пр']^ъ Дунава въ Влашко и Русия, или да се потурчи. 
Ставало е и едното и другото, обаче, последното не 
може да се сл']&ди днесъ точно, докато за изселенията, 
що еж започнали отъ тогава, има доста положителни 
данни. Изселването въ Влашко и Русия ще да е ставало 
незам-Ътно и постепенно може би още отъ края на XVII. в., 
ала въ по-голямо количество то е почнало тъкмо пр^аъ 
половината на по-миналия в'Ькъ. По официални данни 
е установено, че първото преселение отъ 620 български 
сЬмейства въ Херсонската губерния е станало на 1752 — 
1754 год. (вж. А. Скальковсшй, Болгарсшя колон1и въ 
Бесарабш и НоворосШскомъ кра*, Одесса 1848). Подир* 
непрекъснато следвали нови изселения до 1791. Между 
1801 и 1812 станало най-големото преселение, следъ 
което то пакъ ослабнало, докато изново войната презъ 
1828 год. не става причина пакъ на грамадно изселване 
отъ северна и южна България, което пакъ утихва постепенно 
до кримската война. Отъ преселенците прел 1828 год., 
както е известно, голема часть наскоро се възвърна назадъ 
въ България, ала тия преселенци, повечето отъ Тракия, не 
всички се завърнаха пакъ въ своите стари жилища, а най- 
вече заседнаха въ крайдунавска България. С&що тъй голема 
часть отъ тия преселенци не можа и да отиде въ Русия, 
а остана по Добруджа и Силистренско. Главното изселение 
на старото българско население отъ северо-източна Бъл- 
гария е ставало въ по-предишните усилни и непоносими 
за българина времена, именно презъ по-миналия векъ та 
до 1812 год. Поради това ние сега напразно ще 



15 



търсинъ въ най-източнит% области на Северна България, 
а именно по Варненско, Балчишко, Добричко, Новопазарско 
и отъ часть по Силистренско, да не говоримъ дори за Бал- 
бунарската и Аккадънларската околия, гд4то българскиятъ 
елементъ е съвсЬмъ новъ, старо българско население. 
НищожнитЪ останки отъ това подирното въ Новопазар- 
свата и Силистренска околия, които ще изброимъ по- 
долу, само потвърдяватъ главния фактъ, че старото бъл- 
гарско население тъкмо въ тоя най-плодороденъ край 
на северна България е било унищожено и разгонено. 
Тепърва въ Провадийско и Шуменско и по на западъ, 
въ Разградско, намираме по-чести останки отъ ,вехти 
българи^. Въ Провадийско виждаме отъ старитЪ български 
села запазени главно тия, що еж разположени по равното 
Провадийско плато, по ,съртовегЬ* (съртъ = турска дума, 
значи възвишеность, хълмъ), поради което и се наричатъ 
„Съртски села" (турски сърт-кьойлеръ), докато по рав- 
нината долу отъ вехтото население има само малки 
останки, които едвамъ можахъ да издиря. {^|91|^АЧ 

Търсейки старо, ,ерлийско* население, чов-Ькъ се ' 

натъква на тъй нареченит-Ь гагаузи, които тъй схщ< 
минаватъ за стари жители по тия области. Подъ ,гагаузи^ 
народътъ разбира изобщо християни, чийто материнъ езикъ 
е турски. Ала при по-близко запознаване съ всички тия 
,гагаузи' излиза на яв4, че у народа се различаватъ 
два вида гагаузи — именно ,гагаузи^, които се считатъ 
българи, съчувствуватъ на българит-Ь, женятъ се за бъл- 
гарки и изцяло въ домашния си животъ, въ роднинскитЬ 
си отношения, въ п-Ьснит* и обичаит* си не се от- 
личаватъ твърд* отъ българите, и сжщински гагаузи, 
които сами се наричатъ съ това име, които винаги ех 
странели отъ българит4, които еж държали страната на 
гърцит-Ь па и сега не се чувствуватъ българи; тЬзи еж 



16 



^асълъ гагаузи^ или ,приморсЕи гагаузи,^ както 
пон-Ькжд* ги наритатъ, за да ги различатъ отъ ,бъл- 
гарскит* гагаузи/ Тия подирнит* п-Ьятъ български 
п'Ьсни тъй, че не можешъ ги отличи отъ българи, и главно 
за всичкит^Ь си обичаи, които с& еднакви съ българските, 
иматъ и български обредни п-Ьсни. Т4 казватъ леля, 
майка, кака, а тъй сл^що и собственит']^ имъ имена С2& 
български. Такива гагаузи има напр. въ селото Войвода 
(тур. Войвода-кьой), въ Новопазарска околия, гд-Ьто сега 
еж останали само петь-шесть кжщи, ала пр-Ьди четири- 
десетина години т4 били до двайсетъ кжщи, докато другигЬ 
били чистотурски. Най-стариятъ чов'Ькъ отъ българскигЬ 
гагаузи въ това село, д-Ьдо Калчо Тончоолу, 92-го- 
дишенъ, сега жив4е въ Нови-Пазаръ, гд-Ьто се ср^щнахъ 
съ него. Той за годинит-Ь си е още доста бодъръ, разбира 
български, ала ^^овори само турски. Той разказваше, че 
т^Ьмъ турцит-Ь вземали харачъ, че т-Ь сами се считали 
и се наричали българи, и че не се казвали гагаузи; 
т-Ь повечето слугували у турцит^; отъ родителите си 
насладили турскиятъ езикъ, като материнъ, ако и да се 
считали българи. Булки си вземали и 0'гь българските 
села, ала и тЬ скоро напускали своя езикъ, така напр. 
и жена му на дЬдо Калчо била българка отъ Шуменъ. 
Дедо Калчо помни, че въ близкото село Имрихоръ 
имало 4 — 5 кхщи ,ерлии българи,^ които говорели 
сжщо тъй само турски. Такива ,гагаузи^, като дедо Тон- 
чоолу има и въ близкото с. Т е к е-К о з л у д ж а, гдЬто сега 
СЕ. останали само трима братя, а останалите се преселили 
въ Новипазаръ. Сжщо такива имало 7 — 8 кхщи и въ 
с. Кайк-Ь, но и тЬ еж минали въ Новипазаръ. Повече — 
до 40 семейства такива гагаузи има въ близкия Кара- 
Агачъ („Хамбарлъ-Караачъ"), между които е ви- 
денъ Славъ Чорбаджи. И тукъ те се считатъ бъл- 



17 



гари и по предание „ерлии." И въ селата Караманл^, 
както и въ Къзълджиларъ има още останки отъ 
български гагаузи; сега тукъ т4 еж смесени съ българи 
пр-Ьселенци отъ Тракия, дошли сл4дъ войната на 1828 г. 
В-Ьрата си подържали въ турско вр-Ьме съ мжка — безъ 
попъ, безъ черква: н-Ькой си Шишко Папазъ отъ Нови- 
пазаръ ги спохождалъ отъ вр-Ьме на вр'Ьме, колкото да оп4е 
умр^Ьло, и то не винаги о вр-Ьме. Отъ българскигЬ гагаузи 
има отколешни пр-Ьселенци въ ромън. Добруджа, именно 
въ с Бейдаутъ (Бабадашка околия) и повече въ Бесарабия. 
Споредъ свЬд-Ьнията, които ми даде въ Силистра стариятъ 
български учитель г. Зимовъ, родомъ отъ Добруджа, бей- 
даутскитЬ ,гагаузи*, се различавали ясно съ своигЬ бъл- 
гарски нрави, българскит-Ь си роднински названия и бъл- 
гарските си пЬсни отъ варненскит'Ь гагаузи и се считали 
отъ българското население за потурчени българи. Те и 
сега помн&ги роднинските си връзки съ ,гагаузит'Ь', отъ 
споменатото по-гор-Ь село Караагачъ, отъ гд^то често ги 
спохождали роднини. Въ Бейдаутъ българит4 гагаузи 
били разм-Ьсени съ стари българи, преселени отъ „сърт- 
скит-Ь" села въ Провадийско. Български гагаузи има още 
въ Кад^-кьой (източно до Провадия) и Шад-Ь-кьой, 
а имало отъ т^хъ по-преди н-Ьколко кхщи и въ Тестеджи 
(Провадийска околия). Въ Султанларъ сега има двай- 
сетина кжщи български гагаузи. Тукъ едно вр^ме по- 
старит4 хора, както нпр. н^кой си д^до Станю Байолу и 
д4до Герга Байолу („Байолларъ"), Д'Ьдо Петъръ Василолу, 
д-Ьдо Коста, д^до Манолъ и др., сега вече измр-Ьли, по 
казването на стари хора, що ги помнятъ, говорели турски, 
но разбирали и български и се считали българи. 

Въ Авренъ (Пров. ок.), гд^то, както ще се каже по- 
долу, сега живЬятъ пр^селенци откжд^ Айтоския балканъ, 
именно отъ селата Еркечъ и Г улица, стари хора ми 

2 



\& 



разказваха, че пр^ди тЬ да дойдатъ въ Авренъ, сир^чь 
пр-Ьди 1828 година, тукъ имало стари, „ерлии" българи, 
които говорЬли повече турски ; т^ се издигали отъ Авренъ, 
и мнозина отъ ткхъ отишли въ Кайнарджа. Останали въ 
Авренъ само дв* сЬмейства: д-Ьдо Съби и д^Ьдо Коста- 
динъ; синъ му на подирния, д-Ьдо Роя, на 80 години, 
и сега е живъ. Въ с. Ботево (по-пр-Ьди „Юшенли"), което 
пакъ сл^дъ 1828 год. е било заселено отъ тракийци, — 
отъ с. Копаранъ (Айтос, ок.), имало български гагаузи, 
които полека-лека изново изучили българския езикъ и се 
побългарили, така че сега н'Ьма вече разлика между тЬхъ 
и прЬселенит^Ь копаранчани. Свещеникътъ въ с. Авренъ, 
Иванъ Мариновъ, родомъ отъ Малко Чамурли (Добрич, ок.), 
ми разказваше, че въ с. Ботево той погребалъ н'Ькоя си 
баба Добра, която била отъ реченит* гагаузи; тя се 
считала българка, но само турски говор'&]1а и съжалявала, 
че не можела да отговаря на български. СиноветЬ й, Христо 
Черневъ и Калчо Черневъ, ех живи. Пр-Ьди баба Добра 
умр-Ьлъ н-Ькой д^до Димитъръ, който тъй сжщо не успЬгь 
до смъртьта си да научи добр4 български. По всичко из- 
лиза, че и н-Ькогашнит-Ь гагаузи въ Ботево не ще да ех 
били отъ „приморскит-Ь", а отъ „българскит-Ь" гагаузи. Това 
се потвърдява и отъ обстоятелството, че такива е имало и по 
на с^веръ въ Добричко. Именно въ с. Малко Чамурли, 
когато дошли сегашнит4 жители, които се връщали отъ 
Русия сл-Ьдъ 1828 година, заварили тукъ три „ерлийски" 
кжщи. Отъ т4хъ помнятъ д-Ьдо Стамата и д'Ьдо Васила, 
които приказвали само турски. Д-Ьдо Стаматовата дъщеря, 
Тодора Стаматова, женена за Парушъ Костадиновъ, и 
днесъ е още жива и говори турски: „на български й 
говорятъ, а тя турски отговаря". Както се каза, бъл- 
гарското население счита тия гагаузи за потурчени 
българи и ги отличава отъ крайморскигЬ гагаузи, що 



19 



живЪятъ въ Варна и по селата Бестричъ, Кара Хюсеинъ, 
Джевизле^ Джеферли (Варненска овол.), Ала Елисе (сега 
Ботевсво), Гявуръ Суютчувъ (Балчишка окол.) и Баравуртъ 
(Добришко). Проф. Иречекъ счита еднит* и другигЬ отъ 
едно потекло и прЬдполага, че първит^, които жив']^ятъ 
по-нав&тр1 отъ морето, „въ северната часть на Прова- 
дийско", еж вече силно „побългарени". Наистина въ 
Шуменъ му било казано, че гагаузитЬ въ с. Войвода-кьой 
„не еж гагаузи'', ала Иречекъ това счита още за несигурно 
(вж. Се81;у 607, Княж. Бълг. 166). Тъкмо поради туй 
азъ самъ лично изпитвахъ тоя въпросъ и тъкмо сл'Ьдъ 
като се срещнахъ съ гагаузи именно отъ с. Войвода-къой, 
иочнахъ да се съмн^вамъ, че тЬ еж с&щински, „гагаузи". 
За побългаряване се изисква плътно българско население, 
а именно такъво население отъ по-старо вр]^ме не можахъ 
да издиря въ областите северно отъ Провадийско, щ^то 
тъкмо СА пръснати останкитЬ отъ тия „българеят 
гагаузи". Именно отъ Провадийската долина, като вземемъ 
сегашната жел']^нопжтна линия за граница, и то отъ 
Черно море до с. Имрихоръ та на сЬверъ все до Дунава, 
азъ не можахъ да нам']&ря ни едно м'Ьсто съ старо, жкстяо 
българско население. Малко изключение прави селото 
Енево до Новипазаръ, ала тукъ останали едва десетина 
ерлийски к&щи, а пъкъ въ Невша (Нягуша) българското 
ерлийско население тъй слеЩО е заселено повечето отъ 
отсрещнигЬ „Съртски" села въ ново врЬме, както ще се 
важе по-долу. Въ Силистренско ще вшкрямъ пакъ стари 
пр'6оеленци отъ Провадийските^ села, и едвамъ до самия 
Дунавъ се указватъ нищожни останки отъ стария бъл- 
гарски елементъ въ тая страна. Всичкото друго българско 
население въ посочения доста гол^Ьмъ просторъ не е по- 
старо тукъ отъ 120-тина години, а произхожда главно 
отъ ^алкана, Тракия и отъ повърнали се пр^селенци отъ 

Г 



. 20 



Влашко и Русия, пакъ по произходъ тракийци, балканджии 
и малка часть отъ кжд4 Шуменско и Провадийско. Отъ 
друга страна многобройнит-Ь турски мастни названия 
на селата не само въ сжщинския Делиорманъ, но тъкмо 
и въ въпроснигЬ области по Новопазарско и Провадийско 
не показватЪ; да е било старото българско население тукъ 
силно пр'Ьзъ по -миналия в-Ькъ, така че „побългаряването" 
на гагаузит^ тукъ остая не дотамъ обяснимо. А че то 
не е станало въ ново врЬме, именно пр'Ьзъ туй стол-Ьтие, 
вижда се отъ думит'Ь на такива старци като войвода- 
чанина д^Ьдо Димитъръ Тончоолу, който казва, че пр-Ьди 
80 години бглгарскигЬ гагаузи били по-многобройни. 
Както и да се р-Ьши този въпросъ, фактъ е, че осв^нъ 
гагаузигЬ и гърцит* ^ъ речената область останалото на- 
селение не е старовремско. 

ГърцигЬ по Варненско еж старовремски жители. Т4 
въ гр. Варна се изчисляватъ на 4670 души. Отъ селата 
чисто гръцки еж: Б-Ьла, Курукьой и Джевизли; осв-Ьнъ 
това гърци има въ Тъптъкъ {^/^ отъ населението ех 
гърци), въ Еозлуджа (44 души), въ Кестричъ (53 души, 
останалите жители еж гагаузи) и въ Еникьой (36 души). 
Само гърците въ Карахюсеинъ (половината гърци, поло- 
вината гагаузи) еж преселени отъ Одринско презъ 1829. 

Забележително е, че у делиорманските турци, споредъ 
г. К. Шкорпила, който е кръстосалъ на неколко пжти 
Делиормана и е ималъ случай и по-доверчиво да говори съ 
турското население, имало предание, че гЬ еж стари жители, 
че не еж дошли отъ Мала Азия, каквито били споредъ 
техъ турците въ Тузлука, но че отъ край врЬме праде- 
дите имъ се знаели за местни жители. Въ това предание 
те дълбоко вервали. Фактъ е, че делиорманските турци 
се отличаватъ по типа си и по наречие отъ тузлущките. 
те минаватъ у българското населени^ и подъ особено пщ 



21 



„гаджали". Реченото предание може да е сл-Ьдствие на 
обстоятелството, че турското население въ Делиормана ще 
да е по-старо, отколкото другото въ Тузлука, Герлово и 
по Балкана, а може би сжщевр^менно защото най-гол'Ьма 
часть отъ старото българско население въ Делиормана ще 
да се е потурчила още пр-Ьзъ XV и XVI в. Господинъ 
Шкорпилъ напротивъ, както се спомена, се догажда за 
съвсЬмъ друга причина на схщото предание. 

И въ областьта, що лежи южно отъ провадийската 
долина, по която минава железницата, дори до Камчията 
отъ една страна и Провадийския балкански проходъ и 
морето отъ друга (осв^нъ гд^то въ с. Гебедже (Б'6лево) 
и въ съсЬдното Дерекьой има малки останки отъ старо 
ерлийско българско население, сходно по носия и го- 
воръ съ онова по провадийските Съртове) въ всички 
села намираме или турци или разни българи-пр-Ьселенци, 
било отъ близките балкански села като Еркечъ и Гулица, 
било отъ други страни, както ще се укаже по-долу. Те- 
първа като вървимъ западно отъ Провадийския проходъ 
къмъ П1$%славъ, Шуменъ, Попово и Разградъ, намираме 
тукъ-таме стари български села, които повече зачестятъ 
кжде Търновско и Русчушко до Янтра. ОЬверно отъ Ршз- 
градъ въ Кеменларско и Тутраканско старигЬ села еж 
съве^мъ малко, и главниятъ български елементъ и тукъ 
пакъ е пр^селнишки — най-вече балканджийски. Пр^зъ 
Янтра на западъ старото българско полско население тъй 
сжщо не е многобройно, па изобщо тукъ страната е 
съвс^мъ слабо населена, турскиятъ елементъ почти се губи, 
а преселенците еж, колкото ги има, съ малки изключения, 
все отъ Балкана. Последните отъ Ловченско и Севлиевско 
накъмъ Дунава така еж взели върхъ, че дирите на стария 
елементъ вече, както ще се укаже по-долу, еж много слабц. 



22 



Сл'1дъ гореизложеното ясно става, доколко би се из- 
лъгалъ чов^къ по численостьта на българското население 
въ североизточна България, каквато е показана и въ пър- 
вото преброяване отъ 1881 година, ако би см^талъ това 
население за старо въ тая область или съ други думи, 
ако не би се водила сметка за новия български елементъ, 
който не отъ давна тукъ е заселенъ. И наистина, ако 
сл^дъ първото преброяване възбуди учудване фактътъ, 
че процентътъ на българското население е спадналъ почти 
въ всичките североизточни окр&зи до такива малки раз- 
мери, колко би требвало повече да се чудимъ предъ 
факта, че и отъ това българско население по-големата 
часть не принадлежи на старовремските тукъ обитатели, 
а на ново, придошло население, следъ като старото се 
е премахнало, както се каза по-горе. 

По-долу ще посоча поименно, въ кои села отъ 
северо-източна България можахъ да установя старобъл- 
гарско население, а при туй ще укажа отъ где и отъ кога 
произхожда по-новото българско население. Данните, които 
п^ивождамъ по-долу, азъ съмъ ги събиралъ самичъкъ на 
своите пдтувания по България. Разбира се, че тукъ-такгь 
може да се укажатъ и грешки, което не ще бжде чудно, 
ако се вземе въ внимание, че въ тая работа азъ не съмъ 
ималъ на ргка никакви помагала отъ тоя родъ, но че е 
требвало всичко самъ да градя отъ основа. Нашата стати- 
стика и сега не следи постоянните прЪселения на българ- 
ския елементъ, що иде отъ Турция въ напущаните турски 
земи въ североизточна България, а колкото за преселе- 
нията, станали пр-езъ руската окупация и по-прЬди, въ 
турско време, не ще и дума, че нищо до сега официялно 
не е изследвано и публикувано. Затова моите данни не 
ще да ех и пълни, но при все туй, като за първъ пжть, 
те немалко осветляватъ откъмъ тая страна сегашния 



^$ 



съставъ на българското население въ североизточна 
България. 

Тувъ тр']Ббва да обясня, какъ установявахъ^ въ 
кои м'1ста населението е старо, и въ кои ново. Пр^ди 
всичко на туй спомага самата традиция у народа, която 
най-малко до два в^ка назадъ е още твърд*]^ жива. Раз- 
бира се, че главно туй се отнася до селата. СелянигЬ, 
които отъ д']^ди и прад'Ьди се знаятъ за м']&стни жители 
въ селото си (безъ огледъ, че това подирното често пжти 
се е мастило на малки разстояния, или е било разтуряно, 
горило и сетн^Ь пакъ се съвзимало), се наричатъ „стари" 
или „вехти" още и по турски „ерлии", или „ераньовци", 
и подъ това име минаватъ гЬ и у своит4 съсЬди. Напро- 
тивъ „пришелцит*" обикновено си знаятъ по прЬдание, 
че еж пр^елени отъ н^к^д*!, а въ много С1учаи помнятъ 
дори и м-Ьстото, отъ гдЬто еж дошли. Споредъ това тЬ 
се наричатъ ту ,балканджии', ,балканци^ или ,пла- 
нинци' още и ,горненци*, ако еж заселени въ полето отъ 
,Балкана^ сир. отъ Стара Планина и ср'6дна Гора, ту пъкъ 
се казватъ: ,отв2вдешни* или ,отейовчани*, ,отеюзлии' 
(отъ турската дума отеюз = оттатъшенъ) или ,тракийци^, 
или пъкъ ,одринци* (отъ Одринско) или ,главаеци^ 
(отъ селото Главанъ въ Баваклийско), или ,ямболци^ 
,загорци* и пр. — Ала народното предание за по- 
стари времена не е винаги сигурна посока, а често 
и лицето, отъ което чов^къ черпи св^дйния, може да е 
зл§ улхтено или пъкъ, отъ желание да у годи, безъ да 
знае сигурно, нев-Ьрно казва. За това традицията счи- 
тахъ само като второстепененъ бЬлйгъ за проверка на 
узнатото по друга, по-сигуренъ способъ — именно по 
наречието и по облеклото, и то главно облеклото на 
женит^ За подирното ще кажа, че то представя тъкмо въ 
североизточна България твърд-Ь сигуренъ б-Ьл^гъ, по 



п 



който може се позна, дали населението е мастно или пр^^- 
селено отъ н^ежд*. Когато на 1897 год. първъ пжть 
пжтувахъ по Варненско и Провадийско, забЬлЬкихъ у 
женит* по селата главно два вида облекло: едни носЬха 
,сукманъ*, ц-Ьла др-Ьха отъ вълнено домашно сукно, а други 
пъкъ вм-Ьсто сукманъ дв-Ь пр-Ьстилки, препасани отъ 
пр-Ьдъ и отъ задъ върху ризата. Като наблюдавахъ тия 
два типа носия, безъ огледъ къмъ малкит^ щожЬяи въ 
гЬхния изгледъ (пр-Ьстилкит* биватъ по-къси и по-дълги, 
повече или помалко набрани, биватъ черни, сини или 
пъстри; сукманит-Ь тъй С2вщо биватъ по-широки и по- 
тисни, черни и сини и пр.) и се вслушвахъ и въ говора 
на лицата, заб&1^ихъ важенъ съвпадежъ : членната форма 
на м. р. ед. ч. у тия, що носЬха пр-Ьстилки, наричани 
споредъ различната имъ форма и боя съ разни названия 
(вж. по-долу), по ц'Ьла североизточна България окончава 
на -0^ когато ударението пада на послЬдния слогъ, 
напр. град 6, и на -у (или близу до 1/ — между о и у\ 
когато ударението не пада на края, напр. вол у, чиляку, 
коню и пр. Напротивъ у всички други, у които не е 
приета речената женска носия, вм-Ьсто която се явява 
само една съшита др^ха, именно тъй наречениятъ сук- 
манъ въ разни форми или пъкъ само фуста (отъ пояса 
на долу), се говори членна форма мжж. родъ единств. число 
съ окончание на -ъш (съ ударение и безъ ударение на 
края) или пъкъ, въ по-р-Ьдки случаи, безъ -т — само на 
-5, напр. градът, волът или град^(т) — в6лъ(т). Тия два 
етнографични б-ЬлЬга азъ пров^рявахъ винаги и съ помощьта 
на м-Ьстната традиция у населението и винаги въ резул- 
татъ се указваше, че реченигЬ два бЬлЬга се схождатъ. 
ИзлЬзе най-сетне, че само старото население въ 
източна крайдунавска България говори членъ 'д(у) и че 
само женит'Ь на това население носятъ вм-Ьсто сукманъ 



26 



дв'Ь престилки (псщемаль, кърденка и пр.). Другото насе- 
ление произхожда или отъ Балкана (Саара планина) или отъ 
Тракия, а въ р-Ьдки случаи и откжд^ западна България — 
сЬверна и южна. Балканджийското население тъй еж що 
се разпознава както помежду си така и отъ тракийското 
по отд'Ьлни части на облеклото и по наречието. Разли- 
чаватъ се по няколко отделни наречия балканджийски 
и СЖ1Ц0 тъй н'Ьколко наречия тракийски или, както инакъ 
можемъ да га наречемъ, „рупски" нар^Ьчия, като причи- 
сляваме къмъ балкапджиит^ и българското население по 
южнит^ поли на Балкана включително съ Сливенско и 
Имболско. СпрЬмо балканскит*]^ и рупскит*]^ нар']&чия има 
наречието на старото пзточно-крайдунавско българско на- 
селение осв^нъ речената членна форма на '0(у) и други 
свои второстепенни отлики. Това наречие, което азъ за 
отличие накратко ще нарека о-нар^чие (споредъ членната 
форма на -о), и всички други източнобългарски наречия, 
които можемъ да наречемъ съ едно име гт -наречие и 
които заедно съо-нар^чие образуватъ източната половина 
на българския езикъ, азъ подробно описахъ въ съчинението 
си „Вав 081;Ьи1§ап8с11е" (издание на Виенската Академия 
на наукитЬ, 1902 г.). За нашата задача тукъ не е по- 
требно за сега да се впускамъ въ по-гол-Ьми подробности 
върху главнитЬ характерни свойщини на о-нар-Ьчие както и 
на г(Ц)-нар4чие. По-долу ще се споменатъ при описанието 
на отд'ЬлнигЬ стари и нови поселения въ североизточна 
България н-Ькои говорни (диялектични) отлики, по които 
самиятъ народъ лесно разпознава различните колонисти 
отъ Балкана и Тракия. 

Требва да спомена, че балканджиит^, които еж твърди 
многобройни особено отъ Шуменско на западъ, именно 
въ Разградския окржгъ и въ Русчушкия и нататъкъ пр-Ьзъ 
Янтра, минаватъ у старото население и подъ име ,черни^ 



2в 



българи или ,чернит^^; това име се отнася въмъ чер- 
ната боя на др'Ьхит^, главно у И2жет^^ докато старото 
източно крайдунавско население, специялно мажсвото^ не 
е носило, па и сега по н^кои м^ста не носи черни, а 
6&1И гащи, досущъ както и въ западна България: ,черно* 
др^шковци^ с& именно все балканджии, а по полето с& 
били ,б&[одр^п1ковци^. Балканджиит^ минаватъ за по-раз- 
вити хора и по-силни въ економично отношение, и т^ 
малко съ насм^пша тукъ-там*]^ се отнасятъ къмъ зава- 
рените ,вехти' или ,ерлии' българи, които си иматъ и 
едно доста загатно име ,хърц6и^ или ,ърц6и* (единств. 
хърцой, мъж. р., хърцбйка ж. р.) У балканджиит'^ и граж- 
даните уХърцой' се схваща съ значение на: „простъ 
чов4къ" „простъ селачанинъ" „дебелакъ" и пр., и въ та- 
къвъ смисълъ често се употр-Ьбя: „остави го, бре, тозъ 
X ъ р ц 6 й !", именно досущъ тъй, както се употр-Ьбя въ за- 
падна България името шопъ. Ала както тази дума 
не ще да има нищо общо съ обидното значение, което и 
се придава сега, така е именно и съ думата хърцой, 
защото самото старо население се нарича съ това име. 
Азъ чувахъ самъ, какъ селяни въ източна България сами се 
казватъ хърцой, а женит^ си хърцойки; „ние хърцойкит^ 
не го тенймъ на тенко" — казваше една булка въ Б'ю[а 
(Рушчуш. ок.) въ смисълъ, че не ех привикнали на удоб- 
ства и разкошъ. Отъ Черно Море до Янтра и отъ часть 
пр-Ьзъ Янтра въ Свищовско, до кждЬто достига сега о-н а- 
р-Ьчие, именно само хърцоит^ говорятъ това нар-Ьчие. 
Ала. името хърцой се знае и по-нататъкъ: въ Свищовско 
и Никополско ,полянцит'Ь', които по нар-Ьчие вече еж по- 
влияни отъ балканджиитФ, но които инакъ сд останки отъ 
старото източно българско население край Дунава, се нари- 
чатъ хърцой. Като се иде отъ Никополь къмъ Пл4венъ, при 
селото Мечка пр4стаятъ ,хърцои'гЬ* и захващатъ ,шопигЬ^ 



27 



ХърцоЙскЕ01№ елемен^гъ, говорещецъ о^нар'Ьчие, требва да 
се е простирадъ по крайдунавска България отъ Черно 
Море най-малко до р. Искъръ, а може би и по-назападъ. 
Казватъ, че името хърцой било познато и въ Видинско. 
Колкото се Отнася до обл'1клото, пакъ само хърцоит'^ 
въ източна България носятъ характерните дв^Ь пр']^стилки 
вм^то сукманъ. Заб^Ькително е, че тоя типъ носия, 
който до Янтра минава само подъ име ^пещемаль^ и 
,кърленка', а въ Свищовско и Ловчанско осв^нъ подъ име 
пещемаль още и подъ име тъкменикъ и вълненикъ 
(споредъ боята, платното и направата), се простира по 
дунавската равнина на западъ далечъ пр']^ко границата 
на хърцоигЬ, именно по Врачанско, Б'к![ОСлатинско, Ломско 
и Видинско дори до сръбската граница. 

Заб^1^ително е по въпроса за някогашното раз- 
пространение на хърцойското крайдунавско население 
накъмъ вападъ обстоятелството, че пр-Ьзъ Искъра у шо- 
питЯ по Врачанско, Б'&Фослатинско и Раховско и въ една 
часть отъ Ломско именно у ,полянцитЬ^ не само старата 
носия, м&жска и женска, напълно се схожда съ носията 
на хърцоитЯ отъ източна крайдунавска България, но тукъ 
и членната форма у старото население окончава на -о. 
Изглежда, като сгдимъ по старата носия на полянцит']^ 
въ Ломско и Видинско, ^ които не говорятъ членъ на -о, 
като че ли въ по-старо вр1ме и тукъ да е окончавала 
членната форма на -о(т) и че отъ страна на едно друго 
западно българско нар^Ьчие, именно това, що се простира 
отъ Вр4зникъ — Трънъ та дори до Бкюградчикъ и на долу 
пр^^ъ Враня — Л4сковецъ до Куманово — Скопье, да е 
повлияло тукъ върху старото нар'Ьчие на полянцит']^. 
Ала както и да се разр']&ши този въпросъ, фактъ е, 
че дв^т^ престилки подъ име ,вълненикъ' или ,за- 
веска^ (вж. по-долу у Шуменските хърцой ^завишка', 



26 



,^аве(^к1а') се носятъ и по западна крайдунавска България. 
И тукъ у полянций зи1гЬ-л4тЬ жената правилно носи 
вълнени Еъ, докато по на югъ, въ планинските м'6ста, 
папротивъ се носи зим-Ь-л-ЬгЬ с у к м а н ъ. По полето въ 
Берковишка и Кутловишка (Фердинандска) околия, гд^то 
вълнениците еж много кжщ както и по Никополско, 
сукманъ жените носятъ зиме, ала само у дома, а щомъ 
жената тръгне да иде некжде — облича вече престилката 
и завеската (виж. Д. Мариновъ, Жива старина II. 53). 
Очевидно е, че сукманътъ тукъ е нова носия, приета отъ 
балканджиите, защото по планинските места на Берко* 
вишната, Бутловишката и отчасти на Врачанската околия 
зиме и лете се носи само сукманъ. Наопаки въ по- 
лето накъмъ Дунава вече въ Кутловишко и Ломско 
зиме и лете се носи само вълненикъ, а сукманъ не се 
носи. Сдщо така и по Раховско, Белослатинско и Брат- 
чанско (накъмъ изтокъ) се носятъ само вълненици (по- 
вечето тъмно- червени). Въ Видинско и Кулско по по- 
лето селянката много редко носи сукманъ и то зимно 
време (ц. д. 35, 39). Въ Велоградчишко напротивъ зиме 
„жените обличатъ върху ризата сукманъ", черенъ, наша- 
ренъ съ червени и сини гайтани (ц. д. 43). 

Тамъ, гдето въ западна крайдунавска България изклю- 
чително владее вълненикътъ или завеската у жените, у мж- 
жете тък схщо се явяватъ белите, тбсни абени гащи, на- 
ричани ,беневреци^(още и ,бреневреци' и ,бърневеци*) 
като стара обща носия, досущъ както е било некога и 
у източните хърцои (вж. по-долу) и както е и у шо- 
пите сега по Софийско. Разните широки гащи (наричани 
шалвари, димии, потуре и ,патуре^, повече отъ черенъ, по- 
редко и отъ белъ шаякъ — аба) напротивъ са балкан- 
джийска дреха и тукъ, както е изобщо у балканджиите 
по източна България. Споредъ мжжската носия съ огледъ 



2^ 

к^мъ формата на гащит^ можемъ поланцит^ и шанин- 
1щт% въ западна България добр*]^ да различимъ, каБто 
наистина и у самия народъ се различаватъ, вато се на- 
ричатъ еднигЬ ,беневр6чане* а другитЬ ^палваране^ 
И тази разд&[а съотв']&тствува на някогашната мжжска 
носия у планинцигЬ отъ една страна и у полянцитЯ-хърцои^ 
отъ друга въ сЬверо-източна България» У Маринова 
(ц. д. 31) се споменра и третя главна мгжсва носия отъ 
по-старо врЯме, споредъ която една часть отъ населението 
се наричало ,орляци^ сир. облечени съ дълги др-Ьхи 
(,глухчета% на които „крайовет-Ь се разв-Ьвали като крила 
на орела". Ала това означение не е важно, а второсте- 
пенно, защото и у други области връхната дрЯха е имала 
и има ,клинове* отзадъ, та двФт* крила на др-Ьхата стър- 
чатъ отъ страни поиздигнати, именно диверегентно отъ 
боковетЯ. Такъвъ кроежъ има и у СофийскигЬ шопи, а 
имало го е и у хърцоигЬ (вж. по-долу). — ОсвЯнъ бене- 
врецитЯ и вълненика въ крайдунавска западна България 
с;к спазени и други др']&хи отъ старата м&жска и женска 
носия, каквато отъ часть се спазва до днесъ въ сЬверо- 
източна България и у хърцоит-Ь (вж по-долу), напр. клаш- 
нйкъ, дорамче, долактаникъ, късаче, елече, опасъ. Клаш- 
никътъ бива само дълга, абена, 6'кза др^Ьха съ р&кави, та 
не бива клашникътъ да се смесва съ късакъ и долак- 
таникъ, както е у Маринова (ц. д. 13, 27). - 

Интересно е, че една часть отъ говорещит!; о-на-" ^Т*-*^ 
рЯчие хърцои се указва сега настанена по югоизточна 
България, именно по политЬ на Айтоския и Карнобат- 
СБия Балканъ та на югъ по Странджа накъмъ Одринъ. 
Тоя незаб'Ьл'Ьзанъ до сега фак1'ъ можахъ да установя 
надъ всЬко всЬко съмн-Ьние главно възъ основа на на- 
речието, което говорятъ тъй нареченигЬ ,загорци' въ ре- 
ченитЬ области на юго-източна България. Известно 6'Ьше 



до 



11о-пр1ди С1Ш0, ад ПО Странджа жив4ятъ ,ру11ци1^) Когато 
на 1897 година тръгнахъ отъ Бургасъ на югъ да изучвамъ 
българския езивъ по тамкашнигЬ села, узнахъ, че тЬт 
подирнит^ се д'Ьлятъ споредъ жителит^, които ги насе- 
ляватъ, на ,рупски* и ,загорски'. ИзнЬстно е, че ,загорцв' 
въ южна България се кавватъ обикновено жителитб отъ 
еЬверна България, особено полскит^Ь работници, които 
щ жетба слазятъ отъ Балкана въ тракийското поле 
(вж. и Иречекъ, Княж. Бълг., бъл. пр4в. 65— 6 6Х ала за 
,загорцит%^ въ Бургаския окр2БГЪ, които тъкмо минаватъ 
тукъ за ,стари^ жители, не се знаеше до сега, да еж 
дошли отъ северна България, а обикновено се мислеше, че 
т^ произхождатъ откжд^Ь Стара-Загора, тъй като наистина 
особено около Бургасъ има доста нови поселения отъ „За- 
горско и Чирпанско" (вж. Иречекъ, Се81у, 575, бълг. 
пр4в. 783). Ала вече въ първото село, гд4то се ср^щнахъ 
съ тия ,загорци', именно въ Мехмечкьой, веднага се уб^дихъ 
по наречието, което говорятъ, че т4 ще да еж пр'Ьселенци 
откъмъ Шуменско и Провадийско. Като главенъ 6'Ьл^^гъ 
и тукъ се явява членната форма мхж. родъ ед. ч., която 
окончава на -6(-у), докато тя у ,рупцит4* винаги окон- 
чава само на 'ъ(т). Носията у гЬзи подирнит*, именно 
у женитЬ, и тукъ се различава отъ носията на загор- 
цитЬ, ала загорската женска носия вече не запазва спо- 
менатигЬ най-характерни свои форми, чр&ъ които тъй 
лесно се разпознаватъ хърцойкит* въ сЬвероизточна Бъл- 
гария. — Като пжтувахъ нататъкъ по селата по тъй на- 
речената Хасекия, лривикнахъ и по много други бЬл^ш 
да различавамъ рупци отъ загорци и можахъ най-сетн4 
точно да опр^д-Ьля границит-Ь, до кад^то се простиратъ 
загорцигЬ. Отъ положението, което заематъ т* спрямо 

') Вж. и Наука II. 463, въ статията на П. Р. Славейковъ: Руаското 
и РуоалаисЕото българско население. 



31 



рупцит^ ЯВНО се вижда, че тЬ еж пришелци отвъмъ сЬверъ, 
воито се втурнали навжтр^ въ областьта на рупцит^, 
като заели само краищата на край-морсвата рупсва 
область, докато п6 навъмъ западъ, въ посока въмъ 
Одринъ, отъ гд'Ьто, види се, старото рупсво население 
отдавна се е издигало^ усп^^ като клинъ да се вмък- 
натъ много п6 на югъ, приблизително до самил Одринъ. 
И тъй южно отъ Бургасъ веднага сл^Ьдъ Мехмечвьой, 
гд^то жив^тъ загорци и до 30-тина в&щи новопр']^се- 
лени рупци отъ Малво-Търновсво, навъмъ югъ дохожда 
вече рупсвото село СарЬ-Муса, а загорсво се явява 
само селото св. Нивола навъмъ изтокъ, на мор- 
свия бр^гъ. Рупсви села с& и Аланвайрявъ, Пан(и)- 
чарево, Байряввьой, Бърхарманъ и Урумвьой. 
Тувъ пр4стаятъ рупцитЬ и захващатъ павъ „загорци"; 
именно загорсви села еж: Българсво Алагюнъ, 
Барабунаръ, Русовастро, Белешвьой, Орхан- 
вьой, Явезли, Беймахле, Байнарджа, Дюл- 
герли, Гергебунаръ (било червезво и сега заселено 
съ загорци, тъй наречени „тройки" отъ Бовчазъ), Мад- 
лешъ, Боджабувъ, Долньо Алмали, Горньо 
Алмали, Джемеренъ и Фавия. И тъй границата 
по Бургасвия овр&гъ между рупци и загорци върви, 
като захваща подъ св. Нивола, между МехмАвьой и 
Сар^-Муса та подъ Дюлгерли и Джемеренъ, източно 
отъ Бълг. Алагюнъ, та на югъ пр^ъ турсвата граница 
пркво Гьов-тепб на Бовчазъ и отъ тувъ на югъ между 
Лозенградъ (Бърввлисе) и Салиоглу въмъ Хавса. Тъй 
вато твърдо б^хъ ув^ренъ, кавво загорцитЬ въ Бургасвия 
овр2иъ произхождатъ отъ с4веро-източна България и по- 
неже т4 с& могли да дойдатъ отъ тамъ пр']^ъ главнит4 
балвансви проходи при Ченге и Ришъ, пр-Ьдполагахъ, че 
и по политЬ на Айтосвия и Барнобатсвия Балванъ може 



32 



да има сжщо такива ^агорци^ Съ тази ц4ль пр4дприехъ 
една обиколка отъ Айтосъ по подножието на Стара-Пла- 
нина накъмъ западъ. И наистина въ старото българско 
село Вр^сово, заобиколено отвредъ съ турски села, на- 
селението по наречие се указа съвсЬмъ сродно на хър- 
цойското въ Провадийско —Шуменско. По Айтоския Бал- 
канъ, колкото има още стари български села, все се чи- 
слятъ по говоръ къмъ „загорскит^", а именно Кьопекли 
(около 50 кжщи българи и 40 к. турци), Терджуменъ, 
и Малко-Ченге. И въ самия Айтосъ се говори о-на- 
р^Ьчие. Къмъ загорските села се числятъ на югъ отъ 
Айтосъ още Буюкли, Кръстина, Тастепе, Пирне, 
Кючукъ-Аланъ и КадЬкьой (Другит4 български 
села отъ Айтоската околия, а именно Азапли, Джеферли, 
Бапуджиккьой, Бавакмахле, Барасарли и Марково еж 
ново заселени отъ пришелци откдд^ Чирпанско, Старо- 
загорско и др.) Сдщото констатирахъ подир-Ь и въ се- 
лото ПрилЬпъ, което се намира на прохода, що води 
къмъ Ришъ, сетн^ въ селата Подвисъ, Босилково, 
Комарево, Костенъ, Гердели, Кадъкьой, Сиг- 
менъ, Ахмачево, Телялкьой, Аладагли, До- 
кузекь, и Турско Бейкьой. И въ самия Карно- 
батъ, както и въ Айтосъ, се говори о-нарЬчие. По-нови 
пр-ЬселеЛчи отъ разни страни на Тракия ех жителит^ по 
другите български села на Карнобатската околия: Абдал- 
кьой, Куруджиево, Пашакьой (смесено съ турци), Къ- 
съмчево, Сунгурларе, Балабанчево, Енимахле, Индже- 
кьой, Еникьой, Санджикларе, Фердинандово, Тарашкьой, 
Янъкъ, Балабанлари, Барганли, Дуваларе, ИсмаилфакЬ, 
Куркуджа, Джумалй, Харманкъръ, Букюрджелй, Евренлй, 
Иситлй, Кулазлй, Каладжиларе. Като се вземе пр^дъ видъ, 
че и въ съсЬднитЬ на Еарнобатско балкански села К а я - 
башъ, Медвенъ, Градецъ па и въ сама Жеравна 



88 



влад^^е въ главни черти все о-нарЬчие (поне членната 
форма м. р. ед. ч. тукъ окончава на -о), хубаво се спазва 
непр4к2всната свръзка между .загорцит4* отъ югъ и сЬ- 
веръ пр^^ самия Балканъ. — Че ,загорцит4' н-Ьматъ нищо 
обшо съ населението, което произхожда отк2вмъ Старо- 
загорско, вижда се ясно и отъ факта, че границата на 
тЬхния говоръ минава източно отъ Сливенъ — Ямболъ и 
Къзъль-Агачъ къмъ Одринъ. Въ равнината южно отъ 
Карнобатско н^ма загорски населения, па изобщо т^ с& 
1)^дки и пб на югъ. 

Кога СА минали загорците пр'1зъ Балкана въ из- 
точна Тракия, не може сега точно да се установи. Но 
тъкмо защото у самигЬ т4хъ традицията за дохождането 
имъ отъ сЬверъ е вече затъмнена, забравена, трЬбва 
да заключимъ, че то ще да е станало доста откол-Ь, 
най-малко пр^ъ първата половина на по ми&алия в^къ. 
Много е вероятно, че тая емиграция на югъ да е въ 
свръзка съ потурчването на Тузлука, Герлово и източно- 
балканскит^ села, за които се говори вече. Съ това би 
се съгласявало и онуй прЬдание, отбЬл-Ьзано отъ Иречека 
въ Девня, което се спомена по-гор*. — Възможно е, 
че по-обстойнй изсл']Бдвания ще откриятъ още н']&кои 
сл^ди отъ стари предания у нашити загорци въ южна 
България за гЬхното дохождане въ тая страна. МоигЬ 
разпитвания съ тая ц'Ьль останаха безъ сдщественъ 
резултатъ. Знае се само, че въ старо вр^ме ех се пр-Ь- 
селвали отъ Стара планина въ Тракия, ала положи- 
телни данни не се помнятъ. Че отъ Котелъ еж слизали 
овчари въ Тракийско, за това н-Ьма съмнение. Така 
въ село Карабунаръ (Бургас, окр.) на гробищата намЬ- 
рихъ камъкъ съ по-старъ надписъ: „(по)мени г(оспод)и 
ра(ба) твоего Сто(я)на, младенецъ сот Котилъ ва лето 
гА^^в^ (=1776). И друга надгробна плоча, която нам*- 

3 



84 



рихъ въ двора на една К2ща и която била дигната отъ 
единъ гробъ въ полето, споменува пакъ котленецъ: „Помени 
господи раби твое Дечк «т Котль вь л-Ьто аи?кд" (=1824). 

Нека оше да заб&1'кБимъ, че нашити загорци по- 
между си минаватъ и подъ други, м-Ьстни названия. Така 
карабунарци наричатъ загорцит* отъ Алагюнъ ,кал- 
м^ци', ужъ защото казватъ ;,кге ида" (кге е прието 
тукъ отъ съсЬдното рупско кГе-нар-Ьчие). Отъ Карабунаръ, 
идейки откъмъ Алагюнъ, захваща именно да се казва 
„ше йдъ", „ш' йдъ", както се говори и въ Русокастро и др. 
На загорцит*]^ откъмъ Еовчасъ и Алагюнъ казватъ още 
,тронкГи' и ,тронковци' (отъ думата „тройка" = трохичка, 
малко). Българите отъ Казанлъшко казватъ на българите 
отъ Русокастро и Карабунаръ ,загорци^, ала и т4зи по- 
дирнит-Ь наричатъ първит-Ь съ сжщото име. 

Отъ загорцигЬ, за които по-гор* стана дума, има 
сега преселени пакъ назадъ въ североизточна България 
въ слЬдствие на руско-турскитЬ войни, както ще се по- 
сочи по-долу. 



Българското население въ североизточна България 
състои, както се обясни по-гор-Ь, отъ старо население 
и нови пришелци. Старо население въ равнината ех 
само тъй наречените хърцои, които минаватъ понекдде 
още и подъ име п о л я н ц и, докато пришелците сд пре- 
имуществено отъ Балкана (Стара Планина) та се казватъ 
балканджии (балканци, планинци), и отвхдъ Балкана — 
отъ Тракия: тракийци или отвхдешни. 

Преди да преминемъ къмъ останките отъ старото 
население на източна крайдунавска България, именно 
къмъ хърцоите и придошлите къмъ техъ многобройни 
балканджии и тракийци, треба да се поспремъ 



85 



гл ««А 



повече при гЬзи три главни елемента, отъ воито 
I българското население въ североизточна България. 

Валканджиитгь (плаиинцитгь). 

Зъ самия Балканъ и по сЬвернит^ му поли бал- 
жиит* се знаятъ за старовремско население. И 
има пон^к^де мастни предания за преселенци 
руги страни, ала тия предания не се отнасятъ 
во до н^кои отъ жителите въ Балкана. Че Балкаеътъ 
I е далъ прибежище на много бежанци откъмъ 
^ и още повече откъмъ югъ, именно отъ Тракия, 

време на турското иго и главно презъ периода 
рското завоевание на България, е твърде вероятно. 

мнението на Ирсчека, както се спомена, Балканътъ 
I ще да е билъ презъ средните векове тъй гхсто 
?нъ, както е сега. За многочислени преселенци 
)тъ Тракия, гдето преди падането на България ще 
ладелъ по полето главно рупскиятъ български еле- 

може да се заключи и по наречието на балкан- 
Ь, което съдържа доста рупски елементи и което 
) се схожда съ рупските говори относително членната 

м. р., що окончава навредъ по Балкана на 'Ъ(т). 
Валканджиите помежду си не се различаватъ толкова 
сията си колкото по разните си говори. Главно съ 
^ къмъ тези подирните те могатъ се раздели на 
50 групи. Тукъ накратко ще характеризувамъ тия 
, като Н1,е посоча и главните отлики на народната 

Ще почнемъ отъ източния край на Балкана и ще 
нъ редомъ накъмъ западъ. 

I. Еркбчани и гулйчани. Недалечъ отъ Черно 
средъ Стара планина има две големи стари бъл- 
: села по име Еркечъ и Гулйца. Отъ селото 

3* 



§6 



Йркечъ, което се пада въ източния, ,Айтосйи йалканъ^, 
Гулица се намира около десетина километра по насЬверъ, 
източно отъ ,Гулишкия проходъ', надъ горното течение 
на тъй наречената Суха Камчия или Чифте-дере. И дв4т4 
села еж твърд* старовремски; т4 еж били приви^ 
легирувани съ султански фермани, които били н-Ьколко 
пхти подновявани. По казването на учителя Пегьръ 
Липчевъ въ Айтосъ, който е родомъ отъ Еркечъ, единъ 
такъвъ султански ферманъ се намиралъ сега у н^кой си 
Добревъ, секретарь .(?) въ Бургасъ. Еркечани и гуличани 
били ,дервентаджии', пазили еж балканския проходъ 
при ВЬла р4ка (,Ак-дере-боаз^^, сир. Гулишкия проходъ). 
Всичкиятъ имъ данъкъ едно вр-Ьме състоялъ въ една 
кола дърва, едно кило ечмикъ и една кокошка. Пр^ди 
70 години имъ се отнели т&и правдини. Т4 не скланяли 
и много се противили, но нямало какво да правятъ. 
Еркечани и гуличани се отличаватъ между други!'* бал- 
канджии по говора си, по носията си, а дон'Ьйд'Ь и по 
своята вънкашность. Еркечани и гуличани именно ех 
повечето едри, високи, а при туй т-Ь ех известни на- 
вредъ и като твърдЬ хитри, опорити, см-Ьли и пред- 
приемчиви хора. Поради тия свои качества и главно поради 
своята си физична здравина т* еж извънредно добри 
колонизатори. Въ течение приблизително на едно сто- 
летие Еркечъ и Гулица еж успали да населятъ съ свои 
хора голяма часть отъ северна черноморска България, 
както ще видимъ по-сетн*. И дв^т* села, Еркечъ и 
Гулица, били ,едно вр'Ьме' много големи, имали еж по 
600 — 700 КЖ1ЦИ, но откакъ взели да се изселватъ отъ 
тЬхъ, числото на жителите намалело, ала при все туй 
ге и сега не еж малки села (споредъ преброяването 
отъ 1893 г. въ Еркечъ е имало 175 кжщи съ 1141 д. ж. 
и въ Гулица — 140 к. съ 1035 д. ж.). Разселването 



«^ 



йтъ тил дб% села въ равнит^ м'к;та по долня Т^аж^щ 
по Варненско и Добруджата е захванало постепенно отъ 
началото на миналия в^къ и незаб'Ьл'1зано и сега още 
трае. Ала въ най-гол'Ьмо количество се дигнало населе- 
нието отъ Еркечъ и Гулица пр'Ьзъ вр-Ьме на руско- 
турската война на 1828 год., и отъ това вр-Ьме датуватъ 
повечето еркешки и гулишки колонии по казанит^ области. 
Стари хора въ с. Авренъ (Варнен. ок.), което е заселено 
отъ Еркечъ и Гулица, ми разказваха, че няколко го- 
дини пр^ди речената война турцит^ направили голМъ 
^улумъ' въ Еркечъ, поради което населението едвамъ 
дочакало рускит* войски, а сетнЬ вече, като взели ру- 
сигЬ да се върщатъ, повечето отъ селянит* потеглили 
подири имъ и н-Ькои само стигнали въ Русия, та па се 
върнали назадъ, а други1*Ь заседнали по запустелите села 
по Добруджата и Варненско, гд4то заварили. Причината 
за станалия зулумъ въ Еркечъ споредъ преданието ето 
какъ се помни: „Момчето на нЬкой си Узунъ Конда било 
у единъ турчинъ овчарче. Ималъ и турчинътъ момчета, 
па се сбрали и други момчета да играятъ и най-сетнЬ 
набили хубаво овчарчето. Пъкъ то рекло тоги.зъ: ,вие ни 
биете, ами ще доде московеца, та ще ви земнемъ всичкото^ 
Питали го, кой дума, гд^то ще доде москбва. То казало 
първомъ: ,майкини хортуватъ си тъй*, а сетне на- 
учили го, та казало ,кака ми каза^ Викали кака му — 
то било момиче — и показало момичето: ,азъ казахъ, 
чувамъ тъй^ Тогизъ фанали да колятъ: поповете напредъ 
зак.?1али, сетне буруджията (?). ала и него като заклали, 
,станало затъмнение* и те спрели да колятъ*'. 

Между еркечани и гуличани нема видна разлика 
въ говора и въ носията имъ, и за това те обикновено 
минаватъ между другото българско население подъ едно 
име: „еркечани" или „еркечка черга". Казватъ ги още и 



8д 



^^зайковци^ и „вайковчани", понея^е 1Ч)во1штЪ ^Ьа,^ ш 
у,вж" (вм. „бре", „бе", „ба") шф. ),оти в а?" (= защо бе?).') 
Една отъ най-главнит4 особности на еркечкото 
нар-Ьчие (подъ „еркечко" ще разбираме и гулишкото на- 
речие), спазена отъ старо вр^Ьме единствено въ него 
нар-Ьчие^ то е 0'ЙЬгането на гдаснит*, когато еж подъ 
удареййе (ударена дължина на гласнит4). Поради тая 
особность еркечанинътъ, когато говори, нФкои гласни 
така от-Ьга, като при туй и извипгава гласътъ, че гово- 
ренето му прилича, сЬкашъ, на п^ене. Друга важна 
особность въ произношението на гласнит^ състои въ това, 
че изобщо т4, а най-вече гласната а, се произнасятъ при 
много слабо отваряне на устата — ,затворено', така че а се 
чува като звукъ между нашето отворено а и между о. Ако 
това а отб'&1'ккимъ съ а, а дължината съ - и мекостьта на 
съгласните съ ', тогава ще можемъ прАда изречението: „ста- 
рата хубаво гледа д4цата" по еркечки говоръ така: 

„старата хуб'вб гл'еда хецатй. ,Затвореното^ про- 
изношение на гласнигЬ у еркечанит* ех заб^Ьл^жили и 
прости, ала наблюдателни хора отъ народа, които позна- 
ватъ еркечанит*. Така единъ казваше за гЬхъ: „ха, ония 
ли въ Авренъ, гд-Ьто говорятъ съ стиснати зжби?" Ще 
спомена една пакъ много важна свойщина на еркечкия 
говоръ, а именно че въ тоя говоръ се произнася гласната г, 
било че тя застжпя старобългарската гласна ъ или старо- 
българск. гласна ж, когато е подъ ударение, като едно 
отворено е, именно между е и а, което можемъ да отб-Ь- 
лежимъ съ с1; прЬдъ това а съгласната си остая твърда, 
когато н-Ьма ударение, тогава ерътъ се произнася слабо- 
тъмно, приблизително както се чува неударениятъ ^ и въ 



') Това „ва (иъ)*^ го има и въ други села, с&сЬдни на Еркечъ, 
иапр. въ Ораианъ: х^е в а! са ходя ва1 (=ще ходя бе1). 



39 



КНИЖОВНИЯ ни езикъ. Еъмъ произношението й се прибавя 
и реченото огЬгане — дължина, поради която още по- 
вече бие на ухото особното еркечко произношение на 
ударения ъ, нпр : напклних баклицътъ та ф гуратъ; вална 
перат; даш в&лй; залвите месйт, пекат; машко, правно 
дете; нембгъ да сп^а, ше умра; мйш (=мъж) — ала 
м^жат (= мъж^т), мгжете; пат — патища, ала: пгтека; 
д^ш (дъжд) — ала: дгждбвно и пр. 

Старата носия на еркечани и гуличани е била 
доста отличителна. Носили еж много гол']^ми ,калпаци^ 
съ голяма вълна отъ ^каракачански^ овци. Казваха ми 
ченгенци, че тия калпаци ги казвали ,мукани^, па дори 
и сега, когато вече не се носятъ такива големи калпаци, 
пакъ ги наричали уж ,мукан^, ала това име отъ еркечани 
не чухъ, та е възможно, да е донесено тепърва въ ново 
вр^ме отъ Влашко. ТурцигЬ именно запр-Ьтили да се 
носятъ гол4мигЬ рунтави калпаци, поради което т* ех 
ги изменили, ала и сега с& т'Ь сравнително доста тозАчл. 

Доскоро мхжетЬ носили въ Еркечъ и Гулица б^ли 
,гащи*, които били тЬсни като шопскигЬ беневреци. 
Сжщо така се носили и б'к!1и ,елеци^ и горня 6'Ьла 
дрФха — ,а б а* (,елек и аба*). Ала сега мжжскит-Ь др-Ьхи 
еж терни, както и у другит4 балканджии. 

Женската носия състои главно отъ черенъ ,чукман* 
(сукманъ), който е гЬсна др-Ьха, що съдържа фуста и 
горнята часть — ,чапак*, както у всички балканджии. 
Чукманътъ се закопчава на гръдит^Ь и е безъ рхкави, 
а отъ долу по краищата има 6'Ьли ,полй* (нашивки, 
везени съ памучена прежда на около колкото три пръста, 
като тантели). Най-оригинална е женската горня др'Ьха, 
която се нарича ,кйча* или ,кйчинка^ Тя е черна, 
дълга др-Ьха безъ ржкави, достига дори до петит*, оки- 



40 



чена съ черни конци, усукани отъ вълна, та ц'Ьлата 
др-Ьха е рунтава. 

Има една друга женска др-Ьха — ,кавад', тя е 
червена антерия съ кжси ржкави. ЗълвигЬ се обличатъ 
съ кавади и булката, когато е млада — първата година. 

На глава си вързватъ месаль — 6'Ьла дълга кърпа; 
булкит-Ь го носятъ, щомъ се оженятъ; гЬ се забраждатъ 
съ него и отгор-Ь се връзва ,превеска*, на която виси 
нанизъ, ,краи1ца*, отъ главата до кръста. Месальтъ 
се казва и ,ржченйк*, и ,чумбер^ Имало особно 
,уз4пкани* чумбери. Единъ особенъ нанизъ се казва 
,пелеш^: то е една ивица („уйцъ") отъ кафяна аба, 
нанизана съ дребни парички и синци, та се окачва на 
врата, да виси отзадъ до петигЬ. — По свадби се дарявали 
,габровски чехли^ 

Момцит^Ь и мжжет-Ь еж носили едно вр-Ьме ,перчан* 
(сега наричанъ и ,ч е м б а з'), сир. дълга плетенка наср4дъ 
главата, която наоколо пер чана била бръсната. Сега 
перчанъ не се носи вече, ала още добр-Ь се помни, какъ 
прЬдъ свадба роднините се сбирали въ нед^я „да бръ- 
снатъ" момъка, като м) п-Ьели п^сни, въ които за перчана 
и сега още се повтаря. Като бръснатъ зетя, прибиратъ 
,руното' (косата) отъ врата, което булката завито ,въ 
пешкиръ^ запазвала. 

2. Ченгенци. Така се наричатъ пръснатит-Ь въ 
многобройни нови колонии по сЬверната черноморска 
область българи, които произхождатъ отъ старото бъл- 
гарско балканско село Ченге, що се намира на пжтя 
отъ Провадия за Карнобадъ. Въ сжщность турцитЬ го каз- 
ватъ Ченге, а у българит'Ь селото и с е г а още минава съ 
старото си име ,Овчага^ За името ,Ч е н г е^ ми разказа 
Д^до Кръстьо въ с. Балдъркьой (въ Провад. околия, засе- 
лено не откол-Ь отъ ченгенци) една народна етимология, 



41 



Съ която си обясняватъ самит^ жители името на селото: 
„Едно вр'6ме покрай Камчията имало ^бнгосъ^ сир. 
,балта — блата^ Тамъ се заселили цигани. Нашата баба 
казваше, че отъ тия ,чингене', демекъ циганитЬ де, оста- 
нало името Ченге. Сетн'Ь българигЬ сл&ли отъ по-висо- 
кото жЬсчо до реката Д'Ьли-Бамчия, и така останало 
името на селото". 

Ченге се указва съперни^ъ на Еркечъ-Гулица съ 
многобройнит'^ си колонии особено по Провадийско и 
Варненско. Ченгенци изобщо не се отличаватъ твърд* 
много на видъ отъ еркечанигЬ: и т-Ь еж обикновено едри 
планинци, а види се, че т'Ь първоначално П1,е да еж били 
съвс4мъ сродни на еркечанит-Ь. ЧенгенскигЬ жени носили 
по-пр*ди на глава си ,месали^ както и гуличанкит*]^; 
,чукманит'6^ имъ били черни и сини. Носила се до 
неотколЬ и ,кичинка^ (горня, дъ.1га дрЬха, безъ ржкави) 
съвсЬмъ подобна на еркечката, само че не е рунтава, а 
тъкана на п&пки, въ видъ на астраханъ. Една такава 
ченгенска кичинка можахъ да видя въ Балдъркьой и се 
ув-Ьрихъ, че е подобна на еркечката. На ризит* има 
долу ,поли^ И ченгенци носили гол4ми калпаци като 
гулишкигЬ. 

Въ говора на ченгенци н-Ьма ония особности, съ 
които се отличава еркечкиятъ говоръ. Ченгенци, като 
се сравняватъ съ хърцоигЬ по Провадийско, вЬрватъ, 
че гЬхниятъ езикъ е много по-чистъ и че не се разли- 
чава отъ езика, на който се пишатъ книгигЬ. Главното 
подобие съ книжовния езикъ, което дава поводъ за такъво 
мн'Ьние, то е членната форма м. р. ед. ч., 1цо окончава 
на -г, р4дко на -5т, сетн* изобщо произношението на 
гласнигЬ, каквото е и въ книжовния езикъ, при всичко че 
и у ченгенци се чува доста онова твърд* тъмно ъ, кога 
е подъ ударение, както и въ Шуменъ, и най-сЬтн* сравни- 



42 



телно по-гол*мата твърдость на съгласнитЬ, отволкото е 
въ Шуменското наречие. Понеже Ченге се намира на 
единъ отъ главнигб проходи на източния Балванъ, доста 
е в-Ьроятно, че населението му отъ по-старо вр'Ьме се е 
разм'Ьсило съ пришелци откъмъ южнит^ поли на Бал- 
кана — откъмъ Старо-Загорско и Ямболско. Ченге и сега, 
въпр-Ьки многобройната емиграция, е гол-Ьмо село — брояло 
е на 1893 г. 177 к. съ 1109 души. 

3. Ришани. На следния главенъ балкански проходъ, 
който се възвива отъ Ченге на западъ, лежи гол'Ьмото 
българско село Ришъ (въ схщностъ Рижъ, турски Ч а лу- 
кава къ, 177 к. — 1144 ж.). Въ Ришъ има сега още 
35 турски КЖ1ЦИ. Селото е разполжено половината от- 
къмъ Ю1*ь по една рътлина и половината въ долъ. Отъ 
Ришъ има много изселени както въ близкит^ села, напр. 
въ Смядово, така и по Добруджа и Бесарабия. Най-много 
св-Ьтъ се издигалъ отъ Ришъ сл^дъ войната отъ 1828 
година, когато почти ц'Ьлото село потеглило да се пре- 
селва въ Русия. Тогава селото имало до 700 кжщи, а 
по казването на старци, които еж участвували въ това 
изселване, „чейрекъ биля** отъ задигналигЬ се не се 
завърнали въ селото. Единъ отъ гЬзи подирнит4, сега 
вече старецъ близу на сто години, Д4до Георги Иаму- 
джиколу, ми разказваше, какъ заминали гол'Ьма часть пр-Ьзъ 
Варна и Каварна и стигнали въ, ,1ени-Кубей', гд^то сед^и 
три годинъ, и какъ никакъ не могли да се сродятъ съ 
повит']^ условия на почвата и климата: „няма сянка, 
няма дърво, — казваше той — водата убава, отъ герани ; 
орахме, засяхме, една година доде една муха и испй 
зърното, и мнозина рекъхме, да си йдемъ назадъ, че 
каквоту ще да става. И пустнаа ни: зъмй си билет и 
върви, къде желиш". Отъ тия, що се връщали, повечето 
минавайки пр'1зъ Добруджа, заседнали тукъ, а дру1и, 



43 



като наближили до Ришъ, предпочели да останатъ въ 
Смядово. И сега има въ Ришъ единъ старецъ, който си 
пази паспорта, що еж му дали тогава въ Русия. 

Говорътъ на ришани е подобнъ на ченгенския, отъ 
който се различава само чр'1зъ по-гол'Ьма мекость на 
съгласните и съ отвореното произношение на п», както се 
чува това по Преславската околия. Ришанките носятъ 
главната отличителна носия на балканджийкит* — имено 
черенъ ,чукман', огв^нъ туй тЬ носять и ,ил6че^, и 
,ентерйя*, а мжжет* главно черни абени ,гащи^ 

4. Котленци. Ср^дъ Балкана надъ града Сливенъ 
се намира градецътъ Котелъ, който е не малко изв-Ь- 
стенъ най-вече по равнинигЬ на Добруджа поради много- 
численит* котленски овчари и търговци. Слабиятъ по- 
минъкъ, който еж имали котленци въ самия Ботелъ, ги 
е принуждалъ да търсятъ печалба и работа по дунавска 
България и по • Тракия. Множество котленци посте- 
пенно еж напускали родното си м^сто и еж засядали 
главно по паланките и градовете на североизточна 
България. Та!» има котленци и въ близката Върбица 
въ Герлово, а особено ги има много въ града Добричъ 
както и по ромънека Добруджа. Ала при все туй не 
треба на Ботелъ да се отдава големо значение по въ^ 
проса за заселването североизточна България, като се 
заключава по прочутото му име, както това обикновено 
се прави, защото Котелъ остая съ своите колонисти 
много надире задъ. Еркечъ-Гулица, а тъй сжщо и задъ 
Чен1'е. Много малко села има по североизточна България, 
гдето еж заселени котленци, както ще се види по- 
долу, макаръ че котленци и да еж били по економични 
причини принудени да търсятъ поминъка си тъкмо по 
черноморските области, гдето е имало най-удобни условия 
за цощ цоселения (вж. и Иречекъ, Севку 532). Въ е$щ- 



44 



ность обаче вотленци С2 отивали само вр^енно по тия 
страни за печалба, и то само мжжското население, оста- 
вайки женит']^ въ Ботелъ, и сетн']^ се връщали павъ на- 
задъ въ родното си м4сто. По тая причина и размно- 
жаването на котленското население е вървЬло много 
слабо, дори и никакъ. Самиятъ градъ съ своигЬ т']&сни 
улички и съ натъпканите едно до друго и дори едно 
вързъ друго к&щи, разположенъ въ една влажна котловина, 
не е ималъ и потр']&бнит']Ь хигиенични и климатични 
условия, за да се развъди въ него здравъ и пъргавъ 
колонизаторски елементъ, какъвто се указватъ изобщо 
другигЬ балканджийски поселенци по североизточна Бъл- 
гария. И самите бледни лица на женитЬ и децата въ 
Еотелъ, — следствие на горската влага и на тЬснотата 
на жилищата — що е забел^жилъ и Иречевъ, напълно 
подтвърдяватъ казаното. Та и самиятъ Котелъ, който при 
второто преброяване имаше до 7000 жители, не ще да 
е билъ въ старо българско време некое видно поселение, 
а ще да се е издигналъ главно прЬзъ време на турското 
иго, и то като се събрали въ Котелъ жители отъ окол- 
ните села, а по всека вероятность и отъ некои по-далечни 
места, именно отъ Тракия. Така се споменува, че имало 
презъ по-миналото столетие пришелци отъ кжде Фавия 
(Бургас, окр.). Правдините, съ които котленци се наслаж- 
давали въ турско време, и осамотеното и естествено защи- 
тено положение на самия Еотелъ еж били причина, щото 
населението му въпреки всички несгоди да не напуска туй 
место. И тъй по традиция се развила особена при- 
вързаность у котленци къмъ родното имъ место, така че 
те, макаръ и да бе вече отпочналъ съвършениятъ му 
упадъкъ веднага следъ освобождението на България 
(Иречекъ, ц. д. 532), съ неимоверни жертви настояха да 
го запазятъ дори и следъ големия пожаръ, който съвър- 



45 



шено го съсипа пр']&ди н&юлко годени, само и само да 
не се изселятъ отъ тамъ. Особено женскиятъ свЬть въ 
Котелъ е билъ всякога противъ изселването. И сега обно- 
вениятъ Котелъ, който посЬтихъ пр4зъ Августь 1898 год., 
пр'&дставя твърд'% печална картина. Ср^ъ съсипнит^, съ 
видни а1%ди отъ страшния пожаръ, се ншкатъ малки 
б^и кфщички, направени все по единъ планъ — набърво, 
набързо отъ наши македонски майстори, като за сиро- 
маси хора. Дворовете още н'Ьмаха огради — вс&ду камъни, 
оросанъ, недогор:Ьли главни, буренъ, та не е разпознатъ, 
гд§ е улица, гд'Ь е дворъ. И вср^ъ тая съсипия влад-Ье 
гробна тишина, която прави още по-т&жно впечат- 
ление. Останали еж само жени, дЪца и старци ; нито има 
чаршия, нито какво да е оживление по града. Малко по- 
хубаво впечатление изнася чов^къ отъ уцЬл^ата отъ 
пожара ,Долня махала^, гд]Ьто чов^къ може още да си 
състави понятие за гиздавите дървени к&щи на стария 
Котелъ. А този вече н']^ма да се въскреси съ миналата 
си слава и съ добрия си поминъкъ, и за новия Котелъ 
едничкиятъ спасителенъ изходъ е — схщински да се 
изселва въ м^а съ по-доходна почва и по-лекъ поминъкъ. 
Котленци добр^^ се отличаватъ отъ своит*]^ съседи 
съ своя говоръ. Главна особность на тоя говоръ е мекостьта 
на съгласнит^ която наистина я има и въ говора на 
ришани и върбичани, но която въ котленския говоръ 
е доведена до крайность, именно при з^бнигЪ съгласни 
ду т, кагато стоятъ прЬдъ гь и пр-Ьдъ ь и ш, така че 
вм. (? се чува дори г и вм-Ьсто т г— к Така напр. гадо 
(д4до), скгена (сгЬна), пъкг(пхть), в ига (=вид1х); вигах 
(— вид4хъ), в ъ р кГ 4 ( — въртж), в ъ р к' а х (= върт-Ьхъ) и пр. 
Такава мекость срещаме още въ два ба.Фкански говора, въ 
еленския и др-Ьновския, за които ще се спомене по-долу. 
Членната форма м. р. ед. ч. въ Котелъ окончава на -ът. 



46 



Заб^^л^Ьжително е, че говорътъ въ най-близкит^ села 
откъмъ югоизтокъ — Жеравна, Градецъ, Медвенъ и Еату- 
ница — не спод^Ьля съ котленсвия нито казаната особеность, 
мекостьта на з&бнит^ съгласни, нито има членната форма 
на -ът, вместо която се говори членъ на -6 (у). Отъ 
друга страна въ селата Нейково, Раково, Ичера^ 
Ново Село и Седларево говорътъ е отъ типа на 
сливенско - ямболския. И отъ върбишкия говоръ котлен- 
скиятъ се различава, както по мекостьта на съгласните, 
така и по затвореното произношение на 4 именно като -е, 
а не като отворено е сир. й, както се чува въ Върбица, 
разбира се освЬнъ въ случаит*, когато вмЬсто гь и тукъ 
и тамъ се произнася я (=^ 'а). 

Съ котленци по всичко, а особено по наречието 
си напълно се сгаждатъ само тичани — въ близкото на 
къмъ сЬверъ планинско село Тича (тур. Читакъ), въ 
което при предпоследното преброяване е имало до 600 
българи и 313 турци. Тукъ началото на Голема Камчия, 
която протича покрай селото, се нарича Тича, и 
това име е дадено и на самото село. Тича е втори 
Котелъ по вънкашностьта на издигнатите стари двоекатни 
дървени кхщи съ широки стрехи, по българското си насе- 
ление, по обичаи и, както се каза, по наречието. Особено 
следъ освобождението на България, когато румелийската 
граница мина между Котелъ и Тича, подирнята бързо 
почна да се подига економично. Сега Тича прави впе- 
чатление на много по-живо место, спремо заспалия 
Котелъ: въ Тича има дукяни — цела чаршийка, тукъ 
виреятъ занаяти, особно обущарството и ременарството. 

5. Бебровцй или Бебровени. На югъ отъ Тузлука 
между Елена и Котелъ, въ източната часть на Еленската 
околия се намиратъ видните селски общини Бебровб 
ц Кицйдово, чиито жители се отли^аватъ отъ еленчан!? 



47 



И Ботленци главно по своя говоръ, който не притежава 
тъкмо главната свойщина на еленския и котленския — 
мекостьта на съгласнигЬ. Напротивъ бебровскиятъ говоръ, 
отъ който почти не се различава кипиловскиятъ, има 
твърди съгласни; глаголите, като моля, нося, въртя и пр. 
гласятъ: мо^ъ, върв^, носъ, х6(?ъ, пуда;р*, върт^; членната 
форма ед. ч. м. р. окончава повече на -г(а), а мн. ч. на 
"ШЩ нпр. чиляка^ кувйжг^. Изобщо казано бебровскиятъ 
говоръ е по-сходенъ съ старозагорския и сливенския, които 
ех му със4ди откъмъ югъ, и в-Ьроятно е, че тр-Ьба да 
е имало стари пр^селенци отъ тия м^ста, които нам^^рили 
приб'ккище въ Балкана, между Ботелъ и Елена. Бебровски 
се говори осв-Ьнъ по общинигЬ Бебровска (селата Беброво, 
Босевци, Б^^лковци, Черешовъ д'&1ъ и пр.) и Бипиловска 
още и въ Стара р'Ька, въ Стеврекъ (има пр'Ьселенци отъ 
Беброво), по ц^Уата Палишка селска община (по колибит^ 
Бр&ово, Ганювъ долъ, Дъверит-Ь, Миневци, Палица, Пет- 
ковци, Подъ Русевци, Тюмбевци и Юруклери), сетн4 въ 
с. Константинъ, новозаселено отъ бебровени сл-Ьдъ по- 
сл'Ьднята освободителна война (тукъ има и 20-тина к&щи 
западни българи — отъ Кьостендилско). И въ с. Вейзлери 
говорътъ е бебровски, схщо и въДебели Рътъ и Тънки Рътъ. 

Бебровени изобщо се указватъ добри колонизатори; 
тЬ се срЬщатъ всхду по Османпазарско, Кесаревско и Ески- 
Джумайско. Въ Ески-Джумая, както ще ще се спомене по- 
долу, голЬма часть отъ българскит4 жители еж бебровени. 

6. Еленчани. Много по-разпространени еж поселе- 
нията по крайдунавска България, които произхождатъ отъ 
града Елена и многобройнит-Ь села около Елена — елен- 
ските колиби. Особно по Поповската и Разградската 
околия има много еленчани, а има ги и по Ескиджумайско 
и Османпазарско. — Еленчани се разпознаватъ най-вече 
по наречието имъ, което е твърд-Ь сходно отъ една страна 



46 



съ котленското, а отъ друга — съ др4новското. Мевостьта 
на з&бнигЬ съгласни въ еленския говоръ е още повече 
развита, тава че дори и пр]^ обикновено е се чувагь 
много меко т и &, Главното отличие, по което еленчанинъгц 
билъ той отъ града или колибит^ се познава, то е про- 
изношението на членната форма множ. ч. като кЛ^ па 
дори и ка (кя), което не се говори тъй нито въ Др^^ 
новско, нито въ Котелъ, напр. овцев^я, козйк'я, турцикГя, 
главйчвГикГя, лъкйкя. Казватъ кя (=тя), гете (д4те), 
двбвГе геча (двЬгЬ д-Ьца); сегяха, сегехме (и котленски: 
сегях, ала: седехме); вйгел (=вид'Ьлъ), нешке (нещ4), 
върк'ах, и пр. 

Еленското наречие захваща отъ селото ДъверитЬ на- 
къмъ западъ; границигЬ му съвпадатъ съ границите на 
старата турска еленска нахия, а така схщо и съ до- 
сегашната еленска околия, като се извадятъ споменатитЬ 
села, които принадлежатъ по говоръ къмъ Беброво, и като 
се притурятъ н4колко села между Трявна и Елена, които 
се падатъ къмъ Търновската околия. Нека забЬл^Ьжимъ 
още, че отъ Елена накъмъ западъ захваща чистобъл- 
гарско плътно балканджийско население, неизпр^Ьм^Ьсено 
съ турци, каквото е по източния Балканъ.^) 

И въ Елена носията у женит-Ь, разбираме главно 
селянкит*, е чисто балканджийска, именно черенъ ,сукман'* 
безъ рхкави и ,кавак^^ — горня др-Ьха ,въл'нена^ Мхжет4 



') Интересно е да се заб1Ь1'1^жи, че въ двЬ малки села близу до 
Елена, именно въ с. Христовци (10-тина к&щи, въ Руховската община) 
и въ е. Хънювци жителите били по произходъ отъ Сърбия, отъ гд^то 
дошли пр'Ьселенци въ Еленско н^що прЬди единъ в:1^къ. Населението отъ 
другит'^ села аа околията до скоро жителит1} на казанит'Ь дв'Ь села иари- 
чило „сърби^ — „сърбит^^Ч Имало още никакви сърбиз^и въ говора на 
подирнит!*, които сега сак сънс:1^мъ побългарени. Така напр. въ Хъвювци 
казвали на огъня „ватро". Споредъ г. П. Ю. Тодоровъ отъ Елена, който 
ми съобщи казаното, имало още подобни думи. Азъ не можахъ да узная 
1гЬщо повече по тоя въпросъ, който заслужва осветление. 



4» 



балванджийскит^ черни ^гащи^ Споредъ 
зтарн хора до началото на миналия кЬкъ 
по Б^кексм мгжет'^ носили бели .^абй' — като шопет^ 
а почти до освобождението на България М2жет^ бръснали 
главитЬ си съ ,перчен'^ на ср'6дата; дори и поповет^ 
ходили пр^ди стотина години съ обръсната глава и не- 
оплетенъ ,перчен'', облечени съ б-Ьла ^аба^ 

7. Др'6новчани. По говоръ и носия много малко 
се различаватъ отъ еленчанитЬ именно др^новчани, — жите- 
лит^Ь на с. Др'6ново и оволнигЬ села (колиби). Др^^новчани 
тъй С2Щ0 еж много разпространени по много нови села по 
Търновско, Рушчушко и Разградско; гЬ ех разделени отъ 
елйнчани само чр^Ьзъ тр4вненди, които се простиратъ 
отъ Балкана накъмъ Търново. Като с&димъ по нар^Ьчието, 
тр4ба да пр-Ьдположимъ, че въ по-старо вр-Ьме др-Ьновчани 
се допирали непоср^дно съ еленчави, съ които съставятъ по 
говора си една ц4дость, часть отъ която образува и котлен- 
скиятъ говоръ. Разликата между др^новския и еленския 
говоръ главно състои въ това, че у др-Ьновчани се произ- 
нася членната форма множ. число още -т^е, докато тя 
у еленчани гласи, както се каза, -кга и -кга, а у котленци 
-ти. И тъй др'%новски ще се каже козйт^^е, еленски козйвга 
и козйкя, а котленски козйти. Инакъ и въ Дряново се 
казва: къшв^а (— кжштй), пъкг, по п^кга, на кгах (— т4хъ), 
въркг*, плекгйх — плек'еше (плегЬхъ, плет4ше), сег* 
(седнь), сегах, сегеше; хогах, хбгаше (ход4хъ), клк- 
генец (кладенецъ), гозгей (гвоздей) и проч. 

Дрйновскиятъ говоръ накъмъ Габрово достига до 
колйбигЬ Б^и Мъжи, на с4в.-западъ до с. Гостилица, на 
изтокъ до с. Килифарево и накъмъ Търново до с. Керякъ, 
така че приблизително границигЬ му съвпадагь съ админи- 
стративнит'Ь граници на Др-Ьновска околия. 

4 



50 



Носията по Др^новсво е подобна на носията по Еленско. 
До неотвол']^ булвит^ и женигЬ по Др^новсво на главата 
си носили ,сувай^, който е приличалъ на корона. Сукаятъ 
състои изобщо отъ една валчеста като кравай дъска, 
пробита въ ср']&дата, а отгор']^ има н^що като шапва отъ 
платно; отпр^дъ често има и едно сребърно кржжило. 
Дъската е пришита на шапката и остая надъ тила, по- 
крита ст б'к[[0 платно, сир. покрита съ ,месаль^, който 
виси отзадъ до надъ кол^Ьн*. На сукаитй имало .пулове^ 
пиринчени, имало е и ,п6лешки^ — оковани на сукаит^ 
отгор'^, нанизани съ мониста „на върви на върви^ виснали 
сукнени панделки. Долу на месаля се пришива тъй нареч. 
,к1сани^ — сир. кжсъ хубавъ, везенъ платъ, до 16 см. ши- 
рокъ и до 60 см. дълъгъ. — Сукай се е носилъ и по 
Тр-Ьвненско и Еленско. 

8. Тр-Ьвненци и габровци. Най-разпространенигЬ 
балканджийски поселенци по Търновския окрхгъ еж тр4в- 
ненци и габровци, които образуватъ сравнително най- 
многочислената балванджийсва група, що заема едни 
отъ най-хубавит-Ь балвански местности. Населението по 
Габровсво и Тр-Ьвненсво е старо; тувъ турски елементъ 
съвс^мъ липсува. Въ Тр4вна чухъ м-Ьстни предания и 
за н'Ькакви пришелци отъ по- старо вр-Ьме. Едно пре- 
дание свръзва основанието на Трявна съ дохаждането на 
турцит4 и падането на Търново. Ужъ по клевета отъ 
1*ьрцкия владика турцит']^ съ измама изклали на Маринб 
поле по-виднитЬ и юначни хора отъ Търново, ала „най- 
юнацит4 и най-хайдутит-Ь" усп4ли да избЬгатъ и заседнали 
въ Тр-Ьвна, гд^Ьто било диво и пусто — гора, въ която 
се въдили мечки. Има много по-живо предание за 6'Ь- 
жанци отъ Тетевенско, които се настанили тукъ прАди 
150 години. Въ летописа на попъ Иовча (Минист. Сбор. II. 
310) има данни, че въ Тр'6вна еж жив'к9и привилеги- 



51 

г 



рувани българи — рсарбалии^, които имали задължение да 
пазятъ балканския пжть отъ Трявна до с. 1енина. Както 
тукъ, така и въ Габровско свободолюбивиятъ духъ на 
българина е билъ сравнително най-добр^ спазенъ, а при 
туй гжстотата на населението и оскгдната балканиста 
почва еж станали причина да се развие изобщо по- 
голяма интелигентность у населението и пр^дприемчивость, 
поради което тукъ индустрията сравнително е твърди развита. 
Поради тия свои качества планинците отъ Габровско и 
Тревненско усп-Ьватъ бързо всЬгд4, гд4то се основали 
т^хни нови поселения по крайдунавска България. 

Габровчани има и въ южна България. Така нпр. 
сегашното население на с. Шипка^по говора си се издава, 
че произтича въ по-голЪмата си часть отъ габровските 
колиби. С2Щ0 така и една часть отъ населението въ 
гр. Базанлъкъ ще да произхожда отъ Габровско. Това можахъ 
да установя тъй схщо по езика на казанлъчани, именно 
въ трите градски махали: Новенската, К^тенската и Балиак- 
чийсЕата, гд^то се говорятъ членни форми отъ ж. р. съ 
окончание -тът нпр. свещ^т, нощ1т, смърт1т, на 
сабахлент1т, кървт^т, болестът и пр. (Членната форма 
мжж. р. ед. ч. правилно окончава на -ът: градът, столът, 
както изобщо у планинцигЪ). Тази езикова особеность 
я има само въ габровското нарЪчие и по нея могатъ се 
определи и границите на това нарЪчие: то достига накъмъ 
Севлиево до Градишките колиби включително, накъмъ 
сЬверъ то граничи съ дреновския говоръ, именно до ко- 
либите Бели М&жи, а накъмъ Тревна до колибите Боженци, 
гдето престая въ говора речената особеность. Отъ габров- 
ския говоръ главно по това се различава и тревнен- 
скиятъ, че не познава речената членна форма на -тът. 

Носията по Тревненско и Габровско пакъ състои 
главно у мажете отъ обикновените планински кафяви и 

4* 



52 



черни ^гащи' (потури), салтамарка и пр., а у женитФ 
отъ черенъ ^сувманъ^, безъ ргвави. Носилъ се е и тувъ 
по-прЬди сувай, но сега вече съвсЬмъ го н^ма. 

9. Троянци. Завадно отъ габровските колиби, при- 
близително при Ново Село, вапочватъ троянсвитЬ колиби, 
чието ср-Ьдище е градецътъ Троянъ (^Троень*). Въ схщноста 
самиятъ Троянъ състои отъ града и още отъ 1 5 ,махалк^ 
сир. колиби, пръснати едни отъ други на доста гол&ю 
разстояние. Въ града има само дв^ ,мохалн^ — т. нар., 
,Долнилтъ край^ и ,Горниятъ край^ Изобщо системата на 
колибигЬ тукъ влад'Ье вс&ду въ пълния смисълъ на думата^ 
И Троянъ заедно съ колибит']^ принадлежатъ къмъ чисто 
българсвиг! балкански области. Турски едементъ е имаю 
малко само покрай Осъма, и то повече на долу по Ловг 
чанско. Въ м'Ьстнит']^ названия тукъ-там*]^ ое явяватъ 
и романски елементи, каквито никакъ н'ема по Габровско. 
Троянци се падатъ малво въ по-затънтена область; 9 за- 
това у т^хъ събуденостьта на духа е по-малка отколкото 
у габровци; у гЬхъ не се е развила по-едра индустрия, 
ала затова и т* се отличаватъ съ гол-Ьма пр4дприемчивость 
и устойчивость въ работата, поради което у т4хъ занаятите 
още добр*! вървятъ, а н^кои т^хни произведения, особно цо 
кожухарството, като нпр. троянските калпаци, конкуриратъ 
по пазариг^ въ северна и южна България. Троянци по- 
м&чно се р^шаватъ да напуснатъ своитЬ хубави планински 
м^ста, ала при все туй нуждата и гЬхъ кара полека- 
лека да се спускатъ въ равнината вак^кд^ Свищовъ 
и Никополъ, гд-Ьто поминъкътъ сравнително е много 
по-лесенъ. 

Троянци се отличаватъ въ говора си главно чр^зъ 
голЬмата мекость на съгласнигЬ, което особено личи въ 
сравнение съ близвия говоръ въ Ловечъ ; и глаголит-Ь съ 
и-основа се произнасятъ меко: напр. мо.1я, нос^, 1^одн, 



53 



хърпя. Членната форма м. р. ед. ч. винаги оишчава на 
'ьт, никога не се изпуска -т въ края, както става въ 
ЯовчансБО и дон'Ьйд'6 въ Габровска. 

Можахъ да заб'&1'Ьжа и особенъ типъ въ Тролнско: 
здъръ ръстъ, правилно овално лице съ дълъгъ, правнленъ 
I малко орловъ носъ. Тия физични б'к1'Ьзи, особно пъкъ 
зосътъ толкова с& посл']^довно прокарани^ че вс^ки 
заблюдателенъ п&тешественикъ лесно ще ги заб^']^жи. 

И по носията си троянци се отличаватъ донМд*]^ 
>тъ другит^ планинци. Главно бие на очи синята боя 
за троянския женски ,сукмань^ По синит^ сукмани, 
юито достигатъ накъмъ Севлиево до с. Острецъ, се 
шжда, док&д^ се простиратъ сега троянските планинци. 
Новчанскит^ селяни вече значително се отличаватъ по 
своята повече ,полянска' носия. По Ловчанско, напр. въ 
3. Горно Павликяни гвж^ се носятъ сукмани, които тъй 
:^&що с& синкави, ала по-т^сни и по-възк&си отъ троян- 
ските^. Осв']&нъ сукманя носи се и тъй наречениятъ ,къдряв 
:5укм&нь, или както още го казватъ: ,бръчулникГ — 
[пирока набрана фуста, подобна на гражданската ,рокля', 
>тъ черно, вълнено домашно сукно. Тая носия е нова 
а е дошла отъ южнит^ прибалкански градовце като 
Карлово, Калоферъ, и др. Носи се и ,клашнйк', сир. 
[^ълга, черна горня др'1ха отъ козина, безъ р&кави. Блаш- 
Е1ИЦИГ& сега въ Троянъ не се носятъ („истъщйя се"). 
иа по колибите още ги има. Друга една връхна др^ха, 
която по кроежъ е С2ща като клашникътъ съ тая само 
разлика, че е и подплатена „за топло", се казва ,м и н т а н ъ^ 
Минтани носятъ и сега — т4 еж подплатени съ кожи. 
И сукманятъ бива подплатенъ — ,подплатен сукмань' 
или ,сукненик^ 

М»жет4 по Троянско носЬли до н^откол-Ь много 
^^нести гащи', сир. дълги потури, и то черни и сини. 



54 



И ,сал там арката^, която е винаги подплатена, съ р&вави, 
обикновено бива синя. Осв^нъ това носятъ и тукъ обикно- 
вените мжжки др^хи: ,абЪ' — к&са до пояса и съ ржкави 
като салтамарката, само че неподплатена; ,касаче^ — 
неподплатена, безъ р&кави абичка, кжса до пояса; 
,к5зяк', — по-тънка др^ха, подобна на салтамарката; 
,елек' и ,антерия'. 

Въ Троянъ се е носила една особена женска ,шапва', 
а именно носили еж я само булкит^, а момит*! еж ходили, 
както и сега, кое гологлави, кое само съ една кърпа. 
,Шапката^ е отъ платно; платното е колкото да покрива 
главата до челото и отзадъ до шията. На върхъ шапката 
стърчи ,рог*. Зимало се е ,рогче' отъ коза и на рогчето 
се окачвалъ месальтъ — дълго б*Ьло платно — съ който 
то се овива, и месальтъ така виси отзадъ до кръета^ 
Шапката е била окичена на челото съсъ пиринчешг 
пулове; имало е надъ ушит4 двЬ игли съ по четири 
сребърни ^исулки^ — като синджирчета, а и отъ страна 
и задъ ушигЬ имало закачени на шапката ,висулки* — 
нанизани съ дребни сребърни пари, наричани ,пе летви', 
до стотина парички едно до друго. ПелешкигЬ възвиватъ 
,кръстомъ', на краищата имъ ,клупове' (= връвки) съ 
,монйста', и всичко туй окачено о рогчето. 

Д-Ьдо владика Иларионъ Ловчански запр-Ьтилъ да 
носятъ ,шапка', и отъ тогава м4сто шапка женитЬ ноеап 
двойни кгрпи — ,чембери' — едната малка^ съ вояю 
се стегнатъ косит4, а другата връзъ нея. 

Нека споменемъ още и ,армизенит']^ кал^ври^ 
(армизен = кърмъзянъ), сир. папуци, отстрани червени 
и на върха съ рогъ, които се носили въ Троянско. 

10. Тетевенци. Най-сетн4 ще споменемъ като много 
пъргави колонисти отъ Балкана още и тетевенцит-Ь, които 
мнрго се рседватъ въ полето^ и то поведе цац^^м^ 



55 



ИлЪъевъ и Рахово, а по-р^дко въ нвточна България. 
И тетевенци еж стари, съ свободенъ, цезависимъ духъ 
спазени български планинци, които пр^цвъ вр'1ме на тур- 
ското иго с& жив^^1и несм^^сени съ турци и съ известни 
~ данъчни облекчения. За насилствени потурцвания, станали 
■ по Тетевенско, свид-Ьтелствуватъ помашкит* села въ Тете- 
венска околия. Това е дало поводъ да се изселватъ 
]^ тетевенци и въ минали времена, както свид^телствра и 
; споменатото предание въ Трявна (вж. и у меве: Ловчан- 
^ скит^ помаци, печ. въ Б. Прегледъ г. V. кн. V.). Тете- 
^ венци, именно отъ гр. Тетевене и селата: Брусенъ 
" (състоеще отъ ,махалит1;': Оселна, Слатина, Гар^совецъ, 
Мертикъ, Нейковъ-долъ, Радуловъ-долъ и Отбива)^ Бъл- 
гарски-Изворъ, Старо Село, 1'ложене, Кривина и Равента, 
се отличаватъ съ особенъ говоръ, чиято най-важна особ- 
ность състои въ произнасянето на ъ (вместо старо(5ълг. 
ъ и л), кога е подъ ударение, като отворено е, |(оето 
ще отб4л4жимъ съ й. Когато ъ е безъ ударение, произ- 
нася се слаботъмно, както и въ книжовния ни ез|||;ъ, 
напр. д й ш, ала дгждовно : п й т — пътека, мйка — мъче- 
ник; бйчви, к^^^ща; тай (=тъй) да не баде (бжде), какйф 
1е този чиляк; натовариа кола със дйски, ядйт, плет(5№ 
и пр. излез вйн и пр.: Сходството съ еркечкия говор'^ 
по тая точка е подпълно; разликата между тетевенското 
|. произношение на г и еркечкото състои само въ от4га- 
" нето — дължината въ това подирното, която въ тетевенския 
[. говоръ не е спазена. 

Е Осв4нъ тетевенци полека- лека се изселватъ въ край- 

дунавска България и съсЬднигЬ гЬмъ планинци отъ Етро- 
поле, ала емиграцията отъ тукъ главно върви вече за- 
падно отъ крайната граница на източна България, която 
се тегли отъ Никополь и минава източно покрай ПлЬвенъ. 
И планинци отъ Ср4дня-Гора — пирдопчани па и пана- 



ьв 



гюрци се изселватъ, ала гЬхното число въ с']^верна Бъл« 
гария не е заб^^жително. 

Ето тоаи е, накратко описанъ, старопланинският^ 
елементъ, който се явява ту изпр']^м']^сенъ съ полянцйт! 
(хърцоитЬ) ту вече изключителенъ господарь на опусгЬ- 
лит^ пространи земи по източна крайдунавска България. 

Пргьселепцитгь отъ Трамся. 

Носията и наречието си добр-Ь ех спазили само 
по-новитЬ тракийски пр-Ьселенци — главно тия, що ех 
дошли сл']^дъ последната освободителна война. Тракийските^ 
пр']&селенци пр'1димно произхождатъ отъ източна Тракия, 
най-много отъ Ямболско, Старозагорско, Одринско и Малко 
Търновско. Носията имъ по кроежа си въ главни черти 
с&ществено не се отличава отъ балкан джийската, само 
че у тракийците се явяватъ и по-шарени бои, особно 
червената боя се ср^ща често. Така напр. у преселенцит^ 
отъ Малко-Търновско (спец. отъ Бунаръ Хисаръ) женит^ 
носятъ ,чукмань' черенъ, безъ ржкави и дълъгъ, ала 
носятъ и тъй нареч. ,кунденйк', който по кроежъ е 
подобенъ на чукманя, само че е тъканъ отъ ,мора' (памуч. 
прежда), и то б^лъ, отъ долу везенъ ,ц^рно', пазвата — 
,алено* и ржкавето сжщо тъй. ,Престелките* еж имъ 
,крикати* (крикатъ = аленъ, червенъ) и ,п басите' — 
пакъ ,крикати'. Зим^ носятъ ,куду;^нье' (ед. ч., куду^н*), 
сир. салтамарки, кхси, подставени съ лисича кожа; ку- 
дуунътъ е отъ черна, но бива и отъ кафява ,цоха' 
(чоха). Които еж ,болере*, т4 носятъ ,длеги кюуркове', 
сь лисичи кожи. На глава си турятъ б'Ьло ,ксер6' отъ 
коприна. Есерото служи вместо ,кърпа^ и се пр']&вързва 
малко преметнато назадъ, а отъ долу ксерото има ,чомбер*, 
подъ шия пр-Ьвързанъ. Обуватъ ,т е р л й ц и' и вързъ гЬхъ 



67 



Е зим-Ь ,кундури*, а л-Ьт* само ,папуци' (у ямболци, чир- 

панци и др. се наритатъ ,постали', ,чехли'). Мгжет^ но- 

в сятъ ,църни, широки гащи* отъ аба; ,антерия' (все 

2 ,л ИМ Йени') и ^салтамарка', а на глава си носятъ 

т ,фес* пр-Ьвързанъ съ ,кърпа', която бива ,криката', 

I ала има и всЬкакви кърпи — ,шарени'. Бдинъ видъ ,чук- 

мани' еж тъй нареченит-Ь у женигЬ откдд* Малко-Тър- 

новско ,гунели', които ех черни и обшити съ гайтани, 

докато чукманигЬ иматъ долу везено по краищата — 

' ,поли'. Носи се и 6'Ьлъ ,фустан' и то отдолу гунела. 

^ Зимно врЬме обикновена дрешка е ,салтамарката', 

~ к&са до пояса и често обшита съ сърма. Въ празсгаченъ 

день вместо чомберъ носи се на главата една к&рпа, 

която се завръзва около косата и се казва ,кошлобан'. 

Друга една кърпа, съ която се забраждатъ женигЬ, се 

нарича „брада" и „бра де". У одринските пр^селенцй 

носията е подобна. Така напр. по Димотишко и Сюфлишко 

се носи ,6'Ьл хустан' отъ домашно, предено платно, 

отъ ,б у б а к' (= памукъ). Носи се дълга ,р й з а' съ ржкави, 

везени съ вълна ,убагрена' (= боядисана); биватъ везени 

и съ ,църно'. Носи се и единъ видъ сукманъ отъ сукно 

(шаякъ), което се казва ,грижа', та споредъ това и 

сукманите се казватъ ,грйжа'; то е др-Ьха „длега кату 

ризата и безъ ржкави". ,Г риж и те' се ,багрят' съ 

,синйло' и съ ,църно'. Осв-Ьнъ ,грйжи' има и друга, зимна 

др^ха ,грйжове'; то е единъ видъ кхсо кожухче отъ 

сипь шаякъ, съ ржкави. Една бабичка отъ село Януренъ 

(Сюфлишко) ми описваше, съ какво пр^вързватъ женит4 

главата си: „На главата сторвахме ръченик бел, от платно, 

завивахме косата, сака (=така) я завивахме плетенката 

на сред главата (показа съ рлката какъ). Сетне в^рзу- 

вахме ,скепа'; скепата е отъ кукуля (= пашкули). Сва- 

рг&хме ги чи ги предахме тенинко. Скепата длега пра- 



&8 



вехме — две мутрйльки я правекме*. У други одришщ 
по-насЬверъ, носятъ женит* и ,фе€*, накиченъ съ ,фур- 
л й н И". Фесътъ е покритъ съ ,ч о м б е р ъ^ Мжжет^ носятъ 
и тъй наречената ,аджемка^, отъ въл&енъ шаренъ шап 
(червенъ, черенъ и др.), и вълнено ^елече*. Женската 
,риза' отъ долу обикновено я шарятъ съ ,полй*. У пр4- 
селенцит^ отбжд'^ Каваклийско и Ямболско женигЬ носятъ 
и единъ видъ т4сенъ памученъ сукманъ съ рхкави, на- 
ричанъ ,сая^ Носятъ и ,аладжа', на която вройката ь 
както на саята, само че е отъ вълненъ пла:*№. И въ 
източния Балканъ, напр. въ Смядово, гд^то жив&1т^ пр^^ 
селенци отъ Ришъ, сега вместо 5чукман^, който ^I(0 не 
откол-Ь се е носилъ, женит-Ь обличатъ ,с ъ й* (мн. ч, ,йи1^ 
или пъкъ и фуста (,хуста') отъ басма. 

Хърг^итть (полянцитть). 

Както се изтъкна по-гор4, главната отлика въ жен- 
ската носия на всички крайдунавски ,хърцои' иди 
,полянци' състои въ 6'Ьл'Ьжитит'Ь дв4 престилки, — 
една отпр^дъ и друга отзадъ, — които, опасани вързъ 
ризата, зам-Ьстятъ фустата на гражданкит-Ь. Това прими- 
тивно обл'1кло се протака по ц'&2[а дунавска България 
въ разни форми, то се ср^ща и у влахкинигЬ, както у 
насъ, така и оттатъкъ Дунава по Влашко. И у Иречека 
(Княжество България, бълг. пр'Ьв. с. 81) се споменува 
за него: „Най-простото облекло, дв-Ь тежки като килими 
престилки, една отпр4дъ, другата отдир-Ь, се ср']&ща 
само низъ Дунавската область". Нег^а сега разгледаме 
носията на хърцоит-Ь по-подробно, понеже тя въ от- 
д^блности е разнообразна, а и названията на обл']&влото 
не еж еднакви. 

Въ тъй нареченитЬ ,Съртове^ или ,Съртски села, 
около Шуменъ (селата Кюлевецъ, Марковецъ, Черковна, 



т 



^1^авна, Кривна, Могила, Каспичанъ, Калугерица, Неново, 
••Янево, Невша и др.), гд4то старото българско крайду- 
навско население сравнително най-добр^ е спазило, както 
' наречието си, тава и носията си, дв'1гЬ престилки, които 
? служатъ вместо фуста, не се схващатъ като една др']&ха 
'• и за това си иматъ и дв']^ названия. Именно пръднята 
^ часть, която не е нищо друго осв-Ьнъ една т4сна вълнена 
^* престилка, дълга до подъ кол-Ьн-Ь, се нарича ,ф у т а* или 
^ ,престйлка'; така напр. въ селото Каспичанъ казватъ ,фута* 
' а въ с. Марковецъ — ,престйлка^ Отзад* се опасва една 
^ двойно по-широка, мънечко набрана пр']^стилка, която има 
изгледъ на фуста, гледана отдир*!, и се нарича ,з&вишка^ 
* До пояса връзъ ризата се носи ,е л е к' или ,е л е ч е* 
отъ ,шеяк* — ,а б к*, именно домашно тъкано съ дв* бои 
на квадратчета; сега ги има и отъ басма. 

Завишката и фустата са отъ домашно, вълнено платно, 
а^ По-старит* жени иматъ и по-дебели завишки отъ ,аба^ 
Г2 Една бабичка въ Каспичанъ, която попитахъ, откол* ли 
. такава носия носятъ, отговори: „завишка ут пудйри, пък 
р утпрбд иннк футъ, се с елеци; ас със тб праснъх 
^, (= пораснахъ)." Въ Черковна ми разправеха, че по- 
1^ пр^ди носили и ,ч у к м а н ь^, какъвто носятъ и планинцит* ; 
т- чукмань носили булкигЬ, а ,завишка^ момичетата. Завиш- 
^^- ката въ Черковна и въ Марковецъ е отъ тънко, купешко 
[с платно, черно боядисано. Нека тукъ да забйл-Ьжимъ, че 
{^ загоркит4 по Карнобатско (въ с. Подвисъ, Прил-Ьпъ, 
I Босилково, Вр4сово, Комарево, и др.) носятъ ,чокмань', 
украсенъ долу съ б^ли нашивки, наречени ,белки'. Въ 
Черковна връзъ чукманя отгор*! носили ка^са памуклия 
; антерия, наречена ,к а в а т^ Една бабичка ми разказваше, 
кавъ тя едно вр']&ме като булка е била по обичая при- 
[ нудена, докато я прости свекъръ й, да жъне въ пълна 
прем'Ьна и още обута въ ,чорапе' и ,калцуни^ „Като 



*6Л 



Ж^нах -^ йриказваше тя — наранйсах от каркнье 1е 
паннъх, и тогйва съблявъх кавато, а пъвъ з^ява мк — 
е томуз майка му! — (посочи едного отъ мгакет^, които 
б^ха насядали при насъ) го заши на рамен^ ми, да не 
п^да от краста ми^. БулкигЬ с& носили и дълга антерия; 
именно въ Калугерица ми казваше една жена: „булката 
със длега антерйя и с чорапе ще жене; и ас кату 
женах, веки ут марани съм паднала на очй си. Тогази 
булките по три др^хи ще нбсят: булски др^хи, какви др^хн 
то вр'']^ме!" И въ Бюлевецъ (Бюлевча) една бабичка си при- 
помняше за младигЬ години и тогавашната носия та 
каза: „с длега антерйя и с чорапе лозье копй^х**. И 
по ОъртовегЬ се носи една горня, по-топла др^^ха отъ 
вълнено, домашно платно, подобна на дълго палто безъ 
ржкави — дълго до петит-Ь — наричана ,кй чинка'; 
платътъ й е гладъкъ, не е рунтавъ нито на пхшси, както 
с& кичинкит^ у ерк^чанкит^ и ченгенкит^, за които се 
каза по-гор'!. — Носи се и ,сал та марка', отъ черно 
сукно (,женска аб^'), к;|11са до пояса и съ ргкави. Подъ 
салтамарката се облича и ,антерйя'. Завишката се опасва 
съ ,5 пас' (поясъ), а на опаса отзадъ се закачаа едно 
загатне квадратче, съшито отъ двойно вълнено сукно; това 
квадратче, което виси на връвь, се нарича ,чапак'. Полека- 
лека ,чапакътъ' излиза отъ мода, ала н']^коги е билъ общо 
разпространевъ по Шуменско. 

Въ по-старо вр'1ме носила се е н'Ькаква ,шапка\ 
която си я правили сами отъ ,плъст', ала сега вече 
шапки не се носятъ. Заб-ЬгЬжително е, че и сега по 
Барнобатско загоркигЬ въ Подвисъ, Прил'6пъ и пр. носятъ 
една особена ,ш а п к а', която по форма отпр']&дъ прилича 
на солдашкит^ фурашки. Споредъ както ми я описв1^а, 
шапката по СъртовегЬ ще да е имала с&щия изгледъ. 



«1 



^% Карнобат(жо шапката отпр^дъ се йр'Ьвървва съ ,п р е- 
весва^, а по-старит^Ь жени се дабраа^датъ съ ,наръчник^ 
И по ХасБОвсБит^ тъй наречени кинансБи села оелян- 
квтЬ носатъ на глава си н^що нато полум^^цъ („полу^ 
м^йцица**) но име ,търп6ш^ „Търпош^ има и по Бургашво, 
нпр. въ МехмечБьой, гд'Ьто има ^горци' и малко ,ру1Щи^ 
Булкит* но Съртовет* туряли на глава си единъ в-Ьнецъ 
отъ пнринчъ, наричанъ ^тефйн^, съ ,накацени' (окачени) 
нари на него. Вь Ирк^иавъ чухъ да казватъ на с;&щата 
шапка — ^стефаня^ БулкигЬ си завиватть главата съ 
,месаль* (мн. ч. ,месаля*) — 6'Ьло платно, дълго до два^ 
найсетъ лакти, отвадъ виснало и опр'к10 дори до земи. 
Сл^дъ месалигЬ отъ по-ново вр^ме изл'Ьзли вупешкиг]^ 
,тюлбене^ и ,чембере' — купешки кърпи, съ които си 
вабраждатъ главата. Ризит^ еж отъ домашно платно, отъ 
конопена прежда и отъ памукъ, който се купува. Женит^ 
носятъ вълнени ,калци^ на крака си отъ подъ кол'6н^ 
надолу; калцит* еж червени — преждата съ ,броп1' 
боядисана (брошъ се казва едно растение, което се 
въди като троскогъ, а коренътъ му боядисва). На кра- 
ката върхъ ,калцунит** се обуватъ ,посталя' (=ка- 
леври, емении). Отъ женскитЬ труфила ще споменемъ 
,с и н ц й* (гердани) около врата, ,в р ъ в ь алтъни', ^1 и н- 
г й ш е' (ед. ч. м и н г й ш) на ушигЬ (обеци), ,г р й в н и' на 
ржц-ЬгЬ — сребърни и пиринчени, и ,вървеле' — гривни 
отъ синьо и б4ло стъкло. 

М2Бжет^ носятъ черни гащи, антерия, елече, 
салтамарка ипр. Забйл^ително е, че споредъ казва- 
нето на стари хора мжжскит^ гащи едно вр^ме били 
64 ли. Носи се по-топла дълга др4ха, ,аба^ И мжжегЬ 
носятъ к а л ц и, на крака си обуватъ .ц ъ р в ;^ л и\ (,църули'), 
обикновено съ ^ а в о и', пр-Ьстегнати съ ,б к р в и^ 



62 



По ОъртовегЬ още всички помнятъ носенето ^перч&н* 
на бръсната глава. Особно въ Вардунъ тоя обичай най- 
дълго се е спазилъ. 

Въ Поповсва околия (Разградско), нпр. въ селата 
Паламарца, Опака и др. хърцойкигЬ носятъ пакъ харак- 
терните дв']^ пр'Ьстилки вм'Ьсто фуста, като наричатъ 
пръднята часть ,престйлка^, а заднята, която е по- 
широка, пб-набрана (набръчкана) и малко по-дълга от- 
колкото ,завишката* по Съртовет* — ,кърлянка*. По 
вида на кърлянката вече се разпознава, че селянката не 
е отъ Шуменско. Въ с. Садина (Разгр. окол.) заднята пре- 
стилка се нарича съ турско име ,пещемаль* (мн. ч. 
,пещемале'). Пещемалятъ се отличава повече съ тъмно- 
синята боя на плата и съ много по- голяма набръчканость, 
като че ли да е плисованъ. Пещемалятъ е значително и 
по-дълъгъ отъ пръднята часть — престилката. Въ Садина 
се носи и обикновена ,фуста', отъ вълнено домашно 
сукно. Сега само старигЬ жени носятъ пещемаль^ а мла- 
дите все еж съ фусти. По Разградско женската носия 
се отличава още и съ тъй наречените ризи ,капанки^ 
Бапанката е дълга риза съ широки рхкави, извезена по 
гръдите, полите и ржкавите. Тя не се закопчува около 
врата, но се връзва съ конецъ. На гръдите обикновено 
съ черна вълна е извезенъ кръст ъ или друго некое 
украшение, а с&и^о тъй еж изкусно извезени съ черна 
вълна ржкавигЬ по р&бовете и по раменете и долу 
полите. Поради тая риза дори и самите жители хърцои 
въ Поповска околии носятъ име ,капанки^ По Раз- 
градско капанката риза вече въ последно време почнала 
да се изоставя, нпр. въ Садина и сега носятъ капанки, 
ала вече не ги украсяватъ дотамъ съ везове, както „еннд 
време", когато всички си ,имали капанки ризи', „защото" — 
казваха ми — „тя к&панката не е прибрана дреа: 



63 



ей тблце са й широки ръвавете^. Покрай пещемалит']^ 
по Разградско има и кърлянки, а С2що така е и по 
Рушчушко и Б-Ьленско. Едно вр-Ьме се е носила и тукъ 
н']^каква особена ^апка', ала сега я в^жо. вече, и 
главата си пр^вързватъ само сь ,чюмб^р' (у садинкит^ се 
наричай ,тюлбен'), или съ ,язмй^ (купешки кърпи). Въ 
Опака казватъ на чюмбера ^абрадка^ Въ по-старо 
вр'Ьме вм'Ьсто чюмберъ се носили б^и ^ръченици' отъ 
тъкано, конопено платно, подобни на месалит4 по Сърто- 
вегЬ. Тогава ,язми* купували само турцит-Ь. М2ьжет4 по 
Разградско и Поповско л'Ьт4 нослтъ ,64 ли гащи' отъ 
домашно платно (вътъкътъ отъ кълчища, а основата па- 
мучена, ку пешка прежда), а пъкъ зим'Ь носятъ т^сни 
като панталони абени черни гащи — ,б и р н ^ ц и*, които 
Б^когажъ еж били и отъ б'&11а аба, подобни на шопскит'Ь 
,беневреци'. ]ИтЬ за горня др']&ха на м&жет^ обикновено 
служи само ризата и елече връзъ нея, отъ домашно 
вълнено сукно (,шеек*), а зим* се носи вързъ салта- 
марката и к&съ ,кожух' безъ ржкави. Обуватъ се 
царв^ли и еменйи. 

,С у к а й', какъвто го описахме по-гор4, никогажъ не 
С2 носили ерлийкит^, а само у пришелците планинци по 
Поповска и Разградска околия, като напр. въ Ковачовецъ, 
Батембергъ и др. е имало и сега се нам4рва още ,сукай^ 

По Рушчушко и Беленско у старото население се 
явяватъ вече редомъ и двата вида прЬстилки: ,кърлянки' 
и ,пещемали*. ПещемалигЬ ех тукъ още по-набрани, а 
синята боя преобладава. По кърлянкит^ и пещемалит^ 
старото население сигурно се разпознава отъ пришел- 
ците, които еж тукъ съ малки изключения все планинци, 
чиито жени носятъ сукмани и набрани фусти. Кърлян- 
ката е по-дълга и не е тъй набрана, както пещемальтъ, 
и затова кърлянката много е подобна на фустата у бал- 



64 



кандасийвит^. По-сетн']^ ще б&де указано по-подробно, гд1 
воя отъ дв^т^ носии, пещемалигЬ и върлянвитЬ, пр^ 
обладава. БрлийвитЬ сир. хърцойкит^ по Рушчушко ж 
БЬленско носятъ на глава си тъй нареч. ,рога^, именно 
една шапка, направена отъ сукно, що стърчи надъ 
челото въ два края, които се равиждатъ малко въ видъ 
на рога. Шапката е покрита съ ,чомбер', така че не 
се вижда нищо отд'к2[но отъ нея. Тр']^ва да е тая шапка 
твърд'Ь старовремска носия у крайдунавското население, 
защото не само че въ малки вариянти тя се е носила, 
както видехме, и по Разградско и Шуменско, но тя е 
сжществувала и у ,загорцигЬ*, които ех минали на югъ отъ 
Балкана, а с&ществувала е и у посл^днит^ оставки отъ 
хърцойското население покрай Дунава въ Силистренско 
и Тутраканско, гд4то жив4ятъ тъй наречените ,гр6- 
б е н ц и*, както ще видимъ по долу цо-подробно. Посл-Ьдното 
име било дадено ужъ по името на женската шапка, която се 
е носила до неоткол4: гребенътъ приличалъ на „щитъ" 
и билъ направенъ отъ дъска, облечена съ кадш]^, сърма 
и др. „Сжщо като на Александъръ Македонски щитътъ** — 
за обяснение прибави бай Чока (въ село Еалипетрово, 
до Силистра), пр-Ьдъ когото ми разказваха за гребенската 
носия. ВсичкигЬ коси се събирали въ гребена в&тр^, така 
че косигЬ на младитЬ булки, които носили гребенъ, не 
се виждали никакъ. Именно жената е носила ,гребенъ' 
само дордй е ,млада булка*, до 10-тина години, докато 
добие 3 — 4 д^ца. Други ми обясняваха, че гребенътъ 
се казвалъ и „скуфйя" — и че ,качуло' му билъ „схщо 
като на патела искаранъ". 

Рребенките носятъ ,пещемаль' — сжщо такъвъ, 
какъвто се носи и по Рушчушко — черно-синь, отъ 
домашно платно. ,Чукман* носи жената, когато роди 
и докато кърми д-Ьтето. Щомъ то ,опр4пне', майка му 



в5 



пакъ носи пещемаль, разбира се, докато е млада още. 
ГребенкигЬ носятъ и „завешка" — набрана отъ задъ 
дълга престилка, подобна на кърлянвата по Разградско 
и Рушчушко. Престилката, когато е вълнена, се казва 
,хута' (= фута), а когато е отъ памучено платно, се 
казва ,м а с а*. Ризата у гребенкигЬ е изшита на гръдит'Ь, 
рамен4тЬ, огърляка и по политЬ съ ^хатки* сир. „на 
дъмгй на дъмгй шито". Зизй женитЬ носятъ и ,кожушче' 
(отъ вълнейъ платъ, подплатейо съ кожа) безъ ржкави 
и горно ,джубе^ съ крилье. На крака си обуватъ ,калцй^ 
и ,чейли* (= чехли). — Мжжет4 доскоро носили, въ 
отличие отъ планинцигЬ и тракийцигЬ по Силистренско, 
все б-Ьлй др-Ьхи отъ вълна, като шопето, именно б-Ьли 
т'Ьсни абени гащи съ ,ремък' около бута и опаса, а 
ризйгЬ имъ прехвърлени пр-Ько гащит4 до кол-Ьн*. Сега 
вече носятъ тъй нареч. ,потури* ( — „дай потурите" ще 
каже гребенецътъ), отъ които едновр'Ьмешнит4 гащи 
били по-гЬсни — „по единъ два- плата ексикъ отъ сегаш- 
ната носия" — само че не били и съвсЬмъ опнати като 
панталони, сир. по кроежъ тия гащи ще да ех при- 
личали на тъй наречените ,бирнеци' по Шуменско и 
Разградско, на ,б 4 р д е н ц и т 4* по Рушчушко и на западно- 
българскит4 ,б е н е в р е ц и'. По Рушчушко и Б-Ьленско 
и сега казватъ ,потури' именно на по-широкит-Ь гащи 
отъ абено сукно. 

Мжжет* носили още горня др^ха съ ,к р и л ь 6', пакъ 
бЬло и черно, ,ушйта^ (сир. изпъстрена) безъ ржкави 
(Срав. т. н. ,орляци' въ западна България, вж. по-гор-Ь 
с. 29). Кожени кожуси не носили. 

Слщата характерна мхжска носия продължава у ста- 
рото население и пр-Ьзъ Янтра въ Свищовския и Тър- 
новския окрхгь. Тукъ хърцоит'! само до извЬстно м^сто, 
като вървимъ отъ Янтра накъмъ запа дъ, още запазватъ 

5 



66 



най-б-Ьл-Ьжития си признакъ на нарЬчието — членната 
форма м. р. на -о(у), понеже отъ една страна тукъ старо- 
времското население, ,полянцигЬ^, твърди е ор^дчало, 
а отъ друга придошлите планинци еж много силни и 
еж усп4ли, особено като вземемъ отъ Севлиево накъмъ 
Свищовъ, да повлияятъ съ своето наречие върху наречието 
на малките останки отъ старите полянци — хърцои, та 
въ говора на гЬзи подирните презъ последните сто 
години полека-лека членната форма на -о е отстдпила 
предъ употребяната отъ планинците членна форма на 
-ът или 'Ъ, 

Ала, ако и да е изменено малко наречието на 
старовремското население по Свищовско, то въ главни 
черти пакъ си е спазило другите особности, които го 
свързватъ съ наречието на хърцоите накъмъ изтокъ, 
а при туй и носията е още старовремска. Така въ 
с. Царевецъ до Свищовъ мжжете летно време носятъ 
бели ,гащи^ отъ домашно платно, а ризата си до неотколе 
носили прехвърлена отвънъ презъ гащите, досущъ 
както я носятъ гребенците по Силистренско. Стари хора 
въ Царевецъ още помнятъ реченото носене на ризата. 
Зиме се носели тесни вълнени гащи, ,б^рденци*, и то 
бели и черни, ала по-много били белите. И сега въ 
Петикладенци и въ Виная се носятъ бели бърденци. — 
Въ село Лъжене (Свищ. околия), гдето има и католици 
българи (павликяни), последните и сега носятъ тесни 
абени ,бепевреци', докато православните въ селото носятъ 
,потуре^ летно врЬме се носятъ 5гащи' и то сега отъ 
4 — 5 години насамг черни, а по-преди били бели. По- 
старите хора отъ 40 години нататъкъ носятъ ,къл- 
чйщни гащи' — ,старовремската носия' — както се 
изразяваха сами. Старците и сега пускатъ ризата вързъ 
гащите отвънъ до колене. — Носятъ се абени черни 



67 



гащи ^алвари^ (носятъ ги и по други села въ полето: 
1'озница, Баховица, Придимчецъ, и др.). Шалварит-Ь с;& 
К2ВСИ до кол-Ьн*, а надолу се турятъ ,калци'; ,крачу- 
лит4' на шалварит* се вързватъ надъ калцит-Ь. Подъ 
шалваригЬ се носятъ пакъ вълнени б4ли гащи. Носятъ 
се и ,калцуни^ — Долактанче* (казва се и ,за- 
бунче*) е горня б-Ьла, абена др^ха, отзадъ съ ,клинове*, 
които стърчатъ; долактанчето стига малко до подъ пояса, 
а р&кавигЬ до лактит^, то се носи обикновено и подъ 
,клашнйва'. Клашникътъ е 6'Ьлъ (основата вълнена, 
вхтъкътъ разм^сенъ съ ,кдзина^ и ,йрина^ отъ агне, а пъкъ 
ржвавигЬ само вълнени — ,абени*). Такива тиашници 
има сега осв^нъ въ полето и на югъ по Ловчанско, 
ако и р4дко. Въ ловчанския малъкъ, не откол-Ь основанъ 
градски ,музей' вид4хъ единъ такъвъ б4лъ клашникъ. — 
Дорамче* е 6'Ьлъ елекъ само до рамото и безъ 
рхкави; има два гайтана: синь и червен ъ, които 
вървятъ успоредно. Носи се още ,касаче^ — то е елече, 
сжщо като ,дорамчето*, само че е черно, абено, съ синь 
а по-нЬкога и черенъ гайтанъ. ,Ямурлук* е голяма дълга 
горня др^ха, б-Ьла, отъ аба и съ ,кач5^л' за главата; — 
Долама^ е б-Ьла, абена, голяма дрЬха, безъ качулъ. 
Кройката й отъ страни е ,на клинове* та ,стърчатъ стра- 
нигЬ'; рхкавит^ еж дълги до пръстит-Ь. Доламата обикновено 
е дълга до кол-Ьн-Ь и подъ кол-Ьн^гЬ една педа. Старит-Ь 
мхже едно вр^Ьме носили дълги ,кожуси', набрани отзадъ, 
както у шопит^ въ западна България. 

Мжжската риза имала отпр-Ьдъ на рхкавит* и на 
рамото ,шев* — везъ отъ вълна и разни бои. И сега 
има ризата шарено ,ог'Ьрлье^ 

Сега се опасватъ мжжегЬ съ червенъ поясъ, ала 
едно вр^ме ходили съ ,колан^, вълненъ и пъстротъканъ. 
Носили се и по-пр'Ьди кожени калпаци. Въ Б1^ла калпацигЬ 

б* 



66 



еДно вр^ме били наоколо съ кожа, а отгор*! съ чист& 
БОжа, сир. съ опакото на кожата и на нея едно ,кръстче', 
Обуща: дърв^ли^ ,постале^ и к^ндуре^, и то отъ пр-Ьдъ 
съ ^ьапаци^ 

Женската носия у старовремското население западно 
отъ Янтра пакъ състои главно отъ дв4т4 пр'Ьстилки, 
и то главно продължава пещемальтъ все до Никополско, 
а покрай него се явява по Никополско и отъ часть по 
Свищовско, Плевенско и Ловчанско и единъ другъ видъ 
задня престилка, наречена ,тъкменйк^ Пещемальтъ по 
кроежъ и въ Свищовско и Никополско е отъ синьо платно, 
ала е малко по-кжсъ и не толкова ситно набранъ отзадъ, 
както по Б^ленско и Рушчушко. ,Тъкменикъгь* е още 
по-кхсъ отъ пещемаля, състои отъ дв'Ь престилки отъ 
вълненъ шаренъ платъ, домашно тъканъ; пр'Ьобладава 
червената боя, прошерена съ черна. Тъкменикътъ е тежъкъ, 
много изкусно изработенъ, а платътъ му прилича на 
хубаво килимче. Отд-ЬлнигЬ части и шевове на тъкменика 
си иматъ особни названия. Така напр. жълтата ивица 
отъ телъ на тъкменика се казва ,русопец'. Пещемальтъ 
е по-стара, а тъкменикътъ по-нова мода, и както се види, 
по-новото отъ день на день взима върхъ. Гд^ се носятъ 
пещемали и тъкменици, е указано по-долу. Изглежда много 
вероятно, че тъкменикътъ е дошелъ въ областьта на 
източнобългарскитФ хърцои отъ западъ, отпр^зъ Искъра. 
Една бабичка въ с. Лозица (Никопол, околия) ме уверя- 
ваше, че тъкменицигЬ били донесени отъ Вжбелъ, що 
лежи близу до Осъма, подъ самия Никополь. Бабичката 
въ Лозица помни, какъ въ нейни младини се носила 
въ Лозица само пещемали; носили се и ,куцуфйи* 
сир. антерии съ кжси ржкави, дълги до кълкит^^. Бъ 
Вжбелъ знаятъ, че тъкменицит-Ь ги е имало отколЬ 
западно отъ Осъма. И по други села по Никополско 



6& 



ЧуВахъ, че тъкменяцог! вдедн да се нослтъ отъ пр^й 
трийсеть годния н&самъ. И въ Л]кжене знаятъ, че пеще- 
итлит^ у тЬхъ с& ^стара носиа^, а че тъкмендцигЪ били 
въведени ,отъ пр'Ьди дваесетина години^ Въ с;кщность 
новоеть1^а в!Ь дадения случай; не се отнася до н'1коя 
с&ществепа промяна &а обл'6влотО) а до второстепенни 
промени на алата^ боигЬ & орнаментивата. Тия промени 
еж дошли 01^ аападна крайдунавска България, понеже, 
както бид*Ьхме по-гор^Ь, по Врачанско, Раховско и Ломско 
дори до Видинъ се носи подобна на гькменика задня 
пр^тилка^ която се нарича ,вЪлненик^ Вълненикътъ 
се отличава съ туй, че заднята пр'Ьстилка бива малко 
по-длъжка и че не е до тамъ 1гьстро тъкана, както у тъкме- 
ника; инакъ н^ма почти никаква друга разлика. — 
См'Ьсването на тъкменици и пещемали засега на юго- 
западъ въ Ловчанско все до подбалканската область, 
гд^^то вече захващатъ изключително сукманите на пла- 
нинкигЬ жени. Въ Свищовско западно отъ Осъма пр-Ь- 
обладаватъ сега изключително тъкв^еницитЬ все до Искъра 
и нататъкъ още. Женит^ нос^и едно вр'Ьме ,б']&ла дреа^, 
отъ аба, дълга, съ р&кави и съ малко червено и синьо 
сукно нашарена по краищата на р&кавиг1. По Ловчанско, 
надр. въ Горно Павликени л^гЬ носятъ пещемали, а зим*]^ 
сукмани. Бъмъ женската носия още тр^ва да се при- 
бавятъ: ,елек* — червенъ, отъ вълнено сукно, съ К1и- 
нове и безъ рлкави, носи се л-ЬтЬ; ,антерия' — съ 
р&кави, пакъ съ клинове, вълнена аладжа (черно и чер- 
вено), носи се зимно вр4ме; — ,долактанче* — пакъ 
като антерията, аладжа; — ,кожух', кжсъ, безъ р&кави 
и безъ клинове; женигЬ носятъ още и едно подпла- 
тено кожухче — ,елече^; червено ,джубе^ отъ аба, съ 
клинове — дълга др']&ха, винаги подплатена съ кожа. 
Забележително е, че у българскитк католици въ село 



70 



Трънчевица има обичай, бул^^чв, да Се в^н^ава ъ^ь чер- 
вено джубе. На момъка майка му прави джубето. 
Откакъ стане годежътъ, отиватъ нарочно у момата да й 
зематъ м4рка за джубето. Осв-Ьнъ това булката е обл'Ь- 
чена въ ,6'Ьлъ сукманъ^ и ,червенй ботуши^ — Нека 
тукъ да забЪл^жимъ още, че и въ Горньо Павликени пакъ 
само булкигЬ до неоткол^ носили отъ червена мешина 
високи до т.т^вягЬ обу1ца, на които казвали ^месови^^) съ 
,връфти' (като ластици). Въ поел &д но вр'6ме еж ягл1^гля 
нова мода: ^либадета^, ,фусти* и др. граждански др4хи. — 
Въ Свищовско и Никополско на глава си женит4 носятъ 
една ,дъска^, която се прЬвързва съ чембера, а вързъ 
чембера б-Ьла забрадка, та стърчи надъ главата като над* 
весенъ квадратъ — туй се нарича ,коте*. По Ловчанско 
се носЬло по-пр^Ьди н'Ьщо издигнато на главата, по 
форма като „кошерище** (въ Горни Павликени), и то се 
казвало ,тач^ Сега по Ловчанско женит^ носятъ ,шапка*, 
която е пакъ единъ видъ ,коте': състои отъ една пржчка, 
свита на обржчъ и обшита съ кърпи и кълчища и сетн4 
покрита съ б']&ла кърпа. Тия шапки ги има сега по лов- 
чанскит^ села Какрина, Брястово, Тепава, Гостина, Смо- 
чанъ, Дивитаки, Александрово, Слатина, Д. и Г. Павли- 
кени и Омаревци. Само балканджиит'^, придошли отгор*]^, 
не носятъ ,шапки' 

Женската ,риза* обикновено е дълга, ошита по 
пазвата съ разни вълни — ,нагръдница* (везъ). На 
рамената на ризата има ,шев*, който се казва ,бор*; по 
рхкавит-Ь шевътъ се казва ,б6рки* — т4 им^гтъ по- 
малко ,йви^ Заб1Ьл11жително е, че огърлието на ризата 
въ Свищовско (с. Лозица) се казва ,чапак', докато въ 

') ,Месови* — ще да е отъ н4м. Мезве = богослужение, литургия^ 
тъй че ^месови^ ще да означава ^празнични^ — за въ черква. 



71 



Шуменско подъ това име се разбира, както видехме, 
едно сукнено квадратче, което виси отзадъ на пояса. 
И въ носията на банатските българи въ Бешеновъ, които 
произхождатъ отъ Свищовско, ,чапак^ означава веза на 
огърлието на ризата (вж. у мене : „Езикътъ и книжнината 
на банатскит* българи", МСбор. XVI — XVII 434.; по- 
подробно за носията на банатските българи вж. ста- 
тията ми: „На гости у банатските българи", въ Бъл- 
гарски Црегледъ год. III. кн. I — II.). 

Жените въ Свищовско препасватъ ,престйлка^ която 
е ,писана^ сир. пъстра, и ,ута^ (Фута), която е отъ де- 
бело вълнено сукно. ,запаска^ се нарича отъ футата 
по-тънко тъкана престилка. Въ Вела ,запаска^ се нарича 
престилка отъ памучно платно; ,к6ренка' — шарена 
престилка, тъкана отъ вълнена прежда, и ,дребенка* — 
по-дебела престилка отъ дребь. — Обувки: цървули, 
чехли, калеври, жълти катЬре* (пантофли). 

Най- сетне нека се спомене, че и въ Свищовско 
още живо се помни носенето ,перчйн^, а въ селото 
Л&жене дори и сега има двама съ перчинъ: Никола 
Бараивановъ и Никола Зулямовъ. 



Сега ще разгледаме подробно, въ кои села по източ- 
ната часть на крайдунавска България, като сметаме 
горе-долу реката Осъмъ за крайна западна граница, се 
е спазило старото „ерлийско" българско население, като 
ще укажемъ при туй и отъ где, по възможность и кога 
ех дошли пришелците — планинци и тракийци въ другите 
села, както и въ тия, гдето старо и по-ново население 
съвместно живеятъ. — Сметамъ за най-сгодно да вървя 
редомъ околия по околия споредъ административното раз- 



72 



пр^д-Ьление на Княжеството отъ 1893 година, защото 
на единствената за сега йай-добра и най-разпространена 
карта на България включително съ ромънска Добруджа 
отъ Хр. Г. Дановъ (мащабъ 1:450,000), къмъ която 
упжтвамъ читателя, С2;^ указани границигЬ на околиит^ 
но реченото разпр-Ьд-Ьление, което за нашата ц&гь, разбира 
се, има само изв-Ьстно практично значение — за по го- 
ляма ясность на долуизложеното. То ще съдържа главно 
данни, които се отнасятъ до въпроса за движението 
и останкит'Ь на старото население, а тукъ-там4 ще се 
указватъ и н'Ькои данни за осветление отъ миналия 
народенъ животъ, доколкото и гЬ обясняватъ станалит* раз- 
селения и сегашното численно състояние, както на старото, 
тъй и на придошлото население. Равном4рность и под- 
пълность въ тия данни читателятъ не требва да търси, 
понеже азъ съмъ ги събиралъ при нееднакви условия: 
тамъ, гд'Ьто лично самъ ходихъ, можахъ и подробности да 
узная, а даннигЬ отъ втора рхка, добити чр-Ьзъ раз- 
питване жители отъ едно село за жители отъ околнит* 
села, еж по-кратки, а не е чудно въ н'Ькои случаи да се 
укажатъ и нев-Ьрни. 

За да дамъ приблизително понятие за численостьта 
на всЬко поселение, особено гд4то ех см'Ьсени българи и 
турци, указвамъ въ скоби числото на българскигЬ и на 
турскигЬ домове, като взимамъ статистичнит^ данни отъ 
„Списъкъ на общинит* въ Княжество България, издаденъ 
отъ Министерството на Вжтрйгаките Работи, 1891 год." 
Тия данни, ако и да не еж толкова точни, колкото еж 
въ по-новигЬ статистични публикации, пакъ за нашата 
ц^ль СД по-сгодни, защото въ т4хъ не влизатъ разселе- 
нията и преселенията, станали отъ 1890 година насамъ. 
Ще почнемъ съ Шуменска околия. 



78 



Шуменска околия. 

Почваме съ Шуменска оеолил, маваръ че въ нея има 
сравнително малко старъ български елементъ, защото градътъ 
Ш у м е н ъ, който влиза въ тая околия, можемъ да вземемъ 
за най-виденъ центъръ на сравнително най-многобройнит-Ь 
стари български села въ най-източния край на северна 
България, гд'Ьто турскиятъ елементъ отдавна е въ над- 
мощие надъ българския. Около Шуменъ ех групирани 
отъ една страна околиигЬ Новопазарска и Провадийска, 
гд-Ьто се намиратъ тъй нареченит* Съртски села, на- 
селени съ старовремски, хърцойски елементъ, що е 
спазилъ много стари особности въ обичаигЬ, носията и 
особно въ наречието си, а отъ друга страна и околиит-Ь 
Пр-Ьславска, Османпазарска, Ески - Джумайска, Поповска, 
Разградска и Кеманларска, гд^Ьто въ срйдъ множеството 
турци прЬдъ усилнигЬ минали вр-Ьмена тъй сжщо еж 
оц-Ьл-Ьли тукъ-там4 като острови стари българи, които 
по говоръ и носия се указватъ отъ сжщия типъ на 
съртскитЬ хърцои, съ които съставятъ една по-широка 
група. Като прибавимъ къмъ тази група още н'1колко 
села на югъ отъ Варна и няколко около Силистра, 
остая ц-Ьлото гол-Ьмо пространство въ жгъла на сЬверо- 
изтокъ отъ трасето на Русе-Варненската железница между 
Дунава и Черно-море, гд4то се падатъ сжщинскиятъ 
Делиорманъ и Добруджа, лишени отъ старовремски бъл- 
гарски поселения. 

Въ самия Шуменъ, гд^то, както въ всЬки градъ, 
има множество пришелци отъ разни страни, още може 
старовр'Ьмскиятъ м^стенъ български елементъ, който повече 
произхожда отъ околнит* стари български села, особено отъ 
Съртскит4, лесно да се различи по говора, именно главно 
по употрЬбата на члена м. р. ед. ч. съ окончание на 



74 



-0 (у). ДругитЬ особности яа говора на околнит-Ь стари села, 
а именно отвореното произношение на /ь, кога е подъ уда- 
рение и пр-Ьдъ мека сричка или съгласна, като а, нпр. бали, 
плеташе и пр., останкит-Ь отъ старобългарската гласна 
Ъ1, каквито ги има по СъртоветЬ, произношението на меко 
ударено ъ като й, нпр. аз ще те дарг^, аз ще въртЛ, и пр., 
не се спазватъ точно. Ала б-Ьл^жито за цЬлото шуменско 
наречие, подъ което разбираме главно нарЬчието на 
съртскит-Ь селяни, е много тъмното произношение на ъ 
(стб. ъ и ж), кога е подъ ударение, нир. ще йдъ въ горатъ: 
пекг;, плетг;т и пр., и то още хубаво се чува и въ Шуменъ, 
както и въ близкия Пр-Ьславъ, па и по на западъ — въ 
Вардунъ и др. Понеже и около Шуменъ има български 
села, населени съ пришелци отъ Балкана и Тракия, и 
понеже отъ тия села постоянно се заселватъ въ града, 
старото шуменско нарЬчие въ града е изложено на про- 
мени, така че не може точно да се опр^д^Ьли количеството 
на старовремския, хърцойски елементъ въ Шуменъ само 
възъ основа на езикови данни. Носията, разбира се, въ 
градовет-Ь не може да служи за б^Ьл^гъ по нашия въ- 
просъ. — СъвсЬмъ старит^ семейства въ града еж малко. 
Азъ изучвахъ градското старо наречие отъ една много 
почтена бабичка отъ старо, н-Ькогашъ видно шуменско 
сЬмейство, по име София Горкьувца Глигорова, която е 
запомнила дори и. „унгурите" емигранти сл'Ьдъ мад- 
жарската револуция (1848), които сед-Ьли въ Шуменъ „три 
години." Баба София приказва много чисто шуменско 
наречие, като произнася и (5^ вм. п»; тя е попска дъщеря 
сладкодумна и обича да си спомня бащини си думи, нпр.1 
„Баща ми казваше: сабур, х^бау нйщу, търпението бес- 
цяннй й. Търпате айол — казваше той — ний спурбд 
гущери живаем — гущерите — т^РД^з Д^ н' ^ осетят ; — 
с търпение ще са утървем ут тях; кой търпи ду кунец..." 



75 



„Турците според блатого (=в6латого) тели търсят: за шес 
грбша убиха ступану ми; ни 1е ли туй спурйд блатого 
тйлб да търсиш ?" >) 

Българското население въ Шуменъ споредъ пре- 
брояването на 1881 г. е било 10,941 души, а на 1891 
то е брояло вече 12,287. 

Сжщински, „ерлии" българи освЬнъ въ града има 
въ Шуменска околия още само въ селото ДивдЬдово 
(Ченге лъ), гд4то на 1891 год. е имало 187 кхщи бъл. 
и 33 турски, сетн4 въ Дурмушъ (48 к. български 
12 к. турски), Кад-Ь (31 к. бъл.), Б-Ьло Копитово 
(25 к.) и ХасЬ (33 к. български, 45 к. турски). 

Въ Топалкьой (34 к. б. и 79 к. т.), сд стари прЬ- 
селенци и то „хърцои", дошли отъ близкото Хърсово 
(Кеманларска околия, виж. по-долу). По-пр-Ьди селото 
е било чисто турско. 

Въ Басапларската община, именно въ с. Еа- 
сапларъ (113 к), въ Горни-Инджикъ (69 к.) 
и Долни-Инджикъ (51 к.) осв4нъ малко стари жители 
населението главно произхожда отъ пр-Ьселенци отъ Ям- 
болско, които се настанили тукъ сл-Ьдъ войната отъ 
1828 год. Касапларчани еж отъ сжщигЬ м-Ьста изъ южна 
България, отъ гд^Ьто произхождатъ и сегашнит'Ь жители 
на с. Девня (Провадийска околия) и на с. Башкьой 
въ Добруджа (Бабадапгка околия). Старото население на 
Басапларъ, гд^то б^ше тъкмо театърътъ на войната пр^Ьзъ 
1828 год., тогава се разбягало и сетн* потеглило подиръ 



') Този и други цитати отъ народпия говоръ, които сл^дватъ, не 
пр^даваиъ съвсЬмъ точно фонетически, за да избегна разви диякритични 
знакове; зааазвамъ при все туй въ главни черти народното произношение 
и особно формит'Ь и синтаксиса, за да дамъ чр'Ьзъ тия цитати, които с& 
харвктеристични по съдържанието си, приблизително понятие на чита- 
телите неспециалисти и за говорите по североизточна България. Специя- 
листит^ уп&твамъ къмъ споменатото си съчинецие „Оав 08(Ьи1§апзсЬе^, 



76 



рускитЬ войски да ее пр^селява въ Русия. И сегашнит4 
му жители ех емигранти отъ Тракия, които сжщо тъй 
били потеглили за Русия, та сетн-Ь се развърнали, като 
останали нЬкои по Добруджа, а други по Силистренско, 
Делиорманско и Шуменско. 

Другит'Ь села въ Шуменска околия ех турски. 
Български елементъ въ т4хъ сега полека- лека се въдворява 
чр-Ьзъ пришелци отъ околнитЬ села. 

Новолазарска околия. 

Новипазаръ (тур. Енипазаръ). И сега тур- 
ското население още преобладава въ Новипазаръ, а въ 
турско вр-Ьме българит* тукъ сд били съвс^мъ малко. 
Осв^нъ гагаузит* (български гагаузи), които еж тукъ пре- 
селени, както се обясни вече, отъ близкигЬ села Теке- 
Козлуджа, Войвода и др., тукъ по-старото българско 
население не е старовремско, а произхожда главно отъ 
близките съртски села Каспичанъ, Косовецъ и пр., а така 
сжщо и отъ старото българско село Енево (виж. по-долу), 
което е до самия градъ. Поради това тукъ пр^обладаватъ 
у българското население носията и говорътъ на сърт- 
ските села. 

Енево (по-старо Яньево, турски: Юнускьой; 
има собствено име турско Юнусъ). Селото се намира 
въ равнината югоизточно отъ Новипазаръ. Въ Енево сега 
еж останжли само още десетина „ерлийски" семейства, а 
другигЬ се изселили кое сл^дъ Одринския миръ, кое въ 
по-ново време. Именно следъ войната отъ 1828 год., 
заедно с1> пороя преселци за Русия, особно отъ Тракия 
и отъ Съртовете, голема часть и отъ българите въ 
Енево се дигнали да идатъ съ техъ, така че сега отъ 
тия тогаващни еневчани още се намиратъ цо Силистренско. 



77 



(виж. по-долу). Осв^нъ това, както се каза, много семейства 
отъ Бнево постепенно С& минали, особно въ последно 
вр^е, въ близкия Новипазаръ. На1[']^сто изселеното старо 
население въ Енево се настанили подиръ Одринския миръ 
тракийци — български емигранти отъ Сливенско и Ямболско, 
отк2д^ селото Дермендере (Сливенска околия) и др., именно 
досущъ каквито ех и въ с. Имрихоръ (виж. по-долу). 
Тия емигранти тогава се върщали отк^д*! Добруджа и 
Бесарабия назадъ въ Тракия, и както на много м^ста, 
така и въ Бнево, като намерили напуснати земи и кжщи, 
останали тукъ (На 1891 год. имало въ Енево 262 дупга 
българи и 201 турчинъ). 

Баспичанъ. Срещу Новипазаръ, югозападно отъ 
Енево по с^вернит^ склонове на Бюлевчанското плато 
(,съртъ^) е разположено живописното село Баспичанъ, 
близу до станцията съ сжщото име на Русе-Варненската 
жел^ница. Старото име на селото, съ което до пр^ди 
н^^колко години еж го наричали околнит^ селяни, нпр. 
кюлевчанит^, е ,БазЪпчане^, докато въ самия Баспичанъ 
селянит^ не помнятъ, сами да еж наричали селото си съ 
друго име осв-Ьнъ ,Баспйчанъ^ Баспичанъ, гд4то на 
1891 год. е имало 100 български кхщи и 70 турски, 
едно вр^ме, именно щ)'Ьди стотина години било голямо 
село; българското население тукъ тв'Ч)д'Ь намал-Ьло, 
именно сл4дъ 1812 година, когато по поводъ на руско- 
турската война и отъ тукъ се задигнали множество 
български сЬмейства и отишли пр-Ьзъ Дунава въ Влашко. 
Т4зи н^кое вр4ме жив-Ьли около г. Баларашъ, и отъ тамъ 
сетн* едни отишли по-нататъкъ въ Бесарабия и засед- 
нали въ с. Чешмели, други преминали Дунава назадъ и 
заседнали по Силистренско, главно въ селото Алмалий 
(сега въ ромънска територия), и само около десетина 
сЬмейства се завърнали назадъ въ селото си, въ Баспичанъ. 



78 



Сл-Ьдъ това изселение на българигЬ отъ Каспичанъ се 
засилилъ турскиятъ елементъ, така че подир* мало- 
численото българско население прекарвало доста мхченъ 
животъ поради своит* съселяни турци. При все туй второ 
изселване на българит* вече не станало. Най-стариятъ 
сега чов-Ькъ въ Каспичанъ, дЬдо Ангелъ Дечовъ, който 
е близу деветдесетгодшпенъ старецъ и който помни съ- 
битията отъ послйднит* три четвъртъ в4ка, съ положи- 
телность ме ув'Ьряваше, че по поводъ на войната отъ 
1828 година никой не се изселилъ отъ селото: „ут пре- 
дишнио бозгун (сир. 1812) — казваше ми той — се 
дигнали наши . . . село Чешмелй имало там у Влашко, 
тамъ заседнъли. И на Хюеейн-паша-сеферй (сир. 1828 год.) 
отеойвчани (сир. тракийци) синките се бяха погинали. 
От Каспичен тогас едно не отиде. От сортовете имаше 
отйдва (отидоха), ама и някои па си додоа". Споредъ 
д-Ьдо Ангелъ тогава българит* въ Каспичанъ били много 
малко: „ако бяа 18 та до 20 къщи, а турците бяа 60 
къщи, ем се мюлклйя бяа". За миналото на селото д4до 
Ангелъ, както и най-старата бабичка тукъ, която тъй 
сжщо разпитвахъ, осемдесетгодишната баба Иовевица, 
майка на Малче Иовевъ, много работи помнятъ. За ха- 
рактеристика на живота, който еж пр-Ькарвали българит* 
въ Каспичанъ и подобни нему села поср^дъ силния турски 
елементъ, ще приведа н-Ькои свои б-Ьл-Ьжки отъ разказването 
на д-Ьдо Ангела и баба Иовевица. 

Каспичанъ е било войнишко (,уйнушко*) село и 
само три кжщи били ,рая^ И въ съседното съртско село 
Кюлевча имало войници — тамъ били войницит* на 
половина. Д^до Ангелъ помни, че и въ селото Войвода 
имало двама войници, ала гЬ били тамъ пр'Ьселени 
отъ Каспичанъ, а ,темель уйнйци* тамъ нямало. Надъ 
войницит* отъ Каспичанъ и Кюлевча заповЬдвалъ 



76 



единъ върховенъ ,церй башия*, който постоянно ,сед'Ьлъ^ 
на ^ашкьой' — гд4то ц^ото село било войнишко. На 
иоя въпросъ, гд* е било това ,Башкьой*, д^Ьдо Ангелъ 
отговори: „Башкьой — то въ Индже- балкан, оттатък 
КЬтьел-лй-й — Башкьой, Башкьой кат речаа — там се 
уйнйци бяа". Това Башкьой ще да е било именно днешното 
село Жеравна, до г. Еотелъ. Войнишкиятъ главатарь р-Ьдко 
дохождалъ, а на свое м4сто той проваждалъ субаша, да 
седи въ Каспичанъ. Субашата сждилъ войницит^, а пъкъ 
трит4 ,раятски* кхщи въ Каспичанъ и турцит4 ,аянино^ 
ги сддилъ. Войницит* ходили да работятъ ,на царьо'; 
когато му дотр-Ьбвало, гЬ ходили кжд4 Цариградъ: „коня 
пасяа, царьовите кбня, ,падишакн атларй*, — спомняше 
си д-Ьдо Ангелъ — сяно косяа. Чаушо на уйн^ците на 
калпако имаше лисича опашка. Нашио субаша поседяваше 
тук и отодяше на Кюлевча, да ги с^ди. На ангарйя 
работехме, раята заедно съ турците, а башкй, раб*тяха 
уйн^ците. По два гроша ни плащаа". Д^до Ангелъ па 
и баба Иовевица помнятъ, когато се правило Варнен- 
ското кале: все войници го правили, войницит*! копали 
,хендек', носили пръсть, а пъкъ башка майстори рабо- 
тили; баш - майсторинътъ билъ „търновчанинъ". Най- 
многото войници, що работили тамъ, били отъ Шоплука. 
Като се свършила войната, д^до Ангелъ не си спомня, 
„тогазъ заплата ли имаха: на Русия нашио ли царь 
заплати, Русия на нашио ли царь" — „нашио царь галиба 
заплати" — каза най-сетн4 д-Ьдо Ангелъ. 

Когато ,пр'Ьвзели турцигЬ Влахия* сл-Ьдъ оттегля- 
нето на рускит-Ь войски, искали тогава околнит^ турци 
да колятъ българигЬ. И каспичанскит'Ь турци почнали 
да се заканватъ: „сат^рЧе ше зЬмнемъ ф ръце си та ше 
се търкалятъ главите ви ф трапо!" — казвали гЬ. Баба 
Иовевица помни, какъ тъкмо когато щ'Ьли да почнатъ 



80 



клането, „фанало да лети" (= да вали); колкото ^огь 
Господя летяло, отъ земята по-много кипяло" — зее вода 
станало. Единъ овчерчецъ отъ Абоба (турско село до 
Новипазаръ) водата съ все овци го забрала, че го мък- 
нала до Баспичанъ. Това пр^ание за страшнця ,пор6б', 
който изпълнилъ съ вода долината и пр'Ьпр^чилъ да ее 
тури въ действие клането, което вече било отпочнало, 
знае и д^о Ангелъ като истинско събитие, а домнятъ 
го и по другит* близки съртски села. — Колкото и да 
еж били българите защищавани отъ властьта, при все туй 
въ размирните вр'Ьмена въ началото на XIX в., когато 
и правителството е било безсилно, много теглили отъ 
разпити яничари и делибашии, които кръстосвали главно 
по българските села. Д^до Ангелъ помни още яничарит* 
и зулумит^ на делибашиит*, които носили ,длеги калпаци^ 
„Навлизат въ къщи, байряка и^е забият сред двбро 
тамъ и ,тумбелдеко^ — като тенджере на седлото, удрят 
го съ каиш и то ечи". На р^дко кондисвали въ тур- 
ски к&щи. Въ още по-старо вр^ме на ,войнишка к&ща^ 
хичъ не смаяли да стлпятъ, ала то посл-Ь, когато се 
засилили делибашиитЬ, не се зачитало вече. „Щомъ на- 
влизат, ще требва да имъ готвиш — разказваше баба 
Иовевица. — Аз помня, дойде един, мед иска; ще 
намериш мед, хайде ц^ла нъщ халв^ прави. За мед 
т(в)4рде м-Ьчеа хората. Йще вино тогиз; вино който 
даде, той крив ..." — Много теглили сл-Ьдъ севасто- 
полската война и отъ черкезигЬ. „ТЬ най-знаеха да 
крадат, да ядът" — характеризуваше ги баба Иове- 
вица — „отъ жерките (— воденицигЬ) брашно съ цу- 
валите (- чувалигЬ) земаха . . . Тука мойта ит^рва 
съблякли я, пари да т'^рсят отгоре й; заредили врътата, 
турят една перуть на глав^ й, да не крещи . . . Имах 



&1 



едно момнче хубавелш?, ни можеше да нрист^пи на суй'>- 
дърм^тъ — 8ер черкези кат са наредит (= наредятъ) 
да й гледат ..." Ала и отъ самит* турци въ селото 
I отсреща цо Делиормана страшно си патили. Барали 
Г1 вгь нед'Ьля, въ празникъ, да имъ работятъ, като имъ пла- 
щали цо „шейсе" пари на день. Наистина мшкет^ повече 
теглили, нпр. единъ мхжъ не см^ялъ да се покаже пр^дъ 
,аамро^, когато кондиса въ селото, докато женит^ явно 
не еж били закачани, понеже и турскитЬ власти много 
гледали, да се зачита женската честь — „ръз", »ръза"; 
яТурдит* като речаа ръз-падишах^н — то веке не см'Ьеше 
никой да бутне" — казваше ми д'Ьдо Ангелъ, ала при 
все туй и по Съртовет^ се приказватъ много истории 
отъ насилствено потурчване и изобщо отъ посЬгане върху 
български жени. Съ гол'1ши. грижи и стр<ахове се от- 
храняла женската челядь. „Което момиче е хубаво — 
разказваше баба Иовевица — ние не му давахме дреха 
да убличе, не й пущахме де бъде, от турците, от страхо 
щг. Турците, да стане някуй хуро, ут делеку ше ей 
наредит (= наредятъ), ше гледат .... Тука имахме 
един турчин, твЪрде залатяше за българите, Караму- 
стаолу му думаха; дърлеше се (-навикваше) на турците, 
да не ни закачат, да не ни трушит (— трошятъ), ама 
па не помагаше: той ни закрасяваше (= запазваше) от 
нашите турци, ала тий отъ другие села ще додът . . . 
Нембш видя ти у българин тогис нящо хубаво .... 
нйня (= сега) рахатл^к утфред, вратата биля ни за- 
ключаме; нивя хубаво, да живя царьо!" — каза съ въз- 
дишка баба Иовевица. 

„ВойницигЬ ^ошур^ (десетъкъ) — даднина демек — 
казваше д'Ьдо Ангелъ — не даваха, ала ,харач^ всички 
цлащаха. Хедър ли си, ше дадеш харач. Отъ десет 
годкни нагор'^ вземаха по 15 гроша на момчефта (мом- 

6 



82 



чета), а на голямио челяк по ЗЬ гроша". Десятъкъгь 
се продавалъ, идтизамджии пр^купували селото: „ще земат 
на десет еднб — ем самси ще го овършейш, илти- 
замджиит^ ще седят то вр-Ьме над глав4 ти, от селото 
излазя хлябо; ще им се нам'Ьри къща, и де б^де не 
аресва; имаш в бахчита два реда пипйр — и отъ тбго 
зема; от орех биля фанаа да земат . . . отсачай го 
та да си рахат .... — ниня й друго, давнината 
е за царст(в)ото ни". 

При голямата ст4сненость, въ която българит* по 
тия м^ста, обиколени отвредъ съ турци, ех яишкш, 
домашните имъ нърави и обичаи традиционно се запаз- 
вали съ голяма строгость, каквито ех били въ стари 
времена. То се вижда и въ носията, и въ говора на 
българигЬ отъ съртскитЬ села, а отце по-вече въ много 
обичаи и обреди. 

За характеристика откъмъ тази страна ще изтъкна 
тукъ единъ обичай, който до неоткол* се е спазвалъ 
по всичкит4 съртски села, включително съ Каспичанъ, 
а и сега още се държи въ н4кои отъ Съртовет-Ь, що еж 
по на страна отъ главнигЬ пжтища, като Аязма, Кередй, 
Черковна и др., а именно обичаятъ, споредъ който на 
3-тия день сл'Ьдъ свадбата, когато на булката за първъ 
пхть пр^вързватъ главата съ ,месаль^, предварително, при 
обреда на отбулването, на кхсо й отрязватъ косит-Ь. 
Булката вече сл4дъ туй винаги ходи съ превързана глава 
и съ отрязани коси, които не се виждатъ изподъ месаля. 

И страхопочитанието на младите къмъ старигЬ, 
особно пъкъ на снахата спрЬмо свекъра и свекървата 
се е пазило до прекаленость строго. Баба Иовевица за 
себе си разказваше: „два месца д^ня гувях на свекра 
си. Ш,е му пуляйш, ше го нахраниш, ше му чешиш 
брадЬтъ ... да се зададе отъ далеч, ше му станеш 



68 



на врава . . . лятно врЬме булките облечени емъ с чорапи 
ше ж^нат.. Бату женах в^ки, утъ марани съмъ паднъла 
на очй си. То време нямаше басма, тъй мбра, ами конопи 
ше с^йми и ше предем, и памук ше купиме и того 
ще напредем. И кибрит нямаше — прахань, чи ут огън 
ше запалиш свещ. Ниня многу сме рахат**. 

И черквата е била въ много жално състояние до 
пр^ди кримската война. Попъ въ селото нямало, а и 
черква Б']&мало. Еогато ще дойд'1лъ попъ отъ Новипазаръ, 
събирали се тамъ, гд^то кондисвалъ попътъ, за да ги 
причести. „Инно дете по петнайсе денб стувй не кр4- 
щено. Кат умр^ някой, заравет тбго чиляка, па сетне 
пръсти му ше упуй попу, кат дбде". Едно вр-Ьме имало 
манастиръ отгоре селото и на ^того манастиря* и сега 
правятъ сборъ на л^тенъ Никулденъ. 

Ето тъй се е жив^о въ Еаспичанъ до неоткол-Ь. 
Нека заб'Ьл'&Ба най-накрай, че прЪзъ Еаспичанъ еж ми- 
нали и „унгури" и „ингилизи" — пр&ъ вр4мб на сева- 
стополската война. „Тий на царятого севгелии бяха", — 
казваше баба Йовевица — „у нас сад^ едйнъ йнгилиз 
вундйса, и той един сахат стувя". 

Могила (турски Мухла). СъвсЬмъ наблизу до 
Еаспичанъ отъ югоизточна страна, въ подножието и по 
полит^ на единъ високъ, конусообразенъ хълмъ, чийто 
върхъ отдалечъ прилича на сжща изкуствена могила, се 
намира селото Могила (турски Мухла), наречено безъ 
съуш^шие така по вида на казания високъ хълмъ. На 
1891 год. въ Могила е имало до 50 български и 97 
турски кхщи. Българското население тукъ е старовремско, 
еднакво по носия и говоръ съ населението по (ЗъртоветЬ. 
Споредъ казването на дйдо Иванчо, единъ отъ най-ста- 
ригЬ хора въ селото. Могила било едно вр']&ме голямо 
българско село съ около 400 К2щи. И сега се познавали 

6* 



84 



Дйрй отъ стари здания по нивята. Една стара кадъна 
разправяла по предание, вакъ едно вр^ме въ Могила на 
сила бйли потурчени много българи. Изл'Ьзла запов'Ьдь, 
да се турчатъ българйтЬ, и на тогова, който кабулилъ 
турската в^ра, зацапали му портата съ 6'Ьла боя, а на тия, 
що не кабулили, — съ черна боя, да се знае, кога взематъ 
да колятъ. Мнозина отъ страхъ се потурчили, ала до 
клане не дошло, ама ,вравцата' (= вратницата сир. пор- 
тигЬ) по селото още дълго врЬме все така ,боялйя* си 
седели. По ,силистренското мурабе* селото се разсипало, 
защото почти всички българи се дигнали да идатъ въ 
Русия. Повече останали „по Добруджата и по Силистренско, 
въ с. Алмъли и Калипйтре* (Алмалий и Калипетрово). 
Въ селото останали много малко българи — около седемь 
кжщи, които постепенно се размножавали, като се от- 
лхчвали братята, прииждали и други отъ със^днит-Ь бъл- 
гарски села, та българит-Ь сега достигатъ половината 
колкото турцигЬ въ Могила; отъ т4зи подирнит-Ь сл4дъ 
послйднята руско-турска война се изселили петнайсетина 
кжщи. Като ,ерлйи* въ селото се знаятъ д4до Иванчоки — 
двама братя, д4до Русеви — пакъ двама братя, д-Ьдо 
Петко, д-Ьдо Денчо и още неколцина; има четири кжщи 
отъ Кусовча, дв4 кхщи отъ Новипазаръ, дв-Ь отъ Кас- 
пичанъ, дв-Ь отъ Енево, една отъ Кюлевча, и четири 
ккщи отъ Войводакьой. Отъ турско вр-Ьме въ Могила 
се помнятъ ужаснит-Ь зулуми на н^кой си Имамъ-ага, 
който ималъ надъ Могила на единъ връхъ (тепе), наречеиъ 
,Ельма^, тфлъ дворецъ — ,конаци^ отъ д'Ьланъ камъкъ; 
и сега още се виждатъ зидове отъ тия конаци. Този 
,Имам-аа' ималъ ужъ 18 ,казака^ съ себе си като стража, 
та за това турцит-Ь му казвали ,гяур-имам5^'. Той билъ 
по пр-Ьди на Новипазаръ мюдюринъ, но тамъ не аресалъ 
и се прогласилъ за ,деребейлия^ Съ хйтрость го прйма- 



в5 



МИЛИ въ Новипаваръ, тл^Ъчю го заклалъ берберинътъ, който 
го бръсналъ. Отъ Шумейъ дошълъ ,е1гаръ* та му зане- 
сълъ главата. — Отъ турцйгЬ въ селото и околностьта 
много страдали българите и въ Могила, та и сега се 
помнятъ много пр'Ьдания, които разказаха и на мене. 
Само съ подкупя донМд^ българинътъ усп^валъ да си 
облекчи положението. Така напр. събирането на ,харача' 
било строго: и за ,четрййсет-д^нешно* д-Ьте земали харачъ 
по 15 гроша. „Като вземе харачерино парите, ще даде 
една ,кинйшка^, демекъ знае кой години си — раз- 
казваше д'Ьдо Иванчо — ама колко пЪти и големи мом- 
чефта се отърв^ваа: кат му дадеш еднб гърне масло, 
инното му око става сляпо тугйс**. Уппорътъ (десетъкътъ) 
едно вр^ме взимали на десеть едно, ала сетн^ го напра- 
вили на седемт^хъ едно, и тогава вече било много мжчно 
на българитЬ, защото и .турчата* отъ селото и околностьта 
постоянно ги ограбвали и събличали. Затова и не си 
живували добр']^ съ турциг! съселяни, а и сега ех едни 
спрямо други твърд* наежени. У турцигЬ все още се 
подържа уб^дение, че т* ще си възвърнатъ царството; 
н'Ькои вече взели да се отчайватъ и все мислятъ да се 
изселватъ. Изобщо такива били сега отношенията между 
българи и турци въ селото, че моя разказвачъ отъ своя 
страна се изрази: „в идйн казан да ни насекат мес&та 
и да гя варйт (— варятъ) — па не се смясват". 

И въ Могила н-Ьмали българит* черква. Шкаква 
черква отъ стари вр-Ьмена ще да е имало въ Могила, 
защото на Бостадиновъ день си правили ,збор^, както и 
сега, а то означавало, че някогашната черква ,на того 
дене^ е била посветена' : ,дету е имало черква, там имало 
и зборъ^ Черквата ще да е била ,н'Мд'Ь въ канарата*. Съ- 
селяните имъ турци не позволявали да си съзидатъ черква, 
|юкто що не допуснали ц въ Цовипаза^ заправената 



86 



черква ^а я изгънатъ на гор^^, ами тр^ало да я на- 
правятъ ^ зенита вкопана^ На Каспичанъ си занасяли 
децата да ги ^речйстятъ^ За въ село, когато имало нудБда^ 
тр']&бвало да калесатъ попа отъ Шуменъ или Новипазаръ, 
който не сед'ю[ъ на едно м^сто, ами обикалялъ по ено- 
рията си, единъ м^сецъ напр^дъ. То вр^ме н']&мало: ^ас 
тъс женЪ нещ^^, ами ако неможеш жив1; съ жена си, 
,а ти ше са махнеш някъде, къдйто виждат очй ти^ У тур- 
цит-Ь било друго — турчинътъ взималъ по дв4 жени по- 
вече, за да му работятъ: ,т'Ь работят, гЬ носят — того 
хранят^ и щомъ й рече ,нещ^ та^, и тя завалията тр^а 
да б4га отъ него. „Колко пъти такава напъдена кадъна, — 
казваше д4до Иванчо — ще дойде въз нас да плаче". 
Домашниятъ животъ у турцит^ никакъ не билъ хубавъ. 
Калугерица. Югозападно отъ Каспичанъ, по скло- 
новете на кюлевчанския ,съртъ^ по пжтя за Кюлевча се 
намира малкото село ,Калугер*ца* (= Калугерица), населено 
съ 40-тина кжщи български и около 25 кжщи турски. Сл'Ьдъ 
посл-Ьднята освободителна война се изселили до 20 турски 
семейства. Българското население въ Калугерица е старо- 
времско, мастно. Пришелци отъ други села има само не- 
колцина, и то отъ най-ново вр^ме. Пр^дъ войната отъ 
1828 год. въ Калугерица имало повече българи, но тогава 
селото се разбягало, тъй като тъкмо то заедно съ Кюлевча 
било изложено на ужасиите на войната. Калугерица то- 
гава изгорела и всичко било въ селото съсипано. Старци 
01це помнятъ, какъ еж страдали огъ гладъ и студъ, бягайки 
по горите докато се свърши войната. Помнятъ, че бегалн 
кжде Балкана и че минали Лудата Камчия. Преди туй и 
калугерчани пращали по единъ войникъ на Цариградъ, 
защото имало въ селото петь войнишки кжщи. Помни се, 
че ,уйнушките* ниви не плащали ,юшуръ^ и че селскидтъ 
,кяа' не можелъ да нареди на работа човекъ отъ войнишка 



87 



|^1ца. Черква н-Ьмали въ селото, ала ^боръ^ правили, 
именно са Биривъ ,го чували^; зборътъ ставалъ на ,Благо- 
щенье^ (Благов'Ьп(ение). Никой не яд&[ъ риба тогава до 
него день, и тогава на збора се яд'кг1а риба, а ,нин'Ь ядЪт'. 
Н'Ьйд4 при ,Чукурлуко' имало ,повалени камънье, длеги, 
длеги,^ може тамъ да е имало н']&кое вр'Ьме черква. Въ 
последно вр^ме зборътъ го обърнали отъ св. Бирикъ на 
,Биръ Методил^. Изменили се и много обичаи и носията, 
именно вече не се туря на главата на булката ,стефан^, 
женската риза не е вече изшита по огърляка и р&кавигЬ, 
както едно вр'Ьме и т. н. Едно вр4ме и ,зетьовете* се 
забуляли, именно и момъкътъ, като 1це тръгвалъ за булка, 
съ платно надкривалъ ,глав^ си^, и така забулени, булката 
и ,зеть6*, ше т ,в4нчЬт^ (в4нчеятъ) и ,ще игркт^ (играятъ). 
„Булката със длега антерия и със чорапе ще жене, и 
когато я прости кр^стнико, тогйс ше й фърли. Сега вече 
това го н'Ьма", каза баба Мариница, която разпятвахъ, 
и прибави: „не ни б4ше познат, таквас носия то бЬше!"* 
А носията е била такава изоби^о по Съртовет*: въ 
Кюлевецъ, Марковецъ и др. 

И въ Калугерица дохождалъ до пр']&ди 30 години 
само сегизъ-тогизъ единъ гръкъ попъ отъ Нови-Пазаръ. 
СетяЬ фанали единъ попъ на петь села и всЬка к&1ца 
му давала ,пу инн^ кърн^^ (една крина) жито. 

Кюлевецъ или Кюл'Ьхце (тур. Кюлевча). Южно 
отъ Калугерица, почти на върха на Кюлевчанското плато 
се намира съртското село Кюлевецъ или както още селя- 
нит-Ь го наричатъ Кюл'Ьхце. То е повече изв-Ьстно, особно 
отъ войната пр-Ьзъ 1828 год. поради сражението, което 
стана при него, подъ име Кюлевча, както го произ- 
насятъ турцит4, които и други н-Ьколко селски български 
названия, що окончаватъ на суф. -ецъ, произнасятъ съ 
суфиксъ -ча: напр. Марковча, Кусовча вм']Ьсто Марковецъ, 



бд 



Кусовецъ (отъ Косовецъ). И въ Бюлевецъ покрай 240 
български к&щи имало на 1891 год. още 17 турски 
к&щи. Българското население тукъ е старовремско н е 
било по-многобройно, ала то се разнесло именно сл'Ьдъ 
1828 год., когато селото било ,до мръвка^ изгорено. Тогава, 
па и по-пр'6ди, пр'&въ 1812 год. мнозина се изселили 
отъ Кюлевецъ въ руска Бесарабия, а има кюлевчани и по 
ромънска Добруджа и по Силистренско. Сега, гдЬто сл 
лозята до селото, има сл4ди отъ стари разрутеии кхщи. 
Миналото на кюлевчани относително т4хнит4 тегла отъ 
турцигЬ, сетн4 носията, говорътъ и обичаит* напълно се 
схождатъ съ всичко, що се каза откъмъ тая страна за 
жнтелит'6 на Баспичанъ, Могила и Калугерица. 

Овчарово (тур. Чобйнкьой), южно отъ Кюлевецъ, 
е сравнително ново село, заселено огъ кюлевчани; то 
има до 75 кжщи само българи. 

Косовецъ или Кусовецъ (тур. Кусовча). Въ това 
съртеко село, населено съ сжщит-Ь старовремски българи 
(90 кхщи), каквито ех и по другит-Ь Съртове, сега 
л-Ьма турци, а че е имало едно вр^ме турци тувъ, 
се вижда по следите отъ турски гробища на дв* м^ста. 
Разказвагъ, че турцит* се дигнали отъ Косовецъ, когато 
се прочулъ споменатиятъ вече ,Имамаа^, който не е щад^лъ 
ни християни, ни турци^ та т^зи последните отишли въ 
Марковецъ. 

Марковецъ (тур. Марковча) е голймичко съртеко 
село, въ което има доста турци (90 к. бълг. и 70 к. тур.). 
Марковецъ, като се намира по навжтре на големото 
плато, що се простира къмъ Провадия, е останало повече 
запазено отъ влиянието на градския животъ, и за това 
българите тукъ се указватъ още по-консервативни, както 
въ спазване старовремската си носия, така и въ 
обичаите, па и въ неко? особности на говора си. Тава 



89 



тукъ вече жеяптк си завиватъ главата наоколо изц^о, сир. 
забраждатъ се съ месаль, тукъ се запазва още и черната 
дълга вълнена ,кйчинка^ — за която се говори по-гор^Ь. 
Както въ Марковецъ* се носятъ и говорятъ българигЬ 
по СъртоветЬ низъ Провадийско, които по-долу ще се 
споменатъ. Въ Марковецъ именно вече правилно се явява 
произнасяно и вместо меко ъ подъ ударение, нпр. ас пуй 
(= азъ поБк = п']&нб), ас крещи, а въ 3. лице множ. ч. 
пуйт, крещит; така с&що: вгрвй — вървйт, гаси — 
гасйт, гурй — гурйт; казва се сдществ. души вмЬсто 
душа, земи вм. земя и пр. Тукъ пб се запазили и стари 
родител ни форми отъ членната ф. м. р. ед. ч., нпр. по- 
патого, чилякатого; казватъ още кутрй мъш, кутра 
жена, кутро дете и пр. 

Като е било селото на страна отъ главнигЬ пжтища, 
не е страдало толкова въ турско вр-Ьме отъ турцитЬ, особно 
съселянигЬ на марковчани турци си живува.1и доста 
добр-Ь съ гЬхъ. Единъ отъ най-старит4 хора въ селото, 
Черньо Великовъ, дори ми се похвали, че „нито една 
пръчка" не из^лъ той отъ турцит4. 

Костина Ряка (тур. Кемикчй-дере), на югозападъ 
01*ъ Марковецъ, е малко село съ около 30-тина български 
К2ЩИ, заселени отъ Марковецъ. 



По-гор* вид-Ьхме селата отъ Новопазарска околия, 
въ които има старо, м-Ьстно българско население. Сега 
ще се посочатъ селата отъ сжщата околия съ иово^ при- 
дошло българско население. 

Имрихбръ (с4веро-западно отъ Новипазаръ). Имри- 
хоръ е старо българско село вср^дъ делиорманскигЬ турски 
села, въ което посл^днит^ останки отъ старовремското 
му население се изселили сл-Ьдъ Г828 година въ Русия, 



^ 



По казването на д-Ьдо Калчо Тончоолу отъ Войводакьой, 
за когото вече стана дума по-гор']^, въ Имрихоръ имало 
останали само 4 — 5 ерлийски семейства, които говорели 
повече турски, та споредъ него и гЬ ех били схщо такива 
българи гагаузи, каквито ех ония отъ Войводакьой. Когато 
сл-Ьдъ войната отъ 1828 г. тракийци се връщали откъмъ 
Силистренско и Русия назадъ, минали н^кои отъ Ямболско 
и Сливенско пр']^ъ Имрихоръ и се настанили там[ъ по- 
край н'6колцината ,ерлии^ българи, що ех били останали 
въ селото, и турцит4, които живели въ схщото село. 
Д-Ьдитй на повечето отъ сегашнитЬ имрихорчани произ- 
хождатъ отъ с. Дермендере (Слив. околия) и други близки 
на това села. Отъ схщото село Дермендере трЬба да произ- 
хождатъ и ония български емигранти въ Бесарабия, които 
ех основали въ Измаилския окрхгь между езерата Ялпухъ 
и Сафтиянъ селото Дермендере. У СкальковскШ се казва 
за това подирното, че било основано пр-Ьзъ 1830 год. 
„вьипедшими изъ Румелхи Болгарами** и че брояло 80 бълг. 
семейства съ 490 души. Баба Станчовица (сега въ Нови- 
пазаръ), родена въ Имрихоръ и оженена за д4до Станчо, 
бълг. гагаузинъ отъ Войводакьой, ми потвърди, че и 
нейнит4 родители ех дошли отъ Сливенско. Доколко 
е могло старовремското, хърцойско българско население 
въ Имрихоръ да оц^лйе, заобиколено отъ свир^питЬ дели- 
орманци пр-Ьзъ ужаснит* врЬмена на по-миналия в^къ, 
особно къмъ края му, и да спази езика си, можемъ да си 
пр-Ьдставимъ отъ плачевната картина, която покойния 
Р. И. Блъсковъ, единъ отъ най-добрит^ познавачи на тоя 
край отъ турско вр4ме, ни рисува отъ Имрихоръ, гд-Ьто 
той се нам^рилъ на 1874 год., — ще рече подиръ танзи- 
мата и повторенит-Ь правдиви, дадени на българигЬ сл^дъ 
кримската война — при освещението на първата черква 
въ това село (вж. статията: „По нашигЬ църкви", въ 



91 



Приложение на Църковенъ В'Ьстнивъ, кн. I — П. стр. 151, 
1901 год.). Тогава въ Имрихоръ, което на 1891 година 
е имало 105 български и само 22 турски ккщи, насе- 
лението било наполовина турско, и наоколо му обитавали 
въ страшния: Делиорманъ въ разни селца тоже турци^ отъ 
най-страшнит^ разбойници, размесени съ омразните и 
грозни черкези. Блъсковъ заварилъ българигЬ тукъ, за 
които не казва, че еж нрЬселенци отъ Тракия, но които 
с& наистина такива, въ ужасно беззащитно положение, 
уплашени и посърнали — живи да ги оплачешъ. Т4 нЬ- 
мали църква. Съ гол'Ьми усилия усп'&1И да си съградятъ 
една К2ща, която, на половина вкопана въ земята и 
обградена съ високи ст^ни, за да не се вижда, съ турско 
благоволение сшЬялл да се нарече ,попска кж1ца' (папаз- 
евй), а не ,черква^ СамигЬ турци въ селото имали 
си джамия, но не позволявали да се издигне същинска 
черква въ селото имъ. Осве1цението на черквата станало 
отъ единъ градски икономъ. Блъсковъ учуденъ заб^'ккилъ, 
като минавалъ пр^ъ селото, до 1 7 запуст&1и отъ пожаръ 
черни дворища. Единъ отъ селскит* старци му обяснилъ, 
че това го направили поразници турци отъ селото имъ 
и отъ околниг! села. Имрихоръ било едничко село съ 
българско население посрЬдъ голит4 и гладни читаци, 
които считали Имрихоръ за свой ,килеръ^: „ще дойде въ 
село — разказвалъ старецътъ за турцит4 — ще вл-Ьзе въ 
която кжща иска, като у дома си. Безъ да те пита, ще 
вл^е самъ въ хамбаря, ще си напълни чувала съ жито, 
ще поиска и няколко гроша харачлъкъ, при това ще го 
нахранишъ и напоишъ и ще го изпратишъ пакъ съ добро. 
Иначе тежко ти и горко! Ние сме повечето овчари, а 
овцет* ни С]& винаги на полето. Ще вл^зе ср-Ьдъ стадото, 
ще си избере най-хубавата овца или агне и ще си го 
вадигне. Една думица да каже овчарьтъ, ако главата му 



9д 



се не 1№ркулне на зената, то битъ й йр^битъ тр|^ дД 
се домъкне въ седо. Но тази година житото Господь го 
не даде, отъ лютата зима овцет^ ни измр^а. Захванахме 
да се поопираме, да не даваме, защото и за насъ н^^ма. 
Но това ни изл'Ьзе сто п&ти по-св&по. Не иберещне д 
н'Ькой съ добро турчина и да го изпроводи съ какво га]^^ 
ето че пр'Ьзъ нощьта св'&тналъ пл']&вникътъ му или кд^щата 
му. И съ направата сега на нашата нова църква ние 
като че ли гр^хъ направихме. И то да ми е направа, 
ами отъ пърти изградена^). Нашити турци още по-зл^Ь се 
наостриха: за насъ пари н'&ма, казватъ т^, а за църква 
имате". — Приведохъ това м4сто отъ Блъскова, за да се 
обясни съ тая достоверна характеристика на живота, който 
с& пр'Ькарвали р'ЬдкигЬ български нови поселения по Дели- 
ормана дори сл'Ьдъ половината на XIX. в., защо изобщо 
не е било възможно да се спази чисто българско, население 
на с']^веръ отъ долината, пр'Ьзъ която минава жед&шщата 
отъ Варна до Разградско, именно въ областьта, гд4то за- 
хваща с&щинскиятъ Делиорманъ, и защо и ония мадки 
останки отъ старо християнско население въ тиа м^ста 
откъмъ езикъ се явяватъ турци, именно гагаузигЬ^ които 
нарекохме български гагаузи. Тъкмо такива еж христиднигЬ 
старовр'Ьмски жители и въ дв'Ьт'Ь близки села Войвода 
и Теке-Козлуджа. 

Войвода (тур. Войводакоьй), населено съ стари бъл- 
гарски гагаузи и п^^кож ново придошли българи (36 к.) 
и съ турци (104 к.). 

Теке Бозлуджа, населено съ 3 — 4 к&щи стари 
бълг. гагаузи и няколко нови пришелци българи (11 к.) 
и турци (К9 к.). 



') Тъй варе^еиИ ,поаскЕ к&щи' каквато е била и черквата въ 
Имрихоръ, тр^бало да иматъ в&трЬ съзидано огпище, кято въ вс^ка к&ща, 
и, да стърчи надъ покрива комин ъ. 



»& 



Становецъ (тур. Юруклеръ). Въ това сеЛО 
жив&1тъ българи ,хърцои^ (36 к.), прЬселени тукъ сл']&дъ 
войната отъ 1828 год. отъ Разградско, а именно отъ 
старовр'Ьмското българско село X ъ р с о в о (Беманлар. ок., 
вж. по-долу за Хърсово). 

Сенебйръ. Тукъ покрай турското население, което 
образува мнозинство (122 к.), има до 36 кжщи български, 
заселени сл'Ьдъ посл^днята освободителна война отъ Раз- 
градско, а именно отъ Кабаколакъ, Арнауткьой и Хърсово. 

Т а в ш а н ъ-К 6 з л у д ж а, юго-източно отъ Новипазаръ, 
населена съ около 25 к. българи, придошли отъ окол* 
нит4 села, и съ 110 к. турци. 

Чанакчйе, еЬверно отъ Новипазаръ, бивше турско 
село, сега заселено съ българи отъ Лозенградско (Бърк- 
влнсийско. Одрински вилаетъ). Т^ еж били до освобож- 
дението на България настанени въ със']&днит^ села Бъзъл- 
джиларъ и Бараманлй (Провадийска окол.), кжфю дошли 
сл^ъ Одринския миръ, като били тръгнали да се изселятъ 
въ Русия. Отъ гЬхъ и сега още има останали и въ двЬт4 
казани села (вж. по-долу). 

Джйвелъ. Българит']^ тукъ с& с&що тъй новоза- 
селени сл^дъ посл'6днята освободителна война одринци, 
както и въ Чанакчйе. Тия одринци С& черни малко въ 
лицето, та околнит^ българи ги казватъ ,цигани^ На 
1891 год. е имало 74 к. българи и 24 к. турци. 

Сакйртепе, населено съ 50-тина кжщи новоза- 
селени ,одринци^ отъ Лозенградско. 

Яйла. Тукъ има сега малоазийски или ,анадолски^ 
българи, преселени сл^дъ освободителната война именно 
отъ 1883 год. насамъ изъ селата Гьобелъ и Ман- 
д ъ р ъ (Брусенски окржгъ, въ Мала Азия); отъ т4хъ има 
няколко к&щи настанени и въ близкото до Яйла село 
Блес-ФакЪ (Провад. ок.). Има ги още и въ селата 



94 



Акчаеръ и Александрово (Свищ. ок.), въ Куруджаеренъ, 
Реджебъ-Махле, Арапларъ и Караагачъ (Провад. ок.), въ 
Козлуджа (Варнен. ок.), въ Б-Ьлбр^гъ и Янково (Пре- 
славска ок.). Българите въ Яйла произхождатъ отъ Чир- 
панско. ПървигЬ преселенци отъ тукъ въ Мала Азия 
се падатъ къмъ края на по -миналия в^къ — въ разгара 
на кърджалийските зулуми, а сетне, презъ първата 
половина на миналия векъ постепенно прииждали тамъ 
нови преселенци отъ Чирпанско и други области на 
Тракия, па дори и отъ средногорските места, като отъ 
Коприщица. Бъ Мала Азия има и едно много по-старо 
българско поселение въ Къздервентъ (между Бруса и 
Никея), за което още не се знаятъ подробности (вж. 
повече въ моята статия ,Преселването на малоазийските 
българи въ Княжеството*, печ. въ Български Прегледъ, 
год. V. кн. VII. 94 — 102, и Б. Кънчевъ, ,Изъ Мала 
Азия', въ Б. Прегледъ г. V. кн. VIII. 52 — 102). — На 
1891 год. въ Яйла е имало 49 бълг. кжщи и 44 турски. 
Бсички други села въ Новопазарска околия еж турски, 
въ които тукъ-таме се намира и по некоя българска кжща, 
заселена въ последно време. 

Провадийска околия. 

(По-прЬди Провадийска околил и Новоселска). 

Въ Провадийската околия, къмъ която отнасямъ и 
бившата Новоселска околия, както е означена на картата 
на Данова, се намиратъ останалите съртски български 
села, часть отъ които се спомена по-горе между селата 
отъ Новопазарска околия. 

Равна е чисто българско село (75 к.) съ старо 
население, което по говоръ и носия се схожда съ дру- 
гите съртски села. Въ говора има единъ архаизъмъ, който 
не е спазенъ у другит* съртски села освЬнъ въ Кривна 



95 



И въ он']^и, КОИТО СА заселени отъ Равна, а именно че 
се произнася тъ вм. стб. тъ1 (2 л. лично м']&стоим. 
ед. ч.), сетн4 нъй и въй(= ние стб. ни, вие, стб. въг). 
Сега въ Равна н^ма турци, а не е имало и въ минали 
времена. Баба Рада, една отъ най-старит^ жени, колто 
помни събития отъ грЬлото почти минало стол-Ьтие, ми 
казваше, че у т^хъ никой П2ть ,турча^ не е имало. На 
1810 год. селото изгорило. Тогава равненци се изселили 
въ Русия — пжтували ,пр4зъ Дунаво една нъщ и един 
ден пу вудЪтъ^ Ала наскоро мнозина се върнали назадъ 
и н-Ькое вр'Ьме сед-Ьли около Бабадагъ въ Добруджа, 
въ с. Чирна. Н^кои отъ тукъ минали въ Силистренско 
и само 6 — 7 кхщи се завърнали въ селото си, гд4то 
се прибрали и н4кои отъ пръснатит* наоколо негови 
жители, които не ходили въ Русия. Баба Рада казваше, 
че сега имали роднини и въ Тулча и въ Калипетре (Кали- 
петрово, до Силистра). 

Пр^ъ първата половина на миналия в'1къ н']&мало 
не само въ Равна но нийд^ наоколо черква. Помнлтъ 
се н-Ькои ,ужъ' попове, които ,държели* селото (въ Равна 
се казва ,дършам' = държа). Такъвъ билъ напр. яЬшуй 
си попъ Димо, а пъкъ у д']&дови Димови имало една одая, 
и тамъ попъ Димо кръщалъ. Той билъ попъ и на всички 
околни български села'). 

Черковна (84 к. б.). И въ Черковна, както и въ 
Равна, не е имало турци. Сл-Ьдъ Одринския миръ много 
семейства отъ Черковна потеглили за Русия; часть отъ 
т4зи се върнала въ Силистренско, гд-Ьто ги има и сега. 
Отъ Черковна се изселили много сЬмейства и въ ближ- 
нигЬ села : Н-Ьгугаа (Невша), Аязма, Мурацово (= Мурад- 
Софу) и др. 

') За тол попъ Димо се споменува и въ Автобиографията на 
Р. И. Блъсковъ^ Мин. Сб. ХУШ. 550 (вж. и по- дол у с. 97. Заб^л.). 



96 



И Черковна е било войнишко село. Споредъ сел- 
ското предание тамъ, гд4то е сега Черйовна, било ужъ турско 
село, а Черковна се е намирала по-долу, ,въ боазо*. Ужъ 
отъ ,з*мье' (змии) и отъ ,мравье* не могли да изтраятъ 
хората тамъ въ ,боа80*, та се пр^мЬстило селото гор^ на 
,с^рто^, сл-Ьдъ като се ,махнали* турцит*. И въ Черковна, 
както и по всичкит^ околни села пр^аъ първата половина 
на миналия в']&къ, дълго се оскцали сл-Ьдствията на дели- 
башийскит^ вр'Ьмена. Още жив'Ьятъ стари хора, които 
ги помнятъ. Бабичката на д-Ьдо Вълчо Дерелията, у когото 
6'Ьхъ на гости, си спомняше за делибашиигЬ и ени- 
чарит*: „е толкозъ висбки калпв^ки посяха: то дльего чи 
г6р'Ь широко, пак дбл'Ь таман за глав^ му; . . . като 
задрънка тумбелдекьо — ,гьет4р бабо чабук льап!* . по 
четрийсе ^(йца съм чупила на един път на башйбозу- 
къите". Ала къмъ края на първата половина на миналиия 
в4къ слЬдъ танзимата животътъ станалъ по СъртоветЬ, 
особно въ тия български села, гдйто, както въ Черковна, 
е нямало турци, по-сносенъ, и затова въ Черковна успали 
сравнително рано да си съзицатъ една черквица и да 
устроятъ училище. Селянит4 сега помнятъ, че тЬхната 
черква е правена пр-Ьди ,Марковската* (въ селото Мар- 
ковецъ) и че ,ут свечера в събута срещу недйля* все 
я правили. Отъ ,Автобиографията^ на Р. И. Блъсковъ 
(Мсб. XVIII. 551) сега се вижда, че то е станало на 
1841 год. Тукъ се описва и какви ех били единствени^ 
тогава дв-Ь черкзицн, които съществували въ Провадийско *). 
Споредъ Блъскова тогава Черковна брояла само 40 кхщи. 



') Ето що казва Блъсковъ по тоя поводъ: „Едно н'1^що само заб^- 
л1^захъ, което за тогавашнит:^ вр'Ьмена надали е било чудно и странно, 
но то би-ще чудно за б&дещит^ вр'Ьмена. Като вземсмъ едно простран- 
ство накръстъ отъ селото Гебедже, малко далечъ отъ градъ Варна, до 
с. Кюлевча, 8 часа далечъ на изтокъ отъ Шуменъ, сетн^ на сЬверъ до 
с. Къзълджиларъ; което е до цолит:^ на гората Дели-Орнанъ, ца до селото 



97 



Кривна. Въ това съртско село, което се намира 
на платото (,сърта*) надъ сама Провадия, до посл-Ьднята 
освободителна война е имало 18 турски кхщи, а на 
1891 г. числото имъ спаднало на 8, докато българскигЬ 
еж били 93.*) Въ кривненското нар-Ьчие има една особ- 
ность: кривненчанина лесно ще познаешъ, понеже той 
за множествено число у глаголит-Ь употребява окончание 
-ма^ напр. плетема, вървяфма, пл^туфма, бдифма, 
ядуфма, пйфма; нъй са смяма (—ние се см^емъ) и пр. 
Осв-Ьнъ това въ Кривна схществителнит4 отъ женски 
родъ ед. ч. окончаватъ на чисто а, напр. удата, душота.^ 
а не на -й, както по другигЬ села. Кривна е било голямо 
старобългарско село, ала населението му намал-Ьло сл-Ьдъ 
1810 година, когато много сЬмейства се изселили въ 



Бникьой, на югъ, допр^но до реката Камчия, отвхдъ която се издига 
Стара-планина, това пространство е населено съ 35 повечето чисто бъл- 
гарски села. И въ всичкит'Ь тил села ние намерихме само 8 черкви, а 
именно въ с. Девня, Кривня и Черковна и то, догдето не вл^Ьзешъ въ 
селото и догд:Ьто не чуешъ дървеното клепало, не можешъ ио:ша, че има 
въ това село черква. Отвънъ гледашъ една ограда отъ здравъ, стегнато 
изграденъ, подпр^Ьнъ съ сгхстени подпори плетъ, много по-високъ отколкото 
обикновените селски нлети1ца, гор'Ь пол^сенъ и затърненъ съ такъвъ дебелъ 
пластъ тръне, на такава височина, щото чов^къ м&чно се наема да го 
пр'Ьскочи. Не можешъ р^, че въ ср^дъ тая висока ограда има н'Ьщо здание. 
Въ едно затънтено м^сто е вратнята на тая ограда. В&тр^ въ самата ср^да 
се ниши едно малко продълговато здание, наполовинъ вкопано въ земята, 
а наполовинъ пр'1хлупено съ дълга страха, която малко остава да опре 
земята. Това е селската черквица. Тя се отличава по камъчения си 
зидъ, по керемидения покривъ, по 6'Ьлосанит'Ь отвънъ ст']^ни, по които се 
черн^ятъ четверо&гълни прозорчета, пр^пр^чеви съ г&ста нккръстъ жел'1зпа 
решетка. ... За всичкит^^ тия 35 села имаше само двама свещеници 
българи, единиятъ попъ Димо, седалището му село Косовча, вториятъ 
попъ Петко — въ Девня. Вс']^ки отъ т^хъ си имаше своит^ села, които 
пос^ьшваше, кога какъ можеше. Ни въ едно село нямаше училище — 
школа, или такова н^що като килия ^. 

*) У Дринова (Историческо осв-Ьтление и пр. сПСп. УП. 19) се казва, 
че Кривня е било чисто турско село до освобождението. Това невярно 
сведение е черпано изъ „Матер1аль1 для изучеи1й Болгарш, напечатани 
по повеленш Его Императорскаго Височества Главнокомавдующаго д'Ьй- 
ствующаго арм1ю. Букорещъ, 1877. вип. IV. 62." 



98 



Русия. Отъ ТИЯ изселенци има останали по Добруджата 
и Силистренско. 

На 1832 година въ Кривна се настанили гърци 
емигранти, които се били задигнали сл']^дъ войната отъ 
1828 година отъ село Голймъ Баял^къ въ Одринско, за 
да се пр-Ьселятъ въ Русия, но сетн^Ь се върнали отъ 
тамъ, види се, безъ да еж минали Дунава, и на връщане 
вр-Ьменно заседнали въ Кривна, та сети* повечето отъ 
т^Ьхъ си отишли въ Тракия, а една малка часть, де- 
сетина кхщи, останали за винаги въ Кривна. Т* еж 
сега съвършено побългарени, ала още се знае, кои се- 
мейства произхождатъ отъ пришелцигЬ гърци. Най- 
старата жена въ Кривна, баба Калйца (на 95 години, 
вече сл^Ьпа отъ старость), една отъ най-развитит^ и най- 
даровити жени, които срещнахъ между народа, казваше 
ми за т4хъ между друго: „гръцки хортуваха, ама бъл- 
гари бяа; те многу бяа, ама на вилаето си утйдоа, е на 
къмъ Ямболъ, на къмъ Карнобатъ". Т* сами казвали: 
„българи сме, ама гръцки хортуваме;" — „българското 
подЬржаа сетнЬ" — прибави баба Калйца. 

Кривненскит^ гърци ще да сд отъ сжщитЬ одрински 
гърци, каквито еж и тЬзи въ с. Карахюсеинъ, сЬвероизточно 
отъ Девня (Варнен. ок.), заседнали тукъ пр-Ьзъ 1829 год. 

Кривна като старо българско село се посочва у Джор- 
джича (ор. с, вж. и у Дринова, Историч. Осв^тл. 19). 

Не ново. И Неново се споменува у Джорджича 
(,Кепо\\г') като чисто българско село, каквото е и днесъ 
(48 к.). Говорътъ и носията еж както и по другитЬ съртски 
села, а въ подробности еднакви съ говора и носията на 
близкото село Косовецъ (Косовча). Неново едно вр'Ьме е 
било ,по-надолу', че се прЬм^стило по-настрана отъ 
,джадето^ 



99 



Аязма. Пр^ди освобождението Алзма е бшо чисто 
турско село, сетн'Ь се заселили тукъ десетина български 
кхщи отъ с. Черковна. На 1891 г. имало 9 български 
и 38 турски к&щи. Сл*]^ 1891 г. придошли още бъл- 
гарски семейства отъ Кривна и Ченге, така че сега бъл- 
гарските семейства еж още толкова. 

Мурацово (тур. М у р а д-с ф У). Аязмата и Мура- 
цово еж едно до друго и ,саде една турска гробища 
ги делк'. И Мурацово е било до освобождението повечето 
турско село, а сега останало тукъ само едно турско 
семейство, докато на 1891 год. е имало още 18 турски 
к&щи покрай 47 български. Българското население тукъ 
произхожда отъ пр^селенци, и то отъ старопланинското 
село Ченге, дошли въ Мурацово пр^ди 50-тина години, 
и сетн* малко отъ съртското село Черковна, до 4 — 5 
семейства. Въ последно вр^ме еж придошли още няколко 
семейства отъ СъртовегЬ. 

Нйгуша или Нявша (тур. Невша). Нягуша е 
старо българско село (у Джорджича ,впаи8С1а^. По маст- 
ното предание Нягуша и със Ьдното турско село Б е й л й 
едно вр4ме били най-гол^магЬ български села въ Про- 
вадийско, ала се разселили въ началото на миналия 
вЬкь. Отъ Нягуша сега има много пр^селенци въ Беса- 
рабия. Отъ старовр'Ьмското българско население, еднакво 
по всичко съ българското население по ОьртоветЬ, оста- 
нали до посл^днята освободителна война много малко, 
именно само 18 кж1ци, споредъ както ми твърдЬха се- 
ляни въ самото село, покрай 130 турски кхщи. Споредъ 
това не е в^рво, че ,Нявша' било пр'Ьди войната чисто 
турско село съ 170 кжпщ, както се казва у Дринова 
пакъ възъ основа на „Матерхалн и пр." IV. 62. Сл^дъ 
посл-Ьднята война българското население се умножило, 

7* 



100 



йато йрийя4дали постепенно българсйй сЬмейства оП 
близкигЬ Съртове, именно отъ Равна, Еосовецъ, Марковецъ, 
Неново, сир. все ,хърцди', па и отъ близкото село В-Ьн^ 
чанъ^ г]т%то жив'Ьятъ прЬселенци тракийци, така че на 
1891 г. имало 75 кжщи български и 75 турски. 

Б е й л й. Това село, както се каза, било едно врЪмс 
българско, сетн-Ь станало турсКо, а сега пакъ се васел- 
ватъ въ него българи р^ърцои' отъ околност^ьиа — отъ 
Равна, Кривна, Дерекьой, и др. На 1891 г. е имало въ 
Бейлй 25 к. български и 37 к. турски 

Петрова Ряка (тур. Дерекьой). Това село е на- 
селено съ старовремско, хърцойско българско население 
(73 к. бълг., 5 к. т.). У Иречека (Се81;у 627, Бълг. прФв. 853) 
се казва, че въ Петрова Ряка (У Иречека е казано : ,П е- 
трина р'Ьк а*), както действително и сега още се нарича 
селото отъ мастните и околнит* българи, живели по-пр4ди 
християнски албанци (,арбанаси'), които се изселили въ 
Бесарабия. Азъ не можахъ нищо по-подробно да узная 
за тия бивши албанци въ Петрова ряка, а колкото се 
отнася до българското население тукъ, то е безъ съмнЬние 
старовремско, съгласно и съ мнението на всички околни 
български села, които считатъ Дерекьой или Петрова 
Ряка за едно отъ най старите тукъ български поселения. 

Кередй (тур. Кар4-ягд4) е старо село съ бъл- 
гарско население, каквото е и по Съртовете. Имало е 
и турци. На 1891 год. били 62 кхщи български и 
28 турски, ала с:га вече турците ех се издигали. Тукъ 
има и малко тракийци българи, настанени следъ 1828 год. 

Каракьосе, бивше чисто турско село, въ което 
следъ последнята война се заселили и българи оть Сър- 
товете, отъ Кередй и др. На 1891 год. е имало 16 к. 
българи и 68 к. турци. 



104 



Кьопеклй, населено съ старо, хърцойско насе- 
ление, каквото е и по СъртоветЬ, и съ турци (69 к. 
бълг. и 40 к. т.). 

Ас^л-бейлй. Българското население тукъ е хър- 
цойско, заселено отъ старо врЬме; и-, а и турци (105 к. 
бългь и 80 к. тур.). 

Фетйкьой. Тукъ повече има турци (74 к. турски 
и 32 к. бълг.), а българското население е смесено — хър- 
цойско и балканджийско ; посл'Ьдното произхожда най- 
много отъ Ченге. 

Комарево. Покрай турцитЪ (52 к.) тукъ има стари 
български ,хърцди^ ; къмъ туй старовремско българско насе- 
ление сл'Ьдъ посл'1^днята война, именно още пр'юъ 1879 г. 
придошли нови пр^селенци отъ Балкана, именно отъ Ченге 
(на 1891 г. имало 70 бълг. кхщи). 

Ново Село. Въпр'Ьки името си това голямо село, 
до скоро центъръ на бившата ,Новоселска околия^, е старо 
село; то се споменува у Джорджита (,NоV08е1о') като 
чисто българско село, ала, види се слйдъ 16 в4къ, и 
тукъ е билъ усиленъ турскиятъ елементъ, особно сл-Ьдъ 
като въ началото на миналия в^къ отъ тукъ значителна 
часть българи се изселили въ Русия. Сл-Ьдъ 1829 г. тукъ 
се намножилъ българскиятъ елементъ, който до тогава 
е билъ хърцойски, какъвто е изобщо по Провадийско, съ 
нови пришелци — балканджии, между които главно тукъ 
пр^Ьобладаватъ ченгенци. Подиръ посл-Ьднята война въ 
Ново Село се заселили и разни други българи отъ близ- 
кит'Ь села. На 1891 г. е имало тукъ 240 к. блълг. и 
60 к. тур. 



Въ изброенит-Ь до тукъ села българското население 
се указва старовремско и все ,хърцойско', съ малки изклю- 



102 



чения, тжкго има и балванджии, и то пакъ отъ близкото 
старо бълг. село Ченге (Овчага). Въ другигЬ села, които 
ще се изброятъ по-долу, съ изключение на тия, гд-Ьто има 
български гагаузи, българското население вече се указва 
,нехърцойско*, а новопр-Ьселено, и то прЬдимно отъ 
Тракия и по-р'1дко отъ Балкана. Селата отъ Провадийска 
и бивша Новоселска околия, които никакъ не еж споме- 
нати тукъ, еж турски; р^^дко въ тЬхъ има и по няколко 
български к&щи, заселени най-вече сл^дъ освобождението. 
Авренъ. На една височина, отъ която се отваря 
прекрасна гледка надъ Провадийската долина и езерето 
при Синделъ, се намира голямото село Авренъ, въ което 
покрай 208 бълг. кжщи на 1891 г. е имало и 52 
турски. Сегашното българско население въ Авревъ е 
ново, то е дошло тукъ .прЬди 70 години', сир. сл^дъ 
войната отъ 1828 година, и то отъ извЬстнигЬ дв* бал- 
кански села Еркечъ и Гулйца, за които стана дума 
по-гор^. ПрЬди това Авренъ е било населено отъ стари 
българи, ,хърцой', каквито ех споменатит-Ь вече старо- 
вр^Ьмски българи по Провадийско. Тия българи се изселили 
отъ Авренъ, понеже селото пр&ъ войната гор^о и твърд']^ 
пострадало, особно отъ м^стнит* турци въ селото. Из- 
селенцит']^ отишли кхд']^ Кайнарджа и тамъ н'1кое вр^ме 
седели, а отъ тамъ се пръснали заедно съ пр-Ьселенческиа 
порой, който ид'Ьлъ отъ южна България, повече накъмъ 
Добруджа, отъ гд^то ще да ех минали н^кои и въ Русия. 
Когато дошли сегашните жители на Авренъ, еркечани и 
гуличани, заварили отъ старитЬ му жители само 2 — 3 
кхщи, именно нЬкой си Д'Ьдо Схби и ДЬдо Костадинъ; 
синъ му на посл'Ьдния, д^до Роя, и сега още е живъ, 
80-годишенъ старецъ. Турци имало въ Авренъ отъ старо 
врЬме, само че и тЪ ех били малко на брой, 7 — 8 кхщи, 
когато сегашниг]^ авренчани дошли въ запусгккото тогша 



103 



село; сетн4 постепенно турцит4 се умножавали. Заб-ЬлЬ- 
жително е, че около Авренъ всичкигЬ местности иматъ 
български названия, че турцит^ тия български названия 
употр-Ьбявали и чеотъ гЬзи подирнитЬ сегашнит-Ь авренчани 
ги научили, напр. ,3аминйк', (една м4стность, гд^то има 
и турски и български ниви), Дбйку-дересй', ДЕостови ниви', 
,Бббата', ,Драгела', ,Бучето', ,МаЕблева чушма' и пр. 

Сегашните авренчани, които до три четвърти еж 
отъ Еркечъ и една четвърть отъ Гулица, по казването 
на баба Стоя на, която разпитвахъ за миналото имъ, пр']^ди 
да дойдатъ въ Авренъ, много се скитали и страдали, 
докато да се настанятъ най-сетн-Ь въ Авренъ. Все ,на 
коля' жив'Ьли. Като тръгнали отъ Еркечъ, н'Ькое врЪме 
се спр-Ьш по Камчийскит-Ь села: „по Бяла Ряка ходихме; 
на Чифлйкя ДВ* нед^Ьли сецахме — на Долния Чифликъ 
(вж. по-долу), сетне минахме Камчията и върв^ахме на 
къде Дунава. На Тулча минавахме ,на касабъ'; пердй 
(= чифликъ) било тамъ, жив^ахме на Барамарйновите 
пердй. Катъ са вирнахме, въс Пазарджик (Добричъ) 
сецахме и на Бумлуджа четири годин; сл4дъ това до- 
духме пак на Солуджалъ (южно отъ Авренъ), че най- 
сетн* тук. Имаше и ут Русия варнати — дядо Ба.1чу 
той доде пак; то коджа станълу гбдини". Изобщо се- 
гапшигЬ авренчани не се заселили изведнажъ въ Авренъ, 
а на н']^колко шбти, понеже били пръснати на разни 
страни и търсили м^сто, гдй да се установятъ, и щомъ 
една часть отъ т-Ьхъ първа заседнала въ Авренъ, и други 
отъ гЬхнит-Ь, като еж узнали за селото, побързали като 
т4хни съселяни по-скоро да завзематъ напустнатит* удобни 
м'Ьста. Че тогава множество гуличани минали и въ Русия, 
доказва селото , Гулица' въ Бесарабия, което у Скальковскш 
(ор. с. 84) е написано ,Голица' и което споредъ сжщия 
авторъ е „основано отъ българи, дошли въ Русия на 



104 



1830 г.". Това село имало на 1848 год. 97 кхщи съ 
553 души жители. 

Солуджала (42 к. б. и 38 к. т.) — заселено е 
отъ еркечани сл4дъ 1828 год. 

Сарад^ръ (48 к. б. и 95 к. т.). Тукъ еж засе- 
лени еркечани и гуличани отъ Авренъ и габровци; има 
и н-Ьколко пр'Ьселенци отъ Айтоско. 

Еазакдере (52 к. б.). То е бивше черкезко село, 
сега заселено съ българи отъ Малко Търновско, именно 
отъ с. Василикосъ; има и пр-Ьселенци отъ Тр-Ьвненско. 

Девня. Споменува се у Джорджича (^Воухпо') като 
чисто българско село, каквото е и сега (203 бълг. кхщи). 
Старото име на селото споредъ казването на старитЪ 
жители отъ околнитЬ села е било Де ви но, а това се схожда 
съ формата ,Воу1по' у Джорджича. Споредъ българския 
католишки епископъ Богданъ (1640 г.) сь името ,Дсвина* 
се означавала реката, която извира отъ Девненските езера, 
по която имало до 25 воденици, всички въ турски ржц'Ь 
(вж. Гегшепйгш, Ас1;а Ви1§апае ессювхазйса, 77., вж. и 
Иречекъ, Се81;у 627). Се гашнит* жители на Девня не ех 
старовр-Ьмски : т-Ь ех нови пр-Ъселенци, и то главно отъ 
Сливненско и Ямболско, дошли тукъ на 1833 година. 
Сегашнит* девняни произхождатъ, по казването на н-Ькои, 
отъ едно село Башкьой; може би отъ схш,ото м-Ьсто да ех 
и ония тракийци емигранти въ Добруджа около Баба- 
дагь, които ех основали тамъ селото Башкьой, чието 
нар-Ьчие напълно се схождало съ нар-Ьчието на девненци. 
Пр-Ьди да дойдатъ тракийцигЬ Девня била запусгЬла, 
старит'Ь жители били изселени и въ Девня били наста- 
нени само нЬкои балканджии, ужъ отъ Тр'Ьвна. Казватъ, 
че имало тогава въ Девня и н-Ьколко сЬмейства, останали 
отъ старовремските жители, които ще да ех били безъ 
съмнение по говоръ и носия досущъ такива хърцои, вав- 



105 



ВИТО С^ оц'&['6лит% и досега стари българи по Прова- 
дийско. Въ Девня е имало и шЬкакви албанци (арнаути) 
както и въ със&днигЬ села Дер^кьой, Добрина и Ески 
Арнаутларъ, но и гЬ се пр-Ьселили заедно съ бълга- 
ритЬ въ Русия (вж. и въ моята статия: ,АрнаутигЬ въ 
Силистренско и пр/ въ Пер. спис. ЬХ1), гд4то тЬхни по- 
томци сега има въ селата Волконещъ и Каракуртъ до 
Болградъ. 

Както се спомена по-гор4, възъ основа на авто- 
биографията на Р. И. Блъскова, въ Девня имало черква 
пр^^ 1841 год., единствена покрай други двЬ черкви 
въ ц-кзо Провадийско — именно въ Черковна и Кривна. 
Споредъ Иречека (СезЬу 628) девнянци имали и училище 
пр'1^ди педесетина години. 

Добрина или Джиздаркьой, срещу Провадия, 
на височината откъмъ с4вероизтокъ. То е старо, чисто бъл- 
гарско село (74 к.; у Джорджича: ДЗоЬппа^). Старото насе- 
ление на два пдти се е изселвало — въ началото на ми- 
налия вЪкъ, и ,много по-рано^ По казването на селянет']^ 
отъ срещнигЬ Съртове и въ Добрина е имало старовремски 
българи ,хърцои', които се изселили по-отдавна, види се 
около 1810, ако не и въ края на миналия в^къ, когато 
ще да еж дошли на т^Ьхно м^сто ,арнаутит4^ (албанци), 
които С2 били християни, каквито с& били и въ Девня 
и Дерекьой. Дв-Ь стари черкви още показватъ, че селото 
е старинско (вж. по подробно за ткхъ у Иречека, Се81;у 
632). Сл-Ьдъ войната отъ 1828 год., когато се прЬселили 
и арнаутитЬ въ Бесарабия, въ Добрина се настанили 
тракийски българи отъ Старо-Загорско и Лозенградско 
(Къркклисийско) и мнозина гагаузи отъ Провадия; имало 
и няколко ,ерлии^ българи, които останали въ селото. 

В^нчанъ, до жел'Ьзопхтната линия, сЬверозап. отъ 
Провадия (51 к.), чисто българско село, населено сега отъ 



)ов 



тракийци, дошли тукъ сл^дъ Одринския миръ най-вече 
откъмъ с. Гердеме (Каваклийско). Старото хърцойско на- 
селение се изселило въ Русия. 

Инджекьой, на изтокъ отъ В-Ьнчанъ (48 к.), 
чисто българско село, населено слЬдъ като старит* му 
жители хърцои се издигали за въ Русия, въ сжщото 
врЬме, когато е било заселено и ВЬнчанъ, и то отъ 
сжщигЬ тракийци откхд^ Гердеме. 

Мостъ (тур. Еюпрйкьой). Това старо село (у 
Джорджича ,Мо8'), което се намира до самата Камчия, и 
то южно отъ нея и югоизточно отъ Провадия, и което 
днес1> се нарича освЬнъ съ турското име Еюпрйкьой 
(българит* го произнасятъ ,Кюпрйкюв') и съ старото 
си българско име ,Мосгъ', сега се казва още и съ едно 
трето име Подъ, защото още пр^ди посл^днята война 
тамъ вече нямало стария мостъ, а се минавало пр'Ъзъ 
Камчията съ 5П0дъ', отъ което останало такова име и 
на самото село. Отъ ,ерлиигЬ' въ туй село има малко 
останки, а всички други отъ българскигЬ жители еж при- 
шелци балканджии, и то отъ Тревненско, отъ Габровско 
и др., доселени тукъ сл-Ьдъ кримската война. Въ това 
село е имало много турци, а и на 1891 год. още тур- 
цигЬ ех двойно повече отъ българигЬ (72 к. българи и 
183 к. турци). 

Султанларъ (българит4 произнасятъ: Султан- 
ларе). Намира се сЬверно отъ Моста, близу до желез- 
ницата. Покрай турското население (46 к.) тукъ има 
останки отъ български гагаузи (вж. по-гор*), има пр'Ь- 
селенци хърцои около 4 — 5 кхщи, и то отъ близкото 
село Синделъ, и 01це балканджии отъ Ченге, дошли пр'Ьди 
70 години, така че на 1891 г. имало тукъ 86 к. българи. 
За синделчани се знаятъ въ Султанла1)ъ Д'Ьдо Цоню, 
Петъръ Василоглу и др. 



107 



Синделъ, североизточно отъ Султанларъ, до же- 
л']^ноп21Тна ставция съ с&щото име. Едно вр'Ьме Синделъ 
било старо, чисто българско село, населено съ хърцои, 
ала понеже се падало на шктя (джаде'), то не можало 
да оц^ЬлЬе и жителигЬ му се разбЬгали. Сега то е на- 
селено съ разни пришелци: именно има до 25 семейства 
ямболци, дошли отъ близкото село Тестеджи, заселено 
съ ямболци сл4дъ 1828 год.; 6 сЬм. ,ерлии' отъ Сул- 
танларъ; 2 с*м. отъ Елена; 4 сЬм. отъ Бунаръ Хисаръ 
(Одрински вилаетъ), и 2 с*м. отъ Ченге. На 1891 год. 
имало още и 24 к. турци. 

Караа(га)чъ-Софу л^ръ (сега го наричатъ още и 
Синдел-Еараачъ) е населено С1> турци (86 кжщи), 
ала има тукъ сега и 7 к&щи анадолскн българи отъ селото 
Гьобелъ (Брусенско), каквито еж и анадолскигЬ българи 
вь село Яйла, слЬдовно по произходъ н]^когашни жи- 
тели отъ Чирпанско (вж. по-подробно за анадолскиг-Ь 
българи въ Караагачъ въ цитуваната ми по-горЬ статия 
„Преселването на малоазийскит^ българи въ Княжеството" 
въ Б. Прегл. V, кн. VII). 

Копусчй (49 к. б. и 41 к. т.). БългаригЬ тукъ 
ех нови пришелци отъ селото Авренъ, сл-Ьдовно по про- 
изходъ СД балканджии отъ селата Еркечъ и Гулица. 

Тестеджи, населено съ българи отъ Сливенско 
слйдъ войната отъ 1828 год. Покрай 126 кхщи бъл- 
гари на 1891 г. е имало още и 7 кхщи турски. 

Манастир ъ. Това село, нЬкогажъ било чисто бъл- 
гарско (споменува се като такова у Джорджича: ,Мопа- 
84гега221') и се казвало ,Монастирица*. Старото българско 
население на това село изчезнало или се пр'6селило, а 
пр^ди пос.1'Ь'^нята война то е било турско, сл-Ьдъ войната 
обаче тукъ се настанили и българи отъ Девня и отъ 
Одринско (на 1891 г. имало 65 к. бъ4г. и 32 к. турски). 



108 



Нова Шипка. Пр-Ьди послЬднята освободителна 
война близу до сегашното село Нова Шипка имало село 
по име ,Кесаръ', населено съ турци и черкези; черкезитЬ 
се издигали и сл^^дъ войната мерата на черкезигЬ била по- 
дарена на нови български пр']&селенци, дошли тукъ на 
1879 г. отъ с. Шипка (Казанлжшка околия); тЪаи нарекли 
селото Кесаръ съ име „Нова-Шипка." Тукъ има и по 
2 — 3 семейства, дошли отъ Султанларъ и отъ Шереметъ. 
На 1891 год. имало 33 к. бълг. и 25 к. турски. 

Шереметъ. Тукъ жив-Ьятъ пр^селенци българи 
отъ Одринско, дошли сл-Ьдъ 1828 г. (56 к. б. и 4 к. т.). 

Горни Чифлик ъ, югоизточно отъ Мостъ (Кюпри- 
кьой). Тукъ имало осв-Ьнъ турци, които и сега обра- 
зуватъ мнозинство (на 1891 год. били 90 к. т.), до по- 
сл-Ьднята война около 20 кжщи старо население, а сл-Ьдъ 
войната надошли и разни нови поселенци, между които има 
дори и отъ с. Ситово (Чепеларска околия, въ Родопит4). 
Български кжщи на 1891 г. имало 70. 

Ч а й л 4 к ъ, сЬвероизточно отъ Ново Село, е заселено 
съ нови пришелци, българи 01*ь Одринско и н']&колко отъ 
Македония (19к. б. и58к т.). 

Кад^кьой (сЬвероизточно отъ Чайл^къ). Тукъ има 
български гагаузи и турци (68 к. гаг. и 141 к. т.). 

Балд^ркьой (южно отъ Провадия), бивше чисто 
турско село, въ което сл-Ьдъ посл-Ьднята война, именно 
на 1879 г., се заселили около 20 сЬмейства отъ Ченге. 
(На 1891 г. имало 20 к. българи и 32 к. турци). 

Чал-Ь-махле (близу до Нова Шипка, на Камчията). 
По-пр^ди било чисто турско село, а сл-Ьдъ освобождението 
на България тукъ се настанили много българи отъ окол- 
ните села, най-мяого отъ с. Тестеджи, което, както се 
каза, отъ 1828 год. е заселено съ тракийци отъ Ямболскс) 
(115 к. б. и 28 к. т.) 



109 



Редж^б-нахл^ (югозападно отъ Ново Село, подъ 
Балкана, близу до Гол-Ьма Камчия). Пр^дъ последната 
освободителна война било чисто турско село, а сл^дъ 
войната тукъ се заселили около 40 с']&мейства анадолски 
българи отъ с. Гьобелъ; има и 16 турски кжщи. 

Кутлубей (на с4веръ отъ Девня), населено съ 
сливненци, дошли тукъ подиръ войната отъ 1828 год. 
(123 к). 

ЯсЪтеп^, наполовинъ турско, наполовинъ бъл< 
гарско село; българите тукъ еж отъ Ямболско, заселени 
сл4дъ 1828 год. (75 к. б. и 72 к. т.). 

Е се т ли. Въ това село има българи и турци; бъл- 
гарите ех заселени тукъ прЬзъ 1812 шд., допхли отъ 
селото Главанъ (Ямболски окрхгъ, Каваклийска околия) 
и за това минаватъ у околното население подъ име ,гла- 
вйнци^ (31 к. б. и 23 к. т.). 

Ортй,кьой (между Ясътепе и Есетли), бивше чисто 
турско село, въ което има сега и новозаселени българи 
отъ разни страни (9 к. б. и 24 к. т.). 

Елесфакк. Въ това чисто турско село отъ послЬд- 
ндта освободителна война насамъ има и българи, и то 
тракийци и няколко к&щи малоазийски (анадолски) бъл- 
гари отъ с Гьобелъ, каквито ех и въ съсЬдното с. Яйла 
(Новопазарска околия, вж. по-гор^; 57 к. б. и 53 к. т.). 

МахалЪчъ, заселено съ български гагаузи, турци 
и тракийски пришелци отпреди 70 години (48 к. б. и 
31 к. т.). 

1иад'^кьой, и тукъ ех български гагаузи и малко 
турци (59 к. гаг. и 9 к. т.). 

Касъмларъ, бивше турско село, сега заселено съ 
български гагаузи отъ Шад^кьой и българи отъ окол- 
ните села — всичко 25 к. ; турци н^ма. 



110 



Кар^агачъ (казва се и ХанбарлЪ Кара- 
а г а ч ъ), заселено съ български гагаузи и стари пришелци 
българи отъ Тракия сл^дъ 1828 год., всичко 180 к. б. 
и 26 к. т. 

Караманл*^. Населението тукъ е с&що, каквото 
е и въ Бараагачъ: български гагаузи, българи тракийци 
отъ 1828 год. и турци (40 к. гаг. и българи и 56 к. т.). 

Къзълджиларъ. Населението и тукъ е смесено: 
наполовинъ български гагаузи и наноловинъ тракийци, тъй 
наречени 5тукани,* дошли тукъ сл-Ьдъ 1828 год. (всички 
141 к.);осв'Ьнъ това има и малко турци (15 к.). 

Арапларъ Въ това село, което е било попр-Ьди 
чисто турско, сл^дъ последната освободителна война се 
заселили и българи отъ Мала-Азия, именно отъ с. Хаджи- 
Паункьой (Брусенски окржгъ) (84 к. б. и 86 к. т.). 

Въ селото Ору чгази (Авренска община) има 25 кхщи 
българи, сжщо и въ с. Ахъркьой (Девнянска община) 
има 20 кжщи българи, новопр-Ьселени отъ разни страни. 

Въ сама Провадия българското население е ново 
и е см-Ьсь отъ пришелци отъ разни страни на България; 
тукъ има заселени и отъ СъртовегЬ — отъ старото мастно 
българско население. ГолЬма часть отъ християнското 
население образуватъ гагаузит*, а турското население 
тукъ още пр-Ьобладава (395 к. христ. и 568 к. турски). 
Къмъ Провадийската или по-добр^Ь къмъ бившата Ново- 
селска околия се числятъ още и дв^т^ голЬми чисто- 
български балкански села — Гулйца и Ченге (160 к.), 
за които по-гор* специално стана дума. Тукъ ще заб'Ь- 
л^жа още, че отъ Ченге има малко число заселени бъл- 
гари и по близкитЬ чисто турски села в ъ Балкана : К а р а- 
Ахмед-махле (5 к.), Савва (13 к.) и Чамурна, 
гд-Ьто има осв-Ьнъ ченгенци и други балканджии при- 



111 



телци (23 в.). И въ Бая-Ард*^ има 10-на в&щи бъл- 
гари отъ ОьртоветЬ и Ченге. 



Преславска околия. 

Гористата Преславска околия изобщо не е гжсто 
населена и между сравнително малкото й български села 
пакъ не всищьи иматъ старовремско население. Това 
подирното най-добре се слЬди тукъ по наречието, което 
у старото население напълно е сходно съ шуменското. 
Носията по Преславска околия на много м^ста е из- 
менена подъ влиянието на балканската носия. Презъ 
Августъ мес. 1897 год. тръгнахъ отъ Шуменъ да изходя 
Преславската околия и стигнахъ първомъ въ Преславъ. 
Азъ пръвъ п&ть виждахъ тогазъ Преславъ; за мене 
представяше всичко, п^о напомня старобългарско време 
въ тоя градецъ, голЬмъ интересъ. Първото нещо, което 
съ големо нетърпение искахъ часъ по-скоро да видя, 
беха останките отъ старата крепость. — Те ех малко, 
ала ех величествени. Който иска да си състави щогоде 
понятие за силата и богатството на първото българско 
царство отъ Симеоново време, требва да види развалините 
при Преславъ. Такива грамадни каменни квадри, наслагани 
единъ връзъ друг^ъ, хсаквито се виждатъ и днесъ на 
външните стени при ПрЬславъ, рЬдко се виждатъ, и като 
помисли човекъ, че все такъвъ зидъ се е теглилъ некога 
далечъ и презъ планината на около, требва да се чуди 
на тогавашните властители. И при все туй всичко е 
вече разрушено, камените разнесени. 

Впечатлението, което зидовете на старобългарската 
крепость правятъ, се усилва и отъ архитектурните старини 
на местото на древния палатъ. Тъкмо тогава моятъ другарь 



\\й 



отъ Висш. училище госп. В. Златарски произвоацаше 
разкопки на туй жксто, Виждашъ грамадни мраморни 
колони, отъ които н'1^кои съ особена^ невизантийска орна- 
ментика на капителит^. Тия колони еж докарвани отъ 
н']&кжд']^ — ала съ какъвъ трудъ, съ какви разноски! На 
разкопаното м^сто се откриватъ нови мряморни колони, 

на пода мряморни плочи, канали, мозайка само 

надписи н^ма!! 

Пр'Ьславъ е околийски центъръ съ 362 к. б. и 
117 к. т. Българското население тукъ е старовремско; 
пр']&дания за н']&какви пришелци н']&ма, а това се потвър- 
дява и отъ чистотата на нар-Ьчието. Разбира се, че въ 
Пр'1^славъ, като околийски центъръ, има въ посл'1дно вр^ме 
и отвънъ придошли елементи, ала т^ еж малко. Въ носията 
се забЬлФзва градско влияние, тъй като се носи и ,рокля^, 
докато типичнитЬ дв'Ь престилки тукъ еж рЬдки. Ала 
до неоткол4 тукъ се обличали както и по СъртоветЬ, 
а булкитЬ еж носили и стефаня (шапка), за която се 
спомена и по-гор-Ь въ пр-Ьгледа на носията. Макаръ 
и Пр-Ьславъ да е стара българска столица, тукъ между 
населението н^ма спомени за българското царство. Въ 
народните приказки и предания тукъ като че ли само 
името на царь Бориса е спазено. Поне такава една 
приказка ми разказа баба Ивана д-Ьдо Станчова, въ която 
се споменува казаниятъ нашъ царь: „Цар Борис много се 
големеял — отождал е мъждрако та земал нафората. 
Тука са кр-Ьщал; ходял пу лов — ходили каквото князо 
куе. Сетия херменлйан убил цар Борйза, и мъчили 
дъщи^/ъ му, да я дад^т на негу херменлййна. ,Ни1Ц'Ь, 
ба1ц^ ми убйли^, казала тя. Пред)гмали я, довели попо. Попо 
рек^л да я избави. Имало идно скрйище пуд зем'^тъ — 
вървяло чак ду Котел ; ,Вьрвй, рекли й*. За^ Котел, там 



на 



идин бульерин видьел й суретьо — ,ще я з^мнъ* рек^л. 
И дали я на негу чиляка — " 

Както въ Пр'Ьславъ старо население има още въ: 

Драгбево (216 к. бълг. и 6 к. турци). 
Бешевлйе (68 к. бълг. и 117 к. тур.). 
Златаръ (103 к. бълг. и 191 к. т.). 
Салманово (142 к. б. и 44 к. т.). Тукъ има и псть 
клщи пр-Ьселенци отъ Търново. 

Кбчово или Кктешъ, — (74 к. бълг. и 98 к 
турски). 

Осмаръ (98 к. бълг. и 48 к. тур.). 
Чаталларъ (28 к. бълг.). 
Марашъ (93 к. бълг. и 7 к. т.). 
К^лново (42 к. бълг. и 43 к. т.), 



Българското население не е старовремско въ: 

Смядово (430 к.6. и15к. т.). Българското население 
въ това гол-Ьмо село сега главно произхожда отъ бал- 
канското село Ришъ (Чалккавакъ), както се спомена вече 
по-гор4. Старит* смядовчани, които по говоръ и носия ще 
да ех били хърцои* еднакви съ старото население въ гор*- 
изброенигЬ села отъ Пр-к^авска околия, се разбягали 
пр-Ьзъ 1828 год, когато Смядово се разсипало, и тръгнали 
за Добруджа и Русия, отъ кжд-Ьто малцина се завър- 
нали назадъ въ селото, и тия малцина съвършено си 
изгубили своит^ особности подъ влиянието на множеството 
ришани, каквито еж сегашнит*! смядовчани. Докато въ 
нарЬчието на близкото село Салманово се употрМя членна 
форма м. р. на -о, както у всички хърцои по тия страни, 
напротивъ въ Смядово тя окончава на -г (а)у както въ Рип1ъ 

8 



114 



И ПО Сливенско. И облеклото въ Смядово се различава 
по боигЬ и кроежа: по-пр-Ьди женитЬ носили ,чук- 
ман, а сега ,съя' (множ. ч. ,саи^, ,хуста' отъ басма, 
,илече', ентерия и пр., както и въ Ришъ. Стари смядов- 
чани имало сега въ село Потуръ въ Добруджа (Баба- 
дашки окр.). За участьта на Смядово пр-Ьзъ 1828 год.^) 
и за заселението тукъ на ришани, сл-Ьдъ като старит-Ь 
смядовчани се разбягали, подробно ми разказва най-ста- 
риятъ сега чов^къ въ селото, който помни тогавашните 
събития, д4до Ханджи Гено Чак^ролу Вълчевъ. И споредъ 
д-Ьдо Гено сегашните смядовчани еж отъ Ришъ. Докато 
,сливненци' и други минали въ Русия, гд4то седели н-Ькои 
само три години, ришани се спр^и въ Добруджа, и 
нЬкои само, между които и д-Ьдо Гено, ходили въ Русия. 
Отъ ришанит-Ь, които останали въ Добруджа, повечето 
потеглили назадъ, и отъ т^хъ пъкъ немалка часть засед- 

^) За тогавашнит* страдания на Смядовчани се е съ- 
ставила дори и народна и'1^сепь, която намирамъ обнародвана 
въ Периодич. Спис. (Браила), кн. VII — VIII, стр. 111: 

Де еж ш чулу вйдьелу 
Турци българи дж робньт 
1ут Кжзжл-Кахя фанжли 
Ду Чалхкавак рббили! 
1ут де ех чули, рхзбрали 
Гуркйтье, джашьмъ, Рйшени, 
Завллжхе Смядухчени! 
Чи сл Смядуву ржзбягл — 
Ко1 си жинатл хуставил, 
Ко1 си децатж зжбравил. 
Зил^нж гурж шчбши 
1ут мжшкитье им вйкуви 
1ут женскитье им плйчуви! 
Сжшк ш Стйнкж хусталж 
С мжшкж рбжбицж Иванчж 
и пр. и пр. 



116 



нала въ Смядово. Д'1до Гено помни обсадата на Шуменъ, 
при която загиналъ главниятъ руски генералъ („Топалъ- 
дженерале"). Направили примирие тогава, за да погребатъ 
генерала въ града: „зеха тромпети, музики, погребаха го 
там ; . . . четири каракбла (=: караула) вардят го там три 
години, жена му дор з^мне хаббр — тя била отъ ДЬеве, 
въ Русия ; доде жена му, че гу занесе. Тя богата — како 
ньема й богата — шак-Ь ли й — чорбаджййки тье — дря- 
хата й ким билйр от како й! . . . Четйресет попа салт напреде 
му вървяха^. При свършването на войната настаналъ 
гладъ: ,беелишкитье' хамбари изгорили ги пр^^ войната. 
Една зима руски войски знмувалн въ Смядово. Какво 
]^патили тогава българиг!, ,не е за казване^, особно пъкъ 
очаянието и разочарованието имъ сл'Ьдъ сключения миръ. 
БългаритЬ се вид&ш принудени или да напуснатъ оте- 
чеството си, или да прЬклонятъ глава пр^дъ турчина, та 
да става каквото ще става. Д'Ьдо Гено, като не нскалъ 
отначало да се покори, ходилъ на поселенне въ Русия, 
ала скоро се наситилъ на чужбина, върналъ се назадъ 

и отъ тогазъ е на мн'Ьние: „секи да си седи на , зере 

турчинът е силен, и колко да го навйват, пакъ има 
голяма земя. Ето и сега искла ерменцитье, и какво ще 
му сторят? Ама и на тия поганци каквб, им трябвало да 
са бунтуват; хич олмаса тям ли остана да навият 
турчина". — „Ами защо ги казвашъ поганци? ерменцит4 
ех добри хора, християни** — възразихъ на д-Ьдо Гено. — 
„А че кой знае", — отговори той — ама нйй ерменлйин 
кату е, не гу щеме, оти тие са бокчйи, — ,бок ерменлй* 

дьету рекъл На божи гроб на великден на първия 

ден флазя в черква г^рка, чи на втория ден ерменца 
пускат... хермянин кат се каже, то не й чиста работа". 
Така разсъждаваше д'Ьдо Гено за б'1днигЬ ерменци, и 

8* 



116 



туй не ме очуди, вато си спомняхъ нашити поверия за 
,ерменлясало* и пр. 

Злокучене (т. Кюпривьой, 212 в. б. и 51 в. 
тур.). Българсвото население и тувъ състои отъ стари 
пр'Ьселенци отъ Балвана. 

Бял-брягъ (43 в. бълг. и 68 в. т.). Българит-Ь тувъ 
ех новопр^селенци отъ Мала-Азия отъ с. Гьобелъ (вж. по- 
гор* с. 94.). 

Янвово(36в. б. и 135 в. т.). Българит^Ь тувъ 
еж все пр^селенци — травийци и 6 — 7 вхщи еж отъ 
Мала Азия, ваввито еж и въ Бялбрягъ. 

Баир ам дере (77 в. бълг. и 62 в. т.). Старото 
име на това село е Новата Махали. Тувъ има 
отврай вр^ме и турци. Селото се намира въ очарователна 
долина поврай единъ притовъ на Бамчията, източно отъ 
Ришъ, подъ сЬвернигЬ свлонове на Барнобатсвия Балванъ, 
съвсЬмъ осамотено. Селото н-Ьма и не е имало червва, 
а има само едно ,оброчи1це'. Като се сжди по нар-Ьчието, 
воето се различава и отъ нф4чието на Ришъ главно по 
' това, че имената отъ ж. р. ед. ч. овончаватъ на чисто -а; 
удй (вода), уфца, гурй, вуза, суфра, може да се пр4дпо- 
I ложи, че тувъ има пр4селенци отъ Сливенсво или отъ 
' Старозагорсво. Че може да има тувъ и старо население, или 
пъвъ рупсво, дошло отъ долу, повазва произношението на гь 
вато много широво а, почти вато я, гд-Ьто по внижовния 
изговоръ требваше да бжде е папр. вяе, обясен, завляче, 
бяше, мясец и пр. И по-старото име на селото ,Новата 
Махала^ говори въ полза на пр-Ьселенци. Че българигЬ 
въ Байрамдере не еж отъ хърцоит*, довазва членната 
форма м. р. на 'Ъ(т). 

Алевсандрово (30 в. бълг.). Пр-Ьдъ последната 
освобод. война това село било червезво, и то столица на 
черкезвия ага въ сЬвероизточна България. Сега е за- 



117 



селено сь разни пришелци: 4 — 5 кхщи старозагорчани, 
сетн*! одринци, ришани и смядовчани. 

Бъмъ Преславска околия се числи и балканското 
село Ришъ (Чалъкавакъ), за което се говори по-гор^Ь 
(вж. с. 42.) 

Другит* села отъ околията ех турски. 



Османпазарска и Ескиджумайска околия. 

Българскиятъ елементъ въ тия дв-Ь околии до по- 
сл-Ьднята освободителна война е билъ съвс4мъ нищоженъ 
вср-Ьдъ грамадното множество турци по тъй наречения 
Тузлукъ, който се пада въ тия околии. Само тукъ-там4 
се запазили села съ българско население и между т4хъ 
има няколко съ старовремски българи, чието наречие и 
облекло доказватъ най-убедително, че и тукъ, пр^ди да 
се потурчи тая область, българското старо население е 
било еднакво съ съседното старовремско население по 
Шуменско и Преславско. 

Въ двата околийски центра, Османпазаръ и Ески- 
джумая, които еж били едно време чисто турски гра- 
довце, българскиятъ елементъ е новъ, придошелъ посте- 
пенно презъ по-миналия и миналия векъ отъ околните 
български села, и особно пъкъ въ последно време, следъ 
освобождението на България. 

Въ Османпазаръ (300 к. б. и 388 т.) бълга- 
рите еж пришелци повече отъ Върбица, Котелъ, Пре- 
славъ и отъ околните села, напр. Вардунъ. 

Ескиджумая (1036 к. б. и 1036 к. т.), като тър- 
говско место, гдето е ставалъ и прочутиятъ едно време 
панаиръ, по-отколе е привличала предприемчивия бъл- 
гарски елементъ отъ Балкана, отколкото Османпазаръ. 



118 



Въ турско вр^ме тукъ се пр'%селили много българи отъ 
Беброво и бебровскигЬ села (Б1лен. ок.). Сл^дъ освобож- 
дението дошли около 15 семейства отъ Щрова Кория 
(Търнов. ок.), сетнЬ н-Ьколко отъ Елена и селата. Има много 
доселени и отъ с. Вардунъ, отъ с. Дервентъ и отъ По- 
повска околия. Ала требва да е имало въ Ескиджумая бъл- 
гари, ако и малко, и отъ старо вр4ме, понеже българската 
махала тукъ е до реката, която протича пр^зъ града, а пъкъ 
е изв^Ьстно^ че турцигЬ обикновено вавзиматъ м^^ата до 
водата. Понеже бебровенит* съставятъ най-малко полови- 
ната отъ българското население тукъ, затова и нар-Ьчието 
тукъ представя см^сь отъ шуменското или по-добр-Ь вардун- 
ското и бебровското. Единство въ говора на гражданит-Ь нЬма, 
а се говори въ всЬка кхща споредъ произхода на семейството. 

Най-заб'Ьл'Ьжителното старо село въ тая область е 
селото : 

Вардунъ, сЬвероизточно отъ Османпазаръ и на сЬ- 
верозападната граница на Герловско, заобиколено отъ 
вси страни съ турци. Населението е старовремско, ,хър- 
цойско*, което говори шуменското наречие. Въ селото е 
имало малко турци (на 1891 имало 2 1 2 к. бълг. и 1 3 к. т.). 
Вардунъ е било войнишко село. За миналото му 
много ми разказваха по-стари хора отъ селото, особно 
Д^до Стою Русевъ, Стойчо Радуновъ и баба Иваница. 
ПослЬдниятъ ,ч е р й б а ш и я' на селото билъ н-Ькой си 
Арифъ ага: „той държеше селото, царо го дал на него, 
той държеше и Медвен (Папазкьой), Градец и Баш- 
кьой, все той ги държеше. Арифъ ага седеше на Градец ^) 
То време нашите ниви, ,уйнугаките', бяа други, 
а ,спаътските* башкъ; уйнушките ктЬщи юш^р не 
даваа. ,Спа^тски,* то отъ ,спа4' — които придошли посл-Ь, 

') Както се каза по-гор^ (стр. 79.), Бапшьой е днешното село 
Жеравна, което било войнишко село както и Медвенъ и Градецъ. 



119 



гЬ плащали. Туканав малкома плащаха юш^ра, само 4 — 5 
души, а преди те всички плащаха, до 30 -тима. ,Спа^т- 
ската^ нива ние я знаехме: уСпаатарласЪ', а пъв 
,уйнук-тарлас4' — друга. У Варна калйта кат са 
прав']&ха, ние ги пра(в)ехме. Султан Махмуд ват излезе 
на разхбд, ние до Девня път правихме, ние уйн^ците — 
,салаурите* работихме. Имахме ча^ш от наше село и от 
другия села: от Градец, Медвен (и Папазкьой го казвали) 
отъ Била (Рушчушко), отъ Черковна (Провадийско). Баща 
ми кое стрика ми ходили на Гюрпов^ трап да правят, 
кале да правят. Като спали в Делйорман, в турска одая 
спали и си събували цървулите да ги давали на турци 
да ги разхбждат: уйнуци, туй толАж сербезлйк имаше! 
Кат тръгнат уйнуците, затваряли дугените, докат минат! 
Те уйнуците повече на Цариграт ходеа, каквито царския 
коня пас^т там; отъ туканак им давахме харчлЪк тям. 
Пу един мбсец седйа там, па сетне другие отюваа" . . . 
„ Арйфаа имаше тук чифлик** — разказваше баба Иваница — 
Дохбдя, истер-истемез ще идем да му женем, ще му 
возим снопите, ще му вършем, ред дойде ше му сеем: 
и ж^ни и моми и момци със лйбо си му женът, енн^ уд^ 
ако им дад^, тблкоз . . . Ханъмя Арйфаа нямаше, ратай- 
кйня си ф&щаше ... Не можеа мумйчефта да отидат за 
уд*^ а да се натруфят — никак ... Да идат мижите ни в 
к1>ро, не можехме на пътьо да излезем от турци, пък нинье 
рахат: ут дбто щем отбдяме, спим дето щем. А пък чер- 
кезите ! — волове крадяха, — гол да те съблече ... Да не 

беше душла Русия Кат са расчу, чи идат русите, чи 

кат юрудйсаха нея черкези: ут зорн^тъ зеа да п^нятъ 
селото ; дбде един — дадох едната пита, доде други — да- 
дох още една, пипер им извадих, з^лье извадих . . . Вйй, 
седяха ньего ден; ньего ден тук беши, там беши — нима 
руси Ама най-сетне на другио ден ето го свако ми 



1'2& 



се провикна: бре, дядо Иван доде! Кат зел едн^ пйгь 
на ръвА си, че тъй я носи! Синките плачем... То ся- 
каш стана Великден. Вйну нймахме — агарйди вече гу 
обраха гьочовете (турскит4 б4жанци). Скоро то да се купи, 
да са дунесе . . ." Така се увличаше баба Иваница въ 
своето сладкодумно разказване. Нека заб'к1^&жа, че вар- 
дунчани отъ тогава празднуватъ 1 7 януари — денътъ, 
когато вл-Ьзли русигЬ въ Вардунъ. 

ЧернигЬ бои, въ които баба Иваница ми рисуваше 
миналото отъ турско вр^ме, се отнасятъ главно къмъ по- 
слйднигЬ 2 — 3 десетол^тия, особно откакъ дошли чер- 
кезигк Мжжет^ напираха на тоя фактъ, като казваха, 
че докато да дойдатъ черкезит-Ь, гЬ сравнително много 
по-добр^ били съ турцит-Ь, а пъкъ „то колкото въ Мед- 
житовото вр-Ьме" рахатували, никога не е било ни по- 
напр^дъ ни по-сетн4. Пр-Ьди танзимата били данъцит4 
леки. ВойницигЬ, както се. каза, не плащали юшуръ, а пла- 
щали само ,ресйм-чифт-парасй* сир. по ТУг гроша на 
чифтъ волове давали на ,черибашията си'. Осв-Ьнъ това, 
разбира се, давали всички и ,харачъ^ Ала и тукъ, както 
и другад^ събирането на харача ставало въ пълна без- 
редица. Характеристично е, какъ описваше тогавашнитЬ 
бирници — ,харачери' моятъ разказвачъ, д^до Стою: 
„ харач давахме. Когуту уловй^т тугйс, ут негу за- 
маха. Еднош кату уловй^т нйкугу и гу пйшът, веке ката 
година ще дава: по 15 гроша на малките, и по 30 гроша 
на големите. Като гу уловй^т на 15 годин, веке ще го 
пйшът и ще му земат. Да и познати, харачерину за- 
виваше главтЬтъ си с червен пояс, да й познати. Дядо ми 
видел харачерину — зер той е познат — зе мойта свирка 
и зе да подсвйрва със свйрчицата и ми извика: ,хара- 
черу йде, фърлй калците!' Аз фърлюф калците и дяду 
ги скри в тр^ньету, а пък аз пу риза пудскачам около 



121 



ДЯДО Др&гне. Йлем, кат наближи до нас харач^рину, аз 
пудсвачам пу риза около дядо Драгне, ризата са развива, 
калците стоят у тръните, а той: „чобан, ам& ойна 
дайрис^н шошюй, ха!" (=чобанино, ама разигравашъ 
хлапето си, ха!) каза харачерину. Зер, бащите не знаят, 
че харачеру ще доде, и ни казват: ,не обувайте калците, 
твърде не ходьбте и бйгайте!' И ние бйгаме, кат гу 
видим, нафл^зем в тавано ко^; бакьо ведн-Ъш като флезе 
в мисйро — де ще гу улови! Ахмакл^к билб в он^й вр^ме! 
Ние гул^ми ходим пу риза, за да изглеждаме малки. Аку 
ще би човйк на 30 годин да флезе, той кат не се улови, 
не даваше харач. — Когато стана танзимат, войниклуко 
са дигна и фанахме да даваме юшур. Подир танзймато 
равно стана турското и б^лшрското. Сетне, като фана 
да са продава юшуро — десетоко на илтизамджйите, ут 
тяф мнбго си истеглифме. На Варна дори го носефме. 
Не кирия дадаа, не нищо . . . Ама пак по льеко беше за 
пари тогаз: парите бяа ск^пи. А то 100 гроша у пазва 
си днес зъмнй и па не ти стигат . . . Кат стана танзимат, 
Арйфаа отъ тукъ се дигн^ц пордаде си тута, мулкьо; 
ут него си накупиа селяните ниви, кое чайри. Султано 
го дигна Арйфаа." 

ДФдо Стою, който знае много отъ миналото, ми раз- 
казва и за тъй нареченитЬ ,займи^ Т-Ь били избрана 
войска на султана, че сетн'Ь^ когато изслужатъ, ги дарявали 
съ села, за да се ползуватъ отъ десетъка на селото. И 
сега имало още живи заими, така напр. единъ заимъ билъ 
още живъ въ с. Кестене ("Джумайска околия). Той ималъ 
въ турско вр-Ьме дв4 такива, отстжпени нему села. Едно 
отъ тЬхъ било селото ,Спахлари' (въ Разград, околия). 
Сл'Ьдъ танзимата отнели на заимит*]^ селата имъ и за 
обезщетение имъ опр-Ьд-Ьлили единъ видъ пожизнена 
пенсия — около 1000 гроша на годината. Т-Ьзи пари 



122 



имъ се плащали до посл'1днята русво-турска война^ а на 
тил, Боито сл'1дъ войната се изселили въ Турция, може 
би още да се плаща. Споменатиятъ заимъ отъ село Кес- 
тене и сл4дъ 4 — 5 години подиръ освобождението на 
България ходилъ въ Цариградъ, да си получи парит4, 
но требвало да докаже, че е жив^ъ въ Турция. Съ лъжа 
и съ адвокати той все усп-Ьлъ да вземе н^Ьщо. 

Носията въ Вардунъ е старовремска — хърцойска. 
МжжегЬ доскоро бръснали главит^ си и въ средата си 
оставяли плетенка, ,перчам^, а н^кои туряли на перчама и 
единъ ,кривъ гребен ъ', именно затъквали на глава си 
гребенътъ, и безъ него не ходили никад-Ь. Сега вече 
н^ма у никого такъвъ гребенъ. ^Обичаятъ да носятъ 
мжжет^ гребенъ на главит^ си билъ много старъ. Твърд-Ь 
е възможно, че у тъй нареченигЬ ,гребенци* въ Сили- 
стренско, за които по-долу се говори, мхжет4 да ех 
носили гребенъ, та може би поради това да еж получили 
и названието ,гребенци^, а не поради старовр'1мската 
шапка на женит*, както сега мислятъ (вж. по-гор4 стр. 46 
и долу стр. 159.). 

Обичаятъ ,подстригване* и сега още сжществува 
у вардунчани: „И сега ние, — разказваха ми — като 
израстне детето на дв-Ь три годин, ще зЬмнат да гу 
подстригтЬт". 

ХасанфактЬ (44 к. бълг. и 29 к. тур.). Въ Хасан- 
фактЬ, което въ турско вр^ме ,въ кютюка' се е писало 
,Алаклисе^ се е спазило старо българско население, 
както и въ Вардунъ. Сега има тукъ и нови прЬселенци 
отъ Търновско. Че Хасанфак-Ь се е казвало Алаклисе, 
добрЬ помнятъ старит^ хора тамъ, така че н-Ьма съмнение, 
какво ХасанфакЬ се намира сега на местото, гд^то е било 
Алаклисе, за което се споменува и въ единъ ферманъ, 
запазенъ въ Котелъ (вж. Иречекъ, Се81;у, 650). И мен4 



12» 



МИ разказваха, че едно вр'Ьме това село било ,градъ^, че тамъ 
имало стара, знаменита българска черква, поради което 
и турското название ,Алаклисе' се е спазило и у окол- 
ното турско, безсъмн-Ьнено въ гол-Ьма часть потурчено 
н'1когашно българско население. Азъ минахъ покрай се- 
лото, но за жалость не можахъ да се спра тамъ, понеже 
б^ше късно, а требваше 01це с&щата вечеръ да се на- 
м'Ьрд въ Османпазаръ. 

Конак ъ. И въ това чисто българско село (102 к.) 
се е спазило старовр]&мско население, обиколено отвредъ 
съ множество турци. Една млада булка отъ Конакъ, 
която можахъ да поразпитамъ въ Попово, говор'Ьше ста- 
рото 0-нар'Ьчие, произнасяше и членната форма м. р. 
на -6: крако, носо и пр. 

Дълг^чъ (66 к. бълг. и 53 к. тур.). И тукъ е 
спазено старо население както и въ гор^казанигЬ села. 
С&що тъй населението е старо още въ: 

Алваново (68 к. б.), Геренъ (&2 к. бълг. и 77 
к. тур.) и Явашово (50 к. бълг. и 22 к. тур.). — Въ 
Чекендйнъ (62 к. б. и 182 к. т.) българигЬ повече 
с& пришелци отъ Вардунъ. 



Върбица (441 к. бълг. и 147 к. тур.). Шма 
съмпЬние, че една часть отъ сегашното българско насе- 
ление въ Върбица е старовр']&мско, ала че има въ Вър- 
бица и много пришелци отк&д^ Балкана, главно отъ Бот- 
ленско, вижда се по наречието, въ което наистина се 
спазва още отвореното й вм. ^ь, както се чува и по 
Шуменско, ала членната форма м. р. вече не окончава 
на -0. Миналото на Върбица, гд^то българското население 
отначало ще да е било много потискано, поради което 
върбичани можали да оц'&[['&а'гъ, безъ да се потурчатъ, 



124 



у5йъ само благодарение на една хитрость, като се казалн, 
че не ех българи (вж. по-гор* стр. 12.), доказва, че 
тр'Ьбва старото население на Върбица въ значителна часть 
да се е разселило въ най-тежкит^ да българщината времена 
въ тия области. 

Въ близкото село Тйча^ което се числи къмъ Осман- 
пазарската околия, населението, както се посочи по-гор4 
(иж. стр. 46.) е старо, ала принадлежи къмъ планинците 
й по говоръ е еднакво съ населението въ Котелъ. 

Въ Османпазарско и Ескиджумайско, понеже отъ 
тукъ, центърътъ на тъй наречения Тузлукъ^ много 
турци се изселиха, има наместо изселените турци нови 
българи поселенци отъ разни страни, както отъ източна, 
така и отъ западна България. Така напр. въ с. Ашик- 
ларъ (Османпаз. окол.) има 10-тина еЬмейства ,шопи^ 
Заслужватъ особно внимание тукъ и немалкото одрински 
българи откждф Димотика, които се отличаватъ съ инте- 
лигентность и трудолюбие, особно като се занимаватъ съ 
скотоводство, най-много съ овчарство, правятъ кашкавалъ 
и пр. Близу до Османпазаръ, именно въ селцето: 

Мечикчилеръ има одринци българи, пр^Ьселени 
тукъ отъ с. Януренъ (Сюфлишка каза). Януренъ е 
имало до 350 кхщи; то е старо село. Наоколо му има 
доста стари български села като Еаяджикъ, Крушево, 
Гол'Ьмъ Дервентъ, Малъкъ Дервентъ, Еутруджа и др. 
Селото Януренъ се разселило пр-Ьзъ 1878 год. То, ако 
и да е било настрана (,стЬстрън') отъ главнигЬ пжтища и 
размириците на войната, изпатило си отъ турците вслед- 
ствие на некакво недоразумение. Почтениятъ старецъ, 
дедо Петко Русковъ, който е сега въ Мечикчилеръ, на- 
дълго и широко ми разправяше историята на техното 
преселение въ България. Те си добре живели въ Яну- 



12$ 



ренъ^ „йа^ченй си бехме. Многу бе рбдно место*'. Й т-Ь 
си сед'&1и мирно; на гЬхното село аскеръ н']&мало. Богато 
се чуло, че русит4 ще се върнатъ назадъ, минали на- 
близу башибозуци, и страхъ обзелъ селата наоколо. Една 
зарань дошелъ отъ близкото село К^труджа единъ овча- 
ринъ и казалъ : „бегайте йдатъ, три часа отъ тукъ еж 
далечь!^ И ц&еото село въ паника се дигнало да б^га. 
„Оставихме си добитъците, саде с едни Де^йнйй се за- 
дигнахме". ЗапрЬли се на ,Сухелйето* — а русите се били 
вече дръпнали' — седели тамъ два дена и се успокоили 
най-сетн^, като узнали, че въ селото имъ не навлезли 
башибозуци. Върнали се пакъ на селото си, ала страхътъ, 
който ги билъ обзелъ, още не билъ миналъ. „Едни хора 
рекъа — разказваше д-Ьдо Петко — да бегаме, а други — 
да си не оставяме мулкят, чи е многу убаф нашия мем- 
лекъет, многу рожделен; памукът става на нашът мем- 
лекьйт. И найсетне склонихме всички, да се преселим 
въ България. Дваасте и три дена вървехме. Една гудйна 
седехме ни в Сливенското — в село Турсунли (турско 
селце), а после т^ва дойдехме*. Януренци еж главно 
скотовъдци — овчари, както котленци, и сега въ новит4 
си поселения т4 се занимаватъ съ овчарство. Въ Мечик- 
чилеръ гЬ ех устроили и голяма сиренарница, гд-Ьто 
произвождатъ въ голЬмо количество хубавъ кашкавалъ. 
Януренци има още по Ескиджумайско и Османпазарско 
въ селата: Окчуларъ (60 кхщи), Надарево (30 кхщи), 
Ялъмларъ (20 к.), Имренлеръ (12 к.), Бухаларъ 
(25 к.), Карачуфаларъ (10 к.) и въ Дълг^чъ (3 к.). 
Въ с. Балабанларъ (югоз. отъ с. Конакъ) има нЬколко 
кхщи димотишки българи отъ с. Каяджикъ. — Въ село 
Александрово (запад, отъ Ески-Джумая) има димотичани 
отъ с. Малки Дервентъ. 



126 



Въ селата Алванларъ, Бючюклеръ и Велетл^ръ 
жив^тъ турски сектанти, стари пр^селенци отъ Мала 
Азия — тъй нареченитЬ ,алияни^ или ,къзълбаши'. 



Половска околия. 

Въ Поповска околия до началото на миналия вЬ&ъ 
турското население тъй ежщо, както и по Османпа- 
зарско и Ескиджумайско, толкова е било гхсто и много- 
бройно, че е чудно, какъ тукъ ех оцЬл-Ьли н4кои села 
съ старобългарско население, което не само че е било 
заобиколено отвредъ съ турци, но е живЬло и съвместно 
съ 1^хъ въ едни и схищ села както напр. въ Опака и 
Иаламарца. Принудени да се сношаватъ съ турцит* и 
да имъ служатъ, старовр-ЬмскитЬ българи въ тая околия 
отдавна еж усвоили турския езикъ, който имъ станалъ, тъй 
да се каже, втори материнъ езикъ, употр-Ьбянъ често и въ 
сЬмейния разговоръ отъ домашната челядь и отъ двата 
пола. Поради това се е съставило мнение за тия бъл- 
гари, че т-Ь вече не знаели добрЬ български и че повече 
говорЬли турски отколкото български. Така ми ги прЪ- 
поржчваха и въ Попово, когато тръгяахъ отъ тукъ да 
посЬтл по-важнит'Ь стари, ,ерлийски^ български села въ 
околията Ала указа се това мнЬние съвсЬмъ безосновно, 
понеже азъ намЬрихъ, че и тукъ всжду у старото 
българско население, ако и да владЬятъ турския езикъ 
почти 1)сички (най-новото поколение сега вече не учи 
турски), много добрЬ се е спазило матерното му на- 
р-Ьчие, което представя продължение отъ шуменското 
съ малки разлики въ фонетиката и словаря. Така тукъ 
отворениятъ гласежъ на 7ь като а не се чува; тукъ 
вече не се употребя думата нин4 (= сега), както по 



127 



Шуменско, нито казватъ длег, длега, длего (= дълго), 
но затова пъкъ казватъ ;ильото\ (много), цуваль' (чувалъ) 
и пр., което не се казва въ Шуменско. 

Отъ началото на миналия в'Ькъ полека-лека взели 
да зас']^датъ по Поповска околия нови български по- 
селенци отъ Стара планина, именно отъ Еленско, Трев- 
ненско, Габровско и Др-Ьновско, така че всички нови по- 
селенци тукъ съ много малко изключения с& балканджии. 
Сл^дъ освобождението на България тукъ се поселили и 
малко одринци — отъ Димотитко, каквило еж и въ съседнигЬ 
двЬ околии откъмъ изтокъ. Има тукъ-там^ и други „нови" 
българи откдд-Ь Търновско и дори отъ западна България, 
но въ малко количество, така че и между най-новит*! 
пр']^селенци пакъ пр']&обладаватъ балканджиит^. 

Попово, центърътъ на околията (180 к. бъл. и 
20 к. турски), е населено най-много съ нови пришелци 
отъ Разградско, отъ Търновско, главно отъ Горня- 
Ор^ховица, сетн^ съ балканджии отъ Др'1новско, именно 
отъ селото Каломенъ (на въпросъ отговарятъ съ „йо!" = да!). 
Тукъ се знаятъ за „ерлии" българи само няколко кжщи. 

Паламарца (198 к. бъл., 192 к. тур.). Близу 
до Попово, на сЬверозападъ, се намира старото българско - 
турско село Паламарца. Турското население било пр^ди 
освобождението тукъ по- силно отъ българското. На 1891 г. 
имало още 192 к. турски, а на 1898 година, когато 
б^хъ въ селото, казаха ми, че останали още около 150 
турски кхщи. 

Българската женска носия тукъ доскоро се отличавала 
главно съ тъй наречената риза „капанка" (виж. по-гор-Ь 
стр. 62.). Тукъ захваща и особната форма на заднята пре- 
стилка, що носятъ женигЬ, наречена „кърлянка". ]Мжжет'Ь 
зим-Ь носятъ б^ли „бирнеци", а тукъ е спазенъ и „кожухъ" 
(к&съ безъ р]Бкави). 



128 



Върху миналото на селото въ турско вр^ме пр4зъ 
посл'6дния половинъ в'6къ много н'б1цо ми разказва стариятъ 
Даскалъ Пенчо, единъ отъ най-важнигЬ д']^телн по съ- 
бужданието на съвършено потъналата въ невежество 
и потисната българщина по Разградско пр'юъ миналид 
в*Ькъ. Състоянието на българската черква въ тия 
области до кримската война е било съвсЬмъ плачевно. 
Черкви е имало по Разградско тогава само четири, 
които заварилъ още даскалъ Пенчо (роденъ на 1836 год. 
въ Паламарца), а именно по една въ Разградъ, въ 
Арнауткьой, въ Хюсенчб и въ Батембергъ (виж. по-долу 
за това село). Черквата въ Батембергъ се е направила 
пр^ди 75 години и тамъ е имало попове, а пъкъ въ 
ц'&1ата Поповска и Разградска околия за всички български 
села тогава имало единъ попъ, н*Ькой си попъ Танасъ — 
Кьосе Папазъ, както го били нарекли турцигЬ, и още 
единъ на с. Водица („Удйца"). „Кат ще напрййш една 
свадба, десет дена напред тряба да го намериш, за да 
ти венчей свадбата. А пъкъ за кърщаване, на 40 дена 
веднъж дохажда. Зер, тогаз поповете не седяха, а сймо 
хбдеха. На него време свадбата у к-Ьщи ще я венчейме; 
дъете да са роди, пак у къщите ги увьеряхме — кръщйваме 
демек: дето попо ще кондйса, там на нея кЬща ще го 
носим Попо куе на двата месеца я едн^ш ще дбде, я не. 
Дьетето ще стане на четйрсе, на пинсе дена и ей не- 
уверено, веке зафаща с ръчичките да замеря, и тогйй 
хабер ще ти сторят, чи попо душел". — На турцит4 
ангария не работили; „хйлле кат та викне — ще идеш; 
кат та зансе на работъ — плаща". Баба Пенчовица помни, 
че е женала на турците „двье льета", като получавала 
по педесет пари на день. Най-гол-Ьмиятъ „гюнлюкъ" тогива 
билъ „пинсе пари". „За у къщата си като бъде, не вика — 
разказваше бабичката; — хйлле лятно време ни мЪчеа. 



129 



Ще доат, ше ти изпиет виното. И вино пий, ше та фане 
на карес, ше та бий, и щеш не шеш, ще търпиш .... 
Бога праиш свадба, ще поканиш и турците комшии, 
познати куе. Ако не го поканиш, той ще ти каже въ 
лице: ,ти свадба праиш чбрбаджи, не ни тандйсваш 
бжйЬ^ . . . Свадбата когйто можиш да я пристигнеш, 
тугйс ше я праиш веке. Уф петъко правиме засевките — 
в неделя з-Ьмаме булката и то вечер, кат мръкне, 
слънцето ще засени е, сахатьо пу един, пу 
два — в него време; у ккщи ще се венчей". Колкото 
и да ех били българигЬ покорни и кротки, при все туй 
самигЬ имъ съселяни турци постоянно вършили надъ 
гЬхъ, особно надъ женската имъ челядъ, ужасни насилия. 
Потурчване моми ставало постоянно. За осветление на 
ужасния животъ, който ех прекарвали до половината 
на миналия в^къ, а отъ часть и по-сетн^, тия наши 
старовремски българи по Разградско, ще приведа отъ 
своите бележки, какво ми разказва баба Пенчовица : „. . . 
Човешката вяра много премежди ще преживей; сякак 
съм преминала. Имах една з^лва, на 14 годин я 
сварих. Утйдохме една зорна (= заран) да женем. Свекър 
ми отиде на друго място да жене и ни зарича, да го 
чакаме. ,Вие, кае свекър ми, дуженете, па пучакайте, вие 
немойте отй самй^ А пък пий, кат свършихме рано, 
трогнахме и безъ него. Стрйковица беше с нас. Кат 
тръгнахме — превариа ни урча (=уруча сир. турци), 
зеа ни мумйчето. Свекър ми идел с оловете там, чул 
глъчка, стигнал ги, утърва я — не можели да я зансът. 
Срукнаа са и комшии, отървахме я. Ама не щеш ли, че 
тия урча се пйсаа на аскер и почнаа да се заканват, 
а ние двайсте дене куе у комшиете, куе у хамбарете се 
криехме, и най- сетне па ни зеа момичето. Веднъж дванайсет 
мовшчета вечеро, кат си идели, прибрали ги, айде; 

9 



130 



има още живи от тЬх: Джеферолувца (= Дже- 
фероглувица), Пулвакца, КъзЬловца, Паровката — 
чакай че веще има — : Хаджй-Ирйкца, Бешлйолувца, 
Пискюллйолувца. Една баща й я беше отървал и си 
я беше скрил. Улюлю, улюлю! какво си истегли чиляко! 
Накараа тейко и, дядо Велико, та сам назад я занесе 
на гърбо и я теслйми на турчино. Там тье я били, клали я, 
ама па не можаа съвсем да я нотурчат: рамазано не 
го държеше, кр-Ьстеше се, великите пости се постеше. 
Бачу й тръгна ней на Света гора". 

Такъвъ е билъ горЬ-долу животътъ на българит* 
и по другит-Ь стари села, които тъй схщо, както и Пала- 
марца, еж били едно по едно осамотени ср^дъ турското 
фанатазирано население. Не е чудно, че при такива 
условия българското население тукъ не е могло да се 
размножава : Паламарца напр. е имала, споредъ казването 
на даскалъ Пенча, прЬди 40 години 115 български кхщи, 
а турскит-Ь кхщи еж били тогава до 350. 

Даскалъ Пенчо Кръстевъ се е училъ въ Разградъ 
у даскалъ Никола и даскалъ Стойко Чолакъ, сетн-Ь въ 
с. Батембергъ у даскалъ Тихула и у попъ Стефана. Пър- 
виятъ грамотенъ чов-Ькъ въ Поповска околия е билъ той. 
Даскалувалъ въ с. п а к а 2 години, въ с. Ковачевецъ 
2 години, въ с. Айдаркьой 4 години, въ с. Кацельево 
(„Кацелюо" — въ Русчушка околия) 2 години и въ 
Паламарца 10 години. Първомъ получавалъ 200 гроша 
на годината, сетн-Ь по 500, та че най-сетн-Ь 1000 гроша. 
Сега е пенсионеръ съ по 6 лева на м^сецъ! (Даскалъ 
Пенчо е сакатъ на лавата ржка — само палецътъ е 
здравъ). Той е билъ и кметъ въ Паламарца отъ 1879 до 
1892 година. Училище нЬмало отначало, ами у дома му 
се събирали д-Ьца да ги учи. Попитахъ го, въ тая ли 
кдща е било училището, въ която сега живФе: „Как ще 



131 



направя аз тогаз такваз япия, а Еуз^м, — отговори той — 
а:» и тогаз у ^киищл\ у ,кофт5ри^, у земйЪта! То време 
нямаше такива кЬщи — е там трапб дето го вкждаш, там 
беше нашата старовремска к^ща, дам' я казвахме; тя 
въ земята вкопана, отгоре ще я покриеш съ плет и 

ще отделиш за добитъко Какво сме теглили, ама 

п& сме раббтили с присърце: ние гледахме тогава да 
приучим народа да се красти, не знаяха да се кръстят, 

свето причещение не знаяха да земат Туй село 

аз съм го подържал ... на ден идваше, че по три п4ти 
ме викаа на ,одаята^ да ме заплашват. Пък аз не 
лъмтях за пари, ала сега, кат виждам, че на мене се 
дава 30 гроша на м'Ьсец за прехрана, а пък други, дето 

аз съм га учил " И наистина, д4до Пенчо не 

лъжеше, защото той е всеизв-Ьстенъ въ околията, и той 
наистина има гол'Ьми заслуги, ала нали е билъ учитель 
въ турско врЬме, то у насъ сега не се ц-Ьни. 

Паламарчани еж пострадали и пр']&зъ посл']&дната осво- 
бодителна война. На Петровденъ 1877 годива, когато 
уплашенигЬ селяни били сбрани въ черковния дворъ 
(черквата правена сл*Ьдъ „севастополското мурабе"), на- 
хлули въ селото черкези и убили много хора, ограбили, 
добитъка прибрали. „Останахме тук със пу идни душа — 
разказваха ми селяни, що б^ха дошли у даскалъ Пенча — 
немаше не дрехи, не риза; иннйя хора салт със гърб 
избягаа, дето са дума". Б-Ьгали на кжд* Б-Ьла (Русчушко\ 
гд4то имало бЬжанци българи, сбрани отъ ц-Ьлата Поповска 
околия. Когато се върнали назадъ, требвало всичко отъ 
ново да градятъ. Отъ тогава ,дамовет'Ь' вече отстхпили 
м-Ьсто на повити кхщи, така че сега тукъ-там-Ь по дворовете, 
както у даскалъ Пенча, се виждатъ само още сл-Ьди отъ 
старит^ ,дамища*. — Старобългарско население, каквото е 
въ Паламарца, има още въ сл']^днит'6 села: 

9* 



13Й 



Опака (189 к. бълг. и 194 к тур.). Й въ ОпнМ 
е имало по-прЬди много турци — до 300 кхщи, и тукъ 
българското население е пр']&карвало жнвотъ на тежко 
робство. Една стара бабичка ми разказваше подобни 
истории за насилствено турчене, каквито чухъ и въ Па- 
ламарца. „Мумйчета мльогу се турчили на дядовото 
Ангелово вр'Ьме, прЬди 80 години. Па и сетн'Ь гоньева 
(гонеха) мумичета — прибави бабичката — ала сеганка 
веке омбкнава." Думата б'Ьше за турцигЬ, които сега вече 
кротуватъ, макаръ че т*, по общото мпЬние на селянит^&, 
още се надавали да имъ се възвърне царството. Не могатъ 
гЬ още забрави, какъ на сила С|& карали българкигЬ да 
имъ женатъ по за „шесть пари и десетъ пари на день." 
И българит* отъ Опака се разбягали на 1877 година: 
сед-Ьли десетина дене кхд* ,Оряовца* (Горня-Ор-Ъхо- 
вица) — русит* тогава дошли до Караесенъ — и сетн-Ь 
отишли на с. Костово (Б-Ьл. ок.), на Сар^ръ и на 
Карамца. Черкези не усп-Ьли да вл4затъ въ селото имъ. 

Садина. Въ турско вр-Ьме Садина е било голямо 
село, имало е до 500 кжщи, отъ които половината били 
турци; т^зи сл^Ьдъ освобождението полека-лека се изселили 
и останали до 1898 год. само 5 — 6 кхщи (на 1891 г. 
имало 321 к. бъл. и и 47 к. тур.). 

Пр-Ьзъ руско-турската война въ Садина турски бе- 
жанци грабили, убивали и запалили селото, та една ма- 
хала съвс^^мъ изгор'к1а. Закланъ билъ и кметътъ Илия 
Сърдановъ. Садинскит'! българи еж старовремски жители на 
селото и понеже ех по-близу до Разградъ и до пхтнит* съ- 
общения, се показватъ и по-развити нпр. отъ паламарчави. 

По говоръ и носия садинчани еж схщи старовремски 
хърцои. Като ги разпитвахъ, дали т4 намиратъ н4коя 
разлика между себе си и нпр. българите въ близкото 



18д 



село Батембергъ, гЬ ми отговаряха, че гЬ сами с& ,ерлийци^ 
или както още се казватъ ,ераньовци* — ,вети българи^, 
докато он&и въ Батембергъ с& ,балканджии^ ,,То се 
познава по дреата и по приказката имъ" — казваше 
ми бай 1овко Христовъ, бивши кметъ на селото. — „Ето 
на, тия въ Батембергъ пред сто и пиндесе гудини ех 
приишле от Дрянонско, ама никугаш чифчил^ку не могът 
да гу упек^т кат нас". Кои още села с& ерлийски въ 
око4гията и кои не, много добр% е изв']^стно на мнозина 
саV^щнци, които като бай 1овко познаватъ на пръсти почти 
ц'Ьлата околия. Именно старо ,хърцойско^ население н^ма 
много по другит^ села отъ Поповска околия: 

Въ Брапица (турски: Брепча) има малко стари 
българи, доселени отъ Опака (13 кжщи, а турци 71 к); 
въ Балджй-Омуръ, бивше чисто турско село, има само 
5 — 6 български к&щи, доселени отъ Садина; въХайдаръ 
(119 к б., 87 к. т.) и въ Бараачъ (118 к. б., 24 к. т.), 
населението било см'Ьсь отъ стари българи и пришелци. 
По-подробни данни за тия дв* села не усп-Ьхъ да събера. 
Бъ Гагово (22 к. б., 149 к.. т.) бълг. население произ- 
хождало отъ Паламарца. 

Въ другит* села отъ Поповска околия българит* ех 
по произходъ балканджии, едни отъ по-старо вр^ме до- 
селени, пр'Ьзъ първата половина на миналия вЬкъ, а други 
отъ по-ново вр^ме. Помни се, че женигЬ до неоткол4 
въ балканджийскит^ села носили на глава си ,сукай^ 
(вж. по-гор'Ь с. 50). Въ Паламарца даскалъ Пенчо из- 
рично ми каза: „на Водица, на Бовачовецъ, на Зараево 
и Батембергъ — т^Ь бяа се съ сукай, а въ Паламарца 
и Опака не се е носило никогашъ сукай, ами въ старо 
врЬме женитЬ си превързвали главата съ бял ,ръченйк^, 
а сега съ ,чюмбер^ или язма^ Стари балканджии ех въ: 



184 



Ковачовецъ (155 к. 56 к. т.). 

Водица (210 к. б. 13 к. т.). 

Пос^бина (104 к б. 42 к. т.). 

Чайркьой (197 к. б. и 19 к. т.). 

Зараево (въ турско вр']&ме наричано Кара-Ха- 
санъ) сега е чисто българско село, аю въ турско вр^ме 
половината му жители били турци. Новото име Зараево 
е получило селото по името на Зараевския руски полкъ, 
който се е сражавалъ близу до селото. Сл^дъ като се 
издигали турцит-Ь (на 1891 г. 170 к. б. и 14 к. т.), 
дошли и н'^^кои нови посе.1енцн отъ околнигЬ села. По- 
старото българско население тукъ е балканджийско, до- 
селено въ началото на миналия в']^къ. ЖенигЬ били особно 
много пр']^дадени на пЪснопойство. ГдЬто и да стан'Ьдъ 
съборъ въ Поповска околия, зараевчанки дохождали; 'А 
п^Ьели хубаво, прав'6ли люлки и др. 

Фюлбеллеръ (42 к. б., 54 к. т.), заселено отъ 
Еленско пр^ди стотина години. Въ селата: Балфакьой 
(Джевизли-калфа, 63 к.), Спахларъ (140 к. б., 86 к. т.), 
ЯрдЬмкьой (55 к. б., 29 к. т.), Ново-Малко (бивше 
черкезско село по име Сепетчй, сега 40 к. б.) — бъл- 
гарското население произхожда отъ голямото балканджийско 
село Батембергъ въ съсЬдната Разградска околия, което 
е заселило и други села въ течение на втората половина 
на миналия вЬкъ (вж. по-долу стр. 143). 

Въ другигЬ села отъ Поповска околия българското 
население, доколкото можахъ да узная, датува отъ най- 
ново вр-Ьме, най-много то е заселено сл-Ьдъ освобождението 
на България. Така нпр. с. Бахшишларъ (60 к. б. и 144 
к. т.), което сега се нарича Д ри ново, е бивше турско 
село, сега заселено съ шопи отъ Софийско и съ бал- 
канджии отъ Др']^новско. 



185 



Аязларъ (189 к. б.), бивше чисто турско село, сл-Ьдъ 
посл^Ьднята война заселено съ одрински българи отъ Димо- 
тишко, именно отъ селата Януренъ и К^труджа (вж. 
по-гор'Ь стр. 124). Тукъ има доселени и батембергчани 
(д*Ьдо Събе съ двата си сина и д^Ьдо Иванъ съ двата си 
сина и д^до Цани съ синоветЪ и внукит']^ си). Въ Аязларъ 
нашигЬ одринци тъй сжщо се занимаватъ въ гол']&ми раз- 
мери съ скотовъдство и ех усп'Ьли да си придобиятъ 
хубавъ поминъкъ. Направи ми впечатление въ туй село 
фактътъ, може би единственъ въ Княжеството, че въ учи- 
лището числото на момичетата пр'6вишаваше числото на 
момчетата, а това потвърдяваше, че одринцит-Ь ех между 
новитЪ колонисти по тия м'Ъста твърди интелигентенъ и 
економично силенъ елементъ. 

Султанкьой (21 к.). Тукъ ех новозаселени схщо 
такива димотишки българи, каквито ех въ Аязларъ. 

Мехмедй (66 к. б. — 58 к т.). Тукъ българигЬ 
ех пр-Ьселенци отъ Одринско, и то отъ с. Хидерлйвъ 
Узункюприйско. 

Въ бившигЬ турски села: Каравеллеръ, Манс^ръ, 
Курдаланъ (сега Иванча), Тюлбеллеръ, Шеремет- 
леръ, Бракнйца, Кочашлй, Бьосекьой, Юруклеръ 
(сега Николаево), Сейдъ и Дагъ-Енй (сега Любленъ) 
населението е набрано отъ разни пришелци, повечето пакъ 
балканджии. 

Не усп^Ьхъ положително нЬщо да узная за бъл- 
гарскотото население въ Арапларъ и Къзълларъ, и за 
н']^колко по-малки села отъ общиниг! Арапларска (с. Дере, 
Кючукъ), Зараевска (с. Кечиллеръ), и Любленска (Гър- 
чи ново). 



186 



Разградска и Кеманларска околия. 

И въ тия дв'Ь околии турскиятъ елементъ е билъ 
толкова многочисленъ, че отъ старото българско население, 
сравнително съ турското, въ Разградска околия само тукъ- 
тдмЪ се запазили останки. Ала ако се сравни Разградска 
околия съ Поповската отъ една страна и особно съ 
Кеманларската, гд^то до освобождението на България е 
имало само двЬ-три села съ българско население изобщо, 
тр'Ьбва да се признае, че въ Разградско сравнително доста 
много стари българи ех оц'Ьл'Ьли, и то въ големи села, 
въ повечето отъ които има и турско население. 

Въ самия Разградъ (на 1891 г. 4900 души бъл- 
гари и 5700 д. турци), гд-Ьто българското население по- 
вече е набрано отъ разни пришелци изъ околията и по- 
отдалечъ, има една стара махала, наречена Доброшка*, 
гд'Ьто жителитЬ еж такива старовремски ,хърцои' както 
по говоръ така въ по-гол-Ьма часть дори и по носия, 
каквито с& околните селяни въ Садина, Еабаколакъ и др. 

Кабаколакъ (86 к.) е сега чисто българско село съ 
старовремско население. На 1811 година, когато въ 
руско -турската война Разградъ изгори лъ, много постра- 
дали и кабаколачани, отъ които голяма часть тогава 
тръгнала да се прасели въ Русия, ала не всички отъ 
т^хъ преминали Дунава, а мнозина останали по Добруджа 
и Силистренско. И на 1828 година пакъ тръгнали каба- 
колачани за Русия, ала повечето отъ т-Ьхъ се спрели 
около Силистра (вж. по-долу с. 163). Сжщо такъво старо 
българско население въ Разградска околия има още въ 
селата: 

Дряновецъ (244 к. бълг. и 60 к. тур.). 
Езерецъ (и ,Езерче^, 90 к. бълг. и 351 к. тур.). 



137 



Топчйете (Топчйвьой, 183 к. бълг.). 
Хасанларъ (196 к бълг.). 
Гюзелджеаланъ (160 к бълг. и 67 к тур.). 
Демирджилеръ (40 к бълг. и 105 к. тур.). 
Сяново (146 в. бълг. и 99 к. тур.). 
Осенецъ (Хюсенче 259 к бълг.). 
Кривия (157 к. бълг. и 42 к тур.). 
Торлакъ (187 к. бълг. и 293 к. тур.). 



Въ Кеманларска околия старо население се е спа- 
зило въ с. Зав^тъ и отъ часть въ с. Хърсово. 

Заветъ (92 к бълг. и 214 к. тур.). Има пр'Ьдание, 
че това село е било едно врЬме чисто българско. Тур- 
цигЬ го наричали ,Заход^ Гд4то еж сега турскигЬ гро- 
бища, тамъ имало и по-стари — български. Отъ това село 
има пр']&селенци въ Влашко, и до освобождението на Бъл- 
гария отъ Влашко все изпращали н'Ькои отъ пр']&селен- 
цатк захаръ и кафе за подръжка на близкото турско теке, 
Демйрбаба*, гд-Ьто споредъ мастното предание по-пр^ди 
била българска черква „св. Димитрий^. 

ХЬрсово (230 кжщи). Хърсово е било пр-Ьди 1828 г. 
чисто българско село, каквото е и сега, населено все съ 
стари жители ,хърцои^ Ала сл'Ьдъ руско-турската война 
пр'Ьзъ 1828 година ц^Ьлото село се разб'Ьгало, и б-Ьжан- 
цит4 тръгнали подиръ рускигЬ войски. Отъ емигрантигЬ 
сетн^Ь се върнали въ селото си малцина, между които и 
сегашниятъ д'Ьдо Цани Папазоглу, който ходилъ тогава 
съ баща си. Руси Папазоглу, „на Бабадаа". Д^до Цани ми 
разправи н'Ькой подробности за тогавашното изселване 
на хърсовчани. Т'Ьзи подирнит-Ь били ,задигнати^ отъ ру- 
сите и върв-Ьли съ русит4 пр-Ьзъ Шуменъ та пр-Ьзъ Добричъ 
до Бабадах^ъ. Съ т'Ьхъ върв-Ьли и със'Ьднит'Ь селяни отъ 



1^8 



с. Еараарнаутъ. Най-напр^дъ, вато тръгнали, ,(Х2г1зли на 
Разградъ*. Сбрали се тамъ по-старигЬ хора отъ всичкигб 
емигранти (имало и отъ БабаБОлавъ и др. села), да по- 
размислятъ, какво да се прави, защото едни взели да ви- 
катъ: „не щемъ да вървимъ!*, а пъкъ други: «Русия ис- 
каме!" Ала ,Русино' като казалъ „запрягай!'', и т^ всички 
за единъ день стигнали въ Новипазаръ. Оттамъ пр'Ьъ 
Добрить, както се каза, стигнали до Бабадагъ и отъ тукъ 
до Дунава. Като ,стигнали до водата' — ,стигнало миръ* 
и тогава се рекло, ^сой кхдято йще, да върви'. Цани съ 
баща си и заедно съ повечето отъ съселянит* си по- 
сед'Ьлъ на Бабадагъ три години. Сетн* се ,върт'Ьли' самъ- 
тамъ, докато най-подиръ ,покрай Дунава, покрай Дунава^ 
дошли на Силистра. И тукъ седемь години останали. Ко- 
гато потеглили русигЬ окончателно и отъ Силистра, ,тев- 
лпфъ' сторили на сиромашьта, да идатъ въ Русия съ т-Ьхъ, 
гоито искатъ. И мнозина потеглили подир*! имъ и н^Ьвои 
останали въ Влашко, кое отсреща Силистра, кое п6 на 
вжтр-Ь, а други отишли дори въ Русия — въ Бесарабия. 
Н'Ькои пъкъ останали по селата около Силистра. „Въ село 
Бабукъ — каза д'Ьдо Цани — и сега имаме роднини: наши 
хора има и въ Ромъния, въ с. , Авомй,ци' 1), близу до Бу- 
курещъ, и сега има хърсовчани, и въ село ,Вереш'2) — 
родовете ни всичките ех тамъ, въ Вереш; с^щио държат 
език нашио у Вереш," — Само около 12 сЬмейства отъ 



') То е село „Афумацъ", на сЬвероизтокъ отъ Букурещъ, населело 
съ 1500 българи и 150 д. ромъни. Българит-Ь се преселили тукъ най-мно:х) 
пр^зъ 1828 год., повиЕанн отъ тогавашния чокой Скина. Общината има 
4000 хектара земя, отъ които 8000 принадлежатъ на чокоя и 1000 на сел«- 
нит^ (вж. у Сг. „'\^е1^апс1, Ви1^аг18с11е 81еде1и11^е11 10 Кит&- 
п1еп^, печ. въ бюЪив, Вс1. ЬХХУШ. № 8. 1900, и рефератъ въ Пер. Снис. 
1901. 2. 155). 

') То е село „Вар^щи^ (въ Илфовския окрлкгъ), населението съ 
1000 души българи, „повечето отъ които дошли тамъ пркзь 1822 (?) гад/ 
(вж. Байгапдъ, ц. д.). 



189 



старитЬ хърсовчани се върнали въ Хърсово, сл'6дъ вато 
стояли по силистренските села 11 години. Тувъ зава- 
рили запуст&Еи к&щи. Сетн'Ь допаднали тувъ балканци^, 
и то вато идвали постепенно: тазъ година дошли 4 — 5 
к&щи — до година други 4 — 5 в&ощ и т. н. Тава се 
образувала поврай ,ерлийсвата махала' въ Хърсово, гд^Ьто 
жив^ д^до Цани и гд']^то сега има оволо 50 В2щи, 
отсрещната ^балванджийсва махала', воято сега е много- 
численна (оволо 180 вхщи — всичви в&щи въ Хърсово на 
1891 год. брояли 230). Балванджиит^ ,то време' спо- 
редъ д'Ьдо Цани били ,слаби' тамъ въ Балвана, та затова 
нивой не можелъ да ги сдържи, да не се селятъ въ по- 
лето. Кметътъ на с. Хърсово пр-Ьзъ 1898 год., б-Ьше огъ 
бадканджийсвата махала и ми развазваше, че баща му, 
войто се заселилъ въ Хърсово пр'юъ 1872 год., заварилъ 
въ ,ерлийсвата махала' оволо 25 в&щи, тава че н']&ма 
съмнение, вавво сегашните жители на тая махала произ- 
хождатъ само отъ завърналите се оволо 1840 година 12 
стари хърсовсви семейства. БалванджиитЬ въ Хърсово 
дроизхощатъ отъ Габровсво, Троянско, Др^новсво и 
Еленсво. За това говорътъ на балванджиит^ не представя 
сега чисто наречие, ваввото е още наречието на жите- 
лнтЬ отъ ерлЕйсвата махала. Има една махала въ Хър- 
сово, наречена ,Урувовата махала', що повазва, че тувъ 
требва да е имало н^вой бей едно врЪме. Д^до Цани 
именно си спомня, че н^вой си паша ималъ тувъ чифливъ 
и че хърсовчани имали ,до вьорвезировио бозгунъ' ни- 
какви права, така че ,не бивало вованъ вонь да мине 
пр^зъ селото', ала сетн^ станало лошо. — Бавъ да е, съ 
оводннтЬ турци все още поминували, ала вогато дошли 
черкезитЬ и ,почнали да врадатъ', животътъ станалъ не- 
свосенъ. Близвото село ,Топалвьой' било червезво, поради 
|йОето постоянно добитъвътъ на хърсовчани билъ въ 



140 



опасность: „улои крадяха, кокбшви крадяха, и каквото не 
щеш, а твърде ляб не хедяха" — описваше д4до Цани 
черкезитЬ. Споредъ него хърсовчани най-много осЛтили, че 
България се освободила, защото се премахнали черкезит*. 
Отъ Хърсово е заселено сл-Ьдъ Одринския миръ с. Хърсово 
въ Новопазарска околия; хърсовчани има въ с. Станювецъ 
(Юруклеръ, Новопазар. окол.), въ Топалкьой (Шумен, окол.) 
и въ с. Вискьой (Тутрак. окол) и н^Ьколко сЬмейства въ 
с. Кара-Коджиларъ (Русен. окол.); има ги и въ Сили- 
стренско, както се каза, именно въ с. Бабукъ и въ 
с. Айдемиръ, а така сжщо и въ казанигЬ дв']^ села въ 
Ромъния. И въ добруджанското с. Хърсово имало отъ т^Ьхъ. 
Караарнаутъ (142 к.). Това село е било населено, 
както се види, пр-Ьзъ първит^ врЬмена на турското за- 
воевание съ македонски българи откхд'Ь Костурско. По 
всЬка вЬроятность гЬ ех били сдщевр-Ьменно пр*Ьселени съ 
схщинскитЬ ,арнаути^ (албанци) въ с. Арнауткьой до Раз- 
градъ, чиито потомци и сега още говорятъ албански. 
Споредъ едно предание, нЬкой паша, който е направилъ 
гол-Ьмата джамия въ Разградъ и на когото ще да сл при- 
надлежали селата Арнауткьой и Караарнаутъ, пр^Ьселилъ 
,арнаути- откхд'Ь Янина, като ги надарилъ съ особни при- 
вилегии, въ силата на които и дв]&т'Ь села можали и прЪзъ 
най-тежкит-Ь вр-Ьмена на турското иго да се запазятъ въ 
добро състояние. МакедонскигЬ прЬселенци въ Караарнаутъ, 
ако и да не ех били ,албанци^, както он4зи въ Аранаут- 
кьой, минавали тъй схщо подъ името ,арнаути*, тъй като 
съ това име доскоро въ източна България ех били озна- 
чавани и македонските българи. Селото Караарнаутъ ми- 
навало и подъ име ,Малки Арбанаси', докато Арнауткьой 
се казвало, осв-Ьнъ ,Бейарнаутъ* още и ,Гол4ми Арба- 
цаси' (вж. по-подробно въ статията, мй ,АрнаутитЬ въ 



Силистренско и сл'6ди отъ носовки въ т'6хния езикъ', въ 
Периодич. Спис. ЬХ1). 

И отъ Караарнаутъ старигЬ македонски жители се 
издигали пр^Ьзъ 1828 год. заедно съ съсЬдитЬ си хърсов- 
чани и др., както се каза по-гор*, съ намЬрение да се 
прЬселятъ въ Русия, ала и отъ гЬхъ по-гол-Ьмата 
часть останала въ Силистренско, главно въ с. Айдемиръ, 
сетн* и въ селата Сребърна, Бръчма, Караорманъ, Бабукъ 
и Хаскьой (вж. цитув. съчин.). Въ Караарнаутъ се върнали 
отъ „ветит^" твърд* малко — само три-четири сЬмейства : 
Бено Дочоолу, Карамозакъ и още двама-трима. Старит^Ь 
отъ тия завърнали се ,арнаути* знаели още и своето 
,арнаутско* сир. македонско нар-Ьчие, ала т^хнигЬ потомци 
сега вече не го говорятъ, понеже съвършено се изедначили 
съ балканджиит']^ въ селото. 

Когато заминали старит* караарнаутчани съ русит-Ь, 
и докато сед-Ьли гЬзи подирнитЬ ,на Силистра*, дошли въ 
Караарнаутъ ,татари*, които били бежанци отъ Добруджа. 
Т&и сл-Ьдъ оттеглянето на русигЬ се дигнали пакъ 
отъ Караарнаутъ, и тогава взели въ запусгЬлото село по- 
лека-лека да прииждатъ балканджии отъ близкитЬ балкан- 
джийски села отъ Б-Ьленско и Кесаревско, като отъ с. Стра- 
жица (Кад^кьой), Джулйница, Посъбина, отъ Габровско и др. 
По-старигЬ отъ сегашнигЬ караарнаутчани ми разказваха 
по собствени спомени, при какви разбъркани условия 
ставало заселяването на балканджиит-Ь по Разградско 
въ онова вр-Ьме. Именно когато едни отъ тФхъ ид-Ьли отъ 
Джюлиница, за да се настанятъ въ опустялото Караарнаутъ, 
заптии огъ търновския управитель ,ги гонили* и не позво- 
лявали да се разселяватъ, а пъкъ разградскиятъ кай- 
макаминъ напротивъ ги мамилъ да дойдатъ, да се за- 
селятъ. При подобни условия се заселило и селото Батем- 
бергъ въ началото на миналия вФкъ. 



142 



Караарнаутъ сега е въ цв'6туще състояние. Богато 
азъ б^хъ тамъ (пр-Ьзъ юли м-Ьс. 1898 год.) тъкмо се 
свършваше постройката на новото гол']^мо и пр'6врасно 
училищно здание (по плана на новигЬ училищни здания 
въ Варна). 

Арнауткьой или ,Бейарнаутъ* (255 к. б.). 
Отъ старото албанско население, заселено тукъ, както се 
спомена, пр^ъ първит'Ь вр']^мена на турското завоевание 
откжд']^ югозападна Албания, нав']&рно отъ м^та със^дви 
на Костурско, има сега малки останки. До 1811 год., 
когато селото заедно съ Разградъ изгор&ю и се раз- 
пръснало, старит']^ албански жители били тукъ ядката на 
населението и въ голямо количество. Тогава повече отъ 
гЬхъ изб']&гали въ Влашко и се настанили въ Букурещъ 
и въ околностьта му ; отъ гЬхъ произлезли сетн4 и видни 
ромънски политически дМци, каквито ех напр. отъ видното 
сЬмейство на БранкованигЬ. Въ селото си сл-Ьдъ склю- 
чения миръ се завърнали сравнително малцина — около 
30 семейства отъ разб-ЪгалитЬ се стари жители албанци. 
Въ напустнатото село вм-Ьсто старит* жители почнали 
полека-лека да се настаняватъ българи отъ околнитЬ 
села, като напр. отъ Батембергъ, Хасанларъ и др. Тоя 
новъ български елементъ постепенно се е умножавалъ 
п^Ъъ ц'клата първа половина на миналия в']&къ. Тр'Ьбва 
да заб'Ьл'Ьжимъ, че пр-Ьзъ 1828 год. Арнауткьой останало 
непокътнато. Между живит-Ь още ,арнаути^ въ селото, 
които знаятъ да говорятъ и албански, най-старъ е д4до 
Димитъръ Генджоолу, на 92 години. Споредъ наречието, 
което говори той, излиза, че заселенит-Ь въ Арнауткьой 
албанци ех принадлежали на албанското племе то ски. 
Отъ схщит-Ь албанци е имало и други колонии по из- 
точна България (въ с. Арнаутларъ въ Варнен. окол.; въ 
с. Ескиарнаутларъ въ Провадийска окол. и др.), схщо тъ11 



т 



пр^елени отъ давни времена. Смесени съ българигЬ, тия 
албанци, бидейки и християни, отдавна еж усвоили и 
българския езикъ, така че този подирниятъ полека-лека 
завгЬстя матерния имъ езикъ. Въ Бесарабия, именно въ 
селата Вълканещи и Каракуртъ, близу до Болградъ, има 
пр'Ьселени отъ с^Ьвероизточна България такива то ски, 
които още влад4ятъ своето албанско нар-Ьчие. Преселе- 
нието имъ станало въ началото на миналия в'Ькь, и на- 
вярно между тЬзи ще да има и някогашни жители на 
селото Арнауткьой. Въ това подирньото албански знаятъ 
да говорятъ осв4нъ д-Ьдо Генджоолу, когото можахъ лично 
да поразпитамъ по-миналата година, още Никола и Тодоръ 
Панайотови, кръчмари въ селото, сетн* нЬкой си Дели- 
Дамянъ и женит^: Христка Костова, баба Тодорка, жена 
ва н4кой си Косте кехаята, и още няколко други 
(вж. и въ цитув. съч. Арнаутит* въ Силистренско и пр.). 

Осв-Ьнъ балканджиит* въ Хърсово и Караарнаутъ 
балканджии жив-Ьятъ и по другитЬ български села отъ 
дв^гЬ околии. Такива с& именно: 

Б^тембергъ (Разгр. окол). Пр-Ьди посл4днята 
руско-турска война това село, ако и никогажъ да не е 
било турско и да не е имало въ него дори и турци, се 
наричало Къз^л-Мурадъ. Селото е било заселено 
пр4ди стотина години (1805 г.), и то отъ н4кои си д-Ьдо 
Ильо и д'Ьдо Вълчо отъ Др-Ьновскит^ колиби. Д^до Вълчо, 
споредъ казването на неговия внукъ, Димитърь Георгиевъ 
(учитель), жив-Ьлъ до 1878 година. Местото, гд-Ьто най- 
напр'Ьдъ се е заселило селото Батембергъ, било пусто, 
било гора, ала сгодно по положение, близу до Разградъ. 
Въ сл-Ьдствие на станали опустошения и изселения пр-Ьзъ 
втората половина на миналия в-Ькъ, околностьта на Раз- 
градъ била пуста и поради това самит-Ь турски власти 
всЪкакъ подпомагали стремежа на балканджиит^ да се 



114 

заселяватъ т> незаселенит* още области. Така и Ватем- 
бергъ единъ видъ кршпомъ се заселило и въ течение на 
трийсетина години то е било вече едно отъ най-гол4мит4 
и най-развитит4 български села въ Разградско: то брояло 
до 400 кхщи все българи. Тукъ най-напр-Ьдъ се напра- 
вила черква и тукъ е имало най-напр'Ьдъ постоянни 
свещеници, докато другит* села, както се посочи по- 
горЬ, не еж имали свой попъ. Батембергчани тогава били 
н^какъ по-свободни, понеже нямало турци въ селото 
имъ, а и гЬ, дошли отъ прибалканска обласгь, гдЬто ех 
расли по-свободно, били и многю по-независими сп1)^мо 
турцит-Ь, така че т-Ьхъ, по казването на даскалъ Пенча 
въ Паламарца, „т'Ьзи не можли твърде да ги вредятъ**. За 
това т-Ь отъ рано си повикали н'1Ького си попъ Ивана отъ 
Влашко, който най-напр-Ьдъ имъ чет-Ьлъ влашки, а сетн* 
обърналъ на български, а слЬдъ него още трима попове 
наредъ, родомъ отъ схщото село, служили тукъ и на 
околията (попъ Никола, попъ Димитъръ и попъ Рашко). 
Поради благоприятнит-Ь условия, които пр-ЬселенцигЬ на- 
мерили тукъ и понеже постоянно прииждали нови по- 
селенци отъ Др^новско, населението на селото бързо се 
удвоявало, та взело да се изселва по околнитЬ села. 
Така Батембергъ станало разсадникъ тогава на българ- 
ското черковно и училищно просвещение въ Разградската 
и Поповска околия, толкова повече, защото отъ Ба- 
тембергъ еж били основани въ течение на миналия в'Ькъ 
доста много нови български поселения. Пр^зъ последната 
руско-турска война турците изгорили Батембергъ, така 
че половината отъ жителите му тогава се пръснали по 
околните села (Сепетчи, Джевизли, Малка Ада и пр.). 
И тъй колониите на Батембергъ се умножили още по- 
вече. ОсвЬнъ посочените по-горе български поселения 
отъ Батембергъ въ Поповска околия (Калфакьой, Спах- 



иь 



ларъ, Ярдъмкьой, Ново Малко, бивше ,Сепетчи*) въ Раз- 
градска околия отъ Батембергъ произхождатъ бълга- 
ригЬ въ: 

Сазл* (85 к. б., 106 к. т.), Калфадере (128 
к. б. и 50 к. т.), Малко Ада (турски Ад^кьой, 
128 к. б. и 50 к. т.) и Сейдолъ (21 к. б. и 100 к. т.). 

Ташчй (тур. Та.шчйкьой, 81 к. б. и 29 к. т) е 
заселено съ българи балканджии отъ Еленскит* колиби 
пр4ди 70 години, сир. сл^дъ войната отъ 1828 год. 

Дикилйташъ (257 к. б.) тъй сжщо е заселено 
сл']&дъ Одринския миръ отъ балканджии откхд*!» Габровско 
и Тревненско. 

Въ селата Голяма Кокарджа (37 к. б., 118 к. т.). 
Малка Кокарджа (23 к. б. и 111 к. т.), и Чер- 
кдвна (35 к. б. и 67 к. т.) — всички въ Кеманларска 
околия — българското население било, доколкото можахъ 
да разбера, ново и състояло отъ разни пришелци. 

Въ всички други неспоменати села отъ дв'Ьте околии 
населението е турско, а колкото има и българско, то е 
съвс4мъ незначително, по няколко само кхщи. Отъ го- 
дина до година обаче това население расте, а турското 
намалява. 



Нека сега продължимъ своя прЪгледъ на населе- 
нието откъмъ изтокъ, по черноморските области, които 
останаха неразгледани, а именно по Варненско, Добричко, 
Балчишко и Силистренско, па покрай Дунава пр-Ьзъ 
Тутраканско и Балбунарско ще стигнемъ къмъ Рушчушко 
и Търновско, отгд-Ьто нататъкъ ще можемъ посл-Ъдовно 
изкара прЬгледа си до крайнит^ западни граници на хър- 
цойския елемептъ и неговото наречие. За да бжде пр'Ь- 
гледътъ подпъленъ, 1це пр-Ьхвърлимъ и ромънската граница, 

10 



ие 



та ще разгледаме българското население и въ ромънсва 
Добруджа. Ще вървимъ редомъ отъ югоизтовъ, т^фао 
спряхме, именно източно отъ Провадийската околия, която 
граничи съ Варненската. 



Варненско и Балчишко. 

Слаби слЬди отъ старото хърцойско население 
нам^рихъ тукъ само въ три села южно отъ Варна. 
Въ селото Де ре кь ой (130 к. б.) още се разпознаватъ 
по говоръ и носия „ерлиитб", еднакви съ провадий- 
ските хърцои, отъ заселените тукъ отъ Авренъ ,ерке- 
чани^ Въ съсЬдното с. Б-Ьлево (Гебедже, 140 к. б, 
26 т.) има малко запазени ерлии. Отъ старото ерлийско 
население на Гебедже сега има пр^селенци въ с. Еонгасъ 
въ ром. Добруджа (Бабадашка ок.). А пъкъ въ Гебедже сега 
има пр-Ьселенци отъ Долньо ОрЬхово (,Ореово) — гд-Ьто ех 
еркечани и гуличани. С&що и въ с. Емирлеръ има 
еркечани (71 к.). Казваха ми, че имало „ерлии^ и въ 
с. Д у д ж а, но не ми се в4рва. Други стари жители въ 
Варненско н^ма. Въ самия градъ Варна българскиятъ 
елементъ е новъ: н4ма сЬмейства, които да ех по- 
стари отъ 100 години въ Варна, и ако ги има, тЬ ще 
еж малко. Старъ елементъ тукъ ех гърцит4 и черно- 
морските гагаузи. Осв^нъ въ Варна, гд^то сега има до 
4670 гърци, въ Варненско още има въ с. Б4ла (Акдере) — 
1680 п>рци, въ Курукьой — 171, въ Еникьой — 221 и 
въ Таптъкъ, гдЬто ^/^ отъ населението (486 души) ех 
гърци. Като оставимъ настрана гърцитЬ, всичкото друго 
население откъмъ езикъ съставя дв-Ь голЬми групи: бъл- 
гарска и турска; въ последната тр-Ьба отъ чистигЬ турци 
да се отличаватъ гагаузит'6 и алиянит'Ь (къзълбашитЪ). 



147 



И ТЪЙ освФнъ въ казанит^ три села българското 
население по цЪло Варненско се указва преселено. За 
най-старигЬ пр^селенци не можахъ да уловя сигурни данни, 
тъй като населението не прави точна разлика между 100 
и ] 50 години, та обикновено се казва „пр^ди 100 години- 
или „има повече отъ 100 години.'' Тепърва тия, които 
еж дошли въ началото на миналия в^къ, помнятъ по„ 
точно, и гЬ съставятъ най- старата — да я речемъ I. група 
пр-Ьселенци; сетн4 идатъ най- много пр4селенци отъ 1828 — 
38 година, — II. група; има н']&кои, дошли сл']&дъ крим- 
ската война, ала т^ с& малко, докато третото голямо при- 
лепне е станало отъ 1879 год. насамъ, — III. група. Между 
пр'ЬселенцигЬ въ Варненско най-видно м^сто заематъ коло- 
ниит'6 отъ Еркечъ-Гулица и тракийците (одринци и пр.). 

За характеристика на най-новит^ български колонии 
тукъ отъ Одринско ще съобщя изъ потния си дневникъ 
н'Ькои бЪжЬтки. върху дв']&-три отъ новозаселенит^ села 
между Варна и Балчикъ. 

Пос^пхъ ва 11. Авгуетъ 1897. год. селото Диш- 
будакъ (на 1893 год. имало 115 к. съ 688 души жители). 
Жителите еж прЪселенци отъ Одринско. Има тукъ 10 
к&щи отъ с. Татарларъ и 40 отъ с. Кюкюлеръ. Сл^дъ като 
се превзе ПлЪвенъ, понеже селото Кюкюлеръ постра- 
дало много, всичките му жители се задигнали — цялото 
село — и се настанили въ Дишбудакъ (вж. въ Дановата 
карта Кюкюлеръ, източно отъ Одринъ). И отъ селото Сюли- 
оглу, което е съвсЬмъ близу до Кюкюлеръ, има малко 
пр^селенци въ Дишбудакъ; то имало до 160 кхщи и най- 
много пострадало: имало обезчестяване на цялото село 
и много убийства. — Отъ Сюлиоглу се преселили най- 
вече въ с. Русларъ до Варна. Въ Дишбудакъ има 
20-тина кдщи, преселени отъ Коджатарла (Лозен- 

19* 



148 



градско, на с4веръ отъ Лозенъ, близу до нашата граница). 
Заселението на Дишбудакъ станало при сл^днит-Ь условия: 
Българскиятъ ексархъ Антимъ съобщилъ, че Бъл- 
гария се разд-Ьля на „Автономия*" и на „Княжество** и че 
черкезскит* и татарскитЬ имоти ще се раздаватъ даромъ. 
Тр-Ьбва да заб-Ьл^Ьжа, че на „д^Ъда Антимъ** ексарха майка 
му е отъ Татарларъ — Баба Гена, стрина на сегашния 
Христо Васильовъ въ Дишбудакъ, главния водитель на 
заселенитЬ тукъ емигранти. Тогава, като узнали за 
казаното разделение на България, рЬшили да се изсе- 
лятъ въ България, но понеже прЬчили властитЬ въ 
Одринъ и митрополитътъ, ударили телеграма до руския 
царь да искатъ позволение за преселване. Тръгнали най- 
сетнЬ на Мартъ мЬс. 1879 год. и стояли два месеца въ 
Румелия, въ Къзълагачско близу до с. Пашакьой, а на 
21 Априли тръгнали къмъ Варна. Като газили Камчията 
до поясъ — тя пр-Ъди малко се била разляла — попад- 
нали въ една тиня и батаци: „да имаше някой да ни 
фотографира — жени и мжже до гуша пропадатъ, детски 
писъкъ! ....** — разказваше д-Ьдо Христо, като си спо- 
мняше за ония дни. Единъ се насм4, като си спомни 
за схщото. — „Какво се см4ешъ бе, то е за плачъ, 
каквото претеглихме Богъ знае!** — каза разказвачътъ 
развълнувано. По парахода отъ Бургасъ само нЬкои 
вещи пр-Ькарали. Дошли въ Варна, избрали си туй м-Ьсто, 
гд-Ьто нам-Ьрили още нЬкои неразрутени черкезски кжщи, 
и си понаправили и нови; и черквата имъ „Св. Кирилъ 
и Методий,** почната на 1896. г., 6'Ьше вече свършена 
и изографисана. Иматъ учитель и учителка; за училище 
е приспособена бившата селска джамия. Ходихъ и въ 
кхщата на д'6до Христо, който жив^е сега въ черкезска 
кжща — низка и малка кхщичка. „Христо Чорбаджи** е 
едъръ, личенъ старецъ, твърд* отворенъ и разуменъ чов-Ькъ; 



149 



ТОЙ е подбудилъ съселянит* си да се изселятъ въ Кня- 
жеството. Жена му и сега се носи йо стария крой, тя ми 
показа и фесътъ, покритъ съ „чемберъ,** който носять 
женитЬ по Одринско. И тя ми разказва за патилата пр^ъ 
първиг]^ години сл^дъ заселението. Промяната на климата 
имъ повлияла отначало глЪ; сега еж добр%, но пасбищата 
и нивит^ имъ еж малко. Не могатъ забрави Одринско. 
Та т4 и не пострадали твърд-Ь, които били въ Чокинската 
нахия, въ която влизатъ с Татарларъ и с. Вайсаль, 
защото тогавашниятъ мюлезимъ Бризъ ага спасилъ 
своигЬ села отъ Чокинската нахия — до 360 села, като 
юзбашия на нахията: не далъ чов^къ да се об^си и 
изобщо много заслужилъ за българит* съ своята доброта. 
Ала за това пЬкой си Джеферъ ага, който билъ 
началникъ на съседната ,Манастирска^ нахия, изб']&силъ 
много хорица, и особно ще го помнятъ тия отъ Сюлиоглу 
и Инджекьой (Енидже)... „СегашнигЬ русларчани, които 
еж повечето отъ Сюлиоглу, могатъ ви разказа за него .... 
мома не остана читава" 

Отъ Дишбудакъ тръгнахъ за близкото с. Теке, на- 
селено отъ Вайсалъ (Одринско). Вайсалъ е имало до 200 
бълг. к., а останали тамъ само 20-тина. Сега има въ Теке 
81 кжща съ 580 жители. Минахъ покрай Гейкчилеръ 
(93 к. съ 608 д.), заселено отъ старозагорци още въ турско 
вр-Ьме и отъ одринци, сега преселени. Въ Теке б4хъ на 
гости у Коста Ангеловъ, близъкъ роднина на негово Високо- 
преосвещенство софийския митрополитъ Партения, който 
тъй сжщо е родомъ отъ Вайсалъ. Въ Теке видЪхъ жална 
картина: малария коси пр-ЬселенцигЬ — всички пожълтели, 
отпаднали; И т-Ь жалятъ за Одринско. 

Въ Ч а т а л л а р ъ половината еж татари, а половината 
ех прЪселенци българи отъ Лозенградско (Къркклисийско), 
ц то отъ с. Крушево, гд-Ьто останали 10-тина кжщи^ 



150 



И 2 — 3 к&щи отъ с. Була. И въ Джеферли, най- 
доброто и вай-честБО гагаузско село въ Варвенсво, има 
сега до 20 шбщи българи, прк*еленци отъ Еркечъ-Гулица 
Сега ще посоча отд^но българските поселения въ 
Варненска и Балчишка околия. 

Варненска околия. 

Еркечани и гуличани еж настанени въ сл']Ьд- 
нит^ села: 

Гебедже (тукъ има оев^нъ старовр']&мски жители, 
както се посочи по-гор-Ь, и еркечани, доселени отъ 
Горньо Оряхово); — Яс^баши (42 кжщи); — Старо 
Ор-Ьхово (48 к.); — Ново Ор-Ьхово (56 к., еркечани 
и габровци); — Елечъ (27 к.); — Гебешъ (25 к., бивше 
турско село, сега заселено съ гуличани); — Джеферли 
(тукъ има осв^нъ гагаузи, както се каза по-гор^ и 
до 20 к. еркечани); — Суджаскьой (77 к.); — 
Куюджукъ (102 к.}; — Гюндогду (100 к.); — Гев- 
реклеръ (60 к.); — Чатмй (105 к); — Сюмбей 
(15 к.); — Николаевка (бивше Хадърча, 140 к.) и 
Гюлекьой (20 к. б., 50 к. т.) 

Одрински българи (най-вече отъ Малко-Тър- 
новско, отъ Лозенградско или Кърклисийско и отъ Одрин- 
ската каза) има въ сл'ЬднигЬ села: 

Галата (33 к. б. отъ Малко-Търновско и 70 к. т.); — 
Мемишъ-софуларъ (53 к.); — Дюлгеръ (24 к.); — 
Абдикьой (бивше черкезско село, сега населено най- 
вече съ одринци, именно отъ Чаталджа, а има и други 
отъ разни м-Ьста, 15 к.); — Долни Чифликъ (75 к. б. 
и 86 к. т., бивше чисто турско- село, а сега населено съ 
одринци и македонци); — Пашакьой (52 к.); — Кара- 
гюръ (43 к. б. и 10 к. т., одринциг! тукъ еж отъ Лоз^ц- 



151 



градско); — Русларъ (50 к б., 26 к. т^ тукь одрин- 
цит^ с&, както се посочи по-гор^, ^горци' и то най -вече 
отъ Сюлиоглу, ала има ги тукъ и отъ Вайсалъ, Та- 
тарларъ, Кюкюлеръ и Дивитлеръ); — Индхекьой 
(30 в. б. и 20 к. т.); — Аджемлеръ (70 к.); — Гол-Ьма 
Франга (32 к.); — Малка Франга(34 к.); — Влах- 
ларъ (49 к., пр'Ьселенци отъ Димотишко); — Бозлуджа 
(Везиръ-Бозлуджа, 269к.б. и 153 в. т.; тукъ има одринци, 
анадолски българи отъ с. Байремичъ, Брусенска ваза, и малво 
гърци); — Дервентъ (70 в.); — Бюмюрлювъ (53 к.); 
Сархгьолъ(70в.); — Татармахле(29 в.); — Бара- 
Хюсеинъ (тувъ има освФнъ гърци 447 д., още и бъл- 
гари — 785 д, преселени отъ Сливенсво сл^Ьдъ войната 
отъ 1828 год.) 

Въ самия градъ Варна има въ ,Новата махала*, в^м^ 
Татаркапия, заселени оволо 60 в. българи отъ Лозен- 
градсво. 

Въ Блйментово (бивше Бапавлй — 130 в.) 
нма разни по-стари и новопр'Ьселени българи отъ русва 
Бесарабия. 

Боазвесенъ (14 в.) е населено съ разни нови 
българсви поселенци. 

Гн)нялас^ (53 в.) Тувъ с& пришелци отъ разни 
м4ста. 

Брумово (бивше Горня Бумлуджа, 90 в.) 
Тукъ има стари прбселенци — II. група — най-много отъ 
с. Бопаранъ (Анхиялсва оволия). 

Споредъ развазването на н^вой си д^Ьдо Стойво, 
предадено въ Мин. Сб. VIII. 9. (отд. за нар. умотвор.), 
сл^дъ Одриневия миръ отъ Бопаранъ, гд'6то имало тогава 
60 в&щи, потеглили 40 к&щи заедно съ други емигранти 
отъ Ямболско и Сливенсво за Русия (Бесарабия) и се 
настанили тувъ между селата Алевсандровка (нас. съ 



152 



гагаузи), Гюлеменово, Човслекьой и др. и образували 
ново село, което нарекли пакъ Копаранъ. Тукъ с'!^д'кга 
три години, (^"Ъдъ което „всички" пакъ се изселили отъ 
тамъ и се завърнали въ България. Случайно се спр'к1и 
на отночивка въ днешно Брумово, щ^кто яшкрили само 
три турски кдщи, и гЬ пр'Ьселени отъ Герлово. Въ окол- 
нигЬ села, а именно въ Долня Бумлуджа имало 6 кжщи, въ 
Юшенли 20 клщи турци и гагаузи, въ Суджаскьой — 
6 к&щи, Коробашли — 5 кжщи, все турци. Селата Ер- 
менли и Ново Боюджукъ тогава били още кжшли. Бопа- 
ранчани получили позволение отъ турскигЬ власти въ 
Варна, да се заселятъ тукъ. Тъй като тЬ стигнали пр&ъ 
есеньта, пр^ъ зимата найвече се прехранвали като про- 
давали дърва и вжглища. На прол'Ьтьта захванали да 
оратъ и въ кхсо вр^ме се съвзели и поминували добр4. — 
Записвачътъ на тия данни, г. Д. С. Стаменовъ, бЬл^Ьжи, 
че д^до Стойко, който ужъ участвувалъ въ заселването 
на селото, сега билъ старецъ на 60 години, а самъ д-Ьдо 
Стойко разказва, че когато „дошли войскит'Ь на царъ Ни- 
колай въ България, д-Ью седели 10 м-Ьсеци** той билъ 
на 24 години. Отъ всичко туй се вижда, че дЬдо С/гойко 
е разказалъ, и то доста неточно това, което, види се, е 
чувалъ отъ по-стари хора или отъ баща си, понеже е 
фактъ, че Крумово е заселено отъ копаранчани около 
1830 год.Товаазъ узнахъ, когато бйхъ въБотево (Юшенли) 
и минахъ покрай Брумово, а това се вижда и отъ Скаль- 
К0ВСК1Й (ц. д. 87), гд-Ьто между българските села въ Беса- 
рабия се споменува и ;,Бупаранъ, на р-Ъчк^Ь Малнй- 
Бургмжь, основана Болгарами въ 1830 год., домовъ 127, 
жителей Румелийскихъ Болгаръ 93 сем., 500 о. п. душъ". 
Понеже това село е съществувало и слЬдъ 1848 годъ., 
очевидно е, че не „всички" копаранчани ех отишли въ 
1^усия, а МН01Ч) ще да с^б се спр^кки, като отивали за 



158 



Русия, въ днешно Брумово, гдЪто сетн^ заседнали и н^кои 
отъ тЬзи, що се завърнали отъ Русия. 

Пашайтъ — тукъ има покрай турското население 
(120 к.) и анадолски българи (25 к.). 

Коклуджа (30 к. б. и 4 к. т.) е бивше турско село, 
сега заселено съ котленци ]в^ разни други пришелци. 

Арнаутларъ (15 к. б. 35 к. т.), попреди чисто 
турско село, а сега има тукъ и българи, придошли отъ 
разни м^ста. 

Въ всичкит^ други села отъ Варненска околия населе- 
нието е турско, като не сайтаме съвс^мъ незначителното 
число българи, които ги има и по турскигЬ села тукъ- 
там4 до по 2 — 3 кхщи. Нека заб-Ьл^Ьжимъ, че селото 
Кумлуджа (по-напр-Ьдъ Долня Кумшуджа*) е населено 
съ възълбаши. 

Балчишка околия. 

Големи села по Балчишко, сравнително съ тяхното 
множество, има малко, а изобщо българскиятъ елементъ 
и тукъ е въ меншество пр^дъ турския. Както се каза, и 
тукъ, колкото има българи по селата, всички се указ- 
ватъ пришелци все отъ реченитФ три категории, споредъ 
вр-Ьмето на заселението. 

И въ града Балчикъ (276 к. б.) българигЬ не еж 
старовремски жители, нито еж по потекло отъ една м'Ьстность. 

Дйшбудакъ (115 к.), както се посочи по-гор-Ь, 
сега е заселено съ ,загорци' отъ Одринско, именно отъ 
селата Татарларъ, Кюкюлеръ, Коджатарла и др. 

Теке(90 к)е населено съ одринци — ,загорци' 
отъ Чокинската нахия (Одринско), именно отъ с. Вайсалъ. 

Гейкчилеръ (90 к.). Въ турско вр-Ьме тукъ еж 
били заселени (отъ 1828 г.), както се 1саза по-гор*, тракийци 



}54 



откъмъ Стара Загора, а сл^^^ъ освобождението тукъ на- 
и^сто турцит^ се заселиха одринци отъ Вайсалъ, Та- 
тарларъ и др. 

Екрене (40 к.) е заселено съ нови одринци отъ 
сжщит*, които еж въ Дишбудавъ и Теке. 

За Чаталларъ (55 б. 55 т.) ио-гор4 се каза, че 
половината е населено съ татари и половината съ нови 
пришелци българи отъ с Крушево и с. Кула (Лозенградско). 

Ботевско, бивше А лак ли се (31 к.). Тукъ има и 
стари, черноморски гагаузи, и нови пришелци, българи 
отъ Одринско. 

Сар^муса (34 к.) е чисто българско село, засе- 
лено сл4дъ 1828 год. отъ еркечани и гуличани. 

Шабла (226 к.) — заселено сл^дъ 1828 год. огь 
тракийци. То ще Да е било по-напр^дъ гагаузско село, 
понеже споредъ Иречека (Се81у 607) въ Бесарабия имало 
пр']^селени гагаузи на 1829 год., и то изъ Шабла, Кара- 
манли и др. 

Дуранкулакъ (60 к.). Тукъ еж сжщо такива 
трайкийски пр']^селенци, каквото еж и въ Шабла. 

Сатълм^шъ (48 к.), населено съ тракийци огь 
1828 год. 

Гь6ре(70 к.), бивше турско село, сега ново заселено 
съ българи отъ разни страни. И българигЬ въ Гурково 
(по-прЬди наричано ,Гяуркуюсу', до 36 к.), Гар- 
гал^къ(42 к.), Елибей(11 к.), Чаирл^гьолъ(14 к.), 
Кълъкчи (17), Карапча (т. Гарибча 42 к.), Сеидъ 
Ахмедъ (15 к.), Куртъ-Думанъ (20 к.), Кая-бей- 
кьой (23 к) и др. еж сжщо тъй, както и въ Гьоре 
все новозаселени и прЬдставятъ смЬсь по потекло и 
нар']&чие. 



155 



Добришка околия. 

Най-многото българи въ Добришка околия с& наста- 
нени сл^дъ Одринския миръ, а пр^бладаещето мно- 
зинство отъ тЬхъ еж все тракийци отъ Старозагорско, 
Сливенско, Ямболско и Каваклийско; по-малко с& отъ 
Балкана. Не еж малко и повити прЪселенци сл^дъ по- 
следната война; особно тр1бва да се отб'&1^атъ много 
пр^еления изъ ромънска Добруджа, гд^то българигЬ тъй 
с&що сравнително с& все нови колонисти отъ ^верна и 
южна България. 

Бъ самия Добрйчъ (по-пр^ди Х.-Оглу-Пазарджикъ ; 
на 1891 г. 644 к. български и 1157 к. небългарски) 
българското население датува съ твърд']^ малки изклю- 
чения главно отъ сто години насамъ. Тукъ има и гагаузи. 
Българите тукъ най много произхождатъ отъ Еотелъ, има 
ги и отъ Габровско, отъ Коприщица, па нам^рихъ семейства 
дори и отъ Б^ла Слатина. Осв^нъ това отъ околните 
села постепенно се настанявали българи, които по 
потекло С2 отъ Тракия, така че градътъ Добрйчъ съ 
своето българско население гор^-долу представя разно- 
образния новъ български елементъ, който жив^е по окол- 
ните села. Ето за примеръ неколко села, които съ своето 
население представятъ изброените три главни типа коло- 
нисти. Требва да отбележимъ, че въ Добришко съвсемъ 
малко села има, гдето българите да не с& смесени съ 
турци, а изобщо големи чисто български села нема. 

Ези-бей (по-преди Азисъ-бей, 60 к. бъл. и 30 к. тур.) 
е заселено съ българи изъ с. Бозосмждье, Старозагорска 
околия (Тракия) на 1832 год., когато били на п&ть да 
се преселятъ въ Русия и се спрели тукъ, тъй като не 
имъ било вече възможно да се върнатъ назадъ. 



1Ьб 



Въ черковния дворъ прочетохъ слЬдния надписъ на 
една надгробна плоча: 

„Тука почиватъ бреннигЬ останки на свещенника 
Пасхаля изъ село Козосмддхе. Той е билъ пьрвнй осно- 
ватель на българските селенхя въ Добруджж отъ год. 1832. 
Отъ неговъ имотъ е въздигнато българското училище въ 
село Гелинджйкъ, рхкоположенъ на 1808 год., пр4д- 
ставилъ ся е пъленъ съ дни на 1866 год. Дек(ември) 10. 
Село Азисъ-бей". 

Старозагорското наречие хубаво се е спазило и до^ 
сега у прйселенцит-Ь въ Езибей. 

Нека да заб^л-Ьжа тукъ още за характеристика, 
какъ се търкаллтъ по нашитЬ села ц-Ьнни старини, че 
оградата на черковния дворъ откъмъ една т4сна улица 
е подпр'6на съ валчеста мряморна колона съ римски 
надписъ, който захваща съ името на рим. царь „Зеуегиз". 
Тоя 5камъкъ' билъ донесенъ отъ м-Ьрата на село Кара- 
Синанъ. Господинъ К. Шкорпилъ дохаждалъ пр^Ьди дв4 
години и снелъ копие отъ надписа. 

Ботево (бивше Юшенлй, 148 бъл. 5 тур.) е заселено 
на 1832 год. отъ селата Гулица, Еркечъ, Копаранъ и др. 
Въ Ботево, което тогава се казвало Юшенлй, пришелцит* 
заварили български гагаузи, които се побългарили съ- 
всЬмъ, така че днесъ вече не се отличаватъ едни отъ 
други (вж. по-гор* стр. 18.). 

Въ селата Владимирово (85 к. бъл., 15 к. тур.)^ 
Гьокче Дюллюкъ (45 к. бъл., 75 к. тур.), Капуджй 
махле (28 к. бъл., 22 к. тур.) и База^ртъ (58 к. бъл., 
124 к. тур.) — ех настанени емигранти отъ с. Главанъ, 
(Каваклийско), и то сл^дъ Одринския миръ. 

Въ Коркутъ (8 к. бъл., 30 к. тур.) има няколко кхщи 
одринци, пр']&селени на 1832 год. И тукъ пришелците 



\Ь1 



заварили дв'1-три кжщи български гагаузи, които с&що 
така, както и въ Ботево, скоро се побългарили съвс^мъ. 

Въ Османфак^ (20 к бъл. 29 к. тур.) българит* 
с& дошли на 1884 год. отъ ромънска Добруджа, а именно 
отъ селата Чинели, отъ Бапгеьой (2 к), Бештепе (6 к.), 
Бникьой (2 к., всички въ Бабадашко), попотекло все отъ 
Ямболско и Сливенско. — Има и 3 к. котленци и 2 к. 
отъ самия Бабадагъ. 

И въ Голямо Чамурли (21 к. б., 34 к. т.) бълга- 
ригЬ ех нови пр-Ьселенди отъ ром. Добруджа, изъ селата 
Каталой и Еникьой (Бабадашка околил). 

Средно Чамурли (8 к. б., 48 к. т.) е населено 
неоткол* отъ прйселенци отъ руска Бесарабия, изъ 
областьта на Бомратъ; т^ по потекло с& тракийци. 

Въ Малко Чамурли (24 бъл., 15 тур.) сд на- 
станени ямболци, пр'Ьселени сл']^дъ Одринския миръ. 
Сащо такива нови колонисти отъ Одринско с& заселени 
въ с. Карабашл* (8 к. б., 34 к. т.) южно отъ Добричъ, 
а сжщо тъй нови одринци еж и въ Сердименъ, юго- 
западно отъ Добричъ, докато въ близкото село Сар^- 
Махмудъ (2 к. б., 49 к. т.) българит*, пакъ нови посе- 
ленци, произхождатъ отъ Котленско. 

Въ Деведжйкьой (65 к. б., 37 к. т.), което лежи 
сЬверно отъ Добричъ близу до ромънската граница, има 
пр4селенци българи отъ пр^ди десетъ години изъ Бесарабия, 
а по потекло гЬ еж стари българи отъ съртското село 
Косовецъ (Босовча) въ Новопазарска околия. 

Като считаме за нови колонисти заселенигЬ слЬдъ 
посл4днята руско-турска война, а всички други за стари, 
можемъ разпрЬд^Ьли селата отъ Добришка околия, въ 
които имъ колко год-Ь значително българско население, 
на сл'Ьднит'Ь дв§ категории. 



158 



I. Стари 11р'Ьселенци: Богданово, Валалий, Опанча, 
Семизъ Алж, Армутлий, Ботево, Владимирово, Ба- 
пуджи Махле, Ели бей, Ези бей, Барали, Бара 
синанъ, Суютчувъ, Богдали, Богдали Чамурли, 
Дели Юсуфъ-коюсу, Енидже-Хайдаръ, Баралезъ, 
Бара Суларъ, Малко Чамурли, Айдънъ-Чофа, Алъч- 
кьой, Башбунаръ, Гелиднжикъ, Бабасакалъ, Чаир- 
харманъ и Янъкларъ. 

П. Нови пр^селенци: Бара- Баш л^ (одринци), Бю- 
чукъ-Ахмедъ (отъ Силистренско), Сар^-Махмудъ 
(котленци), Сердименъ (одринци); Дургутъ-Балфа, 
Дурбали, Узларъ, М. Базауртъ, Бованлъкъ, Гюр- 
генли, Деведжи-кьой, Голямо Чамурли (всички пр*- 
селенци отъ ромънска Добруджа); Фъндъкли, Ени- 
махле, Хардали (отъ ром. Добруджа и отъ Одринско); 
Басъмкьой (котленци), Мелеклеръ (отъ Силистренско), 
Неби-коюсу (отъ Балчишко), Средно Чамурли (отъ 
Бесарабия), Сусускьой (одринци). 



Силистренска, Куртбунарска, Аккадънларска и Тутра- 
канска околия. 

И въ четирит^ тия околии пр']&обладава навеЬк&д^ 
турското население, та и тукъ животътъ на старото бъл- 
гарско население е билъ въ минали вр']&мена несносенъ 
и речи невъзможенъ. Поради това, се разбира, че когато 
се захванало пр^селенческото движение у българигЬ въ 
посока къмъ Блашко и Русия, останкигЬ отъ старата 
българщина тъкмо въ тия области, близки до Дунава, 
първи ще да еж се възползували да минатъ въ Блашко. 
Изселвания отъ Силистренско и близкит^ околии въ 
Блашко тр']№ва постепенно и неЩ)'1к&снато да с& ставали 



159 



отъ началото иа турското владичество въ северна Бъл- 
гария, докато най-сетн*! посл^&днигЬ масови изселения въ 
сл']&дствие на руско-турскит^ войни пр^ъ двата мииали 
в']^ка не еж помели и посл^днитЬ дири отъ старото насе- 
ление тукъ. Като имахъ пр']&дъ видъ, че това подирното 
съвсЬмъ го н'Ьма въ по-южнит^ околии, както се посочи 
по-гор^, а именно въ околиит^ Добришка, Балчишка, 
Варненска и отъ часть и въ Новопазарската и Кеман- 
ларската, никакъ не пр'Ьдполагахъ да намеря сл^ди отъ 
старото м'Ьстно население въ Силистренско. Ала въпр']&ки 
туй неочаквано се указаха тукъ, ако и слаби, останки 
отъ ,стари^ българи и то само въ н']^колко села до самия 
Дунавъ. Д']&дит^ и прад^дит^ на тия останки, както раз- 
брахъ, неведнажъ еж б]&гали отсреща пр^Ьзъ Дунава и 
пакъ се връщали назадъ. И сега още има доста много 
отъ това старо население отср']&ща въ Ромъния близу до 
Дунава, отъ гд'Ьто п^^зъ посл'Ьднит^ двайсетина години 
гол']&ма часть постепенно се изселва назадъ въ България. 
Селата на старит4 българи тукъ лесно се местили: т4 
били принудени съ векове да жив'Ьятъ въ провизорни 
дамове' и ,землянки^, които лесно могли да се напущатъ 
и които поради своит']^ неудобства за жив'Ьеие не еж 
привличали неприятеля, нито да ги гори, нито да ги 
събар^!. Посочи се по-гор4, защо тия стари българи тукъ еж 
наречени ^гребенци" (вж. по-гор'Ь за носията на гребен- 
цитЬ, с. 64, 122.). СамигЬ ,гребенци' се помнатъ като стари 
жители, непрЪселени отъ друго м-Ьсто. Т4хъ ги казватъ и 
,ел ййци' (отъ турската дума ,елй', що значи равнина), защото 
се намиратъ все покрай Дунава по равнината. Нар']^чието на 
гребенцитФ съвършено се схожда съ хърцойското на- 
речие въ Шуменско и Разградско ; то е запазило особно 
много старини въ словаря си. 



160 



У гребенци-й и до днесъ се спазили много особности 
въ т']&хния жиБОтъ, поверия и обичаи. Така ми разказаха 
за обичая имъ ,буенец* — обичай да играятъ ,съ саби* 
на Лазаровъ день. Именно съставятъ се момински чети; 
една мома ще има свои 10 — 15 дружки. ПрЬдводителката 
имъ носи на глава си ,калпакъ' (въ с. Еалипетрово), 
даже се облича въ м&жски др']&хи (както е въ с. Понина). 
Тя носи ножъ или с4кира. Такива чети ще се обра- 
зуватъ 4 — 5 и г1 ще се срещнатъ на селския мегданъ 
и ужъ ще се ударятъ ,съ саби* („то безбиле н^^га имало 
и саби" — казваше една баба) и тамъ ще избератъ из- 
помежду прФдводителкигЬ ,едного*, сир. една, за ,войвода* 
и ще му правятъ сетн'Ь по ц4ло село разни почестЕ 
(Срав. съ ,РусалиигЬ* въ югозападна България). Въ Минист. 
Сб. XII. отд. за нар. умотв. 14. се споменра, че въ 
Преславско отъ сирни заговезни до Лазаровденъ се играело 
особено хоро, наричано ,боянецъ, (хоро несхванато). 
Това хоро безъ съмн^Ьние ще да е въ свръзка съ казания 
обичай у гребенцит-Ь. 

Осв'Ьнъ реченит* останки отъ старовремското насе- 
ление, всичкото друго българско население въ Силистренско 
и въ тригЬ ближни околии е ново, заселено тукъ най-рано 
въ началото на миналия в-Ъкъ; то представя пъстра 
картина отъ всички ония емигранти българи отъ Шуменско, 
Разградско, Балкана и Тракия, които въ разни времена 
еж се дигали да б4гатъ въ Русия. Обикновено тЬ сл^дъ 
дълги скитания по Добруджа, както е станало напр. съ 
емигрантите отъ с. Хърсово и др. (вж. по-гор* стр. 137.), 
безъ да минатъ Дунава, полека- лека дошли въ Силистренския 
окржгъ и тукъ, като намерили удобни м^Ьста, заседнали 
окончателно. Малка часть отъ т^хъ преминали и въ Влашко 
и Бесарабия, отгдето разочарувани се върнали назадъ 
съ намерение, да идатъ на старитЬ си жилища, останали 



161 



обаче въ Силистренско. Схщата картина, съставена отъ 
сжщигЬ елементи, представя българското население и въ 
ромъяска Добруджа. Азъ се постарахъ, като б4хъ миналата 
година въ Силистра и околностьта, по възможность 
точно да узная потеклото на околното българско на- 
селение, и тукъ ще изложа накратко, каквото можахъ 
да заб^'Ька. 

Първомъ ще укажа, гд-Ь се намира старото насе- 
ление — ,гребенцигЬ^ 

I. Старо население (^гребенци^). 

Както се спомена по-гор-Ь, гребенци има и сега 
отсреща въ Ромъния, и то по селата около Олтеница и 
Гюргево. Така напр. селото Чаку, срещу Силистра, е 
населено все съ гребенци; т* си запазили добр* носията 
и езика. Сжщо тъй и въс. Чоканещи жив^Ьятъ гребенци 
(„елййци*). 

Чисто гребенско село е По пипа, що лежи до Ду- 
нава, западно отъ Силистра (290 к.). Тукъ гребенцит4 еж 
известни като най-консервативни пазители на всички 
стари особности. 

Въ съсЬдното село В-Ьтренъ (137 к.) има гре- 
бенци, ала има и малко пришелци ,горненци^ (20 к.). 
И въ близкото с. Сребърна (150 к.) половината отъ 
населението еж гребенци, останалит* еж ,арнаути*, сир. 
македонски българи отъ с. Караарнаутъ, сЬверно отъ 
Разградъ, пр'Ьселени тукъ сл4дъ Одринския миръ (вж. по- 
гор-Ь с. 140.). 

Въ с. Айдемиръ, което е населено съ разни при- 
шелци, както ще видимъ по-долу, има само 4 — 5 кжщи, 
които се знаятъ за ,елийци* или гребенци. 

Гребенци има и въ с. Калипетрово, гд-Ьто еж 
настанени и пр-Ьселенци отъ съртскит^ села въ Шуменско. 

11 



162 



Селото Малка Кайнарджа (257 к., югоизточно отъ 
Силистра) е населено почти все съ гребенци; има малко 
и пришелци еркечани отъ селата Чаталларъ (Балчищ. ок.) 
и Хадърча (сега с. НиБОлаевка, Варнен. ок.). 

Пр'6зъ границата въ Ромъния има гребенци въ 
с. Алмалй (300 к.), което е населено на половина 
съ гребенци и на половина съ пр-Ьселенци иаъ съртский 
села по Шуменско. Отъ с. Алмалй ех заселени сега 
гребенци заедно съ реченигЬ пришелци отъ Шуменско 
въ бившето чисто турско село Топчии (56 к. б., 42 к. т. 
Куртбунарска околия). 

Сжщо тъй еж см'Ьсени гребенци съ шуменски 
пришелци и въ бившето турско село ХадЬрчелеби 
(50 к.), отъ което сл^дъ посл-Ьднята освободителна война 
турцит4 се изселили. 

Въ Аккадънларско има гребенско население въ 
с. Гарванъ (184 к.) и въ с. Ходжакьой (36 к.). Въ 
с. Хаскьой (55 к. б. 77, т.), гд-Ьто има и ,арна|ута' отъ 
селата Айдемиръ и Сребърна, сл-Ьдъ последната война се 
настанили и изселени отъ Ромъния, отъ с. Чоканещи, 
,елийци' — сир. гребенци. Сжщо така и въ Доймушларъ 
(80 к. б., 50 к. т.) има новопр^Ьселени гребенци отъ рече- 
ното с. Чоканещи въ Ромъния. 

Въ Тутраканско сжщото старо население е запааецо 
въ сл4днит4 села: Кадъкьой (133 к. б., 30 к. т.), Старъ 
Смиль (130 к.), Сарсънларъ (70 к. б., 40 т.), Белица 
(74 к. б., 50 к. т.) и Денизлеръ (63 к. б., 70 к. т.) 

Въ Спанчево (45 к.) еж см']&еени бадканджци сь 
ерлии; и въ Бр']^шленъ (93 к.) има малко ердии, но 
пр-Ьобладаватъ тукъ стари пр-Ьселенци отъ ДрАцрвсцо, 
Може да ги има и въ Синово, но не зная сигурно. 

Това СД останките отъ старото население въ чети- 
рите околии и въ пограничните области на Ромънид, 



II. Пришелци. 

Доста многобройнитЬ пришелци — хърцой отъ Шу- 
менско и Провадийско, именно главно отъ съртскит^ села, 
въ Силистренско минаватъ подъ име „шйковци". Не 
можахъ да узная, нито да се дос']^тя за произхода на 
това име, съ което самит^ тЬ не се наричатъ, а еж ги 
нарекли така околнит^ имъ съсЬди. И съ името хърцой 
ги наричатъ, когато искатъ да се приси^ятъ т^мъ или 
на гребенцигЬ. — „Ама ърцой тос ба!" — ще каже при 
случай балканджията съ ядовита ирония. Осв'Ьнъ шиковцит*]^ 
има немалко пришелци и отъ Тракия. Нека вървимъ за 
пр^гледность пакъ околия по околия. 

1. Сидиотренока околия. 

Въ Айдемиръ (310 к.) има преселени стари хърцой 
отъ селата Кабаколакъ и Хърсово, има стари пр4се- 
ленци македонци отъ с. Караарнаутъ (Разградско), има 
и балканджия и още, както се каза по-горЬ, и малко 
^гребенци*. Всички осв4нъ гребенцит-Ь еж заселени сл4дъ 
1828 год. Тукъ има още и до 60 к. власи. 

Най-гол^мъ интересъ пр-Ьдставятъ пр-Ьселенцит* 
отъ Караарнаутъ, които минаватъ тукъ подъ име ,ар- 
наути*. Тъй като въ самото село Караарнаутъ (Кеман- 
ларска ок.), когато б^хъ тамъ пр4зъ 1898 година, не 
можахъ да проверя, какви еж били изселенит* отъ тукъ 
пр'6згь 1828 год. ,арнаути^, останахъ въ уб'Ьждение, че 
гЬ еж били сжщиЕСки албанци. Ала когато по-миналата 
есевь (1900 год.) навгЬрихъ въ Айдемиръ часть отъ т\\к 
,арнаути*, разбрахъ по тЬхния говоръ веднага, че т-Ь еж 
македонци, които, требва да еж били преселени откжд* 
Костурско пр^ди н-Ьколко в4ка (вж. стр. 140.). Най-заб*-^ 
л'Ьжителна черта въ нар']&чието на айдемирскит'^ арнаути 

И* 



ш 



6, че то притежава още много сл4ди отъ старобълга][}- 
свото носово произношение (носовки). Сега въ Айдемиръ 
арнаутитЬ говорятъ ъи вм ж нпр.: бъщ^ (бхда), йЬкже, 
вънзеЛу тръндИу крънту кгаделка, мгмж, го«т., рг^ка, и пр. 
и ен'Яи вм. д^ грляда, гллмдам, зяит, лнзив, Блямтва 
мянсу, т^кжко, тешки, прг^«дйво и пр. (вж. по-подробно 
въ статията ми Дрнаутит* 'в% Силистренско й сл'Ьди ой 
носовки въ гЬхния езикъ', въ Пер. СйиС. ЬХ1.). 

Калипетрово (400 к.). Осв-Ьнъ гребенци тукъ ииа 
и отъ тъй нареченигЬ ,пШковци*, а именно отъ с. Чер- 
ковна, Косовча, Дерекьой, Аязма, Марков^^а (Провадийска 
околия) — заселени около 1810 г. 

Сребърна (150 к.). Тукъ има осв-Ьнъ гребенци 
още и отъ сжщит* македонци (,арнаути*) отъ с. Кара- 
арнаутъ, каквито ех и въ Айдемиръ. 

Караорманъ (153 к.) е населено съ прЬселенди 
отъ Разградско, именно съ стари жители отъ Кабаколакъ, 
Хърсово и др. 

Бръчма (154 к.). Тукъ еж ,арнаути* отъ Кара- 
арнаутъ и разградски ерлии, каквито с& и въ Караорманъ. 

Бабукъ (287 к.) — ерлии отъ Разградско както 
и въ Бръчма, и то съвършено сходни съ гребенцитЬ: 
оставятъ ризигЬ си да висятъ навънъ. Т-Ь еж отъ Хърсово, 
Кабаколакъ и Арнауткьой. Има тукъ и сливенци. 

Караомуръ (161 к.). Тукъ сд все прйселенци, 
каквито еж и въ Бабукъ. 

Алфатаръ (333 к.). Тукъ еж настанени прйселенци 
отъ Сливенско, нпр. и отъ с. Михайлово (Черкешлй) 
близу до Сливенъ. Старото население на Алфатаръ се е 
изселило въ Бесарабия пр']&зъ по-миналия в'Ькь, а именно 
на 1773. Ето какво намираме у Скальковсшй (ц. д. с. 5) 
по изселението на това село: „сждбит'! на войната дока- 
рали въ нашата страна още една доста голЪма българска 



община. Туй било йа 1773 година. ЖителигЬ на селото 
Флатаръ, близу до силистренската вр'1пость, на брой до 
400 семейства, се обърнали въмъ тогавашния главно- 
командуещъ на русвигЪ войски графа П. А. Румянцовъ 
Задунайски съ молба, да имъ даде покровителство и защита 
при преминаването ивгь въ Русия, гд^то т* желаели 
да се заселятъ". Графъ Румянцовъ милостиво ги приелъ 
и понеже пристигнали есенно вр']&ме, прекарали вр']&менно 
зимата въ селата Димитриево, Аджамка и Диковка. Сетн']^ 
се настанили въ с. Ольшанка въ Бобринецкия уездъ на 
Херсонската губерния. На 1818 год. т-Ь били обърнати 
заедно съ БугскигЬ козашки колонии въ ,военное поселение^ 
Т^ брояли до 300 к&щи и еж запазвали до половината 
на миналия в^къ съвс']&мъ добр^ своя езикъ и обичаит^ си. 

Бръчма-еникьой (62 к), бивше турско село, сега 
населено съ българи отъ Бръчма, Бараорманъ и др. 

Гюргенджикъ (100 к.), населено съ пришелци отъ 
Сливенско, именно отъ с. Берменли, и отъ Ямболско. 

Малка Кайнарджа (257 к.). ОсвФнъ гребенци тукъ 
има и еркечани отъ Чатма и отъ Хадърджа (Николаевка) 
въ Варненска околия. 

Алифакъ (59 к.). Тукъ има пр-Ьселенци отъ Тракия, 
отъ с. Главанъ (Каваклийско), поради което се наричатъ 
,главанци'; има и 3 к. гърци. 

Пъндъкли (67 к.) е било турско село, а сега тукъ 
жив^тъ ,шиковци^, дошли отъ ромънска Добруджа, именно 
отъ с. Алмали. 

Б-Ьтренъ (137 к.) осв-Ьнъ съ гребенци е населено 
и съ сливенци и балканджии. 

Въ Татарица (86 к.) ех населени руси — „ли- 
пованци^ 



т 



Кзгртбунарока окоджя. 

Топчии (56 к.), бивше турско село; сега жителитЬ 
му ех смЬсь отъ „шиковци" и малко „1фебенци" — за- 
селени тукъ отъ с. Алмали (ром. Добруджа). 

Хадърчелеби (50 к.) е бивше турско село, а сега 
тукъ има шиковци и гребенци, както и въ Топчии. 

Въ Гол. Кайнарджа (45. к. б., 18 к. т.) еж сжщи, 
каквито ех въ Хадърчелеби и Топчии. 

Въ Бараново (109 к), Аратмаджа (61 к.), Бонавъ 
(82 к.), Карапелитъ (110 к) и Кайракъ (58 к. б., 
1 2 к. т.) ех пр-Ьееленци отъ Тракия, именно отъ с. Главанъ 
(Баваклийско) и се казватъ ,главанци'. 

Арабаджи (32 к б., 78 к. т.) е населено съ гла- 
ванци и нови пр'§селенци ямболци, дошли тукъ сега отъ 
с. Банлия (ром. Добруджа). 

Бейбунаръ (31 к. б., 73 к. т.), по-пр-Ьди чисто турско 
село, а сега тукъ наполовина ех българи отъ Алмали 
и околноститЬ му, именно шиковци, гребенци и др. 

Акбунаръ, бивше чисто турско село (на 1891 г. 
имало само 95 турски кхщи), но сега тукъ има и българи 
отъ Бабукъ и др. 

Олукли (70 к. б. 30 к. т.) — бивше турско село; 
българит]^ тукъ ех заселени отъ Балипетрово и окол- 
ните села. 

Гюллеркьой — бивше турско село; въ посл-Ьд- 
нигЬ години се заселили и българи отъ Балипетрово, 
Алфатаръ и др. (на 1891 г. имало 150 к. тур. и само 
3 к. български). 

Аккадънларска околия. 

Въ тая околия има само 4—5 села съ българско 
население, както се каза по-гор*!, а именно: въ Гарванъ 



(184 &) в Ходжакьой (36 к.) жив^ятъ стари гребешщ; 
въ Хасвьой (55 б. 77 т.) има новодошли гребенци 
отъ Рокъния, а осв^нъ т^хъ тувъ има и ^арнаути^ отъ 
Лвдемиръ и Сребърна; въ Доймушларъ (80 к.) с2що 
така еж гребенци, новопр-Ьселени отъ Ромъния (отъ с. Чока- 
нещв); въ Голебина Чаталджа (28 к.) българигЬ 
еж навонр'||селени, а С2що такива еж и въ Сънър- 
енк-махле (25 к. б^ 81 к. т.) и въ Токмаввьой 
(20 в. б, и 78 к. т.). 

Тутравансва оводия. 

ОсвЬнъ въ споменатигЬ села, гд4то има стари 
гребенци, българско население има още въ: 

Станчево (45 к), населено съ балканджии. 

Бр-Ьшленъ (93 к.) — балканджии отъ Др-Ьново. 

Вискьой (56 к.) — пр-Ьселенци отъ Разградско, 
отъ с. Хърсово (1828 г.). 

Кузгунлукъ (62 к. б. 54 к. т.) — нови пр-Ьсе- 
ленци отъ Лозенградско (Одринско); селото е било по 
пр4ди черкезско. 

Кара-Коджаларъ (43 к. б. 52 к. т.) — схщо 
тъй пр-Ьселенци одринци. 

С-Ьново (44 к,) — пр4селенци отъ Разградско. 

Ромънска Добруджа. 

Изложението ми не би било пълно^ ако не би се 
споменало тукъ и за българското население въ Добруджа, 
което до последната руско-турска война съставяше не- 
отд'Ь1на часть отъ българското население въ българската 
часть на Добруджа. 

Споменахъ по-гор^Ь, че и въ ром. Добруджа бъл- 
]^рсвогго население състои отъ сравнително нови цосе- 



168 



ленци отъ края на по-миналото столетие насамъ па дори 
до последната руско-турска война. По потекло тия по- 
селенци се указватъ приблизително отъ сжщигЬ м-Ьста, 
отъ които произхождатъ и българскигЬ колонии по 
Силистренско и Варненско, тъй като повечето отъ гЬхъ 
ех заседнали тукъ, сл4дъ като по няколко години се 
скитали по Добруджа сл'§дъ Одринския миръ. Именно най- 
удобниятъ пжть за Русия, кжд4то 64 се насочилъ главниятъ 
порой на преселването, е минавалъ пр-Ьзъ Добруджа. 
И тъй отъ какъвто съставъ е българското население 
въ Силистренско, отъ сжщо такъвъ съставъ е то и въ 
Добруджа. И тукъ инди главниятъ пр4селнишки елементъ 
произхожда отъ Шуменско-Провадийско, отъ източния 
Балканъ (между Котелъ и Гулица), и отъ тракийци отъ 
Сливенско, Ямболско, Каваклийско и Одринско. Изв-Ьстно 
е, че котленци въ турско вр-Ьме много ход-Ьха по До- 
бруджата като овчари, та би пр4дполагалъ чов-Ькъ, че 
котленци между прФселенцигЬ ще да съставятъ много 
значителна часть. Ала указва се, че такова значение не 
бива да отдаваме на котленскит* овчари, тъй като 
твърд'Ь много отъ т^хъ дълго вр^ме прекарвали тукъ 
неженени и се върщали сетн-Ь пакъ въ Котелъ (вж, 
и по-горе с. 41). Подобно на еркечанит-Ь и гулнчанигб 
се указватъ добри колонизатори и близкитЬ айтоски под- 
планински селяни отъ с. Копаранъ, Ораманъ, сетн4 отъ 
селото Главанъ (Каваклийско), и най-сетн^Ь одринцит^ 
изобщо, особно откъмъ Къркклисийско (Лозенградско). Отъ 
сЬверна България енергиченъ и жилавъ колонизаторски 
елементъ се указватъ изселените отъ съртскитЬ села тъй 
наречени въ Силистренско „шиковци", отъ които има много 
и въ ромънска Добруджа и въ Бесарабия. 

Да си мислимъ, че въ Добруджа, като изключимъ 
градовет-Ь, има и старовремско българско население, би 



169 



било голяма самоизмама. Фавтъ е, че само турсвиятъ 
елементъ тукъ, който въ турско вр4ме бЬше най-много- 
бройниятъ и който и сега, 'въпреки постоянното му изсел- 
ване, достига до 25,000 души, може да се счита за старъ, 
понеже отъ часть датува той отъ вр-Ьмето на турското 
завоевание на тая страна. По-старит-Ь хора въ североиз- 
точна България, които еж имали работа съ Добруджа 
пр^ди 70-тина години, и сега я помнятъ като страна 
пуста, населена повече съ турци и татари. Като при- 
казвахъ съ най-стария сега чов']&къ въ с. Баспичанъ 
(Новопаз. околия), дфдо Ангелъ Дечовъ — сега на 90 г. — 
който помни и войната отъ 1828 година, изрази се за 
Добруджа така: „Из Добруджа българи нЛмаше дип; 
имаше караманлйя еннйл; драгия нямаше, татари се 
бяа". Разбира се, че подъ Добруджа д^до Ангелъ ще да 
е мислилъ повече южната часть отъ Добруджа, гд^то и сега 
пр'Ьобладава турскиятъ елементъ. ВсЬкакъ ядката на бъл- 
гарския елементъ въ Добруджа е посадена въ вр'Ьме на 
голямото изселение на българигЬ между 1801 и 1812 и 
сетн-Ь сл'Ьдъ Одринския миръ. И сл-Ьдъ това, до 1850 год. 
продължавали да се заселватъ въ Добруджа разни народ- 
ности, отъ които власигЬ държатъ първо мФсто сл^дъ 
българит*. Не е безинтересно да приведа тукъ една ста- 
тистика на населението на Добруджа, като се разбиратъ 
подъ Добруджа и околиит* на Добричъ и Балчикъ, изло- 
жена въ „Цариградски в-Ьстникъ" 1850 год. бр. 9. Ето 
какво е казано тукъ подъ рубрика „Восточно-с^верна 
Болгария" : 

„Въ гостолюбивит-Ь пазухи на Доброджа прибягнали 
еж толко злополучни человЯци, щото ц'Ьлий народъ на 
това красно мЯсто составлява се сега отъ люд1е, които 
найнапредъ ся лишиха отъ своето отечество и не имаха 
отъ що да живеятъ. Подбуждани отъ нужда да найдатъ 



176 



едно пршб^тквще и мало хл'Ьбъ, двадесетъ разви народи 
дойдоха въ това м-Ьсто и найдоха тамо не сано потр^- 
ното си препитате, но и ср'Ьдства да добиятъ едно доста 
почтенно лжкаше. ВситЬ жители на това м'Ьсто не ихаха 
друго нам4рен1е, кога дойдоха въ Доброджа, осв^нъ пе- 
чалбата . . ." Сл*дъ тоя уводъ сл-Ьдва приложена ста- 
тистична таблица, споредъ която български е&мейства 
тогазъ е имало въ Добруджа всичко 8 734, и то въ казитЬ: 
Тулча 850, Сакча, Мачинъ 162, Хърсово 20, Бабадагь 
1007, Еюстендже 60, Мангалия 18, Балчикъ 682, Пазар- 
джикъ (сир. сегашния Добричъ) 932. Отъ тия цифри 
излиза, че въ Добруджа и тогава най-много българи е имало 
(ако се вземе въ смисълъ само на днешната ромънсва 
часть на Добруджа) въ Тулчанско и Бабадашво, както 
е и сега. Колкото и да не е точна тая статистика, все 
не ще да е пристрастна, понеже тя и турското население 
не показва много гол']&мо; споредъ таблицата турскиг! 
семейства възлизали само на 3454 а татарскитб на 2225; 
влашки с']&мейства имало 2980, липовански — 747, 
казашки — 1092, гръцки — 200, цигански 212, арапсии 
145, н']&мски 59, арменски 126, еврейски 150 = всичко 
13,892 семейства. 

Ако вземемъ въ внимание естествения прирастъ на 
населението отъ 1850 год. до 1877 год., който не ще 
да е билъ малъкъ поради големия и сега процентъ на 
ражданията въ Добруджа (44%) а тъй сжщо и постоянното 
прииждание на нови български поселенци именно поради 
изгоднит'^ економични условия, които пришелцигЬ нами- 
рали тукъ, може да приемемъ, че до посл^днята освобо- 
дителна война българското население въ ромънска До- 
бруджа, което споредъ горнята статистика на 1850 год. 
състояло отъ около 2000 семейства, най-малко ще да се 
е утроило, следователно ще да е достигнало до 6000 



сЬиейства, ж то павно по селата, докато по градовегЬ 
то ще да е пораснало петь, а може би и десетъ п&ти 
повече, така че заедно съ градовете то ще да е достигало 
до 8000 с]^мейства. Т^^ подирнит^ взети най-малко съ 
по петь члена на еЬмейство, даватъ всичко около четире- 
сетъ ж най-много до педесетъ хиляди души българи. Съ тая 
щ|фра се съгласява изчислението, което прави г. А. Ипгар- 
ковъ въ статията си „Румънска Добруджа'' (вж. Български 
Пр*гледъ кн. Ш. год. V. 80), като изкарва българския 
елементъ тукъ не по-малъкъ отъ 35,000 души и не по- 
гол^мъ отъ 45,000. Разбира се, че сл]&дъ освобождението на 
България гол']&мо число българи отъ ромънска Добруджа се 
пр'Ьселиха въ българска Добруджа, ала това число всЬкакъ 
не надминава естествения прирастъ на останалото въ 
ромънска Добруджа българско население пр^Ьаъ посл']^днит^ 
двайсетъ години, толкова повече, че то и сега, въпреки 
всички несгоди, които търпи, заима и споредъ даннит^ 
у Иширкова откъмъ економично благосъстояние първо 
м']&сто между другиг! народности тамъ. Т^ биха заимали 
и по численость и сега първо м'Ьсто, ако да не &Ь ромън- 
свото население чр&ъ усилена колонизация пр^ъ посл'Ьд- 
ний двайсетъ години повече отъ удвоено. 

Оъбуденостьта на българското население въ Добруджа, 
поради която то и днесъ още е въ състояние економично 
да се държи високо, се дължи именно на обстоятелството, 
че то произхожда отъ споменатите вече области на сЬверна 
и южна България, гдЬто населението е било и въ на- 
чалото на миналия в']&къ толкова развито, че е взимало 
дшво участие въ народните движения за освобождение, 
спомагало на русит^ въ г^хнит^ походи противъ Турция, 
излагало се пр-Ьдъ турцигЬ премного, та сетн* вече счело 
за невъзможно да остане въ Турция и потеглило да се 
прЬсели въ Русия. Потомх^и на това население именн^ 



172 



сх МНОЗИНСТВОТО отъ днешнит* добруджански българи. 
По-подробно, кои отъ кхд-Ь произхождатъ, ще укажа по- 
долу, споредъ скхднигЬ си св^д-Ьния, които се помжчихъ 
да събера отъ доста в4рни източници — разни по-стари 
хора, които сх живели по добруджанскит-Ь села. Ще по- 
соча по-главнигЬ български села, които се падатъ източно 
отъ Силистра въ ромънска територия и сетя'! ще укажа 
въ Бабадаашко и Тулчанско пакъ по-главнит^ български 
колонии. 

Югозападна Добруджа. 

Алмалй. За Алмали се каза по-гор'Ь, че поло- 
вината му население е старинско — ,гребенско^ и че 
другата половина сх ,шиковци^ Т&и подирнит^Ь еж за- 
селени тукъ на 1812 год. и произхождатъ отъ селата 
Енево (Янево), Каспичанъ, Равна, Кривна и Марковча въ 
Новопазарска и Провадийска окол. Бкканцит^ отъ Каспи- 
чанъ сед-Ьли на 1812 година отср-Ьща въ Ромъния, въ 
Каларагаъ, и една часть отъ гЬхъ по-скоро минали Дунава 
назадъ и заседнали въ Алмали (вж. по-гор-Ь с. . .). 

Буджакъ. Тукъ половината жители сх ромъни н 
половината българи отъ Сливенско и Ямболско. 

Есекьой. По-напр-Ьдъ тукъ имало турци и българи — 
,шиковци^ Турцит* се изселватъ, и българигЬ сх сега 
мнозинство. 

Ралица — шиковци и сливенци см^ни. 

Гърлица — сливенци. 

Куюджукъ — сливенци, каквито сх н въ Гърлица. 

Канлия — еркечани и гуличани. 

Къшла — главанци. 

Липница — ямболци и сливенци. 



173 



Малъвъ и Голямъ Гарванъ еж бивши турски села, 
а сега си! заселени съ ромъни и българи сл']&дъ посл'Ьднята 
руско-турска война. 

Паравьой — схщо тъй пр^селенци българи и ромъни. 

Добромиръ — одринцн. 

Демирдже — ямболци. 

Гелпунаръ — одринци. 

Тулчанока и Бабадашка околия. 

Ще вървимъ отъ Тулча накъмъ югъ. Въ самия градъ 
Тулча българското население, което споредъ статистикака 
на ромънигЬ сега възлизало до 3711 д. (вж. Иширковъ, 
ц. д. 86.), най-много произхожда отъ околнигЬ български 
села, ала има тукъ и много котленци, шуменци и др., 
които направо еж се заселили тукъ като търговци. 

Близкото село на югъ Фрикацей е заселено отъ 
ромъни и българи отъ разни м^ста. Такива еж разно- 
образни по потекло и българите въ с. Бе ш тепе, източно 
отъ Тулча, близу до Махмудие. 

Въ Еникьой (Ново-село) еж заселени ,заралийци' 
откъмъ Стара-Загора. 

Въ Хаджи-Гьолъ има гагаузи, гърци и българи 
откжд* с. Копаранъ, Анхрялска околия. 

Конгасъ. Едни еж тукъ отъ съртското село Чер- 
ковна (Провадийска окол.), а други откжд^ Стара-Загора 
(,заралийци*), а има и пр-Ьселени (на 1828 год.) отъ старото 
население на с. Гебедже (Б4лево) въ Варненска околия. 

Хаджиларъ — турци и българи, по потекло не- 
известни. 

Налбантъ — ямболци. 

Чинели — одринци. 



174 



«■^ 



Алибейвьой — гърци отъ Варненско, отъ с Ак- 
дере, и малко българи. 

Башкьой — ямболци. 

Армутли — турско село, но има тукъ и малко българт. 

Сатулново — отъ разни м-Ьста българи и новощ)*- 
селени сега ромъни. 

Бамберъ — българи отъ с. Главанъ (БавакдмКско). 

Черна (Западна Добруджа) е гол-Ьмо българско село, 
заселено отъ селата См'Ьдово, Ришъ и Драгоево (11р']&славсва 
окол.). 

Бабадагъ. Тукъ има до 1000 д. българи отъ разни 
м-Ьста. 

Баменка — българи, по потекло неизв^тни. 

Горно Чамурли — отъ съртскигЬ села Кривна, 
Равна и пр. (Провадийска околия). 

Долно Чамурли — отъ съртсткигЬ села (Провад. 
окол.), отъ селото Драгоево (Пр-Ьслв. окол.) и отъ Ямболско. 

Ески баба — български гагаузи и малко българи 
отъ разни м^ста. 

Бейдаутъ — има български гагаузи отъ Хамбарм- 
Караагачъ, и сливенци отъ с. Хайдаръ и др. 

Паша Къшла — половината еж ромъни и поло- 
вината българи отъ Драгоево и Ришъ (Пр-Ьсл. окол.). 

Потуръ — българи отъ с. Смядово (Пр4сл. окол.). 
Касапкьой — населено съ драгоевчани (Пр4сл. 
окол.) и тракийци, тъй наречени ,токани^ 

Каранасупъ — отъ Ришъ и Смядово (Пр'Ьсл. окох). 
Сар^гьолъ — българи огь Шуменско и Прова- 
дийско. 

СарЬюртъ — ямболци. 
Хамамджи — сливенци и ямболци. 



175 



Въ Алифакъ и Тестемеле, бивши турски села, има 
огь ново врЬме българи; схщо и въ Иршгаивъ, Юпан- 
^тже (бивши татарски села) и др. 

Има пръснати българи и по много други села въ 
п(Ьмалки количества, а като търговци и кръчмари ги има 
почти навс^КАД*!. 



Сега ще продължимъ нашия пр^гледъ на българското 
старо население по Русенско, Търновско и па западъ до 
западнобългарската граница. 



Русенска околия. 

Въ Русенския окрхгъ на 1893 г. е имало 84,074 
българи и 66,056 турци; българскиятъ елементъ преобла- 
дава главно въ русенската околия. Старовремското насе- 
ление тукъ вече по-често се ср^ща отколкото въ разгле- 
даните досега области, ала сравнително съ големината 
и плодородностьта на околията то и тукъ е много м^лко. 
Околията изобщо много редко е населена, и отъ обстоя- 
телството, че и тукъ половината отъ българското насе- 
ление е ново, преселено все отъ Балкана, се вижда, че 
старото население и въ тая околия повечето е изчезнало, 
било че е измрело вследствие на опустошения и несгоди, 
било че се изселило. А и тукъ именно е ставало изсел- 
ване въ Влашко, и то отъ давни времена, особно пъкъ 
то се е усилило отъ руските войни съ Турция насамъ. 

Старото население въ самия градъ както и по се- 
лата се разпознава и по говора. То главно запазва член- 
ната форма м. р. на -о, както е и въ Шуменския. По 
селата селяните се наричатъ ,ърцои', а носията, гдето 
е запазена старовремска, се схожда главно съ носията 



\% 



на ,ер^шигI' българи по Разградско и Шуменсво. Женит& 
около Русчукъ по селата носятъ или ,пещемали' ил^ 
тъй нареченигЬ ,кърленки*; кърленкит* пб-приличагж 
на балканджийскит^ фусти. Женигб носятъ на главата (и: 
една шапка, пр'1вързана съ кърпа, която придита яа» 
рога, и за това се казва ,рога^ Балканджийскигб ж^ни: 
носятъ сукмани, въ пб-ново вр^ме и набрани ф]гсти^ 
а никога пещеиади и кърленки, та по това се разно— 
знаватъ (вж. и иб-гор4 с. 63). Ала въ повечето села-^ 
жив^ятъ ерлиигЬ разм']^сени съ балканджии, та въ посл']^дн(^ 
вр']^ме силно влияятъ едни на други и се изравндватъ^ 
както откъмъ езикъ, тъй и откъмъ носия. Това хубаво 
заб&г-Ьзахъ въ селото Басарббво (147 к.), гд^то раз- 
м'6сомъ жив^ятъ ,ерлии' съ ,горненци* или ,балканджии'^ 
пр-Ьселени тукъ отъ Еленско, Габровско, ДрЬновско и: 
Търновско. Басарбово едно вр-Ьме било гол-Ьмо село съ. 
600 кжщи, имало тукъ и турци. На 1807. година поради: 
войната селото се пръснало и повечето му жители из- 
бягали пр4зъ Дунава отсреща въ Гюргево и околностьта, 
гдЯто посед-Ьли до три години. Баща му на Хаджи Георги 
Бойвовъ, който ми разказваше за тия събития, се родилъ 
тамъ въ Влашко. Сетн-Ь се върнали оа^ъ избЯгалитЯ само 
около 30 кжщи назадъ, а другитЯ останали въ Ромъния. 
Въ ромън. село Слобозйя, срЯщу Русчукъ, и сега имали 
басарбовчани свои роднини. На 1828 година селото „не 
се бутнало отъ местото си", макаръ че било пълно съ 
българи ,гьочуве^ (бежанци) откъмъ Разградско. Сл'Ьдъ 
1834 година турцитФ въ селото намал-Ьли, имало още 
н-Ькоя и друга кхща, но и тЯ отишли да жив-Ьятъ въ 
Русе. „А ние се нуждаехме отъ комшии — разказваше 
ми д'Ьдо Хаджи — а пъкъ въ Балкана тогава гЬснотия 
било, поминъкътъ много мхченъ, та взеха да дохаждатъ 
отъ тамъ да се заселватъ въ наше село. Турското пра- 



т 



Шгелегво не пр'Ьчсше никавъ на това и подвели Д^ имъ се 
отпусне отъ селската жкщ^ а м^Ьрата нй Широка ! Подир'Ь 
вато се утЬсниха, прикупиха кгд^ Лома н']&кои земи. 
Тогава додоха до 40 к&щи отъ Керека, отъ Балканьта 
додоха". Като дошли балканджиитЬ — то било на 
1854 година — турцигЬ въ Русчукъ много се проти- 
вили на туй, защото ,<1ердата^ имъ пас'ю1а въ басарбовската 
мЬра. Тогава за малко щк1и да се настанятъ тамъ 
черкези. Съ позволение на турското правителство взели 
тамъ да имъ правятъ село: щклп да се заселятъ 90 чер- 
кезски кжщи. Ала н']&кой си Хаджи Омер-ага силно се 
възпротивилъ на тоя планъ: "гой казалъ и на пашата, 
че той не може да позволи, щото въ най-хубавото село 
да се настанятъ хайдути, и 40 к&щи отъ направените 
за черкезигЬ самъ ,иктйсалъ* (съборилъ). Много добъръ 
чов^^къ билъ тоя Омер-ага. 

Понеже въ Басарбово се говори и ,же^ вм. ,ще^ и ,жз^ 
вм. ,щх', нпр. жх дбх, ж'идем (щх дойдх, ще идемъ), 
вероятно е, че има между прйселенцитЬ тукъ и тракийци, 
и то види се отъ съсЬдното село Щърклево, гд'Ьто се 
говори и за вм. щк: за йда и пр. 

1. Старовр'Ьмско население се е спазило въ Ру- 
сенска околия още въ т4зи села: 

Долапит* (112 к.); — Кулата (80 к); — Ср-Ьдни 
Чифликъ (53 к); — Пиргосъ (223 к.); — Иваново 
(96 к.) ; Въ тия села женитЬ носятъ ,кърлянка*, а пещемаль 
и рога се носятъ въ: Гагаля (186 к.); — Липникъ 
(135 к.; тукъ има и малко балканджии); — Просена 
(22 к.); — Божиченъ (55 к.); — Мартенъ (135 к.); — 
Табанъ (75 к.); — Ряхово (250 к.); — Бабово (90 к.); 
Сваленикъ (145 к.) и Костанденецъ (193 к. б. и 
49 к. т.). 

12 



\1& 



й. Старовр']&мско население, см']&сено сь при- 
шелци отъ Балкана — ,горненци^, има въ сл^^днитЬ села: 

Басарбово (вж. по-гор*); — Писанецъ (193 к.), 
тукъ балванджиит^ еж ,новаци^, дошли отъ 1854 годйиа 
насамъ; — Мечка (79 к.); — Красенъ (143 в.); — 
Бошовъ (114 к.), тукъ ерлиитЪ с& малко, а балкан- 
джиит^ еж заселени отъ началото на миналия б']&къ; — 
Червенъ(80к. б. и 62 к. т.), пр-ЬселенцигЬ тукъ са 
съвсЬмъ нови; — Тръстеникъ (103 к. б. и 179 к. т.), 
заселено съ ерлии и балванджии, настанени тукъ оть 
началото на миналия в^^къ. 

3. Села безъ старовр-Ьмско население: 

Щърклево (бивше ,КадЪкьой, 260 к. б. и 158 к. т.). 
Балканджиигб тукъ ех заселени отъ началото на миналия 
в'1^къ. Осп'Ьнъ че говорятъ же, жа (,жа ид&^ и за (,за 
дойдх'), гЬ и ,ря'-катъ, сир. употр^бятъ и частицата ,ря': 
„къдл оди ря?", ,,ела ря!" Всички тия б-Ьл&и отъ на- 
р']^чието имъ уп&тватъ къмъ южна България, а частицата 
ря, която ш,е да е вм. р-Ь (нав'6рно 3-то лице единст. 
числ. отъ аориста рЬхъ — р-Ь — р4) упхтва къмъ Ямболско, 
гд-Ьто се чува р^е (вм. р*!). Казваха ми, че отсреща въ 
Ромъния, въ селото Бъзъу, имало българи, които тъй 
сжтцо ,ря^-кали. Т-Ь били отъ схщит-Ь, каквито ех и бъл- 
гарите въ Щърклево. 

Червена Вода (298 к.). Тукъ ех балканджии, за- 
селени сл-Ьдъ 1854 год. отъ с. Златарица, отъ Килифа- 
рево и др. Въ вр-Ьме на кримската война въ Червена 
Вода имало до 10 кхщи български и 10 турски. Беятъ 
ги държалъ, за да му работятъ на чифлика. Като на- 
дошли сетн-Ь балканджиитЬ, малкото ерлии съвсЬмъ се 
разм'Ьсили съ тЬзи подирнигЬ. 

Въ Долньо Абланово (86 к.) ех стари балкан- 
джии; — въ Ново Село (198 к.) ех стари и нови пр-Ь- 



179 



еел^вщи балванджии; — въ Сливо поле (25 к.) ж Сърна- 
бей (сега „Борисово* — 93 в.) прЬселешщт^ ех нови; — * 
въ Нисово (108 к.) балканджиигЬ с& заселени насжоро 
сл'&дъ 1854 година.; — въ Бъзънъ (25 к. б., 110 к. т.) 
има българи, новопр^елени отъ Ромъния. 



БЪмиска околия. 

Б'Ьленската околия е по-гжсто населена, и старото 
българско население тукъ значително повече е спазено. 

Въ Б']&ла (487 к. б. и 110 к. т.), околийски 
центъръ, българското население е староврЬмско — хър- 
цойско. Селянит^ сами се наричатъ ,ърц6и^, а женитЪ 
,ърцдйки^ Тукъ женигЬ носятъ .пещемаль*, а мхжегЬ — 
черни гащи и ,бърденци* (= беневреци), — Б4ла е било 
наполовинъ войнишко село. Имало двама бейове и на 
единия се покорявали войницит^ а на другия — невой- 
ницит^, които се наричали ,айникежи^ Войниците не 
обичали да се женятъ съ ^айник^жки' и изобщо да се 
сродяватъ съ айникежит^. Едно вр^^ме въ Б'кка се носили 
особени калпаци, наоколо съ кожа, гор'!^ чиста кожа, 
а опакото съ кръстче. Заслужва да се отб1&л1шл тукъ и 
единъ особенъ обичай въ Б]§ла, който напомня гръц- 
ките есенни дионисии, та може би да е донесенъ въ 
Б'Ьла отъ н'1коя гръцка колония, която ще да е отдавна 
изчезнала. Именно 6'Ьленчани открай вр^ме си избиратъ 
съ особени тържествени обреди тъй нареченъ ^лозарски 
царь^ или дарь на лозята'. По-пр4ди тоя ,царь' се е 
избиралъ за три години, а сега го избиратъ вс^^ка година. 
На Трифуновъ день именно излазатъ съ ,вехтия^ царь въ 
лозята : всЬки ще си вземе бъклица съ вино, печена ко- 
копша и друга храна, и тамъ въ лозята става гощавка. 

12* 



180 



Пр^ди придружавали , вехтия^ царь съ коне, и царятъ 
давалъ вечерьта зобъ на конетЪ. Въ Лозята дохожда и 
попътъ отъ селото, тамъ се коли курбанъ, съ който посл4 
се гощаватъ. Докато трае гощавката, вехтиятъ царь най- 
сетн'^ ще стане и ще запита: „Бой иска да ми стане 
побратимъ?" Опр^Ьд-Ълениятъ вече кандидатъ става на 
крака и така се прогласява за ,царь^ Сл'Ьдъ това 
той се връща триумфално въ селото : носятъ го на ржц*, 
вс^^ки излиза отъ к&щата си съ пъленъ котелъ вино ис 
залива царя, главата му, съ вино. Царятъ пъкъ държи' 
въ ргка си китка и една особна икона съ кръстъ, които 
отъ старо вр4ме се пр-Ьдаватъ отъ царь на царь и се 
пазятъ у посл-Ьдния царь и до день днешенъ. Вечерьта 
става у новия царь гостба, а сетн'Ь на утреньта има 
и ,повратки^ — отиватъ у стария царь. ЗабЬл^ително 
е, че и турцит^, които жив-Ьятъ въ Б4ла, ход-Ьли на тоя: 
изборъ, при който се гърмятъ пищови, свирятъ гайди и пр. 
Турцит*! наричали лозарския царь „баа-падиша". 

ТурцигЬ винаги ек били въ Б-Ьла малцинство, 
както еж и сега, ала винаги е имало тукъ видни 
бейове. 

Стари, ,ерлии^ българи, каквито еж въ Б^^а, има още 
въ сл-ЬднигЬ села по БФленска околия: 

Батинъ (65 к.); — Горньо Абланово (164 к. б. и 100 
к. т.); — Кривина (92 к. б. и 14 к. т.); — Б-Ьлцовъ 
(44 к. б. и 30 к. т.); — Б'6ляново (52 к.); — Кацелево 
(118 к. б. и 103 к. т.); — Ц^ровецъ (40 к. б. и 33 к. т.); — 
Пепелина (54 к. б. и 24 к. т.); — Широково (83 к. б. и 
11 к. т.); — Табачка (175 к. б.); — Банско (125 к. б. и 
83 к т.); — Бъзовецъ (95 к. б. и 79 к. т.); — Бей 
Върбовка(120к. б. и 67 к. т.); — Др4новецъ (112 к.); — 
Копривецъ (166 к.) — и Горско Абланово ^42 к. б. ц 
142 к. т.). 



181 



' Въ Обр4тейикъ (104 в. б. й 79 к. т.) има ,ерлии', 
ала има и ,горненци^, заселени тукъ наскоро сл^дъ 1828 
година. 

И въ Дв-Ь Могили (109 к. б. и 71 к. т.) схщо тъй, 
както и въ Обр]^теникъ, има ерлии и стари балканджии. 

Не е старовремско населението въ другигЬ села по 
Б'&яенската околия, гд'1то има българи, а именно: 

Горня- (51 к. б., 19 к. т.)и Долня Манастир и ца 
(77 К.6, 9 к. т.). Г. Манастирица било пр4ди 40 години 
чисто турско село. Тогава почнали постепенно да се за- 
селватъ ,горненци^, та станали до освобождението 35 к., 
а сл^дъ освобождението придошли още 20 к. отъ Трявна, 
и отъ Габрово; пр^ди освобождението дохаждали отъ Само- 
водене, Ор-Ьховица и др. — Долня Манастирица било 
сжщо тъй турско село, а сега и тукъ еж горненци — 
повече трЬвненци. 

Острица(43к.б., 120к. т.). До освобождението било 
турско село; има стари гробища, които показватъ, че 
то е било н-Ькога българско село, а близу до Острица 
имало турско село, което се пр^Ьм^стило сетн-Ь въ Острица, 
когато българигЬ се разбягали отъ тукъ. Сега тукъ има 
нови балканджии. 

Ботровъ и Стърменъ еж били турски села, 
въ които сега еж заселени българи отъ БЬла. 

Въ Ломъ-Черковна (189 к. б., 12 к. т.) еж 
стари балканджии. 

Въ Осиково (95 к. б., 8 к. т.) еж нови пр^селенци 
отъ Тр^Ьвна^ Елена и Габрово. 

Въ Балабанъ (53 к.), Бешбунаръ (33 к.) и Гоьл- 
бунаръ (76 к.) еж нови прасел енци отъ разни м-Ьста. 

Въ Бр^стовица (73 к. б., 30 к. т.) еж заселени 
стари балканджии. 



182 



С&що И въ а Батошница (30 к. б., 105 т.Х Хал- 
ваджи-Инджекьой (119 к. б. 12 т.) и Хюджекьой: 
(102 к. б., 44 т.) населението не е старовремско. 



Балбунарсна околия. 

Въ Балбунарсна околия има само н']&колко села^ 
въ които населението не е изключително турско, ала и 
въ тия н-Ьколко села съ българско население това подир- 
ното повечето се указва новобалканджийско. Старо насе- 
ление, доколкото можахъ да узная, имало въ с. В 4 т о в о 
(90 к. б. и 265 к. т.), сетн-Ь въ с. Мало-Враново 
(22 к. б. и 75 к. т.), въ Гарванъ (19 к. б. и 37 т.), 
и Хотанецъ (25 к. б. и 32 к. т.). 

Въ другитЬ села българит'Ь еж пришелци, а именно 
въ Тетово (212 к. б. и 104 к. т.), гд4то бкли пр*Ьселени 
отъ Търновско и Шуменско; въ Черешово (113 к.) — 
пр^селенци отъ Балкана, а така схщо и въ Юперъ 
(155 к. б. и 55 к. т.). 



Горньо-ОрЪховска, Кесаревска, Търновска и 

Пасналевска околия. 

Колкото вървимъ на югъ отъ Б'ю[енска околия 
къмъ Търново и Кесарево, толкова повече ор-Ьдчава старо- 
врЬмскиятъ хърцойски елементъ, надъ който взиматъ върхъ 
пришелцит^-балканджии. 

Въ околията на Горня Оряховица стари български 
жители, които най-лесно по селата се повнаватъ по пеще- 
малит^, които носятъ женит^^ се запазили въ гбзи села 
(всички източно отъ р. Янтра): Карамца (114 к.); — 



18» 



Тръмбешъ (Горни я Долни Тръмбешъ 158 в.); — 
Кард-Хасаяъ (158 к); — Оушица (293 в.); — 
Л^Ьсвовецъ (1370 в) и въ сам& Горня Оряхо- 
вица (1119 в.)^ Старото население и въ двЯтЬ последни 
по-голЯми села на оволията и сега още хубаво вапазва 
старото си нар^Ьчие, вато употр^^бя съвсЯмъ посл'1довно 
и най-видння 6'бл'Ьгъ на наречието — членната форма 
М2ЖСВИ родъ на '0(у). 

Баба Василица въ Л'6свовецъ, която изпитвахъ по 
МАСТНИЯ говорь, съвсЬмъ хубаво говорЬше хърцойсвото 
нар'Ьчие, ваввото е спазено и по Шуменско и Разградско 
съ н'Ькои малки незначителни фонетични отливи; тя ми 
разказваше за свадби и годежи, какъ ставали едно врЯме: 
„сега кодвото иде свет 6 — по-башва става. Тогава ше 
гледат дар 6, ше си вал&сват онбто — род 6...; уто- 
дяха у 3 е т ь 5 . . .^ Като ми привазваше ва турсво вр^ме, 
какъ поминували, хвал'Ьше се, че нищо зул^мъ отъ тур- 
цш41 не помн'к1а: „тогива п5-лесно минавахме, сегй зля 
станъхме: нямаше тогйз да ти зймат чадото; раббша 
носеа тогйз, туряха един чилЛв: бернйво, бернйко — 
той събира д^нък; с бернйко ходеха и сеймбни; ако 
немаш, ше си биш главЪта, ши спичелиш за дбпътя 
ват доде — и това си ббше давнината . . .** Цитувахъ тоя 
отвъслекъ, колкото да изтъкна по*нагледно особеностьта 
въ говора на староврбмсвото население, воето населява 
и Л'Ьсковецъ и Горня-Ор'Ьховица. Въ тази посл^^нята 
има вече много придошелъ търговсви елементъ отъ други 
м'Ьста, така че старото наречие тукъ по-своро отстхпя пр-Ьдъ 
влиянието на чуждия елементъ, както тукъ и въ «/["Ъсвовецъ 
е отстл1Пила и старата носия пр'1дъ градсвит^ нови моди. 

И въ само Търново, доколкото има още стари 
семейства, се запазва и старото о-нарЬчие. Ала тъкмо 
по този б^^лЪгъ като сждимъ, се указва, че въ Търново 



184 



гражданскйятъ елементъ най -малко трй че'Гвър1'и от^ 
цялото българско население на града е првдошелъ отъ 
вънъ, а именно е балванджийски, и то най-много отъ 
Тревненско. Говорътъ на една стара жена отъ едно 
коренно търновско семейство (именно сестрата на Тодоръ 
Хаджи Паскалевъ, госпожа Ламбуша), която разпитвахъ 
съ ц'Ьль, да отбЬл'Ьжа особноститЬ на старото градско 
нарЬчие, напълно се схождаше съ наречието на ЛЬсковецъ 
и другит^ околни села съ старовр'Ьмски жители. Ако и да 
очаквахъ, все малко необ/.кновено 6'Ьше и за мене, като 
чувахъ и въ Търново да се казва напр.: „т'е бяа се 
турци — се до мусто, на долу сукако се турска махлъ 
беше, а пъкъ конако беше п5-долу; удари с крако" и пр. 

Специално въ Търновска околия има още ,ерлии^ 
само въ Самоводене и Михалци. 

Въ Еесаревска околия чисюто на старитй жители 
е съвс4мъ незначително. Въ само Кесарево българигЬ 
еж пришелци отъ околпитЬ села и повече балкаяджии. 
,Ерлии' еж, доколкото можахъ да узная, българит* въ 
Стражица (бивше Кадъкьой) и въ Чаиркьой. 

Ако прЬминемъ отъ Търновската околия въ бив- 
шата Паскал евска (а сетн^ Павликенска) околия, 
ще нам4римъ стари българи само още въ селата: Ра- 
даново, Одаит4, Ибричево, Горня и Долня 
Л и п н и ц а. 

По другит^ села въ казанитЬ околии българигЬ еж 
преселени отъ Балкана, а именно: 

Въ ГорньО' Оргьховска и Еесаревска околия въ: По л ско- 
Косово, Поликраище, Джюлюница, Драганово, 
Влашица, Писарево, Козаревецъ, Калтинецъ, 
Горско Ново-село и пр. и пр. 

Въ Търновска и Паскалевска околия балканджии 
еж (откъмъ изтокъ) въ: Драгижево, Малки Чифликъ, 



185 



Присово, Мердана и др. и сетн-Ь прЬзъ Янтра 
накъмъ западъ редомъ всички села: Мусина, Хотнйца, 
Р-Ьсенъ, Балванъ, Л^Ьсичери, Паскалевецъ, Па- 
трешъ, Върбовка, Димча, БЬла Черква, Долни 
Турчета, Павликяни, Баликастрово и Вишов- 
д л ъ. 

Сжщо така еж щЬселеяи. отъ Балкана българигЬ и 
въ н^кои отъ съсЬднит-Ь села по Севлиевско, като въ 
Сухиндолъ и Юруклери. 

И тъй отъ Б^кда на югъ, както вид']&хме, колкото 
има още видни останки отъ старото население, тЬ се 
намиратъ главно източно отъ Янтра, докато пр4зъ Янтра 
на западъ вече изключително влад']&ятъ балканджиигб съ 
изключение на гор-Ьпосоченит^ няколко села, гд-Ьто още 
старигЬ жители, именно женитЬ, запазватъ особната си 
носия — пещемалит^, докато по балканджийскигЬ села 
женигЬ носятъ сукмани и фусти. 



Свищовскс N Никополско. 

Като минемъ Янтра отъ Виенската околия, ст&пяме 
въ Свищовска околия, гд-Ьто има сравнително съ р-Ьд- 
костьта на населението доста много села съ старовремски 
жители ,полянци', които и по носията си съвършено се 
схождагь съ изв'Ьстнит4 намъ 6'Ьл'Ьзи, по които разпо- 
знаваме старовремското население отъ пришелцитЬ пла- 
нинци. Най-С2вщественигЬ, характерни части отъ облек- 
лото на полянците ги има по всички стари села въ 
Свищовско (вж. по-горе за носията). Ала вториятъ 64- 
л^!^ — езиковиятъ, по който още по-сигурно до тукъ 
се върви по диритЬ на стария хърцойски елементъ, 
главно членната форма на -о, вече не се указва 



186 



сигуренъ критерий, понеже съ изключение на н^вапю 
села близу до Янтра^ а именно Долня Студена, 
Яйджи, Пиперково, Караманово и Вардимъ, 
д-Ьто още се говори чденъ на -о, въ всички други стари 
села сега членната форма гласи, както и у балканските^ 
на "Ъу р^дко на -ът. Така напр. една бабичка въ 
селото Царевецъ, като разказваше за болната си дъщеря, 
каза: „були гь& (=еб) крак^**. Като я попитахъ, не 
помни ли да се е казвало въ селото имъ „крако'' — 
отговори ми^ че таково н'Ьщо не помни. При все туй 
селянигЬ тукъ се знаятъ за стари жители — ,ерлии^ 
Ала инакъ наречието на по^шнцит^ не се е изменило 
много, така че още явно личи свързката му съ нар&чието 
на хърцоигЬ отъ реченит* н4колко села, като Долня 
Студена, Пиперково и пр. А че изобщо по старитЬ села 
и по Свищовско въ минали времена, и то безъ съмн^^яие 
до неоткол']^^ се е употр'Ьбяла членна форма на -о, има 
доказателства. Първомъ очевидно е, че новата членна 
форма на 'Ъ(т) полека-лека е изм^Ьстяла старата на -о, 
идейки отъ западъ къмъ изтокъ. Въ село Пиперково, 
както се каза, още сжществува членъ на -о, казватъ нпр , 
„ох чи ма були крако". Когато попитахъ хора отъ 
село Чаушово, което се намира между Пиперково и 
Долня Студена, казватъ ли у гЬхъ ,болй ме крако*, отго- 
вориха ми, че въ тяхното село до скоро е имало ,кракд*, 
ала сега вече го изоставили. У гЬхното село имало по- 
развитички хора, че го „изм-Ьнили" на „крак4*. Сега т4 
се см-Ьятъ на долностуденчани, че не знаели да приказватъ. 
Гражданит* казватъ на селянит* по тия села „ърцби". 
Шма съмн']^ние, че за речената пром']&на въ езика силно 
С|Б повлияли многобройнит']^ балканджийски села откъмъ 
югъ и югозападъ, именно отк2Д'Ь Паскалевецъ, Павликяни, 
както и отк&д']^ Севлиевско. Тукъ еж, както посочихъ 



1Ю-го{^ най-развитнт4 ж год^ми български се1а 1^1!0 
Срлшдолъ, Бйш Черква, Мусина е пр. Бапанджиит^ 
тукъ С2 заселели прЬзъ първата половина на миналия 
вЪвъ. ОсвЪнъ. тЬхъ има балканджии, разпространени по 
цялото поле накъмъ Свищовъ до Дунава. Най-сетн'Ь не 
трЬбва да се забравя, че и въ по-старит4 села пр'Ьзъ 
миналия в^къ се заселвали балванджии, разм'1№0мъ съ 
хърцомт^ тава че влиянието на първит^ можало отъ 
часть да се отрази и въ езика на подирнит^, които еж 
ослабвали въ сравнение съ пришелцитб поради честити 
изселвания на старовр&1Свото население въ Влашко. 
Споредъ казаното трШва да пр^дположимъ, че и въ града 
Свищовъ, гд^о днесъ не се говори членна форма на -о, 
ще да се е употр'Ьбяла тази подирнята въ минали вре- 
мена, когато и селянит^ въ околнитб села еж я употр^ 
бяли. А че така е било наистина, нам^рихъ убедително 
доказателство въ единъ новобългарски дамасвинъ, писанъ 
въ Свищовъ на 1753 година, както се вижда отъ една 
записка на края. „Гейрг][е !3ць Петърь, Марта кв, съврьшй 
се писание 1753^. Че езивътъ на тоя дама(жинъ, до 
колкото съдържа чисто народенъ говоренъ елементъ, е 
тогавашното свищовско наречие, вижда се отъ всичко, а 
особно пъкъ по една дума, която и сега само въ Свищовъ 
я говорятъ: то е спомагателниятъ глаголъ 3 л. ед. ч. „е т и** 
(=г е); тая дума именно често се употребя и въ езика на 
дамаскина, гд'Ьто С2що така и членната форма м&ж. р. 
ед. % правилно върви все на -д и -дт или, когато н^ма 
ударение, на -у(т). Заб&г]^ителни с& въ тоя дамаскинъ 
и многобройнитЬ примери отъ родителенъ падежъ на 
члена м. р. ед. ч. -ТОГО и отъ туй съ]фатено -тог и 
-,туг' (пише се и ,т у к% нпр. попатого (попатуг, по- 
пахук); има и дателенъ падежъ отъ членната форма: 



1В8 



йоп^с^том» и попаткм. Че тия падежни аденнк форми ех 
били въ употр'Ьба пр^ди 150 години тъй, каквито С2 въ 
езика на дамаскина, вижда се отъ факта, че и сега се 
срЬща ,ч ИЛ яка тук' по Русчушко; въ Л^сковецъ азъ 
чухъ отъ баба Стоеница да казва, ,у попатого , а сжщитЬ 
форми ги има по-често и въ Шуменско. Дамаскинътъ 
принадлежи на свищовското читалище св. Бирилъ и Ме- 
тодий (№ 82), гд4то имахъ възможность да го чета. Отъ 
тоя дамаскинъ азъ извадихъ образци въ съчинението си 
,Членътъ въ българския и руския езикъ', гд4то подробно 
посочихъ съдържанието му (вж. Мин. Сбор. XVIII), а тукъ 
ще дамъ само няколко малки отк&слека, колкото да- се 
подкрЬпи по-уб^дително мнението, което по-горЬ изка- 
захъ за някогашната употр']&ба на членъ -о въ Свищовъ 
и по старигЬ села въ околията: 

Дьи йти писано въ пентикостарю на единъ 

п^т1^къ пендесетьчнш на Цариградь имапш единь мьжь 

Богат^^ 6'Ь воинь тръгна да иди к пз^стина ... и ис пьтъ 
вйд-Ь едного сл4пца, йбразктмк светеши катк слънце . . . 

И тамъ кат1{ вървеха, падна слЬпец^ А Леознъ... 

тръгна самсй да търси вода, дано намери да напой с л е п- 
цатйк . . .** — яИ на мЬсто кр*фъ изл-Ь мастило 3 нел, 
иприкаценаби със пов'к11ен1ет» кнезкво ръкъта 1(оанова 
сЗ 0)3 к р е дк до вечера, з а м ъ да т види мало и голямо. 
Боги минь дино, проводи 1а)анъ члов^ка на кн^зат^кь 
да мк са моли . . . И кн6з1{ повел* и дадоха ък ръкЬта"; — 
„Ни минаха много дине, шви се пресветаш богородица 
на сънъ и речи нъ с т а р ц а т к к, що заграждашъ такьвзи 
чуднии гиранъ, дет;; има да тичб таквази хубава вода и 
да нап^^Ава д^^ши и по 1{бава дбт;^ истйча сЗ п^^стина, са 
камикк детг^ напоАва страни, ала той пб сладакъ бти...''; — 
яКугй са сабйди старц« й санбт си"; — „а тИ като 
вид*!^ 41 6 т и пох^бава, она завиди, сати таквази б* завист- 



18& 



Айва, нищещи да ч»и дркга да е ти по х»бава с5 нел . . .* ; — ^ 
„Ала ват» б^ на лйцет? х^^бава, тьи а възлюбй мбмкк, 
дето единь день рбчи на бьщ)> си, ни нй тр'1бква ^!^нцко 
имаше, да ми стбришь едно добрб, д^тк намерих момата 
к цбстинА йща да мК а з^мишь рад жени. Тогйзи мк 
р^чи баща м», синко, на лй по прилича намь да з^мимь 
бдномк члш дьщирАта дето намь прилича, а ти йщешь 
неА, дето 6 ти. без рьц^, тни ради не прилича намь, ота 
незнаимь с) Еьвва рбда ети, да ни бьди сатъ кклок 
лбшавь родь ... и щи ни би гол']&мь срамь в рбдоть 
напш"; — „тогйзи са вьрна кнбзу със др'<{жйнита си на 
градо . . .; имаше на оумотси тьвьвзи згбворь . . .; като 
разбра (д)ти царють ли\|гал сЗ столсатъ си и Цариградъ 
ети п»сть . . . ; като вйде зар&рютъ, което 6 ти на 
с й ц ро т междк Родость и междо бстровот Купр*ски . . .** 
Свищовъ, като търговски градъ, винаги е привли- 
чалъ нови поселенци, главнит-Ь отъ които ех били пред- 
имно по-развитит^ отъ всЬка страна планинци откъмъ 
Ловчанско, докато отъ друга страна коренниятъ български 
елементъ тукъ постепенно се е намалявалъ главно чр-Ьзъ 
изселване отсреща въ Влапшо. Така на 1828 година 
по-гол^мата часть свищовчани минали Дунава и се 
настанили въ и около Александрия, и тамъ мнозина и 
останали. Освйнъ въ казанит* села: Долня Студена 
Яйджи, Пиперков,о Бараманово и Вардимъ 
старо население се е запазило още въ слЬднигЬ 
села по Свищовско: Царевецъ, СарЬяръ, Вързу- 
лйца, Бозловецъ, Българско Сливово, Хаджи 
Муса, Офча Могила, Козаръ Беляне, Бълга^ 
рене, Пети Кладенци, Л-Ьжене (тукъ половината 
селяни ех български католици — ,павликяни*), Стижа- 
ровъ, Чаушка Махала и Татй,ри. — Пещемали се 
носдтъ въ слЪднит^ отъ казанит^^ села : Вардимъ, Царевецъ^ 



190 



Караманово, Пипервово, Саръяръ, Козло&ецъ^ Българско 
Сливово, Долня Студена, Чаушево, Вървулица и Овча 
Могила, а въ другит^, именно като се захване отъ Хаджи 
Муеа, Чаушва могила, Българене и Стижаровъ (включи- 
телно съ т^хъ) та на западъ вече се носятъ и тъхме* 
ници; посл']&днигЬ тувъ пр']&обладаватъ. Могло би да ое 
каже накратко, че крайната западна граница на пеще- 
малигЬ въ Никополско е реката Осъмъ. Пр^зъ Ос&ма 
само въ селото Новачене се носятъ покрай тъкмеиицкт! 
и пещемали. 

Споредъ това и по Никополска околия въ старит^ 
села се носятъ тукъ-там4 пещемали. Така въ селото 
Лозйца ми разказваха, че по-пр^ди женигЬ носили садб 
пещемали и завезчици (сир. пр']&дня пр'1стилка) и ку- 
цуфйи и съ к&си ръкави (вж. пб-гор']^ стр. 68); Имало 
30 години, 01'какъ изл-^^и тъкменицит^, които дошли отъ 
западъ, отъ с. Въбелъ, гд^Ьто при все туй и сега още не 
ех пещемалигЬ изоставени. По другит^ стари български 
села въ околията се носятъ тъкменици, които еж синкави, 
именно въ Виная и Тръстеникъ, Слатина, Коиловци, Мър- 
шовица и нататъкъ на западъ, гд'Ьто вече захваща за- 
падното българско нар']&чие. Именно тавгь, гдФто на селя- 
ните казватъ вече ,шопи^ а не ,ърцой^ — тамъ захваща 
и западнобъ.1гарското нар']&чие. Като се иде отъ Нивополь 
къмъ Пл'1венъ, на селянит^ отъ Мечка нататъкъ казватъ 
„шопи^, а на селянит^ пр'Ьзъ р']&ката Витъ изобщо не 
казвали напр. „остави тоз ърцой"! ами „остави тоз шоп"! 
Нека заб&1^имъ, че на селянит^, като се захване отъ 
с. Пелишатъ (Пл^в. ок.) че до Свищовъ казватъ и ,нй- 
невци^, безъ съмнЬние, защото ще да ех говорили пб- 
пр'Ьди думата „нин4" (= сега), както хърцоит* въ Шу- 
менско. Сега в^ти тъдкуватъ това название инакъ: ужъ 
защото на иб-стария брать се казвало „нбне% та се не-^ 



191 



рекли ,нйневцц'. Отъ Вить на зададъ (въ облаетьга на 
вападното нар1^чие) именно въ Бр^тъ, Бомарово, Гигенъ, 
Зловучени, ШанлиевО) Славица, Рибенъ, Кацамуницсц 
Буковлавъ и пр. — се носдтъ в&си и по-т^ни, алени 
вълненици, които сл'Ьдвагь нататъкъ по Раховско л Б^о- 
слатинска 

Нека заб'Ьл'ккимъ че и пб на югъ^ аападно отъ 
Лъжене въ границигЬ на Плевенска околия, имециб въ 
посока къмъ Пл!Ьвенъ, гд']&то има няколко села. населени 
съ стари полднци (Радиненецъ, Български Бараагачъ, 
Каменецъ, Одърне, Катерица, Пелишатъ и Пордимъ), се 
нослтъ тъкменици. 

Въ самия градъ Ндкополь^ по мнението на по-стари 
хора^ както напр. на стария никополски гражданинъ 
Костаки Симеоновъ, винагм е имало българи пр^^ вр'Ьме 
на турското владичество, ако и да не ех били много 
въ сравнение съ турското население. Пр^ди педесетина 
Г0ДЩ1И имало въ Нвкополь около 80 до 40 български 
К21ЦИ. На 1§28 година пр1въ вр&се на войната Нико- 
поль 1:ор&(ъ. Руеит^ дошли и спомогнали, да се пр^се- 
лдтъ българите отъ града отсреща въ Ромъния, въ Турну 
Магурели. Сл']^ъ сключването на мира, повечето отъ 
изселените се завърнали, а н^^вои никополчани, 5 — 6 се- 
мейства, останали въ Турну Магурели, Т4 се родЬатть и 
до день двешенъ съ родяинит^ си въ Никополь, ндватъ имъ 
на гости и пр. С||нъ му на едного отъ тия, що с& оста- 
нали въ Т.-Магурели, именно на нЪкой си Ангелъ Бозатовъ 
по име Христаки, знаелъ български, но се считалъ сега 
толкова ромънинъ, че казвалъ: „ако имамъ българска 
К1)ъвь, оставямъ я да изтече". 

По Свищовско и Никополсво освЪнъ старо хърцойско 
население има и пришелци балканджии (надр. ивса ги и 
въ Стижаровъ, Червена, Дервишко, въ Бурумлии, 



192 



въ Божурлувъ И въ Кара Исенъ; има стари български 
павликяни, Еоито азъ считамъ за отдавнапгаи пришелци 
отъ Тракия (има ги въ с. Б-Ьлене, Ор^Ьшъ, Трънчевица 
и Лъже не); има още ново преселени банатски българи 
(въ Драгомирово и АсЬново), а схщо тъй и нови, 
малоазийски българи (въ Александрово и въ Авчаеръ, 
гд']&то има и ерлии) и най-сетн']^ власи (въ Шияково, 
Коприва, Сомовитъ и др.). 



Ловчанско и Севлиевско. 

Въ сЬверната часть на тия дв4 околии явно се 
вижда по народната носия у женит^, кавъ балканджий- 
скиятъ елементъ полека-лека постепенно е зас']&галъ въ 
областьта на полянцит']^, като се е движилъ въ посока 
на сЬверъ. Останкит-Ь отъ староврймскигЬ полянци тукъ 
дон']&йд^ могатъ да се сл^щть само по носията, докато 
наречието и тукъ, както и по Свищовско и Никополско, 
вече не може да служи за видимъ б^ЬлЬгъ по сжщиг1^ 
причини, които се указаха пб-гор']^ по отношение на 
полянцитЬ въ реченитЬ дв^Ь съсЬдни околии. Жениг1^ на 
,ерлиит'Ь' и по Ловчанско и Севлиевско носятъ ,тъкме- 
ници', алени и пъстри, и ,пе1цемали' сини, ала не тъй 
дълги и не тъй ситно набрани, както ех пб на изтокъ. 
Балканджийкит* се познаватъ по своит-Ь сукмани, особно 
пъкъ троянските балканджийки съ синит-Ь си сукмани. 

Пещемали, а покрай тЬхъ и ,хусти* (фусти отъ 
вълненъ платъ, новомодни като у гражданкит4) се носятъ 
по селата Бр-Ьстово, Какрина, Дивитаки, Смоченъ и 
Осма Калугерово (Ловч. окол.), Коевци, Агатово, 
Градище, Крамолинъ, Сърбе и Горско Сливово. 



193 



Въ село Дойренци (Ловч. ок) сега еж смЬсени пе- 
щемали и тъкменици, а с&що тъй и въ е. Александрово 
(бивше Кара-Хасанъ) и Слатина. Въ е. Др'Ьново и 
Владиня еж смесени ерлии и балканджии, поради което 
и носията се изм']&сила. 

Турскиятъ елементъ въ Ловчанско — Севлиевско сега 
е повечето изселенъ, ала той е билъ тукъ доста много - 
численъ и главно разм-Ьстенъ между р. Осъмъ и р. Росица. 
Въ изселенигЬ турски села сега еж настанени все 
балканджии. Като пжтувахъ отъ Троянъ къмъ Севлиево, 
разбрахъ, че селата Дебнево, Дамяново, Аканджилари, 
Кормечка, Душовб, Чадърли, Градница, Дерели, 
Сърбегли, Доброданъ, Врабевъ и Рабево били до 
освобождението все турски села, а само Берйево, гд4то 
прЬспахъ една нощь, се спазило отъ старо вр^ме вср4дъ 
тия турски села чистобългарско. А сега останали само 
въ Дамяново още 2 кжщи турски, въ Дебнево — 10 кжщи, 
а въ Доброданъ още половината жители еж турци. 
Турски еж били и ловчанскит4 се.1а Гостина, Горни и 
Долни Биволъ и Просекъ (тукъ имало и малко българи). 
Сега въ Гостина (50 к), сл4дъ като се дигнали турцит*, 
се настанили българи изъ околнигЬ села, повече отъ 
Какрина и Брястово, така че и тукъ се носятъ сега 
,пещемали^ По Ловчанско покрай Осъма има и села съ 
останки отъ н'&когашни български павликяни, напр. въ 
селото Горньо Павликяни (Киречли Павликени). Изслед- 
ванията си по някогашните павликянски поселения по 
Ловчанско и изобщо по сЬверна и южна България ще 
изложа отделно. 



13 



Приложение. 



Народни лични имена отъ източна България. 

Като допълнение бъмъ гор%изложен1ата характери- 
стика на населението въ североизточна България тукъ 
ще прибавя и списъкъ отъ народни лични имена, които 
си г2^бЬл^ж11xъ п&тувайки по източна България, а именно въ 
Алагюнъ (Алг. ^) Бургас, ок.), Аланкайрякъ (Алк., Бург. ок.), 
Байрамдере (Бд., Пр-Ьсл. ок.), Ботево (Бт., Добришка ок.), 
Вардунъ (В., Османп. ок.), Вр-Ьсово (Вр., Айтоска ок), 
Върбица (Вб., Османпазар. ок.), гр. Добричъ (Дбр.), Езибей 
(Езб., Добришка ок.), Карабунаръ (Кб., Бург. окол.), 
Кюлевецъ или Кюлевча (Кл., Новопазар. ок.), Мар- 
ковецъ или Марковча (Мк, Провад. ок.), Мехмечкьой 
(Мх., Бург. ок.), Пан(и)чарево (Пч., Бург. ок.), Подвисъ 
(Пв., Карнобат, ок.), Равна (Рв., Провад. ок), Салманово 
(Слм., Пр-Ьслав. ок.), Сар-Ьмуса (Срм., Бург. ок.) Смядово 
(См., Пр4сл. ок.), гр. Тр-Ьвна (Трв.), Търновско (Търн.), 
Троянъ (Тр.) и Шипка (Ш., Казанл. ок). Всички лични 
имена ех съврЬменни, само между имената отъ Тр4вна 
има и н-Ькои по -стари, които сега съвс4мъ р']&дко се 
ср-Ьщатъ само по колибит-Ь; азъ ги извадихъ отъ единъ 



') По-долу въ списъЕа на имената означаванъ тия местности съ- 
кратено, както тукъ е указано въ скоби, сир, Ллагюнъ съ Ллг,, Алал- 
кайрлкъ съ Ллк, и пр. 



1д5 



тевтеръ за събиране ,харачъ* отъ 1847. год. Понеже 
ц^кзьта ми е да посоча народни лични имена, не вм^- 
стихъ въ списъка обикновените християнски им^на като 
Гьорги, Никола, Михаилъ, Илия, Петъръ, Мария и др., 
които ги има и по източна както и по западна Бъл- 
гария. Понеже въ североизточна България има преселенци 
и отъ Балкана и отъ Тракия, долуизложенит^ имена гор^- 
долу пр^дставятъ личнигЪ игй^на на цялото население — 
на старото и на пришелците. Тия имена, които въ една 
и с&ща форма забел^кихъ въ няколко м^ста, въ спи- 
съка с^ указани ведн^жъ, а въ скоби чр^зъ съкратените 
знакове на местностите е посочено, где се срещатъ. Сега 
е още рано, да се прави какво годе пълно сравнение 
между личните названия въ източна България отъ една 
страна и западна отъ друга. То ще може да стане, ко- 
гато се публикува повечко материялъ по тоя въпросъ. 
За сега едно повръшно сравнение може да се направи 
нпр. между личните имена въ този списъкъ и имената 
отъ западна България, именно отъ Софийско и Трънско, 
обнародвани отъ Д. Букадиновъ въ XV. т. на Минист. 
Сб. (Отд. за нар. умотв. 193 — 200). За сравнение мога 
тукъ да посоча и азъ некои народни лични имена отъ 
западна България, които съмъ си извадилъ изъ единъ 
,поменикъ' на Рилския манастиръ. Означени еж въ по- 
меника и селата, гдето еж живели лицата, чиито имена 
еж записани да се поменуватъ. Имената еж записани 
повечето въ звателенъ падежъ, мжжски и женски раз- 
месомъ, както обикновено народътъ ги указва: Злато, 
Васко, Славко, Звездо, Анче, Здраве (село Бузаланово); — 
Анче, Гоче, Секула, Евро, Додо, Недо, Досто, Зафиръ. 
Соколъ, Спасена, Богбя, Янкула, Рабо, Ацано, 1ове, Яре. 
Мане, Дудо, Вено (с Баница); — Траянъ, Сазданъ, Бочг, 
Прою, Божано, Давидъ, Боче, Наумъ, Пано (с Хърлежи); -^ 

13* 



1М 



Босилко, Велко, Звездо, Трене, Гьоре, Гюро, Левко, Ми- 
ленко, Смиле, Бошко, Орбанъ, Спаса, Петкано, Нико, Тане, 
Мацо (с. Хрйщани); — Пешо, Вело, Хицано, Мито 
(с. Чука); — Огнянъ, Неро, Туто, Цено, Вито, Орде, 
Мурдже, Лазо, Видо, Коце, Здравко (с. Долньо Чал*- 
шево); — Орб^но, Хрйстано, Левко, Алтъно, Цвето, Назо 
(с. Горно Чал^шево); — Ангьо, Якнмъ (с. Хотовица); — 
Огнянъ, Лазарко, Гьорче, Ничо, Миро (с. Ногаевци); — 
Хицано, Цано, Маро, Янко, Петро, Бисо, Митро, Додо, 
Станоя, Търпко, Васе, Спасе, Хицо, Неда, Леко, Панче, 
Темблко, Купено, Трайко, Стойо, Христо, Трено, Божано, 
Злато, Начо, Тасе, Мане, Алтъно, Димо, Султо, Христано 
(с. Долни Орйзари); — Звиздо, Доцо, Лицо, Наранчо, 
Отойно, Бачо, Грозо, Наето, Софко, Станко, (с. Караг- 
лйре, г. 1824.); — Анцека, Несторъ, Трънче, Страторъ, 
Кипро, Паунъ, Ристосъ, Змийко, Постолъ, Кочо, Малино, 
Вело, Витанъ, Кузманъ, Въканъ (с. Дойница); — Милице, 
Левко, Саздо, Мица, Звездо, Павло, Милопгь, Славко, Зою 
(с. 1онус-Бичово). 

Въ списъка по-долу по азбученъ редъ сл-Ьдватъ раз- 
месени М2ЖСКИ и женски лични имена. Семейни имена — 
пр']^имена не се указватъ, понеже т^ обикновено с& 
образувани отъ личнит-Ь съ суфикса ов (ев), по-р4дко съ 
-ии. Имената пр-Ьдавамъ тъй, както се произнасятъ, съ тая 
само разлика, че неударено о и неударено е на края 
пр-Ьдавамъ чр4зъ о и е вм. чр-Ьзъ у -- и, вд^ да не се 
затъмня етимологията на името. 



Абрйш (Ш.). 

Ангел (Трв., Тр., Бт., Алг., См.). 

Ангелина (См.). 

Анбсти (Срм.). 

Анйца (Тр.). 

Антип Антипов (Ш.). 



Армян (Трв.). 
Аргира (Дбр.). 
ВМо (Дбр.). 
БМчо (Дбр.). 
Бакйй (Трв.). 
Балйса, ж. (Алк.). 



197 



Балйн (Мк., (лМ.)- 

Бйльо (Мк, Тр.) 

Балфш (Мк.). 

Бйлчо (Кл.). 

Вквко (Тр.). ' 

Бйньо (Кл.). 

Бйнчо (Ш., Тр.). 

Бан^ш (Мрк.). 

Батйн (Кл.). 

Бйхне, Бйхни (В., Рв.). 

Бйхо, (Дбр.). 

Б^зло (?), срав. Б^злов, сЬм. 

име (Ш.). 
Ббчо (Трв.). 
Бетьо (?), срав. с4м. име 

Ббтев (Ш.). 
Б5ба (Рв.). 
Ббгдан (Трв., Тр.). 
Божйна (Пв.). 
Божйн (См.). 
Ббжко (Прй.). 
Ббйка (Рв.). 
Б5Й0 (Ш., Рв., Трв.). 
Б5ЙЧ0 (Трв.). 
Ббна (Ш., Тр.). 
Б5не (В., См.). 
Ббнка (Дбр.) 
Ббтьо (Трв.). 
БЬчо (Слм. Тр.). 
Брййко (Дбр.). 
Братко (Кл.). 
Братовй.н (Вт., Трв.) 
Братбй (Трв. Дбр.). 
Братбя (мл^ж. име, В.). 
Бурян (Дбр., пр-Ьселенци отъ 

БЪла Слатина). 
БЬрза ж. (Алк., Пч.). 
Бяна (Тр.). 
Ва(жла,ж. (Дбр.),Василя(Тр.). 



Вй.це, -ди, (Трв.). 

Вбла (В., Рв., Езб., Пч.). 

Велика (Тр., В. Ш. Пв.). 

Велико (Мх., Рв., В., Вт.). 

Величка (Дбр.). 

Величко (Трв.). 

Вбльо (Трв.). 

Велчо (Тр., Трв.). 

В^на (Ш.). 

Вбнка (Дбр.). 

Вбнко (Трв.). 

Венета (Дбр.). 

Веселина (Дбр.). 

Вида (Срм.). 

Вйско (Трв,). 

Витйн (Трв., Дбр.). 

Вйча (См.). 

Вйчка (Дбр.). 

Вйчо (Рв., См.. Дбр.). 

Вйша (Дбр.). 

Влад (Тр., В.). 

Влйдьо (Дбр.). 

Владун (В.). 

ВЛЙ.ЙК0 (Трв.). 

Влас (Трв.). 

Влй.се (Тр.). 

В5ЙН0 (См.). 

Вбро (Тр.). 

ВЬко (Кл.). 

ВЬла (Тр. Дбр.). 

В^лка (Кл.). 

Вълкйн (Пч.). 

Вълкана (Пв.). 

Вълко (Анг., Трв.). 

В^лька (Пч.). 

В^лъо (Ш.,Слн.Вб., Пв., Рв.). 

Вълчй,н (В.). 

В^чо (Слм.). 

В^рба (Вб.). 



198 



Върбгш (Трв. Ш., Кл.). 

Врабча (Слм.). 

Въчка (Кл.) 

В^чко (Слм., Кл.). 

В^чо (Слм., Пв.). 

Гй.йка (Трв.). 

Гина (В., См., Езб., Тр. Ш.). 

Гине, (Пв.). 

Гинка (Рв., В.). 

Гйнко (Тр.). 

ГЙ.НЧО (Кл., Рв.). 

Гйнье (См.). 

Гатьо (Дбр.). 

Гбна (Тр., Врб.). 

Гбндо (Кл.). 

Гбне (Трв.). 

Гбнко (Дб.). 

Гбно (Трв., Пч., См.). 

Геновбва (Дбр.). 

Гбнчо (Кл.). 

Г^ньо (Трв.). 

Гервйза (с. Паскалево, Търн.). 

Г^рга (Рв.). 

Гбрги (Езб.). 

Гбрго (Кл.). 

Гбро (Кл. См.). 

Гбшо (Бт.). 

Гбчо (Тр.). 

Гинка (Дбр.). 

Гиргйна (Тр., Срм.). 

Гйца (Кл. Дбр.). 

Гйчо (Рв.). 

Гйша (Бд.). 

Горйна (с. Иваича, Търн.). 

Господин (Кл., Езб.). 

Господина^ ак. р. (Езб.). 

Грбзде (Бт.). 

Грбздьо (Дбр.). " 

Грбзе (Трв.). 



Грбзьо (Трв.). 
Г^на (Дбр.). 
Г^нка (Дбр.). 
Г^ньо (Ш.). 
Г^рдьо (Дбр.). 
Давид (Вб.). 
Давйя (Кб.). 
Дйгул (Пв.). 
Дййко (Трв.). 

Даймян (Тр.)- 

Дамян (Трв.). 

Дан (Ш.). 

Д^на (Тр. Пч.). 

Дйнчо (Тр.). 

Дичо (Дбр.). 

Дафина (Вр.). 

Дбльо (Слм., См., Дбр.). 

Дбля ж. р. <)лм., (1П.). 

Дбна (Алг., Тр.). 

Дбнка (Мх.). 

Дбньо (Пв.). 

Дбнчо (Кл., Рв.). 

Дбспа СДбр.). 

Дбчка ж. р. (Дбр.). 

Дбчко (Ш.). 

Дж^нко (Бд.). . 

Джбно (Бд.). 

Дж^рко (Ш.). 

Дйко (Дбр.). 

Димйра (Рв.), прЬз. Дим 

рев (Ш.). 
Димитра (Вб., Тр.). 
Димитрйн (Алк.). 
Димитрйца (См.). 
Димййо (Трв.). 
Димка (Тр., Мх., Рв.). 
Димо (См.). 
Дина (Тр. Пч.). 
Дйчо (Дбр.).. 



} . 1 . 



Дйшко (Ш.). 
Дббра (Пв.). 
Дббре (Бт. Вб., См., Трв., 

Тр., Слм.). 
Добромир (Дбр.). 
Дбйка (Тр., См., Алг.). 
Д6ЙВЯ (Алг.). 
ДЬка (Прв.). 
Докия (Пв.). 
ДбБса м. р. (Ш.). 
Дбмна (Дбр.). 
Дбиа (Пв., См. Слм., Тр.). 
ДЬне (Рв., См.). 
Дбнва (См., Слм.). 
Дбньо (Кл., Бт,). 
ДЬнчо (Тр.). 
Дбсе (Пв.). 
Дбсьо (Трв.). 
Дбся (Вб.). 
Дбчка (Дбр.). 
Дбчо (Тр., Кл.). 
Д5шо (Ш.). 

ДратДн (Прв., Слм., Дбр.). 
Драгана (Рв.). 
Драгий (Кл.). 
Др^и^на (Рв.). 

Дрйгне (Трв., См., Ш., Езб.). 
Др^мьо (Тр.). 
Драгбй (Кл., Дбр.). 
Драгошин (Трв, Слм.). 
Драг^л, пр^име Драг^^лев- 

ци (Кб.). 
Друма (Рв.). 
Друме (Вб.). 
Дукбна (Пч.). 
Д^ьо (Пв.). 
Дйко (Кл., Алг.). 
Дйнва (Пв., Слм.). 
Дянко (Пв., Трв., Ш.). 



Евангелйна (Дбр.). 

Евгени (Дбр.). 

]^дрьо (Алг.). 

Елбна (Тр. и пр.) 

Еленка (См.). 

Елка (Тр.). 

Еманди (Слм.). 

Йнчо (Трв.). 

Йньо (Бт.). 

Ермйн (с. Патр^шъ, Търн.). 

Жбйка (Пв., Вр.). 

Ж^йна (Вб.). 

Жбка (См., Алг., Рв.). 

Жбко (Кл., Бт., Слм- Вб.). 

Жбла (Кб., Дбр.). 

Жблез,-яз (Слм., Вб., Бт., См.). 

Желяско (Бт., Пч., Трв.). 

Желяза (Езб.). 

Желйзна (Кб., Рв.). 

Жбльо (Ш., Слм. Пч. Трв., См.). 

Жбндо (Вб.). 

Ж^чка (См.). 

Ж^чко (См.). 

Жечо (См., Слм.). 

Живко (Трв.). 

Зафйр (Бт.). 

Зафйра (Рв., Пч.). 

Зл^та (Бт., Пв., См., Срм., 

Алг., Езб., Ш.). 
Златина (Трв.). 
Златка (Дбр.). 
Злй.тьо (Трв., Дбр.). 
Зорйца (Слм.). 
Збрка (Дбр.). 
З^на (Кб.). 
Ивйн (общо). 
Ив^на (Езб.). 
Ивйнка (Бт. и др.). 
Ив^нчо (Трв. и др.)^ 



900 



Илко (Трв.). 

Ильо (Трв.). 

Индже (Алг.). 

Индрибн (въ с. Паскалево 

въ Търн.). 
Ирмй.н (въ с. Летница въ 

Търн.). 
Калвян (отъ „Калойн", См.; — 

едно семейство въ Смядово 

се казва и Калвянолу). 
Калина (Дбр., Кб., Езб.). 
Калйнчо (Трв.). 
Калица (Вр.). 
КЙ.ЛКО (Вр.). 

Кйльо (Ш., См., Кл., Вр.). 
Калбна (Срм.). 
Кал^д (Вр.), Кал^дь (Пч.). 
Кал^ша (См.). 
К^чо (Трв., Тр.). 
Шля (Слм., Рв., Пв., Алг., 

Мх. Ш.). 
Карйн (Дбр.). 
К^ро, м. р. (Пв., См.). 
Кирчо (Пч.). 
Кателйя (Бт.). 
Катйна (Дбр.). 
Кбра (Рв., Алг., Срм. Дбр.). 
Керй.на (Алг.). 
Керй.нка (Пч.). 
Кер^ца (Кб.). 
Керйца (Дбр.). 
Кина (Вр., Тр.). 
Кирй.на (Рв.). 
Кирйнка (Вб.). 
Кирйз (Алг.). 
Кирйза (Мх.). 
Киро (Слм., Бт., Тр.), Кйрго 

(Трв.). 
Кир^^ша (Слм.). 



Киряз (Алг.). 

Кйца (Дбр.). 

К6Й0 (См.). 

К5ЙЧ0 (Трв., Слм.). 

Кбльо (См. и др.). 

Кбмо (Тр.). 

Кбмня (Пч.). 

Кбнда, м. р. (Вр.). 

Кбнде (Вб.). 

Кбса ж. (Мх.; Кб.). 

Коприна (Кл., Никюпъ 

Търн.). 
Косьо (Кб.). 
Кбста (Тр.). 
Крй.йо (Тр.). 
Кр^е (Алг.). 
Крбнъо (Дбр.). 
Кръстйна ж. (Кл., Тр.). 
Кръстьо (См.). 
Ксати, ж. р. (Пч.). 
Кубра, ж. р. (Трв.). 
К^зман (Вб.). 
К^не (Рв., Кл.). К^нчо (П 
Куньо (Кб.). 
К^рта, ж. р. (Дбр.). 
Курте (Дбр., Мх., Р»., В; 
К^рто (Кл.). 
Куцар (Вр., Трв.). 
К^на (Вб.). 
Кънчо (Рв.). 
К^ньо (Трв., Дбр.). 
Кътя (См.). 

Л^ар (См., Тр. и др.). 
Лаико (отъ Влайко, Кл.). 
Лала ж. р. (Тр.). 
Лйльо (Тр.). 
Ламбе (Дб., См.). 
Лбчо (Бт.). 
Лйнко (с Патрешъ № Т*р 



д01 



Л^гчо (Тр.). 

Л^лчо (11г.). 

Луца (Дбр.). 

Любица (Слм.). 

Люцка (Дбр.). 

Ляпа (Рв.). 

Маврогй,н (Алк.). 

Мйвре (Алг.). 

Мавродин (Кл.). 

Магрийт (Пг.). 

Макавей (Дбр.). 

М&льо (Кл.). 

Малйн (Кл.). 

Мал^ш (Кл.). 

Мйнда (Алк.). 

Маньо (Пв., Вр.). 

Мара (Дбр., Срм., Алг.). 

Мйрга (Кб.). 

Маргарбна (Мх.). 

Марнйка (общо). 

Марин (Трв.). 

Марина (Езб.). 

Марйнка (Мх., Слм.). 

Марйнчо (Бт., Алг.). 

Марибра (Алк., Пч.). 

Мйрко (Тр., Трв.). 

Мартин (Дбр.). 

Мар^ла (Пч., Мх., Алг.). 

Мйрчо (Вр.). 

Мита ж. р. (Тв.). 

Матрбна (Дбр.). 

Мбзьо (Дбр.). 

М^на (Рв.). 

Мбта (Кб., Мх.). 

Метбди (Тр., Алг.). 

Милана (Вт.). 

Мйлица (Дбр., Слм.). 

Мйлка(Пч.,Езб.,Мх.Д}т.,Срм.). 

Милко (Пч.). 



Милчо (Трв.). 

Мйльо (Рв., Бт., Ш., См., Пч.). 
Мнмянка (Мх.). 
Мина (См., Срм.). 
Мйнка (Кл., Езб., Дбр.). 
Мйнко (Тр.). 
Минчо (Трв., Езб.). 
Мйнъо (Рв., Трв., См.). 
Мира, ж. р. (Алг., Рв., Слм., 

Мх., Ш.). 
Мирйлза (Рв.). 
Мирбна (с. Иванча въ Търн.). 
Мйрчо (Кл., Рв., Тр.). 
Мита ж. р. (Вб., Слм.). 
Мйтьо (Пв., См. и пр.). 
Михал (Тр., Езб.). 
Михо (Тр., Бт., Кл., Ш.). 
Мйчо (Т1)В., Тр.). 
Мбма (Кб.). 

Момчил (Трв., Кб., Вр.). 
Мбмчо (Трв.). 
Мбне (Вб.). 
Мбньо Дбр.). 
Мбса (Пч.). 

Мбска ж. р. (Пч., Бт.). 
Мбско (Пв.). 
Мбта (Дбр.). 
Морфина (Мх.). 
Мянко (Трв.). 
Надежда (Дбр.). 
Шйден (Рв.), Тр.). 
Нака (Тр.). 
Наке, м. р. (Кл.). 
Нйко (См.). 
Н^на (Тр.). 

Нанка (Алг. Мх., Ш.). 
Нйста (Вб. Рв.). 
Нафталин (село Бутово въ 

Търн.). 



202 



Начо (Трв. Тр., Вб.). 

Невбнка (Вб., Кб.). 

Невяна (Тр.)- 

Невянка (Тр.)- 

Нбда (Тр. См., Рв., Дбр.). 

Неделя (II в., Вб., Ст.). 

Нед^ко (Бт.). 

Нбдка (Вб.) 

Нбдьо (Слм.). 

Недялко (Трв.). 

Н6ЙК0 (Слм., Трв., Езб.). 

Н^нка (См., Слм.). 

Шнко (11в. Трв.). 

Щно (Пв.). Дбр.). 

Нйнчо (См.). 

Нерандза (Бт.). 

Н^чо (Слм.). 

Щша (Вб., Тр.). 

Никйфор (Трв.). 

Николина (Вб.). (Слм. Езб.). 

Никола, ж. р. (Трв.). 

Нино (Трв.). 

Ница (Алк.). 

Нйче (Алк.). 

Новак (Трв.). 

Нбне (Слм.). 

Шгул (Ш.). 

Обр^тенъ (Трв., Слм.). 

Обрбншо (Трв.). 

Орозов (презиме, Ш.). 

Пагбна (Алк.). 

Палагйя (См.). 

Панбрка (Алк.). 

Параскева, ж. р. (Дбр. и др.). 

Парашкевй, м. р. (Мех., Трв.). 

Паруш (Кл., Вр.). 

Па^на (Тр.). 

Патлбй (отъ Пантелей, Слм.). 

Пащия, м. р. (Дбр.). 



Пбйка (Вб.). 

Пбйко (Трв.). 

П6Й0 (Бт., Слм., Дбр,). 

П6ЙЧ0 (Трв.). 

Пбна (Тр., Пв^ См., Ш.). 

Пбнчо (Трв.). 

Нбньо (См.). 

Пбтка (См.). 

Петко (Тр., Езб.). 

Пбтра (См., Пв., Дбр., Ез( 

П^ьо (Слм.). 

П^ца (Алк.). 

Плума (Алг., Кб,. Мх.). 

Полина (Пч.), Пулйна (Ал1 

Помбтко (Трв.). 

Прбпия, ж. р. (Дбр.). 

Прйхо (Дбр.) 

Прбдан (Слм., Трв.). 

Профйра (Рв.). 

Щльо (Трв.). 

Пънко (с. Летница въ Търв 

Рад (Трв.). 

Рида (Тр., См., Езб.). 

Радил (Дбр.). 

Рйдка (Трв.). 

Рйдко (Трв.). 

Рйдне (Тв.). 

Радбй (Трв.). 

Радия (Тр.). 

Радомир (Ш.). 

Радослй.в (Дбр.). 

Райко (Трв,, Тр. Вр., Дбр 

РМна (Вб.). 

Рййо (Тр., Пч.). 

Рачо (Кл.). 

Рйле (Трв.). 

Ралин (с. Плаково въ Търн 

Рймьо (Трв.). 

Ркнко (Дбр.). 



208 



Расйда(с. Плавово въ Търи.). 
Рйхне (Пв.). 
Рачко (Трв.). 
Рйчо (Трв., См. Пв.). 
Рашко (Пв.). 

Рев^ка (с. Иванча въ Търн.). 
Ристбс (Рв.). 
Р^йо (Трв.). 
Р^менка (См.). 
Р^са(11в., См., Дбр., Алг., Мх.). 
Русина (Алг.). 
Р^се (Кл., Вр., См., Слм.). 
Р^сен, -син (Трв.. Слм., Пч.). 
Русййка (Кл.). 
Р^ска (Тр., Вр., Дбр.). 
Сива м. р. (Слм.). 
Сйве м. р. (Слм», Езд.). 
Сйвка (Дбр.). 
Сйвчо (Трв.). 
Сарййка (Дбр.). 
Сбва (См.). 
С^мко (Трв.). 
Сбмо (Трв., Рв). 
Сбргн (Трв.). 
Сийка (Дбр.). 
Силен (Пч.). 

Сйма (с. Иванча въ Търн.). 
Симебн (См. и др.). 
Слав СГрв.). 

Слав&(См., Сл]Ц Езб., Ш., Кб.> 
Слйве (Бт. Рв.), Пв.). 
Славка (Дбр.). 
Слйвчо (Трв.). 
Смил (Трв.). 
Смина (Рв., Плаково въ 

Търн.). 
Спас (Трв.). 
Спаса (Тр.) 
Срббко (Бд.). 



Стййва (Тр.). 

Стййо (Тр.). 

Стамйт (Пч.). 

Стамйти (Пв.). 

Стймо (Дбр.). 

Стй-на (Тр. См., Пч., Алг.). 

Станимир (Пч.). 

Стйнка (См., Пв.). 

Стйнко (Трв.). 

Стйнчо (Слм., Ш. Тр.). 

Стбфа, ж. р. (См., Пв.). 

Стбфан (обп^о). 

Стефйна (Дбр., Езб.). 

Стбйка (Тр., Мх.). 

Стбйо (Трв., Бт.). 

СтоАн (общо). 

СтоАнка (См., Слм., Тр. и яр.). 

Султйна (Алг., Кб., Дбр.). 

Съба (Тр., Вр., Вб., См.). 

СЬбе м. р. (Кл., См., Пв., Дбр.). 

С^бка (См.). 

С^бко (Трв.). 

С^бьо (Дбр.). 

Сйра (Тр., Трв.). 

Танйс (См.). 

Тйше, ж. р. (Кб.). 

Тйшо м. р. (Дбр.). 

Тихо (Трв.). 

Тбньо (Ш.). 

Тйна (Тр.). 

Тиньо (Дбр.). 

Тйшо (Пв.). 

Тиха (Кл., Езб.). 

Тбдор (обп^о). 

Тодбра (См., Слм.). 

Тбман (Тр.). 

Тбна (Алг., Мх., Езб.). 

Тбнчо (Тр.). 

Тйта (Тр., Дбр.). 



904 



Тбте (Дбр.). 
Тбтьо (Трв.). 
Тбша (Дбр.). 
Трандйфил (Дбр.) 
Трифон (См.). 
Трохйна (Трв.). 
ТрЬнко (Бт.). 
Т^^о (Рв.). 
Тяна (Алг., Ш.). 
Уба (Трв.). 
Убан (Трв.). 
Фотйна (Дбр.). 
Фр^са (Дбр.). 
Харизан (Вб., См.). 
Харалймб (Вр.). 
Хйньо (Рв.). 
Хрисй (Пч., Срм.). 
Христо (Тр.). 
Христина (Тр.). 
Хрусйвка (Срм.). 
Хрусйна (Пч.). 
Х^льо (Алк., Пч.). 
Цйна (Тр., Дбр.). 
Цинка (Дбр.). 
Цанко (Тр.). 
Цачо (Трв.). 
Цица (Тр.). 



ЦвАта (Тр.). 
Цвятко (Тр.). 
Цбки (Трв.). 
Цбна (Тр., Езб.). 
Цйне, м. р. (См.). 
Цбнка (Вб.). 
Цбнко (Дбр.). 
Цбнчо (Вб.). 
Цбньо СГрв.). 
Цбца (Бд.). 
Цбчо (Тр.). 
Чкт (Рв.). 
Чина (Рв., Бд.). 
Чйпе м. р. (Пв.)* 
Чбрньо (Рв., Вб.). 
Ч^бра (Пв.). 
Шидбр (Рв.). 
Шйньо (Ш.). 
Штбра (Дбр.). 
Штильбнка (Пч.). 
Штирибн (Пч.). 

Яни (Кб.). 

Янка (См., Дбр.). 

Янко (Слм.). 

^нчо (Алг.). 

]1ньо (Рв.). 



Показалецъ 



на опоменатит^Ь оеда и градове. 

(ЦифригЬ озвачаватъ страници на съчинението). 



Абдалкьой 32. 

Абдикьой 150. 

Абоба 80. 

Авренъ 102—104, 17, 18, 37, 

38, 104, 107. 
Авомаци (Афумацъ) 138. 
Агатово 192. 
Аджамка 165. 
Аджемлеръ 151. 
Азапли 32. 
АйваджиЕЪ 11. 
Айдаркьой 130. 
Айдемиръ 163—104, 141, 

161, 162, 167. 
Айдънчофа 158. 
Айтосъ 32, 36. 
Аканджиларъ 193. 
Акбунаръ 166. 
Акдере 174. 
Акчаеръ 192, 94. 
Алагюнъ (Българко Алагюнъ) 

81, 34. 
Аладагли 32. 
Алаклисе, вж. Ботевско 19. 



Аланкайрякъ 31. 
Алваново 123. 
Алванларъ 126. 
Алексавдрово (Преслав, ок.) 

116. 
Алексавдрово (Ескиджум. ок.) 

125. 
Алексавдрово (Свищов, ок.) 

192, 99. 
Алексавдрово (бив. Кара Ха- 

санъ въ Ловч. ок.) 193, 70. 
Алексавдровка 151. 
Алибейкьой 174. 
Алифакъ (Силистр. ок.) 165 
Алифакъ (Бабадашка ок.) 175. 
Алмали 172, 77, 84, 162, 165, 

166. 
Алъчкьой 158. 
Алфатаръ 164, 166. 
АсЬново 192. 
Ашикларъ 124. 
Ахмачево 32. 
Ахъркьой 110. 
Арабаджи 166, 



206 



Арапларъ (Провад. ок.) 110, 

94. 
Арапларъ (Попов, ок.) 135. 
Аратмаджа 166. 
Армутли (Добрич, ок.) 158. 
Армутли (Бабадашк. ок.) 174. 
Арнауткьой 142—143, 93, 
128, 140, 164. 
Арнаутларъ 153, 142. 
Аязларъ 135. 
Аязма 99, 82, 164. 
Вабадагъ 95, 104, 137, 138, 

157, 170, 174. 
Бабово 177. 
Бабукъ 164, 138, 140, 141, 

166. 
Байрамдере 116. 
Байремичъ 151. 
Базауртъ 156. 
Балабанъ 181. 
Балабанларъ 32, 125. 
Балабанчево 32. 
Балванъ 185. 
Балджиомуръ 133. 
Балдъркьой 108. 
Балчикъ 153, 169, 170. 
Банско 180. 
Барганли 32. 
Басарбово 178, 176. 
Батембергъ (бивше Къз^л- 

мурадъ) 143—145, 63, 128, 

130, 133, 134, 141, 142. 
Батошница 181. 
Батинъ 180. 
Баховица 67. 
Башбунаръ 158. 
Башкьой (Бабадашк. ок.) 75, 

104, 157, 174. 
Беброво 46—47, 48. 



Бейарнаутъ, вж. Арнауткьой 

140. 
Бейвърбовка 180. 
Бейдаутъ 174, 17. 
Бейли 100. 
Беймахле 31. 
Бекчи 11. 
Бериево 193. 
Бепхбунаръ 181. 
Бешевлие 113. 
Бешеновъ 71. 
Бештепе 173, 157. 
Боазкесенъ 151. 
Божиченъ 177. 
Богдали 158. 
Богдали Чамурли 158. 
Богданово 158. 
Болградъ 105. 
Боженци 51. 
Божурлукъ 192. 
Борисово (бив. Сърнабей) 179. 
Босевци 47. 
Босилково 32, 59. 
Ботево (бив. Юшенли) 156, 

18, 152, 158. 
Ботевско (бив. Алаклисе) 1 54, 

19. 
Ботровъ 181. 
Бракница 135. 
Брусенъ 55. 
Брезово 47. 
Бр^стъ 191. 
Бр-Ьстовица 181. 
Брястово 192, 70. 
Бр^шленъ 167, 162. 
Бръчма 164, 141, 165. 
Бръчма-еникьой 165. 
Б^ла (Русчуш. окр.) 179, 67, 

71, 119, 131, 



^ 



Б^а (бив. Авдере. Варн. ок.) 

20, 146. 
Б^ла Слатина 155. 
Б-Ьла Черква 185, 187. 
БЬлбр-Ьгъ 116, 94. 
Б-Ьлево (Гебедже) 146, 21, 96, 

50, 173. 
Б'Ьляне 192. 
Б-Ьлица 162. 
Б'Ьли Мхжи 49, 51. 
Б'Ьлковци 47. 
Б-Ьло Копитово 75. 
Б-Ьлцовъ 180. 
Б4ляново 180. 
Буджакъ 172. 
Буковлакъ 191. 
Букорещъ 142. 
Букюрджели 32. 
Бунархисаръ 56, 107. 
Бургасъ 31, 148. 
Бурумли 191. 
Бухаларъ 125. 
Буюкли 32. 
Бъзовецъ 180. 
Бъзънъ 179. 
Бъзъу 178. 
Българене 189. 
Български Изворъ 55. 
Български Караагачъ 191. 
Българско Сливово 189. 
Вайсалъ 149, 151, 153, 154. 
Валалий 158. 
Вардимъ 186, 189. 
Вардунъ 118—122, 13, 62, 

74, 117, 123. 
Варна 140, 4, 5, 6, 7, 19, 20, 

42, 73, 92, 119, 121, 148, 

151, 152. 
Василикосъ 104. 



Вейзлери 47. 
Велетлеръ 126. 
Верешъ (Варещи) 138. 
Виная 190, 66. 
Вискьой 167, 140. 
Видинъ 69. 
Вишовдолъ 185. 
Владимирово 158, 156. 
Владиня 183. 
Влахларъ 151. 
Влашица 184. 
Водица 134, 128, 133. 
Войвода (Войводакьой) 92, 1 6, 

19, 76, 78, 84, 90. 
Врабевъ 193. 
Вр-Ьсово 32, 59. 
Влбелъ 68, 190. 
Вълканещъ (Вълканещи) 105, 

143. 
Върбица 123—124, 6, 11, 43, 

117. 
Върбовка 185. 
Вързулица 189. 
В-Ьнчанъ 105, 100. 
В-Ьтово 182. 
В-Ьтренъ 165, 161. 
Габрово 50—52, 49, 181. 
Гагаля 177. 
Гагово 133. 
Галата 150. 
Галица 172. 
Ганювъ Долъ 47. 
Ганчево 11. 
Гарасовецъ 55. 
Гарванъ (Аккадънл.' ок.) 182, 

166. 
Гарванъ (Балбунар. ок.) 182 
Гаргалъкъ 154. 
Гебедже, вж. Булево. 



2(Ж 



Гебешъ 150. 

Гевреклеръ 150. 

Гейкчилеръ 153 — 154, 149. 

Гелргаджикъ 158. 

Гелпунаръ 173. 

Гергебунаръ 31. 

Гердеме 100. 

Гердели 32. 

Геренъ 123. 

Гигенъ 191. 

Главанъ 23, 108, 150, 105, 

100, 108, 174. 
Гложене 55. 
Гозница 07. 

Голебина-Чаталджа 107. 
Голица 103. 
Големи Арбанаси (вж. Ар- 

науткьй) 140. 
Гол^мъ Баялъкъ 98. 
Гол-Ьмъ Гарванъ 173. 
Гол^мъ Дервентъ 124. 
Голяма Кайнарджа 100. 
Голяма Кокарджа 145. 
Голяма Франта 151. 
Голямо Чамурли 157, 158. 
Горни Биволъ 193. 
Горни Инджикъ 75. 
Горни Чифликъ 108. 
Горньо Абланово 180. 
Горньо Алмали 31. 
Горньо Оряхово 150. 
Горньо Павликяни (Киречли 

Павликени) 193, 53, 09, 70. 
Горньо Чамурли 174. 
Горня Липница 184. 
Горня Манастирица 181. 
Горня Оряховица 183, 127, 

132. 
Горско Абланово 180. 



Горско Ново Село 184. 
Горско Сливово 192. 
Гостилица 49. 
Гостина 193, 70. 
Градецъ 32, 40, 118, 119. 
Градипшит^ Колиби 51. 
Градище 192. 
Градница 193. 
Гулица 35—40, 0, 17, 102, 

107, 110, 150. 
Гурково (бив. Гяуркуюсу) 

154. 
Гьобелъ 93, 107. 
Гьокчедюллюкъ 150. 
Гьолбунаръ 181. 
Гьоре 154. 
Гърлица 172. 
Гърчиново 135. 
Гюзелджеаланъ 137. 
Гюлекьой 150. 
Гюлеменово 152. 
Гюллеркьой 100. 
Гюндогду 150. 
Гюняласд 151. 
Гюргево 119, 101, 17*9 
Гюргенджикъ 105. 
Гюргенли 158. 
Гяурт оуютчукъ 19. 
Дамяново 193. 
Дв* Могили 181. 
Дебнево 193. 
Деведжикьой 157, 158. 
Девино (Девня), 104. 
Девина (Девня). 
Девня 104—105, 0, 8, 33, 75, 

97, 98, 107, 119. 
Демирдже 173. 
Демирджилеръ 137. 
Денизлеръ 102. 



200 



Дели Юсуфкоюеу 158. 

Дервентъ 151, 118. 

Дервяшко 191. 

Дере 135. 

Дерекьой (Варнен. ок.) 146, 

21. 
Дерекьой (Петрова р^^ка, вь 

Провад. ок.) 100, 105, 164. 
Дерели 193. 
Дермендере 77, 90. 
Дивд'Ьдово (Чеягелъ) 75, 6. 
Дивитави 192, 70. 
Дивитлеръ 151. 
Дикилиташъ 445. 
Диковка 165. 
Дииитриево 165. 
Димотива 124. 
Димча 185. 
Дишбудакъ 147—149, 153, 

154. 
Ддсевиади 19, 20^ 144. 
Дженеренъ 31. 
Дзкеферли (Варнен. ок.) 19, 

150. 
Джеферли (Айтос, ок.) 32. 
Дясивелъ 93. 
Джунали 32. 
Джюлиница 174, 141. 
Добрина (Джиздаркьой) 105, 6. 
Добричъ (Х.-Оглу — Пазар- 

джикъ) 155, 43, 103, 137, 

138, 169. 
Доброданъ 193. 
Добромиръ 173. 
Доймушларъ 162, 167. 
Дойренци 193. 
Докузекь 32. 
Долапит4 177. 
Долни Биволъ 193. 



Долни Индживъ 75. 
Долни Турчета 185. 
Долни Чифликъ 150, 103. 
Долньо Абланово 178. 
Долпъо Алмали 31. 
Долньо Оряхово 146. 
Долньо Павликяни 70. 
Долньо Чамурли 174. 
Долня Кумлуджа 152. 
Долня Липница 184. 
Долня Манастирица 181. 
Долня Студена 186, 189. 
Доуджа 146. 
Драганово 184. 
Драгижево 184. 
Драгоево 113, 174. 
Драгонирово 192. 
Дриново (бив. Бахшишларъ) 

134. 
Др-Ьново (ДрЬнов. ок.) 49 — 

50. 
Дряново (Ловч. ок.) 193. 
Др-Ьновецъ (Разгр. ок.) 136. 
Др-Ьновецъ (Б-Ьлен. ок.) 180. 
Дуваларе 32. 
Дуранкулакъ 154. 
Дурбали 158. 
Дургуткалфа 158. 
Дурмушъ 75. 
Душово 193. 
Дъверит^ 47, 48. 
Дългъчъ 123, 125. 
Дюлгерли 31. 
Дюлгеръ 150. 
Евренли 32. 
Езерецъ (Езерче) 136. 
Езибей (Азисбей) 155—156, 

158. 
Екрене 154. 



14 



ш 



Елена 47—49, 46, 47, 107, 
118, 181. 

Елесфак^ 109, 93. 

Елечъ 150. 

Елибей 154, 158. 

Емирлеръ 146. 

Енево (Янево , Юнтскьой) 
76—77, 19, 84, 172. 

Енидже (Инджекьн) 149. 

Енидже-Хайдаръ 158. 

Еникубей (Хеникубей) 42. 

ЕняБьой (Хеникьой, Варнен. 
ок.) 20, 146. 

Еникьой (Карноб. ок.) 32. 

Еникьой (Бабадашка ок.) 157, 
173. 

Енина (1енина) 51. 

Енимахле (Карноб. ок.) 32. 

Енимахле (Добришка ок.) 1 58. 

Еркечъ 35—40, 17, 43, 102, 
107, 150. 

Ерменли 152. 

Есекьой 172. 

Есетли 109. 

Ескиарнаутларъ 105, 142. 

Ескибаба 174. 

Ескиджумая 117, 4, 47. 

Етрополе 55. 

Жеравна 32, 46, 79. 

Зав^тъ (Заходъ) 137. 

Зараево 134 133. 

Златаръ 113. 

Златарица 178. 

Злокучене (Кюприкьой, Пре- 
слав, ок.) 116. 

Злокучене (Никопол, ок.) 191. 

Ибричево 184. 

Иваново 177. 

Иванча (Курдаланъ) 135, 



Имренлеръ 125. 
Имрихоръ 89—92, 16, 19, 77. 
Инджекьой (Провад. ок.) 106. 
Инджекьой (Карноб. ок.) 32. 
Инджекьой (Енидже, Одринск. 

в.) 149. 
Инджекьой (Варнен. ок.) 151. 
Иримникъ 175. 
Иситли 32. 
ИсмаилфакЪ 32. 
Ичера 46. 
Кабаколакъ 136, 93, 138, 

163, 164. 
Кабасакалъ 158. 
Каварна 42. 
Кавакмахле 32. . 
Кад^ 75. 
Кадъкьой (Провад. ок.) 17, 

108. 
Кадъкьой (Карноб. ок.) 32. 
Кадъкьой (Тутрак. ок.) 166. 
Казакдере 104. 
Казанлхкъ 51. 
Казъпчане (Каспичанъ) 77. 
Кайкъ 16. 

Кайнарджа 18, 31, 102. 
Кайракъ 166. 
Кайраккьой 31. 
Какрина 192, 70. 
Каладжиларе 32. 
Каларашъ 77, 172. 
Каликастрово 185. 
Калипетрово 164, 64, 84, 95, 

160, 161, 166. 
Каломенъ 127. 
Калоферъ 53. 
Калтинецъ 184. 
Калугерица 86—87, 6, 59, 

60, 88. 



Вифмере 145. 


Карасинанъ 156, 158. 


Кмфаилй (Джевшинаифа) 


Карасуларъ 158. 


134, 144. 


Карахасанъ (Горшл-ОрЬхоа. 


74. 


ОЕ.) 183. 


Канеце!^ 191. 


. Зараево. 


Кшенва 174. 


51, 19, 20, 98. 




135. 


158. 


98. 


*-К»ра- 


1. 


Г, 94. 


130. 


!«.) 133. 


174. 


(0.Н- 


75. 


07. 


(Казьпчаве) 77— 


42, 138, 


83, 59, 76, 84, 86, 88, 




169, 172, 


110. 


158. 


168. 


109. 


33, 34. 


Катаюй 167. 


5. 


Катерица 191. 


Карагюръ 150. 


Катуиица 46. 


Бараесенъ 192, 132. 


Каяард! 111. 


, 140. 


Кая«ашъ 82. 


ов.) 19. 


КаябвЙЕьой 154. 


(въ Бесарабия) 


Келешкьой 31. 


105, 143. 


Квреда (КаркагдЧ 100, 81. 


Каракьосе 100. 


Керменлн 165. 


Каралевъ 158. 


Керякъ 49. 


Карали 158. 


Кесарево 184. 


110, 17, 93, 154. 


Кестеве 121, 122. 


186, 189. 


Квсгричъ 19, 20. 


, 132. 


135. 




49, 178. 




(бив.КаиаЕ1и)15. 


141, 165. 


133, 130, 133. 




158. 


154. 


1 34. ■ 


32. 


31. 



212 



Боджатарла 147, 153. 
Козаръ-Б&1яне 189. 
Козаревецъ 184. 
Козловецъ 199. 
Бозлуджа вж. Теве-Козлуджа 

(Новопаз. ок.) 92, 16, 76. 
Бозлуджа (Везиръ-Бозлуджа, 

Варнен. ок.) 20, 94, 151. 
Бозосм2дье 155. 
Боевци 192. 
Боиловци 190. 
Боклуджа 153. 
Бомарево (Барноб. ок.) 32, 59. 
Бомарево (Провад. ок.) 101. 
Бомарево (Никопол, ок.) 191. 
Бомратъ 157. 

Бонакъ (Ескиджум. ок.) 123. 
Бонакъ (Буртбун. ок.) 166. 
Бонгасъ 173, 146. 
Бонстантинъ 47. 
Бопаранъ (Айтос, ок.) 1 8, 1 51 , 

168, 183. 
Бопаранъ (въ Бесарабия) 152. 
Боприва 192. 
Бопривецъ 180. 
Боприщица 94, 155. 
Бопусчи 107. 
Боркутъ 156. 
Бормечка 193. 
Боробашли 152. 
Босовецъ (Бусовча) 88, 76, 

84,87,97,98,100,157,164. 
Бостанденецъ 177 
Бостенъ 32. 
Бостина Р-Ька (Бемикчи- 

дере) 89. 
Бостово 132. 
Ботелъ 43—46, 33, 34, 47, 

48, 79, 117, 168. 



Бочашли 135. 
Бочово (Бътешъ) 113. 
Бошовъ 178. 
Брамолинъ 192. 
Брапица (Брепч!^) 133. 
Брасенъ 138. 
Бривина (Б^лен. ок.) 180. 
Бривина (Тетев. ок.) 55. 
Бривна 97—98, 6, 59, 94. 

99, 100, 105, 172, 174. 
Бривня 137. 
Брумово (бив. Горня Кум- 

луджа) 151 — 153. 
Брушево 124, 149, 154. 
Бръстина 32. 
Бузгунлукъ 167. 
Була (Лезенградско) 1 50, 1 54. 
Булата (Русенска ок.) 177. 
Булазли 32. 
Бумлуджа (бив. Долня Кум- 

луджа) 153, 103. 
Буркуджа 32. 
Буруджаеренъ 94. 
Буруджиево 32. 
Бурукьой 20. 146. 
Буртдуманъ 154. 
Бутлубей 109. 
Бутруджа 124, 125, 135. 
Буюджукъ (Вари. ок.) 150, 
Буюджукъ (Добрудава) 172. 
Бъздервентъ 94. 
Бъзълагачъ 33. 
Бъзълджиларъ 1 10, 1 7, 93, 96. 
Бъзълларъ 135. 
Бълново 113. 
Бълъкчи 154. 
Бърхарманъ 31. 
Бъсъмчево 32. 
Бътешъ вж. Бочово. 




218 



Къшла 172. 
Кьопекли 101, 32. 
Кьосекьой 135. 
Кюкюлеръ 147, 151, 153. 
Кюлевецъ (Кюлевча) 87 — 88, 

58, 60, 78, 79, 84, 87, 96. 
Кюнюрлувъ 151. 
Кюпривьой (вж. Злокучене) 

116. 
Кюстендже 170. 
Кючукъ 135. 
Кючюкаланъ 32. 
Еючюкахмедъ 158. 
Кючюклеръ 126. 
Липникъ 177. 
Лшшица 196. 
Ловечъ 52. 

Лозенградъ (Къркклисе) 31. 
Лозица 190, 68, 70. 
Ломъ-Черковна 181. 
Л опушна 11. 
Л-Ьсичери 185. 
Л-Ьсковецъ 183, 184, 188. 
Лхжене 192, 66, 69, 71, 191, 

189. 
Любленъ (бив. Дагъ-Ени) 135. 
Мадлешъ 31. 

Малка Ада (Адъвьой) 145. 
Малка Кайнарджа 162, 165. 
Малка Кокарджа 145. 
Малка Франта 151. 
Малки Арбанаси (Караар- 

наутъ) 140. 
Малко Чамурли 157, 18, 158. 
Малко Ченге 32. 
Малки Чифликъ 184. 
Малко Враново 182. 
Малъкъ Гарванъ 173. 
Малъкъ Дервентъ 124, 125. 



Малъкъ Базауртъ 158. 

Манастиръ 107, 6. 

Мангалия 170 

Мандъръ 93. 

Мансъръ 135. 

Марашъ 113. 

Марковецъ (Марковча) 88 — 

89, 32, 58, 59, 87, 89, 100, 

164, 172. 
Мартенъ 177. 
Махалъчъ 109. 
Мачинъ 170. 
Медванъ (Папазкьой) 32, 46, 

118, 119. 
Мелеклеръ 158. 
Мемишсофуларъ 150. 
Мердана 185. 
Мертикъ 55. 
Мехмеди 135. 
Мехиечкьой 30, 61. 
Мечикчилеръ 124 — 526. 
Мечка (Русей, ок.) 178. 
Мечка (Никои, ок.) 190, 26. 
Миневци 47. 

Михайлово (Черкешли) 164. 
Михалци 184. 
Могила (Мухла) 83—86, 59, 

88. 
Монастирица (Манастиръ) 

107. 
Мостъ (Кюпрюкьой, Подъ) 

106, 6. 
Му сина 185, 187. 
Мурацово (Мурадсофу) 99. 
Мършовица 190. 
Надарено 125. 
Налбантъ 173. 
Небикоюсу 158. 
Нейково 46, 



Нвново 98, 6, 59, 100. 
Нягупга (Нявша, Невша) 99, 

6, 19, 59. 
Николаево (Юруклеръ) 135. 
Николаевва (Хадърта) 150, 

162, 165. 
Никопол 191, 5, 26, 52, 55. 
Нисово 179. 
Новаченв 190. 
Нова Шипка 108 
Новипазаръ (Енипазаръ) 76, 

16, 17, 19, 77, 80, 83, 84, 

85, 86, 87, 130. 
Ново Малко (Сепет^н) 134. 
Ново Куюджукъ 152. 
Ново Оряхово 150. 
Ново Село (Пров. ок.) 101, 6. 
Ново Село (Русенска ок.) 178. 
Ново Село (Котл. ок.) 46. 
Ново Село (Трояв. Ок.) 52. 
181. 
Ченге. 
189. 
Овчарово (Чобанкьой) 88. 
Одаиг^ 184. 
Одринъ 29. 
Одърне 191. 
Окчуларъ 125. 
Олтеница 161. 
Олукли 166. 
Ольшанш 165.' 
Оиаревци 70. 
Опака 132, 62, 63, 126, 130, 

133. 
Опанча 158. 
Ораианъ 38, 168. 
Ортакьой 109. 
Оручгази 110. 
Орханкьой 31. 



Оряховица (ГорЕЯ-Ор4Ьх1Ь 

внца) 181. 
Ор4шъ 192. 
Оселна 55. 

Осенець (Хусенче) 137. 
Осиково 161. 

192. 
Г, 4, 6, 123. 



Острецъ 53. 
Острица 181. 

(,[1авликеиш')165. 

186. 
Пазардаикъ (Добрить) 170. 
Паланарца 127— 132, 62, 126, 

133. 
Палнца 47. 
Пан(и)чарвво 31. 
Паракьой 173. 
Паскалевецъ 185, 187. 
Патрешъ 185. 
Иашаитъ 153. 
Иапгакьой 150, 32, 148. 
Цашакъшла 174. 
Пелишатъ 191, 190. 
Цепелина 180. 

189, 66. 

Петрина Р^ка, вк. Петрова 

РЬка. 
Петрова РЬка (Деревьой) 100. 
Пипервово 186, 189. 
Пиргосъ 177. 
Пярне 32. 
Писарево 184. 
Писанецъ 178. 
Плфвенъ, 26, 55, 141. 



215 



11одъ вж. Мостъ. 
Подвисъ 32, 59, 60. 
Поликраище 184. 
Полско Косово 184. 
Иопина 160, 161. 
Попово 127, 21, 123, 126. 
Попъ-Русевци 47. 
Пордимъ 191. 
Посъбина 134, 141. 
Потуръ 114, 174. 
Првдимчецъ 67. 
Прил-Ьпъ (Добралъ) 59, 60. 
Присово 185. 
Провадия 110, 40 105. 
Просекъ 193. 
Просена 177. 
ПрЬславъ 112—113, 6, 21, 

61, 74, 111, 117. 
Пъндъкли 165. 
Рабево 193 
Равента 55. 
Равна 94-95, 6, 59, 100, 

172, 174. 
Раданово 184. 
Радиненецъ 191. 
Радуловъ Долъ 55. 
Разградъ 136, 4, 6, 21, 128, 

130, 140, 142, 143. 
Раково 46. 
Рахово 55. 
Р-Ьсенъ 185. 
Реджебмахле 109, 94. 
Рибенъ 191. 
Ришъ (Чалъкавакъ) 42 — 43, 

31, 32, 58, 113, 114, 117, 

174. 
Русларъ 147, 151. 
Русокастро 31, 34. 
Русчукъ 4, 6, 176, 177. 



Рахово 177. 

Садина 132—133, 62, 133, 

136. 
Сава 110. 
Сазлъ 145. 
Сакартепе 93. 
Салиоглу 31. 
Салманово 113. 
Самоводене 184, 181. 
Санджикларе 32. 
Сарсънларъ 162. 
Сар^гьолъ (Варнен. ок.) 151. 
Сар^гьолъ (Добруджа) 174. 
Сар^куванлъкъ 10. 
Саръмахмудъ 157, 158. 
СарЬмуса (Бургас, ок.) 31. 
Саръмуса (Балч. ок.) 154. 
Сар^юртъ 174. 
Сар^яръ 189, 132. 
Сатулново 175. 
Сатълмъшъ 154. 
Сваленикъ 177. 
Свищовъ 187—189, 52, 66, 

190. 
Свети Никола 31. 
Седларево 46. 
Севлиево 51, 53. 66, 193. 
Сеидъ 135. 
Сеидахмедъ 154. 
Сейдолъ 145. 
Семизал^ 158. 
Сенебиръ 93. 
Сепетчи 144.. 
Сердименъ 157, 158. 
Сигменъ 32. 
Силистра 136, 4, 6, 17, 64, 

73, 161, 1.72. 
Синделъ 107, 106. 
Ситово 108. 




216 



Славица 191. 

Слатина (Тетев. ок.) 55. 

Слатина (Ловч. ок.) 70, 190, 

193. 
Сливенъ 33. 
Сливо Поле 179. 
Слобозия 176. 
Смочанъ 70, 192. 
Смядово 113—116, 42, 58, 

174. 
Солуджала 104, 103. 
Сомовитъ 192. 
Спанчево 162. 
Спахларъ (Попов, ок.) 134, 

144. 
Спахлари (Разгр. ок.) 121. 
Сребърна 164, 141, 161, 162, 

•167. 
Средни Чифликъ 177. 
Ср-Ьдно Чамурли 157, 158. 
Станчево 167. 
Станьовецъ (Юруклеръ) 93, 

140. 
Стара Загора 30, 173. 
Стара Р^ка 47. 
Старо Оряхово 150. 
Старо Село 55. 
Старъ Смилъ 162. 
Стеврекъ 47. 
Стижаровъ 189, 191. 
Стражица (бив. Кадъкьой) 

184, 141. 
Стърменъ 181. 
Суджаскьой 150, 152. 
Султанкьой 135. 
Султанларъ 106, 17,1 07, 108. 
Сунгурларе 32. 
Сусускьой 158. 
Сухелие 125. 



Сухиндолъ 185, 187. 

Сушица 183. 

Суютчукъ 158. 

С-Ьново (Тутрак. ок.) 162, 167. 

С4ново (Разгр. ок.) 137. 

Сънър-енимахле 167. 

Сърбе 192. 

Сърбегли 193. 

Сюлиоглу 147, 151. 

Сюмбей 150. 

Таушанъ Козлуджа 93. 

Табанъ 177. 

Табачка 180. 

Таптъкъ 146. 

Тарапхкьой 32. 

Тастепе 32. 

Татари 189. 

Татарица 165. 

Татарларъ 147, 148, 149, 

151, 153, 154. 
Татармахле 151. 
Ташчи (Ташчикьой) 145. 
Теке 149, 153, 154. 
Телялкьой 32. 
Тепава 70. 
Терджуменъ 32. 
Тестеджи 107, 108. 
Тестемеле 175. 
Тетевенъ 54 — 55. 
Тетово 182. 

Тича (Читакъ) 124. 46. 
Токмаккьой 167. 
Топалкьой (Шумен, ок.) 75, 

140. 
Топалкьой (Кеменл. ок.) 139. 
Топчиете (Топчикьой, Разгр. 

ок.) 137. 
Топчии (Куртбун. ок.) 162, 

166. 



д1Г 



Торлакъ 137. 
Троянъ 52—54, 183. 
Тр4вна 50-52, 48, 55, 104, 

181. 
Тръмбепгь 183. 
Трънчевица 70, 192. 
Тръстеникъ(Русенск.ок.) 178. 
Тръстеникъ (Свищов, ок.) 1 1Ю. 
Тулча 173, 95, 103, 170. 
Турну Магурвли 191. 
Турско Бейкьой 32. 
Турсунли 125. 
Тушовица (Тошовецъ) 11. 
Търново 183—184, 49, 50. 
Търновца 12. 
Тюлбеллеръ 135. 
Тюмбевци 47 
Узларъ 158. 
Урумкьой 31. 
Факия 31. 
Фердинандово 32. 
Фетивьой 101. 
Флатаръ (Алфатаръ) 165. 
Фрикацей 173. 
Фъндъкли 158. 
Фюлбеллеръ 134. 
Хавса 31. 
Хаджигьолъ 173. 
Хаджиларъ 173. 
Хаджимуса 189. 
ХаджипаунЕьой 110. 
Хадърчелеби 166, 162. 
Хайдаръ 133, 174. 
Халваджи Инджекьой 182. 
Хамамджи 174. 
ХамбарлЬ-Караагачъ (вж. Ка- 

раагачъ) 174. 
Хардали 158. 
Харманкъръ 32. 



Хасанларъ 137, 142. 
ХасанфакЪ (Алаклисе) 122, 

123. 
Хаскьой (Аккадънл. ок.) 141, 

162, 167. 
Хас^ 75. 
Хидерли 135. 
Ходжакьой 162, 167. 
Хотанецъ 182. 
Хотница 185. 
Христовци 48. 
Хърсово (Кененларсва ок.) 

173—140,75,93,160,163, 

164,167. 
Хърсово (Новопаз. ок.) 140. 
Хърсово (въ Добруджа) 170. 
Хънювци 48. 
Хюджакьой 182. 
Хюсенче (вж. Осенецъ) 128. 
Царевецъ 66, 186, 189. 
Ц-Ьровецъ 180. 
Цариградъ 79, 86, 119, 122. 
Щрова Кория 118. 
Чадърли 193. 
Чайлъкъ 108. 
Чаиркьой 184, 134. 
Чаирлъгьолъ 154. 
Чаирхарманъ 158. 
Чаку 161. 

Чалъкававъ вж. Рипгь. 
Чалъмахле 108. 
Чамурна 110. 
Чанакчие 93. 
Чаталджа 150. 
Чаталларъ 113, 149, 154. 162. 
Чатма 150, 165. 
Чаушва Макала 189. 
Чаушово 186. 
Чекендинъ 123. 



218 



Ченге (Овчага) 40—42, 6, 

31, 43, 99, 101, 102, 106, 

107, 108, 110. 
Червенъ, 178, 6. 
Червена Вода 178. 
Червена 191. 
Черковна (Провад. ок.) 95 — 

96, 58, 59, 82, 97, 99, 105, 

119, 164, 173. 
Черковна (Ескиджум. ок.) 

12, 13. 
Черковна (Кеманл. ок.) 145. 
Черна 174. 
Черешово 182. 
Черешовъ Долъ 47. 
Чешмели 77, 78. 
Чинели 156, 173. 
Чирна 95. 

Чоканещи 161, 162, 167. 
Чомлеккьой 152. 
Шабла 154. 
Шадъкьой 17, 109. 
Шамлиево 191. 
Шереметъ 108. 
Шереметлеръ 135. 
Шипка 51, 108. 
Широково 180. 



Шияково 192. 

Шуменъ 73—75, 4, 5, 6, 16, 

19,21,41,58, 85, 85, 111, 

115, 137. 
Щърклево (бив. КадъБьой) 

177, 178. 
Юнанчепгме 175. 
Юперъ 182. 
Юруклери (Търн. ок., бив. 

Паскал, ок.) 185. 
Юруклери (Елен. ок.) 47. 
Явашево 123. 
Яиджи 186, 189. 
Яйла 93—94, 107, 109. 
Якезли 31. 
Ялъмларъ 125. 
Ямболъ 8, 33, 98. 
Ямла 12. 

Янево (вж. Енево) 59. 
Янина 140. 
Янково 6, 94, 116. 
Януренъ 57, 124, 135. 
Янъкъ 32. 
Янъкларъ 158. 
Ярдъмкьой 134, 145. 
Яс^баши 150. 
Яс^тепе 109. 



Вещен^ показалецть. 



Аба 54, 58, 61. 

Аджемка 58. 

^^^никежи, айникежБи 179. 

Ажаджа 58. 

Ллшшя (къзълбаши) 126, 153. 

^надолски българи 93 — 94, 

107, 109, 110, 116, 153. 
-Ангъчъ 13. 
-Антерия 54, 60, 61, 69;длега 

антерия 60; димиена ан- 

терия 57. 
-Арнаути (македонци) 161 — 

163, 164. 
Лрнаути (албанци, арбанаси) 

100, 105, 142—143 
Аръжъ 13. 
Вебровени, 47, 118. 
Белки 59. 

Веневреци 28, 29, 63, 65, 66. 
Веневречани 29. 
Вирнеци 63, 65, 127. 
Ворки 70. 
Брйде, брада 57. 
Вреневреци 28. 
Бръснене зетя 40. 
Буенецъ 160. 
Бутуши червени 70. 
Бърденди 65, 66, 179. 



Бърневци 28. 
Бърчулникъ 53. 
Б-Ьлодр-Ьшковци 26. 
Вайковци, вайковчани 38. 
Вардунчани 118. 
Вехти (,ерлии*) българи 23. 
Влияние балканджийско 

върху говора на поляцитЬ 

въ Свищовско 66. 
Войници 78, 79, 86, 118— 

119, 179. 
Войнишки ниви 118 — 119. 
Войнишки села 78, 79, 96, 

118, 179. 
Войнишки субаша 79. 
Вълнецикъ 27, 28, 29, 69. 
Върбичани 117. 
Вървеле (гривни) 61. 
Габровци 50—52, 106, 

145, 181. 
Гагаузи 15, 16—18, 19, 76, 

92, 105, 108, 109, 110, 

150, 154, 157, 174. 
Гаш,и дънести 53; кълчиш;ни 

— 66; църни — 57. 
Гаджали 21. 
Герилово, герилецъ 9. 
Герлово 9. 



220 



Главанци 23, 109, 156, 165, 
166, 174. 

Глухчета 29. 

Говорни особности въ Айде- 
миръ 164; — въ Байрам- 
дере 116; — въ Беброво 
47; — въ Върбица 123; 
— въ Габрово 51; — въ 
Др-Ьново 49; — въ Елена 
48; — въ Еркечъ и Гулица 
38; — въ Жеравна 46; — 
въ Котелъ 45; — въ Кривна 
97; — въ Марковецъ (Мар- 
ковча) 89; — въ Смядово 
113; — въ Равна 95; — 
въ Ришъ (Чалъкавакъ) 
43; — въ Тетевенъ 53; — 
въ Ченге 41; — въ Шу- 
менъ 74. 

Горилово 6. 

Горненци 23. 

Горня др-Ьха съ крилье 65. 

Гребенци 64, 159—167, 172. 

Грижа, грижове 57. 

Гунелъ 57. 

Гущери (турци) 74. 

Гърци 20, 98, 146, 174. 

Дамъ, дамища 131. 

Данъцит4 пр4ди танзимата 
120. 

Делиорманъ 6. 

Делиорманскит-Ь турци 7, 20. 

Демирбаба (теке) 137. 

Дервентаджии 36. 

Джубе 69; червено джубе 70; 
джубе съ крилье 65. 

Димия 28. 

Димотишки българи 124, 
125, 135. 



Добруджа 6, 7, 167—175. 
Долактаникъ 29; долактанче 
67, 69. 

Долама 67. 
Дорамче 29, 67. 
Дребенка (престилка) 71. 
Др*новчани 49, 127, 134, 143. 
Думи български въ езика на 

гсрловскит* турци 13. 
Елек, елече 29, 54, 58, 61, 69. 
Еленчани 47, 107, 118, 134, 

145. 

Елийци 159, 161. 
Емении 63. 
Еневчани 76, 77. 
Ераньовци 133, 

|Еркечаниигуличани 35 — 40, 
102, 104, 107, 146, 150, 
; 154, 156, 162, 165, 172. 

Еркечка черга 37. 

Етрополци 55. 

Забрадка 63. 

Забулване зетя 87. 

Завезка 27, 28. 

Завезчица 190. 

Завешка 65. 

Завишка 26, 58. 

Загорци въ Бургаско и Од- 
ринско 23, 29, 30, 32, 33, 
64, 147—149, 153. 

Загорски села по Айтоска 
околия 32 ; — по Бургаска 
ок. 31; — по Карнобатска 
ок. 32. 

Заими 121—122. 
Записка 71. 

Заселването на балканджиит^ 
по Разградско 141. 



2д1 



Иви 70." 

Изселвания на българи въ 
Влашко и Русия 14; изсел- 
ване отъ Каспичанъ въ 
Влашко и Бесарабия, 77; 

— отъ Енево (Янево) 76; 

— отъ Кривна, 97; — отъ 
Могила 84; — отъ Равна 
95; — отъ Ришъ42; — отъ 
Черковна, 95 ; — отъ Шу- 
менско 75 — 76. 

Илтизамджии 82. 

Имена и названия български 

у герловскит* турци 12. 
Кавадъ, Кавади 40, 59, 60. 
Кавакъ 48. 
Калеври 71; армизени ка- 

леври 54. 
Калпаци кожени 67, 68. 
Калци 61, 65 67. 
Калцуни 34, 59, 61, 67. 
Капанка риза 62. 
Катъре, жълти 71. 
Кича 39. 

Кичинка 39, 41, 60. 
Клашникъ 29, 53, 67. 
Клинове 29. 
Клупове 54. 
Кожухъ безъ рдкави 63, 127; 

кожуси 67. 
Козякъ 54. 
Коланъ 67. 
Корейка 71. 
Коте 70. 

Копаранчани 151 — 152. 
Котленци 43—47, 33, 34, 

117, 153, 173. 
Кривица 13. 
Криката кърпа 57. 



Ксеро 56. 

Кудуунъ, кудуунье 66. 

Кундуре съ капаци 66. 

Кундвникъ 56. 

Куцуфии 68, 190. 

Къзълбапш вх. алияни. 

Къркклисийци (Лозенградци) 

93, 105, 149, 151, 167. 
Кърлянка, кърленки 25, 27, 

62, 63, 127, 176, 177. 

Късакъ 29. 

Късаче, касаче 29, 67. 
Късани 50. 
Либадета 70. 
Липованци 165. 
Лозарски царь (царь па ло- 
зята) 179—180. 

Македонци 108., 140, 141. 
Маса 65. 

Месаль, месали 40, 41, 50, 61. 
Месови обуща 70. 
Мингише 61. 
Минтанъ 53. 
Мора 56. 
Мукани 39. 
Навои 61. 
Нагръдница 70. 

Нар-Ьчието на полянцитЬ 
(хърцоит-Ь) или о-нарЬчие 
24, 25, 32, 33, 123, 126, 
127, 183, 184, 185—189; 
— нар-Ьчието на планин- 
цитЬ (балканджиигЬ) или 
2>т-нарЬчие 24, 25. 

Население: българското на- 
селение въ сЬв. източ. Бъл- 
гария 3; — българското 
население въ Добруджа 



222 



169, 171; — турското наг 
селение въ с']^вероизточна 
България пр-Ьзъ XV. и 
XVI. в. 5 ; — турското на- 
селение въ североизточна 
България на 1881 г. 3 — 4. 

Ниневци 191. 

Носия: Носията на полян- 
цитЬ (хърцоит4) 59 — 71; 
носията на загорките по 
Карнобатско 59; носията 
въ Пр'Ьславъ 112; носията 
въ Вардунъ 122; носията 
въ Паламарца 127 ; носията 
въ Еркечъ 39; носията въ 
Ченге 41 ; носията въ Смя- 
дово 113; носията по Др*- 
новско 50; носията по 
Троянско 53; носията по 
Тревненско и Габровско 
52; носията на тракий- 
ските преселенци 56 — 58. 

Одринци (преселен ди) 93, 
106, 107, 108, 117, 135, 
147. 150, 151, 154, 167, 
173. 

Опасъ 29, 60; крикати 
поаси 56. 

Ор.1яци 29, 65. 

Отвддешни (отейовчани, оте- 
юзлии) 23. 

Отрезване на кжсо косите на 
булката 82. 

Папуци 57. 

Пелешъ 40. 

Пелешки 50, 54. 

Перчанъ 40, 62. 

Перчень 49. 



Перчинъ 71. 

Пещемаль, пещемали 25, 27, 
62, 63, 64, 68. 177, 179, 
190, 192. 

Планинци 23, 29. 

Подстригване (обичай) 122. 

Поли 39, 41, 57, 58. 

Полянци 27, 58, 185. 

Постали 57, постале 68. 

Потури 65, потуре 28, 66. 

Потурчвания 6 — 9, 10, 11, 
33, 55, 129, 130, 132. 

Превеска 40. 

Престилка 62, 58, 71; кри- 
ката престилка 56. 

Пришелци (преселенци) въ 
Шуменско 75 — 76; въ Про- 
вадийско 102 — 11 1 ; — въ 
Новопазарско 89 — 94; — 
въ Добришко и Балчишко 
158; — въ Еленско 48. 

Предания за пришелци въ 
Тревна 50; — за при- 
шелци въ Котелъ 44; — 
за насилствено потурчване 
въ Могила 84; — за ста- 
нало клане въ Еркечъ 
37; — за името Ченге 
41; — за царь Бориса 
112. 

Раятски кжш;и въ Каспи- 
чанъ 79. 

Разселвания на българското 
население: три главни пре- 
селнишки групи отъ югъ 
147; — преселвания на 
хърцои въ югоизточна Тра- 
кия 8 ; — преселвания на